Постинг
10.07.2018 16:17 -
МОЕ СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДИН КЕЛЕШ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
За цял живот ще си останем ний деца.
До пенсия без възпитатели не можем.
Все тез нацупени и плачещи лица.
Кога ще матурясаме, бе, Боже?
В колонка крачим със увиснал нос,
облечени в еднакви сиви дрешки.
Да шляпаш по паважа гладен, бит и бос
едва ли е културно и човешко.
А накъде сме тръгнали? Защо пеша?
Това са нерегламентирани въпроси.
Недей измъчва мъничката си душа.
ТЕ знаят по-добре на този свят защо си.
Ако поискаш малко свобода
защото шапката те нещо стяга,
ще променят веднага жизнената ти среда
и ще опиташ в миг чепатата тояга.
Обаче, ако в стадто вървиш
и не издаваш самодейни звуци-
в кошара топла цял живот ще спиш
ведно със своите деца и внуци.
Но не пвдигай любознатлно глава
с надеждата да видиш възпитател-Нарцис.
Ще зяпнеш изненадан, смаян от това,
че възпитателите са посрани старци.
За цял живот ли ще останем ний деца?
Манипулирани от нравствени покойници?
Не е ли време собствнте ни сърца?
Да са единствените ни настойници?
27.06.1989 г.
ЦСЗ
ме помоли да Ви предам обичта й. Бих искала да Ви засвидетелствам своята също. И признателността си, че го правите за всички ни. Не знам какво друго да кажа. Съжалявам, че едва наскоро Ви срещнах. Молим се за Вас. Дръжте се!
цитирайПредайте и моата искрена благодарност. Трогнат съм.
цитирайКу ку
цитирай