Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2020 16:17 - НИЕ-407 Истории покрай февруарската революция 1997
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Медицински  (и не съвсем медицински)  размисли

 

В онази прословута инструкция на КГБ за това “как да овладяваме и управляваме местната опозиция”, където “опозиция” са противниците на комунистическата партия (може да я намерите в НИЕ 1), само миньорите бяха упълномощени “да протестират организирано”. Под надзора на тайните служби, разбира се. На профсъюзите дори не беше разрешено да се занимават с нещо друго, освен да разпределят карти за почивка. Проста и лесна работа за управление на обществото. Но демокрацията стигна и до нашите къщи. Комунистическата партия не можеше вече да продължи да ръководи явно и трябваше да предаде властта на подставените свои лица. И станаха комунистите социалисти, профсъюзите синдикати, директорите на социалистическите предприятия проспериращи бизнесмени, тежкоатлетите – босове на престъпността... БНБ и Външно-търговската банка родиха “търговските банки”, участници в обслужващия персонал на първите ни държавни ръководители поеха вестникарския, рекламния и модния бизнес.  ТПК “Димитър Благоев” осъмна един ден като модна къща “Агресия”, а издатеството “Партиздат” стана “Захари Стоянов”, улица “Катюша” се преименува на “Света Екатерина” и циганите – на роми. Социалистическите евреи се обединиха със западните евреи… Усложни се работата! Към традиционните до 1990 година “миньори” (от Бобов дол, че е най-близко до София) се присъединиха “студенти”, през 1991-92 “оръжейници” (от Вазовските военни заводи предимно); през 1994-95 – “попове” (и от двата синода), през 1996-та – “таксиметрови шофьори” (от големите градове) и “лекари” (от “Пирогов” най-вече). След няколко години ще запротестират “учители”. Ако се пръкне някой амбициозен оперативен работник от ДС след време, нищо чудно да въстанат “строителни работници”…
Навсякъде поставих кавички, защото протестите на изброените специалисти нямат общо със социалните потребности. Те, потребностите, са били ВИНАГИ на ръба, необходим за оцеляване на хората. Не искам да влизам в темата за причините. Но обръщам внимание – за пореден път и ще продължа да го правя нататък – на забележителната традиция те, протестите, да се активират САМО КОГАТО старата партия иска да манипулира обществото ни в своя изгода. Политическата изгода все по-малко, икономическата – все повече! (Колко внимателно заобиколих израза “да задържи властта”)

За всекиго навреме и по заслуги. Сега е ред на “медиците”.
Първите им протести бяха неразличими в общия протест на освободените хора. Някакви там интелигенти. Не беше изживяна още старата максима, че диктатурата е на пролетариата. От тези първи времена на демокрацията остана май само едно име на лекар – безпартийният Милан Миланов, един от многото хирурзи в “Пирогов”. Чирков си мълчеше даже – не му бе дошъл реда. Да си спомняте името на здравния министър на Беров? Не, нали. Защото в Беровите времена успешно се изграждаше икономическата мощ на преродената Партия. Дойде Виденов, вече откровено от името на новата социална партия БСП. И здравеопазването нямаше как да не стане приоритет за поставяне на пазарни релси в социалната ж.п. мрежа. Сложна задача. Много сложна задача. Нерешима задача за псевдоикономисти и икономически тарикати. И се появиха лекарските протести. Когато реформата се прероди в отвратителност при здравния министър на Костов Илко Семерджиев – използване на неотменимата нужда от здравна грижа за лично партийни икономически интереси, гадно и подло скрити зад истинските демократични правила – Партията видя възможност да застане начело на справедлива борба. За това ще пиша още и по-подробно нататък, бъдете сигурни! Няма да им простя.
Засега отбелязвам, че пироговци, в края на 1996 и началото на 1997 година, са вече основна подгряваща група на “сините протести”, свалили Виденов от власт. Сред лицата, ръководещи “справедливия протест на медиците” за… както ще се окаже всъщност само за смяна на директора на болница “Пирогов” Димитър Момчилов, е познатият ни Милан Миланов и новите доктори Спас Спасков и Георги Златарски. И двамата нови ще станат директори на “Пирогов”. Д-р Златарски ще го свалят нормално, но Съдбата ще се подиграе с д-р Спасков. Когато той стане на свой ред директор на “Пирогов”, него ще го изгони тъкмо лицето Емил Таков, което той днес гони.
А бе, другари, толкова ли се свършиха хирурзите, та въртите все едни и същи?
Ужасно се изкушавам да разкажа веднага и за “учителския протест”. Но засега на него все още не му е дошло времето да порасне. Когато след десетина години навлезе в буйна революционна младост, тогава ще се върна назад, за да разправя това, което днес отминавам без внимание. Сигурен съм, че след време този разказ ще бъде дори по-интересен. За да задържа топли въглените дотогава, пиша, че ръководителката на “учителските протести” винаги ще се казва Янка Такева – учителка толкова, колкото Николай Добрев е геофизик.

