Това не е телевизионна реклама. Не става дума за киселото мляко, кашкавала и саламуреното сирене. Нито за напъните в ПиАр-а на министъра на земеделието. Със същия успех можех да задам и въпроса „Къде е ланшния сняг?” на министъра на транспорта. Просто искам за задам един въпрос на министър-председателя и министъра на вътрешните работи. На 21 юни в центъра на София е пребит проф. Янко Янков от трима здравеняци. Рамото му е счупено на пет места. Янко не е кой да е. С него се познаваме от затвора. Именно той беше избран за политически затворник на месеца от „Амнести интернешънъл”. Той беше човекът, който не се примири със статуквото нито при Тато, нито при следващите татовци и батовци. Неуморно търсеше документи и факти за престъпленията на всички власти в България и ги атакуваше чрез съда, общественото мнение и представителите на демократичните държави в Европа и света. Но той не беше досадна муха, а габърче в петата на българските политици, които смятаха и продължават да смятат, че мъглата е основният подход в българската политика. Изключително неприятно габърче. Това го разбрах едва на другия ден по обяд и то случайно. Възниква въпросът: Къде бяха Борисов и Цветанов вечерта, та не се появиха по телевизията да обяснят този побой? Ако беше за някоя смешна „акция” на МВР „посраните” или „насраните” щяха три дни да дуднат по телевизиите, дори и след като горецитираните са пуснати отново на свобода. Но за Янко си затраяха. Затраяха си и медиите. Те виртуозно на половин вестник страници описват силикона на някоя рендосана селянка или задника на един костинбродски мулгавелко, но за един пребит политзатворник си затраяха. Французите казват: „Лезоньор оближе!”/Честта задължава!. Къде е честта на Борисов и Цветанов? Нещо не се вижда на хоризонта. Когато Борисов си счупи крака виеше на умряло по всички медии в продължение на седмици. Сега, когато е потрошен един достоен българин си трае. Траят си и МВР и медиите. С много редки изключения. Ако с траене се решаваха въпросите, сега ние, българите щяхме да сме без проблеми. Но животът показва обратното. Щом посред бял ден пребиват човек в центъра на столицата какво остава за покрайнините? А за провинцията? Как да се кача на трамвая и да сляза на Съдебната палата, като не знам и мен дали ще ме пребият. Може и да е битов инцидент, макар че това ми се струва невъзможно. Каквото и да е премиерът и министърът на вътрешните работи трябваше да се появят веднага и да кажат какво е станало. Да обяснят какви мерки се предприемат, за да не се страхуват гражданите на страната да се движат свободно по улиците.Или някой тайно се надява, че когато излиза от къщи българинът ще си поръча бодигард от „Ипон”, за да отиде до кварталния магазин да си купи хляб. Къде е млякото, Борисов!
23.06.2010