Fw: WG: 📄 "Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). (2007). Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров" by Petko S Dimitrov

от:	Ognian Grkov (grkov201@yahoo.com)	дата:	09.08.2021 15:21
до:	(няма получател)

    Subject: Re: WG: 📄 "Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). (2007). Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров" by Petko S Dimitrov     Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, (2007) Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23, (2007) Българската държавност и пренасянето и в Европа. ( Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите ) Явор Шопов1 , Петко Димитров2 , Димитър Димитров2 и Боно Шкодров 1Институт по древни цивилизации, София, YYShopov@Yahoo.com 2Секция по Морска геология и археология на института по Океанология на БАН, Варна Резюме Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе ЯхияIV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индоевропейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа. Въведение: Познанията за света – както в Библията, така и в Шумерския епос Гилгамеш, са ограничени от реките Тигър, Ефрат и Нил. В Шумерския епос героят Гилгамеш в търсене на безсмъртието преминава през “Морето на смъртта”. Къде се е намирало това море? Мъртво, Червено, Средиземно, Черно, Каспийско – все морета, кандидати за арена на Потопа. Проучванията в Месопотамия и Червено море, глинените плочки с Шумерския епос в древната Ниневия, ръкописите на Библията и множество други находки са дали основание да се приемат за място на Потопа поречията на Тигър и Ефрат. Тълкувателите на Библията и теолозите, занимаващи се с археологически проучвания, обаче не са имали представа за грандиозните мащаби на природните катастрофи. Намесата на геолозите през последните години в дешифрирането им доведе до 4 решителен поврат в тълкуването на писанията за Потопа и до ревизия на съществуващите представи. Бе доказано, че цивилизациите на Стария свят – Месопотамия, Египет, Крит и Гърция, Индия и Китай, водят началото си от един център. Този единен произход се потвърждава от ритуалната им структура. Още по-недвусмислено свидетелства за това сравнението на различните древни писмености. Почти всички учени, изучавали Библията и Шумерския епос, са единодушни в оценката си за тях като за ценен източник на информация. В нито едно от двете произведения обаче не се посочва мястото на Потопа. Библейската история за Потопа се явява точно копие на много по-древни текстове от Двуречието, като са сменени имената на персонажите и географските места на действията. Оказа се, обаче че най-старата версия на Потопа е записана от кутиите на глинени плочки намерени в Ниппур (град в Шумер завладян от кутиите) и дори текстовете за Потопа в Шумерския епос са преписани от нея (Hilprecht, 1910). Наложилата се представа, че най-старите писмени знаци са датирани около III хил. пр. Хр. , изглежда е на път да бъде отхвърлена именно поради фактите за съществуването на писменост до Потопа. Професорът по мултилингвистика от Католическия университет в Брюксел Харалд Хаарман твърди, че най-древната писменост в света е намерена на Балканския полуостров. Той датира плочките от Тартария в 5300 г. пр. Хр. (Haarmann, 2003). Критическият анализ на древните митове, новите геологически и археологически факти в Черноморския басейн са на път да разрушат догмите и да влеят нова сила в библейските митове. Откритията на българските археолози – неолитните некрополи от Варна и Дуранкулак, найстарото обработено злато в света, поставиха редица въпроси, и на първо място за ролята на културата “Варна” в човешката история. Определението за варненската култура като за една “не състояла се цивилизация” вече не издържа на новите факти за наличието на древната неолитна култура по цялото крайбрежие и шелфа на Черно море. Книгата на Ryan & Pitman (1998) “Ноевият потоп” и филмът на Би Би Си със същото заглавие предизвикаха научна сензация. Книгата е блестящо съчетание на научни аргументи от почти всички области на научното познание, обединени в единен географски център – Черно море. За илюстрация на огромния интерес към изложените от американците научни аргументи ще припомним думите на известния морски изследовател д-р Робърт Балард: “Книгата “Ноевият потоп” на Ryan & Pitman (1998) е омайваща и завладяваща научно-детективска история. Тя трябва да се прочете! И несъмнено ще предизвика множество експедиции за намиране на доказателства, които да потвърдят или отхвърлят тезите.” Д-р Балард вече опита своя късмет на откривател, работейки през 1999 и 2000 г. в Черно море в района на Синоп, Турция. Резултатите от тези проучвания днес са широко известни. През 2001 и 2002 г. той и неговият екип, заедно с български изследователи, продължиха търсенето на нови обекти в западната част на Черно море. Главната цел на проучването беше търсенето на артефакти на старите брегове – останки от древни праисторически селища. През 1996 г. Я. Шопов пръв идентифицира кутиите в Иран с българския клон кутигури (Шопов, 2000, 2001) и посочва сведения за тяхната инвазия и управление в Шумер (2478-2354 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология). Кутите (наричани кутии в руската литература) са известни още като гути или гутеи, защото акадците (чиито език са ползвали кутиите в надписите си след като са завладели Акад (Авдиев, 1948)) са имали един и същ писмен знак за звуците “ку” и “гу” (Laessoe, 1963) и затова едни автори четат името им като “кути”, други като “гути”. Библейската история за Потопа описва един феномен с два основни компонента:- (1) Невероятни дъждове в продължение на 40 дни и нощи в резултат на които настъпва: (2) бързо драстично повишаване на морското ниво. Такива невероятни дъждове в миналото са регистрирани за пръв път от Shopov et al., (1996) по рязко повишаване на скоростта на нарастване на пещерни сталагмити (която отразява количествено валежите в миналото) и са датирани с радиовъглерод на 5600-5500 календарни години пр. Хр. Тези автори свързват регистрираните от тях валежи с Библейския Потоп. Само 4 месеца след тази публикация американските професори У. Райън и У. Питман свикват пресконференция (Wilford, 1996) на която свързват изследваното дълги години от проф. Петко Димитров и сътрудници (Dimitrov et al., 1979, Dimitrov et al., 1982) рязко повишаване на нивото на Черно Море с 90-120 метра с Потопа 5 (Ryan, et al. 1997). Датировката на това катастрофално повишение на морското ниво, което довежда до измирането на всичко живо в района съвпада в рамките на експерименталната грешка с датировката на процеса (1) от Shopov et al., (1996). Процесът (2) обаче не може да е следствие само на валежите. Повишаването на нивото на Черно Море (което преди това е било изолирано сладководно езеро) е свързано с рязко заливане на Черноморския басеин със солена морска вода от Средиземно море, довело до измиране на сладководната флора и фауна и образуване на дебел до метър слой сапропел от останките от нея на дъното на морето. Наличието на такъв слой свидетелства за много бърза смяна на соленоста на водата, т.е. заливане на Черно море. Процесът (1) обаче не може да се дължи на нито един земен фактор, т.к. дори ако цялото количество вода в Земната атмосфера се извали в района тя няма да е достатъчна за получаване на регистрирания валеж. За това Shopov et al., (1997) създават астрономическата теория за Библейския Потоп. Според нея причинител на феномена (1) може да бъде само взривно повишаване на слънчевата светимост с около няколко % в резултат на фронтален удар на голям астероид (Shopov, 2003) във фотосферата на Слънцето. Shopov et al., (2004) намират астрономически подтвърждения за такъв процес и оценяват размера на астероида, който може да предизвика такава катастрофа. Такъв процес трябва да предизвика рязко повишаване на испарението на океаните и бързо топене на ледниците и невиждани валежи. Това обаче не би трябвало да е съпроводено с повишаване на температурата на Земята, т.к. облачноста понижава прозрачноста на атмосферата, а испарението понижава температурата (хладилен ефект, на базата на който работят хладилниците). Влиянието на промените на слънчевата светимост върху нивото на световния океан е изследвано от Shopov et al., (1999, 2000). Shopov et al., (1997) предлагат и механизъм на наводняване на Черноморския басеин при който възниква супер-цунами, която е избила всичко живо в района и е достигнала места много над морското ниво. Shopov (2002) показва, че бързото топене на ледниците, предизвикано от взривно повишаване на слънчевата светимост би довело до гигантски земетресения. Едно от тях може да е причинило разкъсването на тясната ивица суша отделяща Черно от Средиземно море. Материал и методика: Най-старите писмени сведения за Потопа са от 2 глинени таблички с клинописни надписи от първият император на кутите (Hilprecht, 1910), където се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутите. Вероятно той има предвид техните земи по времето, когато е писал табличките, т.