 

 

“ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ “  ЗА ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

 

Тук събирам внушенията, които правят известни лидери и интелектуалци към общественото съзнание. Не че не е ясна посоката на техните размисли. Но пак елате ги вижте!
Ще си позволя и аз да направя едно внушение. Преди убийството на Луканов една бъдеща февруарска революция се разглежда в твърде теоретичен аспект. В следващите стотина дни анализи липсват (говоря за медиите). А в промеждутъка от 10 януари до 4 февруари 1997 направо гъмжи от мнения. Че кой не се изказа…

·                      Ще започна с нещо, което вече е писано в предишния том. Иван Костов в интервю на Цветанка Ризова от 17.07.1996 казва: “Хората не искат от политиците да произнасят заклинания. Аз не казвам, че казаното (за провала на политиката по доходите на Виденовото правителство) сигурно няма се случи. Високоотговорният политик не бива да говори така. Това е признак на безсилие. Политикът трябва да излъчва оптимизъм. Хората го избират с доверие, в името на нещо по-добро. А не го избират, за да им вещае, да ги прокобва и да ги орисва за лошо. За това те си имат екстрасенс. Медиите напоследък непрекъснато подхвърлят, че СДС трябва да излезе на улицата. Това е много рисковано и няма да облекчи положението на хората. Но ще даде възможност да се въведе извънредно положение. Защото БСП се нуждае от провокация в момента. За тях спасителната идея е да ограничат свободите на хората.”

·                      След две седмици във в.”Демокрация” Татяна Ваксберг пише:  “СДС се готви да управлява, казват сините лидери от месец насам. От няколко дни те дори посочват времето, в което ще са готови да поемат властта – напролет. Няма никакво значение доколко това е изпълнимо. Значение има заявката на опозицията, която поне в исторически план е напълно сериозна. Ако не напролет, то поне след някоя пролет опозицията ще се превърне в управляваща сила. И тук е важно да видим стои ли реалност зад тази нейна готовност. Съвсем доскоро самата опозиция гледаше на себе си като на хора в перманентна почивка. Това беше липса на организирана политика, беше поведение, от което не ставаше ясно какво точно иска опозицията и в името на какво е избрана. За това, разбира се, си има обяснение. Опозицията отново тръгваше от нула. Повече от година време й струваше пътят към обединението. Два пъти повече време отиде, а и още не е свършило, да оправи самото СДС задния си двор. Може би смешно изглежда днес, но със сигурност няма да изглежда смешно утре, че от изхода на проблема, наричан вътрешен, изцяло зависи едно бъдещо управление на страната.”

