Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2023 11:58 - Кремиковски манастир ( пауне форкат)
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 5012 Коментари: 5 Гласове:
14

Последна промяна: 02.06.2023 23:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 на духа на една прекрасна мартеница ахнала - в памет на Марион Колева


"  ...и аз така. Но всичко с времето си.
Има един анекдот: баща на момченце и баща на момиченце гледат през прозореца в пролетната градинка как децата си играят. Бащата на момченцето казва: "Хубаво е, че нямам дъщеря. А то, като порасне, представям си да я видя привечер в градинката с някой хаймана, който й прави нещо." Бащата на момичето казал: "Хубаво е, че нямам момче. Представям си след 18 години да се прибирам привечер и да го видя да прави нещо в градинката с някой хаймана, който му прави нещо..." Хора различни. А има лошо и по-лошо. Хубавото е, че за тези, на които не им остава друго, имат отдушници. Поезията е един. Но слава Богу, не единствен. Стар/и/ците и небето. Така и така, Итака е гроб за всички. :)
Празници да са! Ако няма какво друго да правиш, а искаш да се позабавляваш, логни се, после кликни там, където най-малко те очакват и гледай какво става. :))) Е, това само ако много скучаеш и кибичиш в мрежата. Но тези пейзажи по-горе са за предпочитане. Вярвай ми. :)))))))))))) И не вярвай на тези, които непрекъснато са кахърни. Изтокът отдавна се е справил с това. Прегръдки, дете."


Близо седемнайсет години публикувам в тази платформа и помня едни други времена на блога. Запознах се с доста свестни хора, които един по един с годините си тръгваха - от блога, от земята...В
 един или друг план губехме връзка. Гледам си листата с присъединили ме - голяма част от тези талантливи, енергични, добри и светли хора са вече в отвъдното. Наскоро си е тръгнала и любимата ми Марион Колева - започнах тази публикация с нейна реплика отпреди дванайсет години. Своеобразна кореспонденция в мрежата сме водили поне десет години, голяма част от която е тук, в блога, в коментари.

Това е нейната страничка тук :

https://marteniza.blog.bg/

Марион Колева си е тръгнала на 21 март, новината ме стигна след Гергьовден. Много се разстроих, ужасно ми примъчня. Още ми е мъчно за нея, цял един свят си отиде, потопена е една малка Атлантида. Останаха ми писмата и усещането за безкрайност и безценност, което нейните думи излъчват. Тя първа ми беше споменала преди много време Кремиковския манастир - има публикация за него в блога си и още тогава се заканих, че ще отида. Преди дванайсет години!

https://marteniza.blog.bg/history/2011/05/09/prolet-2011.744086

Отидохме оня ден. Заради нея отидох, нейният дух ме заведе на това невероятно място..


image


image



пътят не е кой знае колко добър, но и не е ужасно разнебитен - бива

image



Новата църква "Покров богородияен", гледката от площадката пред нея е прекрасна



image




image



има малък птичи кът и отделно - зоокът, пауните са наоколо - вярно форкат


image

image



има паун на покрива на ниската сграда, и на дървото! 


image


тази снимка си откраднах от старата църква "Свети Георги победоносец", строена през 15 век - тези стенописи са на шест века

image

в момента текат строителни работи, имаше разрити стари зидове - като ги поогледахме, решихме че може да са от първите постройки, напомнят на стените в Месемврия, зидарията е подобна

Мястото е приказно! Много се въртяхме, защото го реших внезапно, даже бяхме влезли вече в София, когато ме дръпна мисълта -защо не отидем да намерим и видим манастира, кога, ако не сега. ВКлючихме навигацията и пак успяхме два пъти да се изгубим, но в крайна сметка с едно питане - все съм си за старите добри методи за ориентация, особено като липсват указателни табели, се озовахме на точното място. 
Марион ни заведе в Кремиковския манастир. За малко да видим Буховския преди него, но нямаше много време и се върнахме преди да стигнем. Другия път ще отидем, и за Сеславския от нея знам, и там може да отидем. Четиринайсет манастира са около София. Софийска мала Света гора. Благодаря за тази незабравима разходка! Мир и светлина за духа, покой за необятната ти душа, Марион!

