Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2021 23:34 - Първото поколение български езиковеди
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2006 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Първото поколение български езиковеди са родени през последните две десетилетия преди Освобождението. Те учат и школуват в едни от най-известните европейски славистични университетски центрове и се завръщат в новоосвободена България, където освен че се отдават на активна проучвателна и научноизследователска дейност, с което полагат основите на нашата съвременна наука за езика, повечето от тях стават основатели на висшето филологическо образование и първи университетски преподаватели. Всички те се включват много активно и в дейността на Българското книжовно дружество, нещо повече – стават лицето на историко-филологическия клон на дружеството. Българските учени – езиковеди, историци, етнографи, литератори, които формират първото следосвобожденско поколение в хуманитаристиката, живеят и творят със съзнанието и отговорността за завещана им от възрожденците мисия. При създаването на Българското книжовно дружество (БКД) през 1869 г. в Браила като негова най-важна задача се определя „обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната наша словесност въобще” (чл. 2 от Устава на БКД (1869). Същата цел е записана и по-късно, в Устава на Българската академия на науките от 1911 г., когато БКД се преименува в БАН: „Академията има за цел да развива и разпространява науките и изкуствата, особно с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина” (чл. 2).

 

Към първото поколение езиковеди се отнасят Александър Теодоров-Балан (1859-1959), Любомир Милетич (1863-1937), Беньо Цонев (1863-1926), Димитър Матов (1864-1896), Манол Иванов (1867-1906).

 

 

 

image

Ал. Теодоров-Балан

image

Любомир Милетич

image

Беньо Цонев

 

image

Димитър Матов

image

Манол Иванов

 

image Към посочените имена с известна условност можем да причислим още Иван Шишманов (1862-1928), който в първите години на научноизследователската си дейност, а и по-късно много сериозно се занимава с езикови проблеми. Така напр. той е автор на обемистата студия Принос към българската народна етимология (Шишманов 1893: 443-646), която продължава да респектира както с привлечения огромен фактически материал, така и с теоретичните си постановки – история на въпроса, класификации, връзка на народните етимологии с митологията и фолклора, подробна библиография. Още по-обемна е студията му Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин” (Шишманов 1900: 504-753). Част от нея е публикувана и на френски под заглавието L’йtymologie du nom „bulgare” (София, 1903. 90 стр.). Една от последните публикации на автора, преди внезапно да почине през 1928 г., засяга въпроса за отношението правопис – политика (Шишманов 1927-1928: 193-196).

 

image  Сред изброените имена трябва да намери място и Стоян Аргиров (1870-1939), който има публикации и приноси в областта на историята на езика и диалектологията (българско ръкописно наследство), социолингвистиката (тайни езици) и др., но основното му занимание в научно и професионално отношение става библиотекознанието. През 2009 г. в поредицата „Университетско наследство” на Университетското издателство „Св. Климент Охридски” беше издаден внушителен по обем луксозен том с негови избрани съчинения, в който е включено и изследването-речник Към българските тайни езици. Брациговски мещровски (дюлгерски) и чалгаджийски таен език, чиято първа публикация е в СбБКД, І, 1901 (вж. Ангелова съст. 2009).

С малки изключения типична за това поколение е широтата на научноизследователските интереси, посочените учени не се ограничават с чисто лингвистична проблематика, а се занимават, и то твърде успешно, с проучвания и изследвания по цялото поле на българистиката и славистиката – етнография, фолклор, културно наследство, литература, история и пр. Предимно лингвистична е дейността на Манол Иванов. Това е обусловено от целенасочената му петгодишна подготовка в областта на славянската филология, по време на която възприема и след това продължава да следва примера на своя учител Ватрослав Ягич, както и от свързването му в професионално отношение с българското образователно дело – учител по български език, окръжен инспектор, отново учител, чиновник в министерството на просвещението.

/.../

http://e-nasledstvo.com/index.php/2014-11-21-10-25-15/2015-02-05-10-53-42/18-2014-12-14-07-43-38




Гласувай:
16



1. kvg55 - mt46,
15.05.2021 23:58
"Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan".
цитирай
2. shtaparov - Щом са учили в "славистичн...
16.05.2021 12:26
Щом са учили в "славистични" университети,значи покрай истините са ги научили и на купища глупости,да не казвам лъжи за Българите!
цитирай
3. mt46 - Но Балан не е известен като поет...
21.05.2021 21:36
kvg55 написа:
"Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan".

цитирай
4. mt46 - Това е доста глупаво умозаключение...
21.05.2021 21:37
shtaparov написа:
Щом са учили в "славистични" университети,значи покрай истините са ги научили и на купища глупости,да не казвам лъжи за Българите!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19154868
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148910
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031