·                      Отивам чак на 29.01.1997. Филип Димитров в интервю за Севда Диновска от в.”Труд”:  “Интересно е да гледам как тези същите, които тогава ме наричаха екстремист (става въпрос за призива му опозицията да излезе на улицата при избирането на Виденовото правителство в началото на 1995), сега гледат да се вредят в първата редица. Ако всички се бяха сетили по-рано, може би щяхме да спестим на България много страдания. Смятам, че имаме възможност, която скоро няма да се повтори. В рамките на не повече от 10 дни ще се реши можем ли да върнем България към разумния път от 1991-1992 или ще продължи управлението на крадците. Струва си да хвърлим всички сили за това. За себе си нямам още решение дали бих участвал в бъдещо правителство на СДС. Но дори и да бих приел такова участие,  мисля, че имам право да го обвържа с определени условия. Аз все пак съм Филип Димитров. Глупости са твърденията, че дишам във врата на Иван Костов. В момента отново съм в ролята на човек, който може на лично основание да отстоява тезите си и да се опитва да ги лансира като някакъв скромен коректив в общото усилие. Това е толкова приятна роля, която просто не е за сменяне.”

·                      ”Стандарт”, 28.01.1997, Ахмед Доган: “Не трябва да се забравя, че победата на БСП на парламентарните избори през 1994г. беше в контекста на “лявата вълна”, която се зароди в бившите социалистически страни като резултат от последствието на смяната на политическата система и опитите за изграждане основите на гражданското общество и на пазарна икономика. Смисълът на този вот беше, че народът даде на БСП възможност в условията на новата политическа карта на света и на коренно различната обстановка в страната да осъществи т.нар. “ляв модел” на прехода. Днес правителството на Демократичната левица е в оставка. След дълги увещания и неясни политически завещания кабинетът на Жан Виденов се превърна в правителство-камикадзе на левицата с тенденция да завлече в политическо камикадзе и самата левица. На всички е ясно, че протестните действия на социалните слоеве, които подкрепиха левицата през декември 1994г., полагат началото на края на един мит за командно-административен и регулативен пазарен преход. Но накъде след лявата вълна?”

·                      Същият брой на в.”Стандарт”, Кръстьо Петков: “Януарските демонстрации и стачки носят белезите на спонтанност, но не са стерилна проява на самодейната гражданска активност. Тезата за провокираните сблъсъци (от службите за сигурност или от сенчести групировки) също не издържа, защото иапращането на половин милион провокатори всеки ден на площадите не е по силите на нито една политическа институция. Остава обяснението, че протестът е организиран предварително, като се е разчитало на спонтанността и като е калкулиран рискът от провокации.”

·                      Александър Томов, лидер на ГОР в интервю на Панайот Денев, в.”Континент” от 11.01.1997:  “През 1996г. опозицията вървеше възходящо. Демонстрира цивилизованост с предварителните избори. Петър Стоянов показа безупречно поведение на европейски политик. Това беше най-успешната година за българската опозиция след 1990 г. Постигна се обединение на нова основа, почувства се нов полъх дори в езика. За съжаление с действията си през последните две седмици опозицията се върна в 1990г. Няма какво да се лъжем. Проведох консултации с всички водещи посланици в София, с мои приятели със солидни позиции в МВФ. Никъде не чух: правете избори. Всички казват едно: постигнете консенсус, за да приложите борда. Още в началото на ноември предложих програмно правителство. Ако аз вляза, ако ГОР влезе в това правителство, значи сме преценили, че има такива гаранции (новото правителство да се справи, да измъкне България от кризата). Вътрешни - политика по принципите на валутен съвет, на МВФ, т.е. по принципите на световното стопанство. И геополитически гаранции. Шансовете зависят твърде много от формулата на кабинета Добрев и от състава особено на икономическия екип.”
След 25 дни същия Томов (в.“Труд”, 5.02): “Хиперинфлацията помете последните надежди и в момента нито правителство на БСП, нито правителство, доминирано от СДС, нито дори служебно такова, могат да ни доведат до бързо поправяне на нещата. Проблемът на България е вече различен – за спасяване на гражданския мир и на самата демокрация, които не са по-малко важни от хляба. Така че да вървим на избори и да спираме безобразията в страната.”