image

  тази снимка е на Марион Колева 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0


image

image







Гласувай:
14



1. tonsun - Светъл път във Вечността на твоята ...
29.05.2023 19:41
Светъл път във Вечността на твоята позната!
Само ще вметна... Манастирите ни имат специален дух. Но за да го усети човек, не трябва да бърза и да нервничи..
Трябва да поседне пред иконостаса, да се вгледа във фреските и иконите; да покрачи по манастирските алеи, да се наслади на тишината и уханието на цветята... И тогава може да усети дъха на Вечността..
цитирай
2. martiniki - tonsun - благодаря, едно цяло небе за нея!
29.05.2023 21:36
Всъщност се озовахме на едно доста оживено и явно посещавано място, невъзможно за уединение точно когато се оказахме там. Снимките съм правила, внимавайки да не хвана човешко присъствие, а хора имаше доста и не беше лесно. Все пак с половин час изпреварихме тълпата и имахме относителния късмет да се окажем сами и в двата храма за по няколко минути. Това ми стига!
цитирай
3. martiniki - Марион :
31.05.2023 07:26
""Имах предвид, че ако някой ми каже: Малцина избрани знаят, че Бог и Човек са едно, а още по-малко са онези, които са осенени от прозрението, че такова едно не съществува, тоя човек мога да го помисля за будист, да не се съглася с него, или да се съглася. И във всички случаи ще е само още едно мнение и въпрос на лична вяра. Подарявам ти Един коан за Мненията:

Старец имал красив кон. "Продай го, ще вземеш много пари." Казвали му. Той не го продал. Веднъж конят се изгубил. "Какъв глупак. Едно ценно нещо да има и го пропиля."- Казали пак съселяните. След време конят се върнал с красиви диви кобилки и жребчета. "Какъв късметлия; или мъдрец; или мошеник. Знае той. Сега вече трябва да продаде всички тия животни и да забогатее." А човекът оставял животът да си тече. Веднъж синът му се качил на коня и си счупил краката. "Какъв глупак е тая мъж", казали хората - "Не се отърва от това животно и ето какво му донесе, вместо да му донесе малко имане." После избухнала война и всички други синове били мобилизирани, а тъй като селището било малко и войната - жестока, къщите бързо били зачернени. /Изкуството на войната не предлага трети път за вОините. :) / "Какъв късметлия и този старец," пак обсъждали хората. "Синът му остана жив, без да му се накърни честта." И се чудели кое е повече - мъдростта, или добрите звезди. А старецът се удивлявал защо хората не могат да се въздържат от изказване на мнения, които винаги се оказват частен случай и "моментална снимка" при по-нататъшно протичане на събитията. :))

Има още; подобни неща могат да се намерят и в нашия фолклор и книги, само че по-малко от тях са качени в мрежата. :)

Пайюан. Майстор по Дзен от династията Сун, написал стихотворението:

Където живеят другите,
аз не живея.
Където отиват другите.
аз не отивам.
Това не означава,
че отхвърлям общуването с другите:
Искам само да направя
черното различно от бялото.
За момент.

Всички приятели от моето детство
сега са прочути.
Те обсъждат философията.
Пишат очерци и критични бележки
цитирай
4. martiniki - ...
31.05.2023 07:28
Аз пък остарявам.
За нищо не ставам.
Тази вечер само дъждът ми е приятел.
Горя тамян и неговото благоухание
ме успокоява.
Слушам вятъра, проникващ в прозореца ми
през бамбуковия параван.


