Министър Нанев не се справи с реформа, за която никой не знаеше какво представлява. Чуваше се, че трябва да се закрият болници. Много странно, че се започна от работещите звена, а не от преялата администрация. Изобщо, сбъркана работа. Сега номинираха нов министър, който наблегна на млекцето и на голите приказки. И нито един журналист не попита какво ще става с министерството. Ще се реформира ли? Ще се закрива ли? Какъв е коефициентът на ефективност, Има ли звено за преквалификация и повишаване на умениеята и знанията на работещите в него? Каква е схемата за управление на министерството? Коя година е създадена и колко пъти е модифицирана? Тези въпроси не чуват и в парламента на т. нар. „Парламентарен контрол”. А то се нуждае спешно от реформи. Българският чиновник е свикнал да си създава сам работа, а и на колегите си. Така българските институции работят сами за себе си и много се ядосват, когато трябва да обслужат някой клиент. Започват със срокове, молби, препращане и най-обикновено изгонване. Българският чиновник не обича клиенти. Той определено смята, че е над тях. Това силно напомня на социалистическия модел, където продавачът в магазина имаше власт над клиента, келнерът решаваше да обслужи ли клиент или не, шофьорът на такси да вози ли клиент или не. Това същото можете да го видите във всички български институции, включително и в МЗ. Разхождат се някакви жени и мъже с угрижен и нервен вид . Сноват по коридорите като героите на Илф и Петров или Михаил Зошченко и се правят на трите кита, върху които се крепи здравеопазването. В същото време с просто око се вижда, че добри резултати-няма. Старите спици от колелото на здравеопазването въртят, сучат и в крайна сметка лека-полека овладяват политическото ръководство с идиотски идеи, които в крайна сметка провалят политическото управление. Като капак на тези постове се избират изключително невежи и предпазливи персони, които се оставят на мекото чиновническо течение и постепенно се давят в него. От време на време до поста се добира някой странен нервак като Нейчо Неев или Владимир Атанасов, които са хиперактивни, но напълно неадекватни и некомпетентни. Поразиите, които те нанасят не са толкова големи, само защото никой не ги взима на сериозно. Лошото е, че българските висши и средни чиновници нямат опит и познания при изграждане на линейни ефективни структури. Те дори не са чели книжката на проф. Сирил Норткот Паркинсън „Законът на Паркинсън”. Те имат опит и знания да построят пирамидални структури, като винаги търсят начин да имат повече подчинени и така да се издигат в йерархията. При нас нещата са объркани, защото Министърът и политическият кабинет правят политическо звено, което не взима решения, а основно се бърка в организацията на работата, като изземат правата на главния секретар. В една институция трябва да има обособени три вида работа:Експертна, организационна /координационна/ и политическа. И механизмът да бъде така конструиран и сглобен, че да се върши работа бързо, точно и приемливо. Затова политическото звено трябва да поставя задачите, главният секретар трябва да организира свеждането на тези задачи до съответните звена и да повишава квалификацията на експертите и другите чиновници, а те да извършат ефективно бързо и точно изпълнението им .. Нищо повече! При нас тези бюрократични принципи не важат. Министърът назначава, зам. министрите се бъркат в работата на всички звена, а чиновниците гледат да прехвърлят работата си върху колегите си и основно се занимават с пиене на кафе и казуистика. Всичко това се отнася както за българските институции изобщо, така и конкретно за МЗ. Не откривам топлата вода, като казвам вече за N-ти път, че това е така. Но сега е сгоден момент да се направи реформата в министерството. Няма избран нов министър и може да се изчака още месец, за да може да се подготви програма за кардинална реформа в здравеопазването, в частност в министерството. От около 800 човека с регионалните структури, то може да бъде намалено на около 50-80 човека, като една значителна част от сегашните права и задължения се прехвърлят върху здравната каса, която, прочее, също страда от раздуване на щатовете. Цели звена могат спокойно да бъда закрити или прехвърлени към касата, а като задачи да останат нормотворчество и инспекторат. Едно министерство не става по-силно и ефективно от повишаването на броя на служителите в него. Тъкмо обратното. Оптималната схема на работа е признак на добра организация, добра подготовка и гаранция за добри резултати. Ако сложите на една лека кола „Мерцедес” 16 гуми вместо 4 по-добре ли ще се движи? Може би малко хора у нас знаят, че корабът „Ваза” на шведския крал Карл ХІІ е потънал още при пускането му на вода заради неспазването на елементарни количествени показатели. Ще приведа за пример по памет какво казва проф Паркинсън в края на книжката си в „Законът на Мърфи”: Може да се допусне грешка при проектирането, строежа или навигацията на един кораб. Мърфи винаги ще открие грешката. В случая Мърфи е морето. За държавната администрация морето е икономиката. Тази книжка от стотина страници излезе в началото на 70-те години. Поради липса на интерес книжката беше преоценена и струваше 18 стотинки. Това ясно показваше, че социалистическата администрация не се интересуваше от оптимизация на администрацията и работния процес. Докато в същото време това книжле се изучаваше във всички висши и полувисши учебни заведения в Обединеното кралство и САЩ. Изкупих всички бройки и ги подарих на мои приятели. Не знам дали им е направила впечатление. По-късно излезе книгата „Принципът на Питър” и всички рипнаха да го хвалят, без да забележат, че проф. Паркинсън беше значително по лаконичен, точен и всеобхватен в малката си книжка. Непознаването на законът на Паркинсън ясно си личи при нашите политици и административни организатори. Ще завърша с един многозначителен виц. Говорят си на чашка инженери по електроника от Япония и България. Японецът казва: -В моя завод работят 8 човека и произвеждаме 1 000 компютъра на ден. Българинът работел в завод с 300 работника, които произвеждали 50 компютъра на ден, но за да не се изложим пред японците казал: -В моя завод работят 9 човека и ние също произвеждаме 1 000 телевизора. Пили, пили и легнали да спят. На сутринта японецът със зачервени от безсъние очи събудил българина и го попитал: -Моля те, кажи ми какво работи деветия работник? Вицът е от началото на 80-те години на миналия век. Интересно какво има в тиквите на нишите управляващи 60 години след написването на „Законът на Паркинсън”?   15.04.2010