Постинг
11.07.2013 10:22 -
ЗАЩО РИБНИТЕ МАЗНИНИ НЕ ЗАПУШВАТ ЧОВЕШКИТЕ АРТЕРИИ?
Досега споменавах само месото, когато говорех за животински протеини, но дори и рибата крие рискове за здравето, ако се консумира в много големи количества.
Според събраните от мен клинични данни обаче има определена разлика между „вътрешностите на консумиращите месо” и „вътрешностите на консумиращите риба”. Разликата е в това, че моите пациентите, които ядат предимно риба, не развиват дивертикули, независимо от това колко са се влошили техните гастроинтестинални характеристики. В много съвременни медицински книги може да прочетете, че независимо от това, какво се консумира - месо, риба или млечни продукти, яденето на много храна с недостатъчно хранителни фибри води до дивертикулоза. От моя клиничен опит обаче забелязах, че хората, които ядат малко или не ядат месо, но много риба, имат еластични, плътни чревни стени, но не стигат до развитие на дивертикулоза. На какво се дължи тази разлика в чревните характеристики? Смятам, че разликата е в различния вид мазнини в месото и в рибата.
Известно е, че разликата между мазнините в месото и в рибата се състои в това, че наситените мастни киселини (месото) са лоши за тялото, докато ненаситените мастни киселини (рибата) са добри заради по-ниското ниво на холестерол. Съществува и един по-лесен начин да се разсъждава по въпроса, като се вземе за стандартна мярка човекът. Мазнината на едно животно, чиято телесна температура е по-висока от човешката, трябва да се смята за лоша, а мазнините от живи същества, чиято телесна темпе-ратура е по-ниска от човешката, могат да се смятат за добри. Телесната температура на кравата, прасето или птицата обикновено е с няколко градуса по-висока от човешката, която е 36,6 градуса. Температурата на едно пиле е дори още по-висока - до 41,5 градуса. Мазнината на тези животни е в стабилно състояние при тази телесна температура. По този начин, когато такава мазнина навлезе в човешкото тяло, което е с по-ниска температурна среда, тя става по-лепкава и се втвърдява. Именно тази лепкава мазнина сгъстява кръвта.
Токът на сгъстената кръв е по-бавен и тя започва да полепва по стените на кръво-носните съдове и постепенно се образуват плаки. От друга страна, поради това, че рибите са студенокръвни, при нормални условия тяхната телесна температура е по-ниска от тази на хората. Какво става, когато рибните мазнини навлязат в човешкото тяло? Подобно на сгорещената мазнина в тигана, те се стопяват и втечняват. Течната рибна мазнина, когато навлезе в кръвния ток на човека, разрежда кръвта, като намалява нивото на лошия холестерол. Дори ако се консумира еднакво количество мазнини, рибните са далеч по-добри за човешкото тяло от тези на топлокръвните животни, защото се втечняват в кръвния ток.
Според събраните от мен клинични данни обаче има определена разлика между „вътрешностите на консумиращите месо” и „вътрешностите на консумиращите риба”. Разликата е в това, че моите пациентите, които ядат предимно риба, не развиват дивертикули, независимо от това колко са се влошили техните гастроинтестинални характеристики. В много съвременни медицински книги може да прочетете, че независимо от това, какво се консумира - месо, риба или млечни продукти, яденето на много храна с недостатъчно хранителни фибри води до дивертикулоза. От моя клиничен опит обаче забелязах, че хората, които ядат малко или не ядат месо, но много риба, имат еластични, плътни чревни стени, но не стигат до развитие на дивертикулоза. На какво се дължи тази разлика в чревните характеристики? Смятам, че разликата е в различния вид мазнини в месото и в рибата.
Известно е, че разликата между мазнините в месото и в рибата се състои в това, че наситените мастни киселини (месото) са лоши за тялото, докато ненаситените мастни киселини (рибата) са добри заради по-ниското ниво на холестерол. Съществува и един по-лесен начин да се разсъждава по въпроса, като се вземе за стандартна мярка човекът. Мазнината на едно животно, чиято телесна температура е по-висока от човешката, трябва да се смята за лоша, а мазнините от живи същества, чиято телесна темпе-ратура е по-ниска от човешката, могат да се смятат за добри. Телесната температура на кравата, прасето или птицата обикновено е с няколко градуса по-висока от човешката, която е 36,6 градуса. Температурата на едно пиле е дори още по-висока - до 41,5 градуса. Мазнината на тези животни е в стабилно състояние при тази телесна температура. По този начин, когато такава мазнина навлезе в човешкото тяло, което е с по-ниска температурна среда, тя става по-лепкава и се втвърдява. Именно тази лепкава мазнина сгъстява кръвта.
Токът на сгъстената кръв е по-бавен и тя започва да полепва по стените на кръво-носните съдове и постепенно се образуват плаки. От друга страна, поради това, че рибите са студенокръвни, при нормални условия тяхната телесна температура е по-ниска от тази на хората. Какво става, когато рибните мазнини навлязат в човешкото тяло? Подобно на сгорещената мазнина в тигана, те се стопяват и втечняват. Течната рибна мазнина, когато навлезе в кръвния ток на човека, разрежда кръвта, като намалява нивото на лошия холестерол. Дори ако се консумира еднакво количество мазнини, рибните са далеч по-добри за човешкото тяло от тези на топлокръвните животни, защото се втечняват в кръвния ток.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене