След Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и каза: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за своите деца.“ Лука 23:27-28

Исус Христос, Спасителят на света, отива към Голгота – мястото на Неговото разпятие. Когато Той се ражда, един ангел казва на овчарите: „Ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител.“ (Лука 2:10-11).

Но радостта сега е заменена от ридание и плач, защото хората, при които Исус идва, Го отхвърлят и техните водачи не намират покой, докато не Го осъждат несправедливо на кръстна смърт.

Гледката винаги е тъжна, когато водят някого към мястото на екзекуцията му. А в този случай става дума за Благодетеля, Който е донесъл радост на безброй хора със Своите „благодатни думи“ и със силата Си да ги изцелява от страданията им. Това е разтърсващо и съкрушава сърцата на мнозина! Жените, които присъстват там, със сигурност са искрени в своите ридания.

Но съчувствието не е достатъчно. След като сме узнали за страданията на Исус Христос, ние трябва да се запитаме какво означават те лично за всеки от нас. Исус не мисли за Себе Си, а съчувства на Своя народ и знае какви ще бъдат последиците за тях.

По какъв начин това засяга нас? Като цяло ние не сме по-добри от хората, които разпъват Христос. Характерът на греховете, които ние извършваме, не засяга Бога толкова, колкото самият факт, че съгрешаваме срещу Него. Не съчувствието, а единствено искреното покаяние за живота ни до този момент ще отвори пътя за нашето спасение. Христос не умира просто като мъченик. На кръста Той е осъден от Бога заради нашите грехове.

За четене: Втор. 8:1-20; Мат. 23:13-22

p { line-height: 115%; margin-bottom: 0.1in; background: transparent }



АБВ НА СПАСЕНИЕТО

 Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден, което възкресение и ще празнуваме другата седмица и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“



А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


 В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.



Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).

Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)