·                      Боряна Цачева във в. “Континент” от 11.01.1997:  “Опозицията в момента е в особено трудна ситуация, която се влошава с часове. БСП няма да се откаже от властта и ще си състави ново правителство. Партията цака с най-силния си коз: премиер Николай Добрев. Новата пропаганда ще бъде наложена лесно, защото опозицията обърна гръб на медиите. Тя даде на БСП почти без бой националните радио и телевизия. Тя мълчи и когато управляващите обсебиха “24 часа” – най-големия вестник в България. Така на опозицията не й остана канал за общуване с избирателите освен митинга. И Костов и компания знаят, че е по-добре БСП да извади кестените от огъня. МВФ настоява валутен борд да се въведе след видими успехи в структурната реформа. Ето защо управляващите ще трябва да закрият всички губещи предприятия и да побързат с приватизацията. Което означава ново социално напрежение. Добрев се нагърбва с тази задача, защото електоратът на червените няма да преглътне загубата на властта. Той просто ще повдигне имиджа на партията си, като се заеме по-активно с борбата срещу корупцията и престъпността. Тази сила той има. Оказва се, че опозицията няма печеливш ход. Тя се носи по течението и просто ще трябва да изчака какво ще реши столетната партия.”

·                      Александър Лилов в интервю за Ива Николова от в.”Новинар”, 12 февруари 1997: “Най-много ме безпокои, че политиците, включително и от БСП, не намират национален език, на който да говорят за политиката, нужна сега на България. Няма и държавни мъже с куража да излязат – при нас – от компекса на обсадното, а при нашия опонент – от комплекса на барикадното мислене. И двата типа не са особено различни, ако съдим по последиците. Аз ще остана с тази част от генерацията, без да се превръщам в неприятел за другите, които решиха, че пътят им е друг. На тях им пожелавам успех, но моята главна грижа е да се натисне педалът на промяната в БСП, защото смятам, че нейното бъдеще не е в разпускането й, а в модернизацията й.”

·                      Думата на един редови комунист от преди Десети, поетът Недялко Йорданов в “Труд”-а от 5.02.1997: “Живях немалко години, преживях много масови еуфории – и тази на 9 септември 1944, и тази след разправата с враговете на партията, и тази след перестройката. За да стигна до 10 ноември 1989г. Оттук почват моите въпроси. Аз бях член на Българската комунистическа партия и сърцето ми се свива, когато виждам, че думата “комунист” от символ на нравствена чистота и идеализъм се превърна в символ на тирания и мародерство. И защо комунизмът – от надежда на човечеството през миналия век – се превърна в световното зло на нашия век – еднакво по размери с фашизма? Страшен и драматичен за милиони хора въпрос. А въпросите, които ме измъчват, продължават. Защо бившите съмишленици горяха книгата на Желю Желев и пожелаваха да умре и другата му дъщеря? Защо тези, които сега направляват и водят народното недоволство, заплашват отново с мъст и репресии. Защо допуснаха да бъде подпалено Народното събрание и не се разграничиха категорично от този акт? Защо по време на палежа депутати от левицата пееха революционни песни, а после се измъкнаха като мишки с помощта на полицията? Каква е тази разрушителна стихия, омраза и злоба, които са ни обхванали?”
Не мога да се сдържа да не напиша, че сложните наглед въпроси на многоуважавания поет имат съвсем прости отговори. Които впрочем се виждат и в токущо цитираните му слова, ако приеме истината: Лъжат и винаги са лъгали комунистите бе, бате! И ти с тях, защото си такъв! Няма как да проповядвате диктатура само на пролетариата без шмайзер в ръката. И няма как когато ви принудят да изпуснете шмайзера, да не ви питат защо сте убивали? Хайде, остави другите хора, Съдът ще ви пита, защото как се оставят без последствие предумишлените убийства на милиони хора и цели народи?
И само честен човек да беше, дори и без образование и капчица талант, щях да ти сваля шапка. Защото нямаше да си седял в комунистическата партия 30 години, а щеше да си я напуснал с омерзение още в първите 30 дни след Девети! Камо ли през годините на “разправата с враговете на партията” и т.н. На такива хора вярвам. Ти не си сред тях.