е. кутиите са се заселили там където според тях не е достигнал Потопа. Това поставя първостепенния въпрос къде точно са били земите на кутиите? Предполага се, че те са били в планината Загрос, но по исторически данни е трудно да се очертаят точно техните територии. За това ние прибегнахме до употребата на техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Настоящето изследване почива на обработката на 6 900 000 топонима и хидронима от целият свят, от географската информационна система (GIS) и прецизното нанасяне на установените български етноними на картата на Евразия. То се базира и на теренни изследвания (наблюдения и фотодокументиране) направени от Я. Шопов през септември 2003 г. в археологически обекти в Иран. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001). Особено висока степен на достоверност дават етнонимите (топоними и хидроними формирани от етническите имена на даден народ и неговите клонове и родове). Затова ние използвахме новия метод (Шопов, 2003) за възстановяване на очертанията на древни държави на базата на нанасяне на етнонимите на географска карта. Българските етноними са топоними, формирани от етническите имена на българите, техните клонове (като Кутигури (Кутригури, Кутии), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Кучи-Булгар, Купи-Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло)). Основните използвани методи са: 1. Археология 2. Анализ на писмени сведения 3. Абсолютно датиране 6 4. Епиграфия 5. Лингвистика Лингвинистична аргументация: Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно-иранските езици (Шопов и др., 2002 б и Ненчев, 2002) с древно-българските думи в съвременния български език. Това показва, че древните българи са от източно-иранската група народи. Много ирански думи се срещат в българския, но не се срещат в турския език, а в българските речници често те се дават погрешно за турски (Фаюзи, 2004). Източно-иранските езици залягат и в основата на хинди, поради което сходството му с българския е поразително високо (Шопов и др., 2002 б, под печат-в). Дори някои древно-български и съвременни диалектни български думи са по-близки до хинди отколкото до литературния български. Затова хинди може да се използва като ключ към разгадаване на значението на много древно-български думи, които вече не се разбират от българите (Шопов и др., 2002 б), като тези които са основа на фамилните ни имена. От Велики Болгар знаем, че древните български държави не са били хомогенни, а са се състояли от различни пространствено обособени клонове на българите - Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури), Котраги, Кучи Булгар, Дучи Булгар и Оногури (История на България, 1981). Особено място в държавата е заемал династичният род Дуло. Предполага се, че имената на клоновете идват от имената на реките, на които живеят, но обратното е по-вероятно. В действителност топоними, образувани от тези родови имена, се срещат на много места в Евразия (Шопов, 2003). Известно е, че Кутигури и Кутригури са синоними, без да е ясна причината за това. Внимателният лингвистичен анализ показа, че първото име идва от кути (индо-арийска форма на думата куче), а второто от кутре (кученце), (табл. 1). У нас и до сега се употребява думата кут-кут за примамване на куче***. От общият им корен кут се образуват също албанските думи кут, куте и унгарската дума кутиа за куче и диал. руски думи кутенок, кутя (кученце)***. Албанците викат куче с кут, а румънците с ку-ти. Според Българският етимологичен речник (1986) думата куче е от прабългарски произход, а източно-иранската дума кути има широко разпространение и в Източна Европа (Абаев, 1958). Таблица 1. Имена на български клонове (племена), произлизащи от различни форми на думата куче Български клон (племе) български корен (значение) индо-ирански корен- българско значение 1.Кучи Булгар куче, кучи (кучешки) - 2.Кутигури кут, кут-кут (викане на куче***) кути (кут_и*) (непали****) -куче кутта (кут_та)(хинди**) - куче 3.Кутригури кутре кутра (кут_ра) (хинди**) - кутре (кут_ре) 4.Котраги кутре кутра (кут_ра) (хинди**) - кутре (кут_ре) (в топонимите у преминава свободно в о) 5.Кутии кут, кут-кут (викане на куче***) кути (кут_и) (непали****) - куче кутта (кут_та)(хинди**) - куче кутия (кут_ийа)(хинди**) - кучка кутия (кут_ийа)(хинди**) - жена като кучка 6.Куш_ан_и куш*** (обръщение към куче) куш (хинди**) - превъсходен, жизнен, весел, радостен; думата кушан липсва в хинди * долната черта_ тук употребяваме за отделяне на суфикса, но думата се чете слято ** Карманный хинди-русский словаръ. (1958) ***Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН ****Turner, R. L. (1931) A comparative and etymological dictionary of the Nepali language. London: K. Paul, Trench, Trubner. Имената на 4 от тези древно-български клонове във Велики Болгар идват от производни на куче (табл. 1). Освен това не само името на Кутиите, но дори името на Кушаните може да се изведе от думата куче, т.к. при преход на една дума от източно-иранските към индо-арийските езици звука “ч” потъмнява до “ш” (Шопов и др., 2002 б, под печат-в), т.е. от нашата дума куче в индо-арийска среда (като тази в която е съществувала кушанската империя) се изговаря като куш_е. Наистина се 7 оказа, че и до сега у нас думата куш*** е обръщение към куче, а от корена куш произлизат и диалектните форми за малко куче в българския (кушлак, кушле, кушленце и кушлаче)***. Среща се и думата куч*** за викане на куче. Още един факт свързващ кушаните с древните българи е думата кушоглав (гологлав), която според Българският етимологичен речник (1986) е от прабългарски произход и отразява традицията прабългарите да ходят с бръснати (голи) глави. Според Херодот в древен Иран кучето е било свещенно животно и никой освен царя не е имал право да убива кучета. Историческа и археологическа аргументация: Основните клонове на българите са кутигурите (кутригурите) и утигурите (утригурите). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието - гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множествено число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал “кутии”. В действителност големият и могъщ народ кутии е населявал обширни територии от планината Загрос, Иранското плато и Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная История, 1955). През 2478 г. пр. Хр. (по Ниппурската хронология) кутиите завладяват Шумер и Акад (Hilprecht, 1910) и ги управляват 125 години (Авдиев, 1948). Има някои сведения (Matheson, 2001), че около 2500 г. пр. Хр. кутите завладяват Суза (тогава град в Елам). Резултатите от пан-европейския генетически проект и анализа на генофонда на човечеството (Димитров, 2002) убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но найдалечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркска кръв. Тези резултати еднозначно показват, че българите и (пра)българите са от източно-иранската група на индоевропейците, както показват и задълбочените изследвания за произхода на българите (Державин, 1946, Добрев (1994), Шопов (1988, 2000, 2001,2002a, 2003, под печат), Шопов и др. (2002-б, под печат)). От този изключително важен резултат следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с другите ирански народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи в Иран са намерени от Шопов (под печат). Той идентифицира останки от древните българи в Иран оставени от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Едва на 10 км. от едно от основните селища на кутиите - Годин тепе сега се намира град Куче (Иран, 1976). Думата куче не се среща в персийския език. Дори не се среща суфикса –че с който е образувана думата, обаче още се срещат топоними в Иран които са образувани от думите куче и кучи. През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита части от територията на България са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). От тях се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), вероятно между VI-IV хил. пр. Хр, а по- късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия. Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Това ни дава основание да търсим следи от древните българи в топонимите по тези места. Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004), който е датиран от Shopov et al. (1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. Глинените таблички с клинописни надписи със сведения за Потопа от първият император на кутите Ерридупизир (Енрида визир) (2478 –2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) са намерени в старата библиотека на храма в Ниппур. В тях той многократно се именова с титлата “Аз могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света” (Hilprecht, 1910). Особено интересно е, че в тези надписи титлата му е шар, което ще рече владетел на много народи, т.е. император или цар. Това ясно показва българския произход на титлата цар и нейната древност. Друга древно-българска титла “таркан” може би идва от името на последния (двадесет и първия) кутийски император в ШумерТирикан (2354 г. пр. Хр. по Нипурската хронология). Не е изключено също Тирикан да не е името, а титлата на командващия войската - таркана. При древните българи боила таркан е бил втория престолонаследник, т.е. брата на престолонаследника. В Иран сега няма нито един топоним Тирикан, 8 но има 12 топонима Таркан. Един от тях - Чaхар Таркан е крепост на един Сасанидски принц (таркан) съгласно Matheson (2001). Столицата на кутиите Аррата още не е открита, но основен претендент за нея е Годин тепе до Кангавар (Izady, 2004). Затова Я. Шопов посети това важно археологическо находище с цел търсене на следи от кутиите. Намерената от него обилна фина керамика (фиг.1) останала на повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) има мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене (Николов, 2002) от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и в Кърча на Румънския бряг на Дунава (Dinu, 1987). Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море (5600-5500 г. пр. Хр., съвпадащ с началото на българския календар) древнобългарските племена се отделят от индо-европейците, като мигрират на юг през Турция към Иран, където отсядат не по-късно от IV хилядолетие пр. Хр. Археологически находки от кутиите са намерени в Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) (Izady, 2004). В Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.) са намерени печати, писана керамика правена на грънчарско колело (чакръг) и медни инструменти. В тепе Яхия - IVc (3300-2900 г. пр. Хр.) са намерени глинени таблички с надписи (Matheson, 2001). През 1696 г. пр. Хр. вавилонският цар Хаммурапи завладява кутиите (Laessoe, 1963). Съдейки по данни на топонимите след това кутите се изселват на изток и нахлуват в Индия през XV век. пр. Хр. по течението на р. Инд (Шопов, 2001, 2003). Има многобройни свидетелства от античността, че кутиите етнически принадлежат към източно-иранските народи. В асирийските царски надписи се използва думата кути за всички ирански народности (Parpola, 1970). В някои Ахеменидски надписи кутиите се наричат още скити (вид източни иранци). Анализът на древно-българските етноними в Иран (Шопов и др., под печат), Индия, Пакистан и Бангладеш показва трайно присъствие на древните българи на тези територии в древността. Лингвистичният анализ на топонимите обаче не може да даде точни сведения за периода, в който те са били обитавани от българи. Затова са необходими допълнителни археологически и исторически изследвания. Фиг. 1. Фотография на фина глазурирана керамика на кутиите направена in situ в сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.). За мащаб в дясно е сниман ирански кибрит с размер 6 на 2.5 см. (сн. Я. Шопов) Последното документирано присъствие на древни българи в района на Индия и Пакистан датира от края на Великата Кушанска империя. Димитров (2000) идентифицира царските знаци на Великите кушански императори с тези на кановете на Велики Булгар и с това доказва тяхната 9 принадлежност към рода Дуло. Затова изглежда разпадането на Великата Кушанска империя на Източна и Западна Кушанска империя е довело до масова миграция на древните българи на запад и основаването на тяхна държава в Европа. Данни от подводната археология: Черно море – ключ към загадката “Всемирен потоп” Древните брегове на Черно море, заливани и осушавани, днес са под водата (фиг.2). фиг. 2. Черно море и библейския потоп: 1. Море – езеро 2. До Потопни брегове на Черно море 3. Черно море след потопа 4. Предполагаеми селища до Потопа Последното заледяване на земята – вюрмското – продължило няколко десетки хиляди години. То започнало преди около 80–70 хиляди години и завършило преди около 11 хил. години. Заедно с топенето на ледниците започнало и покачването на нивото на Световния океан. По това време Черно море представлявало почти сладководно езеро без връзка с океана. Този етап от развитието на басейна е известен като новоевксинска регресия. На фиг. 2 са показани контурите на съвременния и на новоевксинския басейн, откъдето се вижда, че днешният шелф в миналото е представлявал суша. Нивото на новоевксинския басейн е било с около 90–120 м по-ниско от съвременното (фиг. 3), което означава, че новоевксинският бряг се е разполагал на днешния край на шелфа. Обширната шелфова равнина е била прорязана от реките, които се вливали в басейна. фиг. 3 Профил на шелфа и ход на катастрофалните геологичиски събития през последните 8000 години 10 Абсолютните датировки на новоевксинските брегове, които се намират на 90–120 м под съвременното равнище, показват възраст 9–10 хил. години, докато синхронните по време на образуване дълбоководни сапропелни утайки имат възраст 7–8 хил. години. Това се дължи на факта, че дълбоководните сапропелни тини са утаени в спокойна обстановка, а шелфовете са били подложени на частично размиване вследствие на Потопа. Изглежда, че катастрофата е станала в интервала между 7,5 и 8 хил. години, считано от днес, в резултат на която е значителният размив на утайките на шелфа. Ето кратък пасаж от дневника, който водихме по време на спусканията с подводния обитаем апарат “Аргус” през юли 1985 г. : “Забелязваме подутина на десетина метра пред нас. Намираме се на шелфа в района на старите плажове, разположени на дълбочина 90–120 м, така както е показано на фиг. 3, в зоната на живот, видимостта е много добра – 15–20 м. Отправяме се към подутината, която трябваше да представлява огладен скален къс, довлечен от реката, но не достигнал до каньона, откъдето би се търкулнал в черноморската чаша. Апаратът леко “каца” и ние отегчено се съветваме, струва ли си да хабим усилия и енергия за опознаване на обекта. Насочваме носовия двигател към подутината и стартираме перките с цел да продухаме слоя от тиня, покрил обекта на нашето търсене. Търпението ни продължи около половин час, докато облакът от тиня се поразсея. За наше учудване вместо очаквания объл камък, се показа забит в пясъка предмет с неясни очертания. Протегнатата механична ръка на апарата обхвана предмет, подобен на чиния и леко нащърбен в единия край. След упорити опити предметът беше изтръгнат от пясъка и поставен в пробоотборното сандъче. С ценния предмет побързахме да изплаваме на повърхността. ” Намереният предмет наречен с условното наименование “чинията на Ной” (фиг. 4a) постави безброй въпроси, които все още чакат отговор. Най-приемливата версия в случая е, че предметът е намерен in situ (на място), където е бил използван. Планираните спускания с “Аргус” обхващаха дъното в районите на старите брегове в периферията на шелфа, които вероятно са били заселени. Именно там, където долините на реките са пресичали днешния шелф и са се вливали в морето - езеро, са били местата, привлекателни за обитаване от древния човек. По-скоро бяхме попаднали на селища с некропол, тъй като в литифицирания пясък се наблюдаваха многобройни отвори вероятно от дървени колове с диаметър 7-8 cm. “Чинията на Ной”, се оказа препъникамък за археолозите. Те я отнасяха ту към древновизантийско, ту към римско време. Идеалните форми на предмета, високата култура на изработка, а още повече твърдението за нейната допотопна възраст, смущаваха и най-известните наши и чуждестранни учени археолози. Тя свидетелствува за големи технологични възможности на тогавашното неолитно занаятчийство. По-голяма част от специалистите се въздържаха от мнение за нейната възраст, както и от оценката на достоверността на фактите за нейното намиране. Фотографиите на “чинията на Ной” бяха разпространени сред научния свят чрез Интернет (фиг. 4а, 4б) Известният специалист по подводна археология проф. Франческо Торе от Музея по подводна археология в Трапани, Италия, изпрати своето становище: “Драги проф. Димитров, аз вярвам, че “чинията на Ной” би могла да бъде много древна, но не бих могъл да ти кажа нещо съществено, без фиг. 4а “Чинията на Ной”Общ изглед фиг. 4b Обратната страна на чинията 11 да я видя лично. От снимката, която ми предостави, предметът изглежда като наша неолитна керамика (6000–5000 г. пр. Хр. ). Но Вие знаете, че неолитната и енеолитната епоха в целия свят се връщат назад към по-старо време, т. е. преди около 7000–6000 години пр.Хр.” През април 2000 г. проф. Торе посети Варна, където взе участие в организираната от нас работна среща за разработването на съвместен проект на тема “Корелация на геологически, климатични и исторически събития в Черно и Средиземно море през последните 25 хил. години”. След като дълго оглежда “чинията на Ной”, той потвърди своето мнение за нейната древна енеолитна възраст и изложи своята версия за предназначението и технологията на изработване на предмета: “чинията на Ной” е битов предмет, който е служил за стриване на дребни изсушени зърна, нещо като прототип на днешните хавани. Предполагам, че е изработен от глина и дребен пясък и е печен на слънцето. Не мога да кажа със сигурност обаче дали хората тогава са ползвали грънчарското колело, или са ползвали негов примитивен вариант.” През март 2001 г., проф. Петко Димитров беше поканен от проф. Торе да изнесе цикъл лекции за Потопа в Черно море в университета в Трапани, Сицилия. В музея по подводна археология той показа колекция от неолитна керамика, отличаваща се по своята примитивна технология от “чинията на Ной”, като подчерта високата култура на тогавашната пропонтийска цивилизация. Що се отнася до издълбаните знаци по външната страна на “чинията на Ной”, (фиг. 4б), някои изследователи считат, че това са случайни следи от червеи и драскотини, но други са склонни да ги приемат за следи от протокимерско (протобългарско) клинописно писмо (Димитров и др., 2003). Боно Шкодров счита, че въпросните знаци представляват знаци от древна писменост. Изготвената от него корелация на писмените знаци (фиг.5) се оказа твърде дискутирана тема в научните среди. ПИСМЕНИ ЗНАЦИ ОТ НЕОЛИТА фиг.5 Колони: 1.“Чиния на Ной” 2.Печат “Караново” Фиг. 6. Култово-битови изделия от злато, мед 3. Плочка “Градешница”.4. Пещера Магура. 5. Шумер и глина (V хил.пр.Хр, култура Варна, 6. Египет. 7. Индия /Мохенджо Даро и Харапа/. Варненски некропол, гроб № 43 с) 12 Един от видните специалисти по древни писмени знаци, професорът по мултилингвистика от Католическия университет в Брюксел Харалд Хаарман, с когото успяхме да установим контакт, ни изпрати своето становище върху знаците от “чинията на Ной”. Ето дословно основното от неговото писмо:” Вашата находка е изключително атрактивна. Доколкото мога да съдя по описанието Ви “чинията на Ной” съдържа повече тайни, отколкото фактически могат да се открият....Когато се изследва староевропейската писменост, всеки би могъл да забележи, че в най-ранните надписи на Балканския регион, т. е. плочките от Тартария, са от 5300 г. пр. Хр. и съдържат пиктографски знаци. В по-късните надписи броят на чисто абстрактните знаци нараства.... знаците върху “чинията на Ной” са високо абстрактни, въпреки че надписът (съгласно Вашето допускане) е постар от плочките от Тартария. Ако хронологичната оценка е акуратна, тогава разпространението на чисто абстрактни знаци е прекалено объркващо, защото всеки би очаквал по-стар етап на писмени знаци от около 6000 г. пр. Хр. В древношумерската писменост човек може да забележи по-стар етап (URUK IV с по-мотивирани знаци) и по-млад етап на развитие (URUK III с по-голям брой абстрактни знаци и по-стилизирани форми). Впрочем, аз не мисля, че не сте на верния път, когато сравнявате знаците от “чинията на Ной” с протошумерските знаци. Понастоящем аз разработвам хипотеза, съгласно която по всяка вероятност е имало историческа връзка между староевропейската и древношумерската цивилизация. Предполагам, че е имало circum-Понтийска културна конвергенция, която е била разделена по късно от Големия Потоп на отделни региони с бежанци от наводнените земи – едните към Балканите, а другите към Месопотамия. Доколкото разбирам, технологията на писмеността е била сред промените през периода след Потопа. Използването на знаци върху “чинията на Ной” би могло да предположи преди-Потопна писменост. Какво да Ви кажа? Вие не сте сам с Вашите идеи за цивилизацията отпреди Потопа. “ Харалд Харман беше също впечатлен от теорията за потопа и публикува книгата “Geschichte der Sinflut auf den Spuren der frьhen Zivilisationen”. Дори само фактът, че най-старото обработено злато в света с възраст V–IV хилядолетие пр. Хр. е намерено във Варна (фиг.6) в Дуранкулак (фиг.7,8) и, свидетелства за високоразвита човешка цивилизация, впоследствие прогонена от природни бедствия или варварски племена. Възможно е именно тези хора да са преживели Потопа и да са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия. Важно свидетелство за рязкото (катастрофално) повишаване на морското равнище са запазените реликтови утайки от старите брегови линии на басейна. Обикновено в условията на трансгресия, при постепенно повишаване на морското ниво, подводният брегови склон се преработва (разрушава). В случая обаче бреговите образувания, като плажове, коси и дюни, са сравнително добре запазени, което означава, че те са били моментално потопени и изведени извън зоната на вълновото въздействие. Едно от най-важните геологически и палеоекологически доказателства за катастрофалния характер на събитието са сапропелните утайки. Те покриват дълбоководната черноморска чаша и се явяват продукт от масовото измиране на фито- и зоопланктон, свидетелствайки за контрастен режим на седиментация. Върху карбонатните утайки с новоевксинска (допотопна) възраст, светли на цвят, залягат тъмнокафяви каучукоподобни утайки, изградени от отмряла органика. Водите, постъпващи през Босфора в Черно море (фиг.9), имат соленост 38‰, докато черноморските води са почти сладководни, вследствие на което започва масово измиране на планктонните организми, които са изключително чувствителни и трудно се приспособяват при резки промени на солеността. В резултат се формират геокатастрофичен тип утайки, които по-късно оказват съществено влияние върху формирането на газово-геохимичния режим на басейна (формира се т. нар. сероводородна зона). Две са основните геологически доказателства за Потопа в Черно море, а именно: – Наличие на стара брегова линия на басейна, която се разполага на съвременни дълбочини 90–120 м, с възраст повече от 8 хил. години. Именно тук, в района на старите плажови и дюнни образувания, е намерен описаният по-горе култово-битов предмет “чинията на Ной” (фиг.4a. ). – Пряко следствие на потопа е формирането на геокатастрофични органогенни утайки в дълбоководната черноморска котловина и възникването на сероводородно заразяване. 13 Фиг. 7а. Селищна могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (аерофото снимка - автор Т. Димов) Фиг. 7б Най-старата каменна архитектура в Европа (V хил. пр. Хр.- фото Т. Димов) Фиг. 7в. Графична реконструкция на жилища с каменна основа (V хил. пр. Хр.- автор Т. Димов, худ. Юлия Герова) Фиг. 7г. Женски глинен идол (гроб №453 некропол Дуранкулак - фото Т. Димов) Фиг. 7д. Антрономорфен съд – култура Хаманджия, некропол Дуранкулак (фото Т. Димов) 14 Фиг. 8. Гробове №626 и №634 от праисторическия некропол в Дуранкулак (VI-V хил. пр. Хр.- фото Т. Димов) Потопът като геологическо събитие е неоспорим факт. Съществуват, макар и не многобройни, археологически доказателства за това, че черноморската област е била център на високоразвита цивилизация. Известно е, че най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците (към които са принадлежали и древните българи), които са оставили трайни следи почти по цялата черноморска област. Безспорно доказателство за високоразвита древна култура е Варненското златно съкровище (фиг.6) и Дуранкулашкият некропол (фиг.7, 8). А този факт се вписва убедително в разработената хипотеза за Библейския потоп в Черно море. Фиг. 9. Реконструкция на Босфорския праг Фиг.10. Плочки с писмeни знаци от Градешница. 15 Писмени знаци от времето на Потопа: В нашето графично изследване на писмените знаци върху подводен археологически обект с условно наименование “Чинията на Ной”, открихме като ясно различими 28 знака от които с различна форма са 23. Общият брой на знаците в който се включват и тези, от които има само остатъчни следи и не може с точност да бъде възстановена формата им, е около 60. Материалът на изследвания обект е пясъчник характерен за изработка на съдове в предкерамичната епоха т.е. шестото и седмото хилядолетие преди новата ера. Знаците са нанесени с острие, най-вероятно кремък и имат линейно геометричен характер. Направен беше сравнителен графичен анализ на формата на знаците с други такива, намерени на територията на България, а именно: плочки със знаци от Градешница (фиг.10) и печат от Караново (фиг.11), датирани около петото хилядолетие пр.