Да се говори за здравна реформа в България, всъщност, е малко пресилено. Реформа се нарича отмяна на старата система и създаване на нова, върху нови цели и задачи, с по-голям професионализъм, нова структура и организация и основана върху сериозни анализи на недостатъците на старата система. Всичко останало е приказки за реформа или оптимизация на система, която е изчерпана и доказала несъстоятелността си. Да започнем с финансирането. Старата система беше бюджетно финансиране и пирамидална структура, подчинена на МЗ. Тогава част от всички данъци отиваше, по решение на единствената управляваща коалиция БКП-БЗНС, в здравния бюджет и той се разпределяше от МЗ по региони и болници. Прозрачност и обществен контрол липсваха напълно. Подготовката на студентите-медици и лекарите, обаче, беше на добро ниво, защото техни преподаватели и наставници бяха хабилитирани лекари и действащи наставници, които имаха солидно европейско медицинско образование. Качеството на науката се изражда по-бавно, отколкото морала. Затова и в професионално отношение доскоро се дипломираха лекари с добро общо ниво. Опитът за създаване на ново финансиране и структуриране на здравеопазването у нас се оказа неуспешен. Причините са много и все важни. Както казва проф. Сирил Норткот Паркинсон:” Може да се допусне грешка при проектирането, построяването или навигацията на кораба. Мърфи /в случая морето/ винаги открива грешката!” При нас съвместната работа на НЗОК и МЗ бе удавена от практиката. Но при нас бяха допуснати грешки и на трите нива-проектирането, структурирането и практиката. Очевидно новата система на здравеопазване чрез паралелно съществуване на МЗ и НЗОК е невъзможна и неработеща. От друга страна и двете институции сами по себе си са неработещи и неадекватни на времето. Не, че другите са адекватни! Опазил ме Господ! Но другите институции нямат толкова пряка отговорност за съществуването на българина като здрав и полезен за себе си, семейството си и обществото индивид. Самото проектиране и въвеждане на сегашната здравно-осигурителна система беше създадена набързо, без внимателно обмисляне и главното, без философия. Така, по старият начин, отгоре, беше натрапена и въведена в действие. След създаването и нито една партия и коалиция не направи сериозен анализ на здравеопазването преди да поеме властта. Няколко правителства се опитаха да оптимизират и съживят системата с фризиране и козметика. Естествено, един пробит кораб не може да се държи дълго над водата и потъна. Това е ситуацията сега. Учудва ме липсата на отговорност и интелигентност на министъра на здравеопазването Ана-Мария Борисова и на директора на НЗОК Нели Нешкова. Те продължават да имитират активност и да се правят, че корабът на здравеопазването не е потънал, а се е гмурнал под водата да се охлади от жегата и след секунди пак ще изплува. В същото време предприемат драконовски мерки за фактическо спиране на финансирането. Не можеш да спираш финансите на здравеопазването, защото за него това е кислорода. Цялата система е пробита, но нито Борисова, нито Нешева виждат в себе си и институциите си грешки и проблеми. Те администрират съвършено погрешно и престъпно правото на здраве и живот на българските граждани, дадени им от конституцията, колкото и лоша да е тя. С тези си противоконституционни действия те стават обект на прокуратурата и общественото мнение. Какво трябва да се направи? Трябва спешно да се организира диалог със синдикатите от здравеопазването, БЛС, пациентските организации и браншовите организации, имащи отношение към здравеопазването. Изключително важно е да се поставят на обсъждане следните въпроси:

1. Какви са целите и задачите на здравеопазването в България?
2. Каква трябва да бъде структурата на здравеопазването?
3. Какво е мястото на МЗ и има ли изобщо нужда от него?
4. Каква структура трябва да има НЗОК? На практика сега Касата играе ролята на МЗ, въпреки че има и МЗ?
5. Не е ли по-рационално здравеопазването реално да се децентрализира и общините да поемат финансирането на общинското здравеопазване, като тази част от държавните финанси да остават в общините при събирането на данъците?

