ДО ДИРЕКТОРА НА СДВР
КОПИЕ:
ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

                                                    П   Р   О   Т   Е   С   Т
от Николай Ганчев Колев, ЕГН 5105047560, София, ж.к. Красно село, кв Борово, бл.231, ап. 39

ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
На 06.11.2020 г. получих Наказателно постановлениеп №7356/20 г. подписано от комисар Георги Главуров-началник на 03РУ-СДВР за глоба в размер на 30 лв. във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Категорично протестирам против налагането на такава мярка поради следните обстоятелства:
1. Когато става дума за повреден документ, това може да се отнася единствено за частично или напълно унищожена информация или атрибути, свързани с документа. Всички останали тълкувания са произволни и юридически негодни. В моя случай става дума за пукнатина на личната ми карта, която не заличава частично или напълно информация или задължителните атрибути на документа. Готов съм това да докажа в съда, ако се наложи. Това означава, че документът е годен. Също така съм готов да дам точно тълкуване на "повреден" и "годен".
2.Документът ми получи тази пукнатина през 2015 година, когато полицаи от 01 РУ-СДВР ме задържаха противозаконно 14!!! пъти. По-късно заповедите за задържане, както и придружаващите ги глоби паднаха в съда и аз бях оневинен напълно. На настойчивите ми искания причинената пукнатина ат служители на 01 РУ-СДВР този факт да бъде протоколиран получих отказ.
3. При конкретния случай, когато полицаите от 03 РУ нахълтаха в старческия дом, където бяхме при възрастна жена с цел да и помогнем финансово и психологически- полицаите отказаха да се представят и употребиха абсолютно ненужно сила, отнемайки противозаконно мобилен телефон от Йорданка Колева, която беше част от групата за помощ. В същото време бях заплашван с арест и физическа разправа от непредставилите се лица в униформи на полицаи. Това ме принуди да поискам помощ от тел. 112.  Затова приемам това постановление като отмъщение от страна на полицаите за неспазените от тях законови и подзаконови нормативни актове.

Отново повтарям, че за повреден може да се счита документ, който носи неточна или непълна информация или има повредени атрибути. В моя случай не става дума за такова нещо.

09.11. 2020 г.
София                                                                       Подпис:

                                                                                                  /Н. Колев-Босия/

 Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.

наглостта, придобитата им "по милиционерско наследство" арогантност на "недосегаеми", простотията им "по ген" на еничарите, подбрани и наречени за полицаи, нищо не е разбрал от реалния български бит на мачканите от българи българи. И отново ще те "заклеймя" - не домати, а сопи!...

Това същото НЕ МОЖЕШЕ да се случи при омразния (ни) соц, нали Боси? Хайде сега с ръка на сърцето- да или не? .. апропо, и аз съм бил арестуван по Байтошево за кражба на кола. Да, биха ми няколко шамара като на всяко кирливо пишлеме апаш- останалото бе културно- цивилизовано. Детски педагог, общественополезен труд. Нито лежах, нито дори получих присъда.

Първият ми арест бе през декември 1969 г. за едно стихотворение против Живков. Само през 80-те години ми се събират 3,5 г. затвор и над 2 г. арести. Стигна се дотам, че след 1985 г. ме молеха да се махна от България.

когато през далечната 1988 (като нещатен сътрудник на Радио Варна) изплющях няколко размазващи мат'риала 1) неефективността на МВР срещу битовата преступност 2) Солидарност с китайските студенти в бирбата за демокрация и несъгласис с позицията на БКП. 3) Обзор на генерално сбърканата соц. валутно-стокова политика (в частност Кореком).
Не се излъчиха, но затова пък в къщи цъфна ченге-офицерче. Почнаха се идеологически набивания на обръчите.. и полека- лека пресушихме дамаджаната гроздова от тати. Накрая даже се съгласи с мен, но ме предупреди да си трая занапред.

Смачкаха зловещо баща ни, семейството ни... Опитах се да емигрирам в църквата. Греда!... Там бе пълно с ДС доносници. От 82, когато следвах, и досега - още повече с протежетата им. В последните години преди 89 бяха поотпуснали каиша. А когато се възкачиха върху ограбеното след нея, надминават вече себе си. Надявам се простащината им, протестите и сега заглъхнаха, да ги погуби, ей Богу!