Хр., както и най-ранният слой знаци от пещера “Магурата” (фиг.12) по Стойчев (1998). Фиг.11. Печат от Kараново Фиг.12. Рисунки от Магурата Направен беше също и сравнителен графичен анализ и на знаци от Шумер, Елам, Египет и Индия (Мохенджо Даро и Харапа), чиято датировка е около третото хилядолетие преди новата ера. (фиг.: 13, 14, 15, 16 и 17). Фиг. 13. Плочка от Урук Фиг. 14. Плочка от Елам Фиг. 15. Египетски писмени знаци - фрагмент от скулптурна композиция: Фараон Менкаура, богиня Хатор и богиня Нома. Музей Кайро. Първа половина на трето хилядолетие пр. Хр. 16 Фиг. 16. Релефна плочка с писмени знаци от Мохенджо Даро Резултатите от направения анализ са представени на долуприложената таблица. Фиг. 17. Писмени знаци на старите българи 17 Решавайки проблема за времето на катастрофата в Черно море проф.Петко Димитров и американските му колеги Райан и Питман, допускат хипотезата за настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от нас изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., стигнахме до резултати, че броят на еднаквите знаци за Египет е 54, Шумер и Елам – 35, Индия (Мохенджо Даро и Харапа) е 19. В следващата фаза, през второто хилядолетие пр. Хр., броят на еднаквите знаци съответно е : Крит – 20, Бибъл – 16, Кипър – 23, Бактрия – 36, Китай-18. През първото хилядолетие пр. Хр. картината на това съотношение е: Гръцки – 28, Тракийски – 20, Карийски - 28. Една от главните задачи в нашето изследване беше да установим къде е минал пътят на нашите предци Старите Българи. В това отношение намираме като особено важни изследванията на института по древни цивилизации в областта на лингвистиката (Шопов, 2003, Шопов и др., под печат-а, б, в), които съчетани с ползвания археологически материал за писмените знаци могат да доведат до по-точна датировка и локализация на териториите обитавани във времето от нашите предци Българите. Натрупаните изследователски резултати все по убедително сочат, че те са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа. Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания за което можем да посочим два основни факта: ПИСМЕНИ ЗНАЦИ ОТ НЕОЛИТА ЕДНАКВИ С ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. ПО ПУБЛИКУВАНИТЕ И ДАТИРАНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА VІІ-ІХ в. Горепредставената графика доказва, че всички знаци от неолитната епоха участват в състава на писмената система на Старите Българи, което свидетелствува за точният им пренос в продължение на около 6000 години. Недостатъчно изяснен е проблемът за възприетият от християнството календар. Прави впечатление, обаче, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al., 1996. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са Протобългарите (Старите Българи) и влиянието им в околната етносфера. По-горе отбелязахме голямият брой еднакви знаци археологически доказани в региона на Бактрия. Тук трябва да обърнем внимание на известно сходство на календарът на Старите Българи и на Китай. Но само на известно сходство и то в доста късна епоха! Това може да бъде обяснено като културно влияние на съседи. Сериозна грешка на редица изследователи е назоваването на писмените знаци на Старите Българи “Руническо писмо”. Това е измислен термин от някои изследователи в 19 в. На тях би следвало да се припомни, че писмената система на Старите Българи състояща се от 132 знака, има един по късен аналог – Критското линеарно писмо, състоящо се от същия брой знаци. Резултати и обсъждане: Нашите абсолютни датировки на потопа в Черно море и изследванията на Wiik (1999) за разселването на индоевропейците показват, че Потопът е предизвикал разселването и обособяването на отделните клонове на индоевропейците. Преди 5500 г. пр. Хр. индоевропейците са обитавали значителна част от бреговете на Черно море (фиг.18). В резултат от Потопа след 5500 г. пр. Хр. настъпва постепенно отделяне и обособяване (фиг.19) на балтите, келтите, германците, иберите и 18 славяните от индоевропейците Wiik (1999). Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура. Фиг.18. Територии населени от индоевропейците (IE), баските (Ba) и уралските народи (U) преди 5500 пр. Хр. По Kalevi Wiik (1999) Europe’s oldest language. Българите попадат в частта заселена от индоевропейците Фиг.19: Територии населени от индоевропейците (IE) след 5500 г. пр. Хр. и обособяване и отделяне на Балтите (B), келтите (C), угро-фините (FU), германците (G), иберите (I) и славяните (S) от тях 5500-3000 г. пр. Хр. По Kalevi Wiik (1999) Europe’s oldest language. Тук българите попадат в часта от индоевропейците преселила се в Мала Азия съдейки по българските топоними там (Шопов и др., 2005). 19 Съдейки по българските топоними Българите попадат в часта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия и в последствие се е преселила в планината Загрос там (Шопов и др., 2005). Шопов и др. (2005) обработиха 6 900000 топонима и хидронима от географската информационна система и установиха 8448 български топонима (имена на градове и местности) и хидронима (имена на водни басейни), образувани от български етноними (племенните и родовите имена на древните българи - кутигури, утигури, оногури, Дуло и т.н.) на картата на Евразия. Изследвана е и морфологията на тези древно-български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними, образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени от Шопов и др. (под печат-б) 647 различни древно-български етнонима в Индия, 2251 в Пакистан, 781 в Иран и други български топоними, като повечето от тях се срещат и на територията на България, Велики Булгар или Волжка България. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Намерените етноними бяха нанесени на картата на Евразия (Шопов, 2003). Те разкриват пътя на миграцията ни. Така се показват териториите, обитавани някога от древните българи интегрално във времето, затова получените карти не дават границите на конкретна държава, съществувала в конкретен исторически момент, а максималната експанзия на държавата в един географски район. Предположението, че разпадането на Великата Кушанска империя е довело до масова миграция на древните българи на запад и основаването на тяхна държава в Европа има нужда от допълнителни изследвания и затова ние издирихме всички топоними в Русия и Украина формирани от етнонима куш. Получените резултати потвърдиха това предположение - 146 от общо 164 такива топонима в цяла Русия попадат на територията където са се намирали Велики Булгар и Волжска България. Още 24 такива топонима има в тази територия, която сега е в Украйна. Дори у нас са останали 8 такива топонима. Това потвърждава тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Особено древни са хидронимите (имена на реки, езера, блата и др. природни водни басейни), т.к. по-рядко се сменят от нашествениците, отколкото имената на населените места. Такава са например Bolghar Chay (Иран), Bulgar Distributari (Пакистан). Eдни и същи български етноними са пренасяни от Иран в Пакистан, Индия и чак до Бангладеш. Повечето от тях се срещат и на територията на Велики Болгар, Волжка България или съвременна България. Това показва, че те са носени от древните българи и трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността): например гр. Кучи и гр. Кути има в Иран, в Пакистан, Индия и Бангладеш, Афганистан, та дори и в Китай (едно от имената на гр. Куча в Таримската котловина е Кучи). Град Котра също се среща в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш. Те се извеждат директно от имената на древно-българските клонове Кучи Булгар, Кути_гури и Котраги, описани от Арменски и Византийски исторически източници във Велики Болгар. По няколко селища Кучи и Кути (дори Кути Стари) има и в Русия и Украйна и то точно на територията на Велики Болгар и Волжка България (Шопов и др., под печат). Изводи: Най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа е записана от кутиите (2478 – 2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) на две глинени таблички. Там са записани и най-древните писмени сведения за древните българи, т.к. кутиите (кутите) са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. В резултат на Потопа в Черно море (5600-5500 г. пр. Хр., съвпадащ с началото на българския календар) древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Турция към Иран, където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. 20 Българските етноними трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността). Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Индия, Пакистан, Иран и други райони на Азия показва, че там е имало няколко области (държави-?), където са живели древните българи. Количеството на намерените древно-български топоними в тези райони многократно превишава броя на всички известни досега градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратова България. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа. Сериозна грешка на редица изследователи е отъждествяването на Старите Българи с техни съюзници в определена фаза от историческото време като например Хуните. Без да бъдем расисти в отрицателния смисъл на това понятие, вече има достатъчно натрупани археологически факти, исторически сведения и научни методи (генетичен анализ на археологически и съвременен материал), които доказват европеидния характер и произход на древните българи. Разработената научна хипотеза, която отстоява тезата, че Всемирният потоп е станал в черноморската област, се основава на интердисциплинарни научни факти. Интердисциплинарният подход, а не работата на парче има важно значение за възкресяването на историческата истина за нашите предци – българите. Благодарности Настоящето изследване е в рамките на договори 721/1997 и 811/1998 на Националния съвет за научни изследвания при Министерството на образованието и науката. Специални благодарности изказваме на доц. Л. Цанков (от Софийския Университет) и на Т. Ялъмов (от Института по древни цивилизации) за тяхното съдействие при обработката на топонимите и на В. Илинкина (от Археологическия институт и музей на БАН) за полезните консултации. Ползвана литература: Абаев В.И. (1958) Историко-етимологический словарь осетинского язика.1. Москва-Ленинград. Авдиев В.И. (1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65. Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София. Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН, София. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222, 530-531, 594 Державин Н.С. (1946) История на България. т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, С.,с. 203-207 Димитров М. П. (2000) Древната българска цивилизация. Тангра ТанНакРа ИК, София, стр.80-81 Димитров Д. Ил. (2002) Пан-европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.6. Димитров П. Ст., Д. П. Димитров (2003) Черно море Потопът и древните митове. Изд.”Славена” Варна, 95. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК ”Славика-РМ”, София, с.26 История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с. Иран (1976) Справочная карта 1: 2 500 000. Главное управление геодезии и картографии СССР, Москва. Ненчев Л. (2002) За някои неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр 11-12. Николов В. (2002) Раннонеолитна рисувана орнаментация, София 2002, 101 с. Стойчев Т. (1998) Археоастрономия. Праисторически свидетелства за измерване на времето от България. Департамент Археология, Нов български университет, Изд. Агато, София, 1998, с. 204. 21 Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите - в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183 Шопов Я. Й. (2000) Най-ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Доклади на Националната научна конференция на тема: 2000 Приносът на българите с световната цивилизация, СУ “Кл. Охридски”, Исторически факултет, 20-21 октомври 2000 г. (под печат) http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция.- сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45. http://www.stranicata.com/snd/durzhavnata_tradiciq.doc http://www.sarakt.org/proizhod0.htm Шопов Я. Й. (2002-а) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.24-25. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Хнканосян (2002-б) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30. Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник - произход и значение на топонима Мадара.- Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г. в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”; Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр. 40- 44. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10- тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (под печат-а) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (2005) Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними. - в кн. "Корени на българската цивилизация, изд. Бул Корени, София, стр. 241- 251. Шопов Я. Й., Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Цанков (под печат-в, 2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- Доклади на Юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” 30 юни - 2 юли 2004.; в кн.: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовната култура и цивилизация, изд. Дафна, София 2005, стр.31- 46. Dimitrov P. S. (1982) Radiocarbon datings of bottom sediments from the Bulgarian Black Sea Shelf. Bulg. Acad. Sci. Oceanol. 9:45-53 Dimitrov P. S., Govberg LI, Kuneva-Abadzhieva VI. (1979) Marine Quaternary deposits of the peripheral region of the shelf from the western part of the Black Sea. Oceanol. Bulg. Acad. Sci. 5:67-78 Dinu M. (1987) Quelques remarques sur la continuite de la ceramique peinte du type Cucuteni durant la civilization horodistea- erbiceni et gorodsk.- La civilization de Cucuteni en contexte Europeen. Universite “Al.I.Cuza”, Iasi, p.133-147 Haarmann, H. 2003. Geschichte der Sinflut auf den Spuren der frьhen Zivilisationen. Mьnchen. C.H.Beck. Hilprecht H.V. (1910) The Earliest Version of the Babylonian Deluge Story and the Temple Library of Nippur. University of Pennsylvania, Philadelphia. 65 p. Izady, M. (2004) Evidence for the World’s earliest Beer and Wine making in Kurdistan. http://www.kurdistanica.com/english/history/archeology/arch-articles/arch-articles-04.html Laessoe, Jorgen (1963) People of Ancient Assyria Translated from the Danish by F. S. Leigh-BrowneAssyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org Matheson S.A (2001) Persia - An Archeological Guide. Yassavoli Publications, Tehran, 204 p. Parpola, S. (1970) Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament 6, Kevelaer 22 Ryan W.B.F., Pitman W.C.I., Major CO, Shimkus K, Moskalenko V, et al. (1997) An abrupt drowning of the Black Sea shelf at 7.5 kyr BP. Geo-Eco-Marina 2:115-25 (Spec. Publ.) Ryan, W., W Pitman (1998) Noah’s Flood. NY Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- In book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. Karst Water Research Institute. p. 155-156. http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm http://www.glnet.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1997) Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- Proc. of 12th UIS Congress, La Chaux-de- Fonds, Switzerland, 10-17 August 1997, v.1, pp.107-109. http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm, http://karst.planetresources.net/deluge.htm Shopov Y. Y., D. A. Stoykova, D. Ford, L. N. Georgiev, L. Tsankov, D. Georgieva (1999) Influence of the Earth"s Orbit and Solar Luminosity on the Sea Level Changes. - Publ. Astronomy Observatory Belgrade, v.64, pp.95-102 Shopov Y. Y., D. Stoykova, L. Tsankov, M. Sanabria, J. Lunberg, L. Georgiev, P. Forti, D. Georgieva (2000) Verification of the Causes of Glaciations and Sea Level Changes Using the Records of Calcite Speleothems - International Journal of Speleology, pp. 71-75. Shopov Y. (2002) Influence of the Solar Luminosity on the Glaciations, Earthquakes and Sea Level Changes. - 4th International Cave Symposium on “The Sustainable Development of Cave: Academic and Policy Implications”, Samcheok, Korea, pp. 65-73 (in English), 195-203 (in Korean) Shopov Y.Y. (2003) Noah’s Flood as a Possible Result of Collision of a Big Asteroid with the Sun. Does Milankovitch Theory Gives the Real Variation of the Solar Radiation Driving Glaciations?- Only 50% of it. Speakers and Presenters News Releases- XVI INQUA Congress, 23-30 July, 2003, Reno, Nevada http://www.inqua2003.dri.edu/Press/Shopov.pdf Shopov Y., T. Yalamov (2004) The oldest written version of the flood story and its relevance to the migrations of the ancient Bulgarian (invited paper)- Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 27. Shopov Y. Y., L. Tsankov, L. N. Georgiev, A. Damyanova, Y. Damyanov, D.C. Ford, C. J. Yonge (2004) Geological data about unprecedented rainfalls in Bulgaria at 7500 b.p. and an astronomical theory for their explanation as a possible result of collision of a big asteroid with the sun. (invited paper) Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 26. Wiik К. (1999) Europe"s oldest language? Books from Finland 3/1999, p. 207-212. Wilford J. (1996) Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996) Доклад изнесен на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”   

