Зачестилите самозапалвания накараха хората да търсят обяснение. Това даде възможност на психолозите и журналистите да се упражняват в областта на човешките постъпки и мотивацията им. Някои от тях бяха смислени, но повечето бяха банални и неверни. Обяснението на самозапалването не може да се нарече самоубийство в известен смисъл и да се приравнява с сабообесването, самоудавянето или самозастрелването.
Самоубийството е мотивирано от потиснатост, неудачи, несподелени чувства, чувство за обреченост, внезапна загуба на близък човек или други подобни мотиви. То е свързано с депресивни състояния. Тези самоубийства имат наказателна цел и се извършват конфиденциално.
Разбира се, и такива самоубийства могат да бъдат показни и да имат за цел да покажеш, че си победител. Но това става по-рядко е не е толкова ефектно както самозапалването.. То е агресивно и е триумф на войнът над врага. В много саги и литературни съчинения от най-различни точки на света, древни ритуали и церемонии, национални игри и традиции смъртта на бойното поле се счита за най-висша благодетел. Любовта към такава смърт се счита за по-силна от любовта на мъжа към жената. Следователно смъртта на бойното поле е нагон по-силен от възпроизводството.
В този план бойното поле може да бъде потърсено в подсъзнанието на човека навсякъде. Там, където има сблъсък-там е и бойното поле. Тогава човек си избира оръжие и време да влезе в битка. Това решение може да бъде във вреда на избиращия, но той в подсъзнанието си смята, че точно това го прави победител. Изгаряйки той смята, че по този начин побеждава и врага и себе си. Той е най-правия, най-смелия, най-силния. Той е ПОБЕДИТЕЛЯТ!
Докато депресивното самоубийство има характер на отмъщение или наказание, самозапалването е силно агресивно и в него се съдържа най-важното. Това е победата.
Преди години ме попитаха кое е по-силно от любовта на мъжа към жената. Без да се замисля, някак си отвътре, веднага дойде отговора. Любовта на мъжа към смъртта. На бойното поле. След това се замислих. Всъщност, от хилядите книги, които съм прочел, анализирал и осмислил апотеозът винаги е бил смъртта. Дори да нямаш оръжие в ръцете си мотивацията, че си победител със силата на духа и превъзходство над противника дава твърдото убеждение, че противникът е победен. Това чувство преодолява смъртта, То побеждава нагона за оцеляване. Точно това „убийство” на страха от смъртта дава чувството за победа. Най-яркият начин да го направиш е именно самозапалването.
Защо се случиха толкова самозапалвания? Защо се получи една верига от самозапалвания? Защо не избраха друго самоубийство-много по-безболезнено и бързо като силна отрова, скачане от голяма височина, рязане на вени във вана с топла вода или нещо подобно?
Това може да се обясни със състоянието на самоубийците. В единия случай към самоубийство те тласка депресията, а в случая със самозапалването в основата е еуфорията. Еуфорията на победителя. И когато се създаде обстановка на еуфория, каквато беше при протестите, еуфорично настроените инстинктивно се насочиха към самозапалването. С този акт те казват:
Вие се страхувате от смъртта, а аз не. Аз побеждавам смъртта, следователно побеждавам и вас!
Огънят е стихия. Огънят е много примамливо нещо. В него можеш да гледаш непрекъснато и да му се отдадеш. Ти си зависим от него, както си зависим от въздуха, водата и храната. Но докато за тях не се замисляш, защото ги приемаш като нещо дадено за тялото ти от природата и Бог, то огънят е магия. Магия, която те обзема всецяло и ти ставаш част от него. Ти се изживяваш като победител.
Това е моето обяснение на случаите със самозапалването. Вероятно някои психолози няма да са съгласни с мен, но те в голяма степен са роби на прочетеното в учебниците. А учебниците често грешат. Или водят до доктринерство и човек не използва мозъка си, за да търси друго обяснение, което в крайна сметка може да се окаже по-вярно, по-точно или по-мотивирано.
С това, разбира се, не искам да тласна някого към самозапалване. Това е крайна мярка, която не се диктува от разума, а от крайни състояния. А никого не съветвам да изпада в такива неконтролируеми състояния. Нормалната социална среда не се нуждае от победи и герои. От герои се нуждае общество, което е изпаднало в дълбок колапс.
Като нас в момента.
Прекалено опростено виждш нещата, явно темата те вълнува, но няма как да дадеш обяснение, за това е нужно откровено изследване и то не само едно и не само със специалисти от една дисциплина. Но колко ли нелицеприятно би било за властта едно такова неподправено внимание към жертвите. А знаем, че властта най-често поръчва науката.
Спрете с тези самозапалвания, уважавайте живота.