В градината, където растат върби и цветя,
в замъка на чудесната музика.
два госта се наслаждават на виното.
държейки златните чаши
на бледа лунна светлина.
Изведнъж литнал славей
от клона на дървото,
отърсвайки росата от листата.


Истинското приятелство надхвърля границите
на близостта и отчуждението.
И няма разлика в това
дали приятелите ще се срещнат или не.
На старата слива, окичена с цвят,
южният клон владее цялата пролет.
колкото и северния.

Свещените места не са далече.
но няма пътища, които да водят до тях.
Ако вървите натам, на където ви кажат,
ще стигнете до хлъзгав.
покрит с мъх мост.


Погледни - вечерното сияние
издигнало е стена над езерото. -
Къдраво облаче се завръща към горите
и разтваря в себе си цяло едно село.
Четенето на Сутра
и диалектиката не разкрива учението.
Учението прилича на сляпа каменна костенурка.

Дълбоко, безбрежно море -
то няма граници.
Когато Таоу слиза от своята
висока пейка -
няма дълбочина.
няма вода.
Това е извън висшето и малкото.
това е по-високо от плиткото и дълбокото.
Страхувам се. че моят възлюбен Учител
рискува да се удави.
защото сърцето му е голямо
и той обича всички същества.

Целият свят и моята градина.
Птиците пеят мои песни.
Вятърът е моето дихание.
Танците на маймуните са мои.
Плуващата риба е израз на свободата ми.
Вечерната луна се отразява в хиляди езера,
но. когато планината се покланя на луната.
всички образи изчезват,
и върху водата остава само сянката.
Обичам всяко цвете.
предвещаващо пролетта,
и всяко листо,
изрисувано от есента.
Да пребъдат във вековете
щастливите превръщания!
цитирай
5. marrta - Св. Франциск ( състрадание, взаимопомощ. Без да има образование на суфи, изповядва безгранична любов към Бога и неговите творения.)
02.06.2023 07:29
Та според някои той се върнал разочарован или болен от кръстоносен поход / не се е родил светъл човекът, пораснал е/, според други - майка му, изтънчена благородна французойка, му размътила главата с благотворителност и състрадание. Принадлежал към добрите семейства в Асизи /виж тук си е на място името на града/. Баща му бил едър търговец на платове. Приятели - най-знатните млади хора. Големи перспективи. Веднъж замръква в изоставена порутена черква и получава откровение свише - това е малко мистичен момент, разказите се различават. По някакъв начин му се съобщава, че трябва да построи отново изоставената църква, да помага на отхвърлените, бедните, изоставените. След епифанията тай първо отива у дома и започва да изпвърля през прозореца платовете на баща си, след което баща му изхвърля него /не през прозореца, де/. Той се заселва в съборената църква и започва да я строи сам. Впечатлени от озарението му, мнозина младежи от знатни семейства го последват но...много са призваните, малко за избраните. Май до край го придружава само един от тях. Бил е наивен мистик - като майка Тереза. Обичал и се възхищавал от всичко живо - божие творение. Казнат, че вълци го пазели, говорел с птици, помагал по време на чумни епидемии, идеята му била да отиде сред хората и да бъде полезен, орденът трябвало да няма нищо - само едно расо с качулка и налъми. Обет за бедност, за помощ на хората итн. Като славата му достигнала до Ватикана, папата го поканил, а той се възмутил от разкоша на клира, та си навлякъл яда на кардиналите. Но папата ги накарал да го доведат при него и му разрешил да основе орден. Толкова дълбоко е вярвал, че първите хотвърдени свидетелства за стигма са свързани с неговото име. Обичаят да се стоят ясли за Коледа в католическите страни се говори, че е бил въведен от него. Като дете - чисто и свято религиозен, общуващ диреконо с Него, отдаден на служене за другите. Без да има задълбочените философски познания на Буда, изповядва неговото всеопрощение, разбиране и всеобич,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776595
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55654
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031