Считам, че това е единствената хипотеза, свързваща като части от пъзел разпилените факти.
Ние не сме пришелци на Балканите. Великото преселение от изток но запад, ни е ВЪРНАЛО У ДОМА над 7500 години след свързаното с Черноморския Потоп Велико Преселение от запад на изток и юг.

Особено ме вълнуват иранските и източно-ирански към индийски погребения с конски кожи и кости в тях.
Доколкото съм чувал, кан, каган, хакан, елтебер и другите титли са ама източноирански, та дрънка.
Руните ни и те чак от Ганг идат.
Надписите с гръцки букви през чувашки език са ама индоевропейски, та няма и накъде повече.
Ираноезични племена видимо е имало по време на преселението, дали малко преди или малко след него няма голямо значение.
От 99 кладенеца вода да карат учените ни, няма да могат да изкарат българите местен народ. Съжалявам.
От всичко гореписано и заключително оформено се явяваме изключително богата етническа смес, включително и с коренно балканско население.
Ако някой твърди нещо друго, или не е добре запознат, или лъже. Стар обичай на българите, впоследствие и на други военни народи е да си водят работници :):):), някой трябва да отглежда храната все пак. Там можете да намерите племената с индоирански и славянски език. Българите са осигурявали управлението и военната мощ.
Толкова.

