Никой не е съвършен. Както в живота-всеки си има добри и лоши страни. С Васа се познавам от 22 години. Не сме били приятели, но добре се познавахме и сме разговаряли, включително и на чаша с общи познати. Имах едно приключение със сестра и през септември 1989 г., когато беше директор на издателство „Народна култура”. Разказвам го, за да разберете част от качествата на Васа. Обажда ми се по телефона Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”. Пита ме дали не съм напуснал България. Озадачих се и я попитах защо трябва да напускам страната, след като в най-близко време очаквам да стават интересни събития, а и току-що ме бяха изгонили от софийския. Тя ми отговори, че Вера Ганчева на конгреса на ПЕН в Северна Америка е получила запитване от проф. Стрелка-председател на американския ПЕН тогава, защо още съм в затвора. Тя отговорила, че не съм в затвора, а съм напуснал страната. Обаждането стана в клуба на писателите на ул. Ангел Кънчев № 5. На същата улица, на по-малко от сто метра се намира издателството. Отидох там и попитах секретарката кога ще се върне Вера Ганчева. Тя ми каза и аз поисках среща. Представих се като Николай Ганчев, понеже аз наистина се казвам Николай Ганчев Колев. В уречения ден и час взех една позната фотографка-Магда, сложих в джоба на ризата репортерски касетофон и една папка със стихове. Влизаме в стаята на секретарката и Вера излиза от кабинета си. Проведе се следният разговор: -Другарю Ганчев, да не би да сме роднини!- -Не. Просто съвпадение на имената. -Какво искате да ми кажете? -Нося стихове за една моя книга да ми ги издадете. -А вие в България ли живеете? -Да, разбира се. -Но ние издаваме само чужда литература в издателството. -Знам, но вие сте казали, че аз съм напуснал България, та рекох така и така съм в емиграция да си отпечатам една стихосбирка при вас. Казах си и името и тя остана като вкаменена. През това време Магда снимаше… Когато се срещнах за пръв път с Васа и казах за този случай. Тя знаеше за него и помислих, че ще ми скочи. Нищо подобно не се случи. Измърмори „Каквото повикало-такова се обадило. Друг път да внимава какво говори.”. С това случаят приключи. Мислех, че са в лоши отношения със сестра си и затова отговори така. Оказа се, че са били в прекрасни отношения. Васа не беше политически кой знае колко ангажирана, макар че по бащина линия беше от оранжевите принцеси. Движеше се не в отбрана „елитна” компания а с нормални хора. Обичаше хубавото вино и ежедневно го употребяваше. Но много пияна не съм я виждал. Имаше граница. Като събеседник беше приятна. Държеше и на майтап. Още през онези години в началото на 90-те един бивш служител на ПГУ ми разказа интересни неща за сегашния юридически съветник на Симеон-Асен Ошанов при пребиваването му в Стокхолм и как се е появил за издирване на първа страница на един стокхолмски вестник, а Лалю Ганчев, който е бил посланик в Скандинавия предната вечер го е извел по канал в ГДР с един ферибот. Попитах я дали е вярно това. Тя ми каза, че не си спомня точно, но ще пита сестра си. На другия ден потвърди информацията. Разказвам това не заради старата римска сентенция „De mortius aut bene, aut nihil”. Васа постъпи много глупаво при заснемането и със скрита камера, но това, което направиха с нея колегите и Маргарита Михнева, Петьо Сопола и Весела Табакова беше потресаващо. А и самото предаване беше едностранчиво и оплювателско. Вместо да използват това филмче да направят един сериозен и задълбочен анализ на българската журналистика и огромните проблеми в нея, те се хванаха за Васа и я натовариха с всички медийни проблеми като родопски катър. Това показва в каква дълбока и тъмна дупка се намира българската журналистика-като подготовка, като интелект и като морал. А СБЖ си седи на топло в собствените изпражнения и си бърка в носа като футболен треньор. Бог да прости Васа.

Да не говорим изобщо за колегиалност и човещина пък. Много ми се иска да ги видя в същата ситуация каква ще е реакцията на същите тези , които я злепоставиха жената.