Здравеопазването във всяка една страна има няколко измерения. Финансиране, професионална подготовка и повишаване на квалификация, организация и етика. Не е трудно да си отговорим кое от тези неща е наред. В момента в страната са останали добри лекари само в големите държавни и в част от частните болници. Всичко останало или напусна страната, или не практикува. Мои познати и приятели, работещи и ръководещи болници или звена в тях ми говорят открито, че специалистите и перспективните млади лекари напускат страната и професията и не след дълго ще трябва да внасяме кадри със съмнителни качества от страните на Третия свят.Моралът също отстъпи далеч зад чертата на Хипократовата клетва. Организацията е нулева, а финансирането-хаотично и недостатъчно. Като прибавим и застаряването на населението, свързано с хронични заболявания и неправилното хранене, свързано с нездравословна храна, липсата на здравни правила у българина нещата ставата съвсем извън контрол. Всичко това го виждат и парламентарните партии. Опозиционните партии открито вдигат врява, че здравеопазването е в агония. Но някак си бързо забравиха, че всички парламентарно представени партии са били вече във властта или сега са на власт. И не са направили нищо. Не са го направили по две причини. Защото не са били подготвени предварително със стратегия и програми и защото нямат капацитет и стимул да направят реформа. Нашите „политици и държавници” нямат самокритичност и интелигентност да променят нещата. Те са случайни хора, попаднали в политиката по приятелски или корупционен принцип. Ако там случайно попадне читав и компетентен човек той бързо е изолиран и бойкотиран от просташкото мнозинство. Затова и не попада за втори път в листите. Смея да твърдя, че всички, които са повече от един мандат в Народното събрание трябва да бъдат остракирани от обществото и да станат клиенти на съдебната система. Същото се отнася и за министри, зам. министри, шефове на агенции, магисгратски шефове и собственици и управители на медии. Щеше да бъде много смешно, ако не се отнасяше за живота и здравето на хората изявлението на Ана-Мария Борисова в Стара Загора, че „Или двете големи болници се събират в една и получават милиони, или няма да им дам и една стотинка!” Бог ми е свидетел, че ако присъствах на тази среща щях да изрека най-колосалната псувня, измислена от човек, от която щяха да се учат сърби и унгарци до залеза на цивилизацията. След което щях да дам записа на срещата в прокуратурата или в психодиспансера с препоръката да приберат дамата и да я лекуват или наказват според деянията и. Вярно, още от началото беше ясно, че нейните усмивки са сардонически и свързани с едно друго заболяване. След Никола Филчев и неговото прокурорстване, обаче, стана нормално да смятаме, че нас ни управляват ненормалници. Също толкова негативно интересна е и Нели Нешева, която говори като счетоводител-педант, а не като лекар и шеф на НЗОК. Тя никак не се смути от факта, че посестримата и Борисова обещава милиони от парите на Касата, при положение, че с тях разполага не министерството, а НЗОК. Нека Нешева отговори откъде би взела Борисова милиони за здравеопазването в Стара Загора и как би спряла финансиранеето за същия град, след като в НЗОК има бюджет за тези болници. Ако Нешева има престъпен сговор с Борисова да и предостави бюджета на Касата въпреки закона, то най-доброто, което може да направи е да изчезне не само ат Касата, но и въобще. Двете странни птици подлежат на политически и морален отстрел и е въпрос към патрона им Борисов да реши незабавно съдбата им на висши администратори. Друг е въпросът, че той по начало не знае какво с кого и как да го направи, за да има някаква полза за обществото. Ако беше си играл само футбол, щеше от време на време да ходи със счупен крак, но сега си счупи главата. И всички видяха какво няма вътре. Наближава есента. Отпуските свършват и недоволството започва да расте лавинообразно. Един ще го болят ушите, друг врата, а трети на три педи южно от врата. Добре, че човечеството е измислило свинската мас и вазелина. Питам се къде е съдебната система да потърси сметка на правителството за рухването на здравната система. Както правителството се заканва на съдебната. И тогава отново стигаме до позата „Присмял се Хърбел на Щърбел!”