Изкуствено раздухания скандал около наградата на Калин Руменов и отнемането на наградата му е шокиращ факт. Това показва, че у нас хора с хормонални проблеми диктуват законите и тяхното прилагане. Това е цензура от най-перфиден тип. Това е подкана към младите да изговорят „омразни слова и расистки изстъпления” към българската журналистика, ако тя се превърне в мяукаща сбирщина от астматични котенца. Проблеми с циганите или ромите в страната наистина има. Аз съм правозащитник далече преди Калина Бозева и съм доказал принципите си и независимостта си с продължително присъствие по арестите и затворите. Когато започна т. нар. „Възродителен процес” не си спомням Калина Бозева да е взимала отношение. Може би защото не работеше по проект, финансиран отнякъде. Но ние, шепа българи от Независимото дружество за защита правата на човека и „Подкрепа” прочетохме по радиостанциите „Свободна Европа”, „ББС” и „Дойче веле” остро протестно писмо и приканихме българското комунистическо ръководство да прекрати незабавно тази простотия. За което по този „проект” получихме най-обикновен пандиз. Умилитерната риторика и клиширана казуистика на Бозева показва отлични артистични данни и акустични, но пиесата е слаба. Ако трябва да се помогне на циганите, то това трябва да върви по две линии. Първата е образование и втората е унищожителна критика на българските законодатели и изпълнители. Подмяната на традиционната българска дума „цигагани” с „роми” е един много странен възродителен процес в българската лексика. Не бих се учудил, ако утре хора от типа Бозева решат да променят думата България с друга дума, например Оногундурия. Защото на гръцки и италиански „българин” не звучи твърде привлекателно. Но решава ли тона проблема? Утре думата „оногундурин” ще има същото неприятно значение. За разлика от Бозева аз реално помагам на цигани и мога да кажа, че отношенията ни са отлични. Помагал съм и с всичко, което е по силите ми, включително да започнат и развиват легален бизнес и да се интегрират в обществото.  Ако Бозева и сие искат да забранят повдигането на проблемите на циганите в България от българската журналистика, за да си ги приватизират, то е друга работа. Ако искат да премахнат „Омразното слово и расизма” трябва да изтрепят цялото човечество, като преди това забранят половината от лексиката на езиците в света. Ако сега се съглася Бозева да диктува как да се пише за циганите, то утре тя или някой като нея ще ми забрани да пиша критично за правителството и мутрите, защото употребявам „омразни слова”. Просто Калина Бозева иска да наложи еднаквост в подхода и оценката на нещата. Еднаквост, в която тя определя правилата и лексиката. Няма да напиша, че един вибратор ще свърши хубава работа, защото съм джентълмен и такива работи не се пишат. Защото този възрастов тип персони са продукт на биологията и е човешко. Вярно освен това е и досадно, но ако не се вика на висок глас се трае в някакви граници. Възможно е да бъда обвинен в сексизъм, но съм готов да изтърпя и това. На мен обвиненията ми стоят много шик още от времето на Тато. Но тук има нещо наистина страшно. Отнемането на награда, която е дадена от читателите. По този тертип утре ще отнеме наградата на Максим Стависки, защото в пияно състояние уби човек и рани тежко други. За убийството и тежките телесни повреди той трябва да си получи наказание, предвидено от закона без да се има предвид , че е олимпийски шампион. Но Бозева се изживява като ментор, прокурор, следовател и върховен седемчленен касационен съд и не бих се учудил ако поиска и това. Очаквам утре да ми отнеме прякора „Босия”. А вдругиден да забрани публицистиката на Ботьова.     Н. Колев-Босия /все още/
17.09.2008