·                      Не е сред тях и следващия “поет”:
“България възкръсва, че бурно величав / площадите разтърсва свещен народен гняв.
 Безхлебен, безработен, измамен, изигран / безпътен, безпилотен, ограбен и обран
 подвластният се вдигна, и в паметната нощ /  като вулкан изригна с хилядогласна мощ.
 А бе нощта зловеща, но пълна с красота /  че кипна кръв гореща в човечните сърца.

 Съдбата ни повика с неукротим протест /  да браним в бран велика достойнство и чест.
 С гръмовното си слово “За нов честит живот!” /  се раждаме отново и ставаме НАРОД!”

Подписал Йосиф Петров, в.”Демокрация”, 3.02.1997
Демагог и тарикат. От наглите и вредните. Без кавички и без извинение!

 

 

НЕЩАТА, СЛЕДВАЩИ ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

 

След като на 10 февруари в 7 часа вечерта Николай Добрев върна мандата на БСП за съставяне на правителство, още на следващия ден във вестниците има изявление на Софиянски: “Имам все по-малко съмнения, че ще съм служебен премиер”.
12 февруари: “В Консултативния съвет по национална сигурност се споразумяха служебния кабинет да има повече правомощия от тези, които му дава конституцията, Служебното правителство да провежда преговори и да сключва договори за заеми с международните финансови институции”  (Я! По конституция значи служебно правителство НЯМА изброените правомощия. А защо не сме го знаели за правителството на Димитър Попов. Най-вероятно защото “Желю Желев” не е сметнал, че трябва да го знаем. Какво още не знаем, президенти български?)
Информираният “Новинар” пише на 12 февруари: “Петър Стоянов  обявява министрите днес или утре.” (За състава и първите стъпки на служебното правителство има специална глава надолу в изложението.)
Веднага след указа за служебното правителство (Впрочем този указ носи №100; кога свари да издаде 99 указа преди този) Стоянов е издал още 2. С единия разпорежда парламентът да се разпусне на 19 февруари, а с другия насрочва предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997.
Откакто Добрев върна мандата са изминали около 36 часа. Само Луканов беше погребан по-бързо – на 29-я час от убийството.
Всички бързат. Само 20 часа след като Стоянов обяви разпускането на 37. НС, депутатите, вече в оставка, приеха изменение в избирателния закон – бариерата за влизане в парламента се смъква от 4 на 3%. “Благодаря ви и на добър час на вас и на майка България”, били последните думи на председателя Благовест Сендов преди да удари звънеца. Денят е 13 февруари 1997г. малко след 2 следобед.
Ответната реакция на президента се забави, но бе неотразима. 20 часа преди да изтече формалният срок за работата на Събранието, в следобеда на 18-ти Петър Стоянов наложи отлагателно вето върху тези изменения в закона. Веднага (за 18 часа) Сендов свиква парламентарната правна комисия, която обаче не успява да събере кворум и станало безсмислено идването на всички депутати в 9 часа вечерта, които да отхвърлят ветото на президента. “Това е недостойно, президентът върна закона с ясното съзнание да ни постави на колене и да ни унижи”, бил казал Благовест Сендов. След което изтъкнал мотивите си: “Аз лично съм засегнат, тъй като бях ректор, когато Стоянов беше студент.” (цитатът е от в.”Земя” и нарочно е от там, защото това е доброжелателен към академика вестник). А иначе от където и да го погледнеш, е проява на самовлюбеност. Което е характерна черта на Сендов.
Само че Георги Първанов не е Флинстоун. Неговите реакции са много по-важни. Че смъкването на изборната бариера е в интерес на БСП, е ясно, но дали пък е полза за България? При 3% изборна бариера в Народното събрание биха попаднали и сателитните на БСП измислени партии като ОПТ, ОКЗНИ, ДДД и т.н. По-добре ли щеше да е за демократична България? Мисля, че президентът на България (който и да е той) не би бил полезен за страната си, ако преценява действията на опонентите си само през призмата на интересите на класата, на партията, от която е подкрепен за избирането си. Първанов НЯМА право да казва по този повод “Петър Стоянов престана да е президент на всички българи!” Елементарната причина – лидерът на БСП Георги Първанов също не представлява всички българи.
Изборната бариера от 4% остана за следващите парламентарни избори през април 1997 година. Тя и досега е толкова.

Бяхме стигнали до 13 февруари 1997 г.. На 15 февруари СДС стана партия. Ето вече години след това, аз продължавам да смятам, че това ликвидира смисъла на Промяната.
Дълго отлаганата (през ноември и през декември 1996 година) 9-та национална конференция на СДС започна на 15 февруари 1997-ма в НДК. Към решението за превръщане на движението СДС в синя партия със същото име общо присъствалите 3591 делегати се разпределят така - 3336-ма за, 183 против и 72 въздържали се. Това дава 92,9% одобрение. След десет минути с 3580 гласа (99,7%) за лидер на новосъздадената партия е избран Иван Костов. (Добронамереният към Костов в. ”Труд” пише за “скандал”. 10-мата гласувалите против Костов били бурно освиркани. Една от освирканите, Стефка Обрешкова от Ямбол, “смутено се опитала да обясни мотивите си – липса на алтернативи”.)
Пак според в.“Труд” скандал е предизвикало и предложението на Иван Куртев вливащите се в партията СДС по-малки партии, досегашни членове на Движението, като социалдемократите например, да запазят своята идентичност. Особено се “изцепил” новият лидер на “Екогласност” Иван Сунгарски, заради когото преди седмица старата “Екогласност” на Едвин Сугарев са напуснали и Евгений Михайлов и Георги Боздуганов. Навикване получил и Васил Михайлов – от Йордан Соколов, който не бил доволен от изказване на “Нубиеца” в пресата (не съм попаднал на такова), че “СДС е колективен образ на Жорж Ганчев”. А иначе Васил Михайлов “имал правилно антикомунистическо поведение”, смекчил присъдата си Соколов.
Гост на конференцията е и президентът Стоянов, “който бил посрещнат със ставане на крака и бурни овации. Заедно с него бил и служебният премиер Стефан Софиянски, но не било споменато, че и той е гост на конгреса”. (Това прочетох в “Труд”. “Демокрация” не споменава подобно нещо.)
За 3600-те делегати агент “Сава” (Ахмед Доган) изпратил армаган – 5000 баклави.
Една оценка за конгреса на СДС: Валерия Велева, в.”Труд”, 16.02.1997: “Цялото слово на Костов, пропито от еуфорията на победата, спечелена на митинги и барикади, бе ретроспекция на миналото. Лидерът на СДС, който утре ще хване кормилото на държавата, не посмя да хвърли поглед в бъдещето. Костов не каза как ще спре “влошаването на жизненото равнище на хората”, как ще “превърне моралния подем на народа в градивна сила”. Не каза и как ще убеди гладните да продължат да понасят лишенията, как ще ги накара да поддържат правителството, как ще поиска още една година кредит на доверие, преди да се почувстват резултатите от новото управление. Закани се “да потърси сметка на престъпниците с политически имунитет”, но не каза какви трябва да бъдат новите депутати и министри, за да не станат и те утре “престъпници”. Иначе тежко и горко на България, ако еуфорията е била само, за да сменим партийния Жан с партийния Иван!”
И още една оценка за партията СДС - Евгени Михайлов в “24 часа” от 13.02.1997: “Не искам да членувам в организация, която централизирано взема решенията си, а аз после като неин член трябва да се чувствам отговорен за действията на ръководството и да нося колективна вина. Не става дума за напускане. На мястото на Съюза на демократичните сили се създава нова организация СДС и въпросът не е кой ще напусне, а кой ще влезе в нея. С гласуване по един изкуствен начин мнозинството в СДС ще задължи малцинството да станат партийни членове. Не зная дали СДС ще работи с безпартийни. Но ако цената е слагане на наколенки и послушание на всяка цена, СДС ще мине без мен.”