иска Туран
От океан
До океан
Аман
сакън и бактъм.

Истината за България и Българите в Първия Български Сайт !

w w w.b u l g a r y a.g a

Истината за Хазарите и Техните Славянски и Турски ЛАЙНА Изсрани през XVIII век да Цапат БолгАрийската Земя и Вмирисват БолгАрийския Род !

w w w.b u l g a r y a.g a/k h a z a r s.h t m l

Славяните ги ИЗСРА Чешкия Евреин-ХАЗАР Иречек, Лайната Изяде Златарски и Разпространи Дриснята Славянска.....ФАКТ !

w w w.b u l g a r y a.g a/s l a v s.h t m l

Турците ги ИЗСРА ДЬОНМЕТО-Ислямизиран Евреин Мустафа Кемал през 1922 година, Всички Младо Турци са Евреи...ФАКТ !

s 1 8.p o s t i m g.c c/sgz44sqop/Kemal_Jew.jpg

Склавяните и Юдохазарите са ТОР за Земите Български Арийски !

Цялата Земя от Москва до Казан,от Киев до Атина и от Солун до Будапеща е Българска.

Ние Наследниците на Императорския Род ДУЛО ще Ликвидираме Този 143 Годишен Руско-Турски КЕНЕФ и Възстановим Българската Държава !

KAЗАХ !

w w w.b u l g a r y a.g a

Аман, сакън и бактъм.