В деня, когато СДС стана партия (синя) и другата партия свика пленум. На него по обява трябва да се реши каква да бъде червената линия на поведение в следващите 2 години. Защо две, а не четири, колкото е бъдещият пълен мандат на ОДС, е ясно. “Мечти…”, както се казва в една популярна лятна реклама от следващото лято за студена бира в горещините.
Какво се случи до 15 март?
На десетия ден от назначаването на служебното правителство жановисткото крило подготви и представи за обсъждане своята оценка за положението. Материалът е  подготвен (официално) от Искра Баева, Мирослав Попов и Росен Хубенов и в него има много повече нападки срещу Първанов, Добрев и Пирински, отколкото трезва мисъл за собствените “неуспехи”. Този документ се подкрепя - или “по-скоро се подкрепя”, от Красимир Премянов, Чавдар Добрев, Валентин Вацев, Мариана Христова, Петър Димитров (Варна), Васил Калинов (Силистра), Светослав Шиваров (БЗНС “Ал. Стамболийски”), Стефан Гайтанджиев (ПК “Екогласност”), циганите от Сливен... Пиша само дефиниралите се официално.
Седмица след това се появи разгромен документ, подписан от Нора Ананиева и Велислава Дърева, в който управлението на Виденов е наречено “тежък провал”. Георги Пирински, комуто приписват съавторство, се разграничи от тази оценка. “Това не е моят документ”, са думите му в медиите. Кои са твърдо зад квалификацията “провал”? – Стефан Продев, Евгений Генев (Пловдив), Андрей Райчев от името на евролевицата, Гюнер Тахир за ДПС, Екатерина Михайлова за СДС…
БСП влезе в понятиен спор “неуспех” или “провал”. Опитвайки се да балансира, Георги Първанов каза: “И двете!” Към това мнение клонят младият Андрей Бунджулов (де да знам от кои) и старият Александър Лилов (обаче във вестниците пише, че след обединението на партията, Стратега ще готви очистителен пленум за смяна на Първанов с Янаки Стоилов).
Кой победи? Партията, разбира се! Ако нещо не сте разбрали, вижте кои са червените депутати в следващото НС.

 

 

ТАТАРЧЕВИ ИСТОРИИ

 

Сега да погледнем към Иван Татарчев. Отново. Защо ще попитате, щом той е избран през далечната 1992 година, а мандатът му изтича чак през 1999-та? Ами, за да се посмеем. И му се присмеем. През сълзи.
Отхвърляйки комунистическата власт, имахме големи надежди за възраждане правото на Правото. Още повече, че човекът с най-голяма власт в съдебната система, беше наш – преминал през всички кръгове на ада при предишната власт и останал въпреки всичко демократ (това е точен цитат на негови думи). Бяхме разочаровани от нищовършенето му. Затова в края на том 2 от НИЕ му посветих отделна глава, пълна само с такива доказателства. По Виденово време Иван Татарчев беше повече войнствуващ македонец, отколкото Главен прокурор. Го-о-ляма работа. И без това бяхме го отписали като средство. Ама наближи Февруарската революция и старият “боец” живна. Е, това вече е прекалено. Стой мирно поне бе, братовчеде!

·                      Само седмица (словом – седем дни) преди 10 януари, Той (с голяма буква, защото според негови думи пак, над него бил само Господ) събра смелост и подхвана семейство Румен и Веска Спасови (Меджидиеви). Но само “предварителна проверка, а не следствено дело”, е казал вчера главният прокурор Иван Татарчев”, съобщи БНТ. “Според Татарчев засега на г-н Спасов не е наложена забрана да напуска страната.”
Че и не точно срещу Семейството, а срещу някакъв чиновник, който бил разрешил. В “Демокрация” от 6 януари 1997г. на първа страница с петсантиметрови букви чета: “Татарчев подхваща агроминистъра”. Става въпрос за това, че Главна Прокуратура е разпоредила образуване на  следствие срещу министъра на земеделието в оставка Кръстьо Трендафилов, който като бивш областен управител на Монтана проявил “мълчалив отказ” да изземе от Веска Меджидиева имуществото на купеното от нея ТКЗС “Лопушанска дружина” в село Георги Дамяново. Самата Веска, като съпруга си Румен Спасов, не е подследствена. И ней не е наложена забрана да напуска страната. То й няма смисъл – малко преди, малко след това, и завинаги, семейство Спасови/Меджидиеви се засели в Кейптаун, Южна Африка. Къде е “Лопушанската дружина” не зная. И Татарчев не знае. Тя не е от неговия македонски край.
В края на март 1997г. делото на Кръстьо Трендафилов е върнато обратно в прокуратурата за доразглеждане. През октомври същата година вече не се разглежда – Парламентът отказа да снеме имунитета на депутата Кръстьо Трендафилов и ентусиазма на прокуратурата спадна.

·                      На 11 февруари 1997 (значи вече и 10-ти февруари се е случил) Татарчев казал (намирам в го в “Новинар”): “Няма правни пречки да бъде арестуван Жан Виденов, стига да има доказателства за вината му.” (Бре, да му се не види!)  На 17 март с големи букви на 1-ва стр. в.“Демокрация” пише: “Жан  уличен в престъпление”. (Бре, да му се не види.)

·                      Татарчев очаквал да получи някакви разобличителни материали от д-р Тренчев. От него. Някакви. Няколко дена вече. Даже бил препоръчал на служебния кабинет и МВР-министъра да вземат мерки виновниците за изнесеното зърно от Държавния резерв да не напускат страната. Избягалите обаче щели да бъдат върнати от Интерпол. На 15 март четем по вестниците: “Тръгва следствено дело срещу Васил Чичибаба и неговите заместници Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Лазарова, съобщи вчера главният прокурор Иван Татарчев”. Тръгнало най-после. Браво! На 26 март, на десетия ден от тръгването, четем (в “24 часа”): “Чичибаба не влиза в ареста. На него и заместниците му прокурорът Михаил Дойчев им предяви обвинения в безстопанственост, определяйки им като мерки за неотклонения различни размери на парични гаранции.”

·                      Г-н Прокурорът си връзва гащите отвсякъде. Датата е 13 февруари - “С вътрешният м-р Николай Добрев се разбрахме да се проверяват ценните пратки, чрез които официално се изнасяха пари през летище София. Това съобщи главният прокурор Иван Татарчев вчера.” (Майа Янкова, ”24 часа”)

·                      Пак на 13 февруари Той обяви, че “Вече имам доказателства за извършено престъпление от трима банкери в ръководството на Централна кооперативна банка, виновни за изчезването на $6 милиона на Майкъл Чорни”… но не назова имената им, “защото срещу тях няма повдигнато обвинение.” (“Новинар”, 13.02.1997) На 4 март в “Континент” има статия “Обвиненията срещу банкери готови до края на седмицата”. Тя завършва така: ”Върволицата от ексбанкери в Националното следствие ще продължи и тази седмица за последни разпити, следват арести, каза следовател, ангажиран с делата.”
Върволицата… ще… Лъжи за наивници. От тарикати.

·                      В края на март върволицата намаля с един. Антон Белчев, син на финансовия министър Белчо Белчев (при Живков и Луканов) беше пуснат от следствения арест срещу 5 млн. лева. Мотиви: влошено здравословно състояние за неговите 40 години. Недосещане на прокурорите, воглаве с Татарчев: Дали пък парите на Белчев-син не са откраднати от Белчев-баща…

·                      Е, не съвсем. Говоря пак за върволицата. Вестниците от втори април съобщават, че “Татарчев подхваща Емилия Масларова”. Има ли значение за какво…

·                      Междувременно, даже преди, Карла дел Понте, министър на правосъдието на Швейцария е казала: “Никой от България официално не е търсил швейцарските власти за криминален износ на пари”. Реймон Кендал, генерален секретар на Интерпол, я допълнил: “Интерпол може да ви помогне за мръсните пари, но най-напред трябва да си помогнете сами”. (И двете интервюта намирам във ”Демокрация” от 10 февруари 1997.)  Е, и? Татарчев бил трети братовчед на Луканов по майчина линия, казват.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462550
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031