Обявеният протест на колегията в защита на пребития Огнян Стефанов и протест срещу безсилието и безхаберието на властта не се състоя. Събраха се петдесетина журналисти на възраст след 50 и десетина младоци. Организация нямаше. Изпушиха се по няколко цигари, взеха се няколко кратки интервюта и с това всичко свърши. Това ли е пътят? Определено не. Като започнем от несъобразяването с времето и се стигне до липсата на организация се разбра, че това е една стихийна единична акция. Не става въпрос дори и за пускане на подписка. Комай нямаше нито един гражданин, който да мине покрай пушачите и да изкаже съчувствие и съгласие. Какво не се направи.  Редно беше редакцията на „Фрог нюз” да се обърне към колегите си от останалите редакции и към т. нар. „Съюз на журналистите”, за да се съберат спешно и да набележат серия от мероприятие за недопускане на подобно отношение на властта и обществото към бранша. Вярно, нивото и подкрепата на сегашните медии от обществото не е много високо, но е вярно, че нищо не се прави в тази насока. На практика собствениците на медиите диктуват не само политиката, но и тематиката на медиите. А това не бива да се допуска. Първото нещо, което трябва да се направи, това е да се забрави за т. нар. „СБЖ и да се създаде модерна действаща браншова камара, която по закон да бъде овластена с права и отговорности, чрез които да регулира отношенията между медиите и отношенията собственик-журналист. Журналистическият труд е труден и деликатен и не бива да бъде оставян да бъде регулиран от непознаващи кардинално спецификата му. Още по- малко това може да бъде оставено на политиците. Камарата не само ще решава спорове, но и ще съдейства активно да се модернизира и повиши квалификацията на работещите. Това ще доведе и до промяна на подготовката на журналистите във факултета по журналистика и в частните школи, ако се появят такива. В момента нивото на българската журналистика, с някои единични изключения не е високо и всъщност отговаря на нивото на останалата ситуация в страната. Корупцията, забраните и диктатът не се различават особено от другите властови системи. Това противоречи на самата същност на хората, които трябва да работят в бранша. Ако се бяха събрали хора с идеи, можеха да създадат инициативен комитет, който от една страна да подготви създаването на камара, а от друга страна да окажат натиск върху трите официални власти да забравят за декларациите като форма на общуване с обществото и браншовите организации и да преминат към ежедневно съблюдаване на правата и целостта на санитарите на обществото. Защото освен информационни , журналистиката има и оздравителни за обществото функции. Защо не се поиска срещи с президента, премиера и председателя на парламента, на които да бъдат поставени остро въпросите за нарушаването на правата и ритъма на работа на медиите? Защо не се потърси помощ и подкрепа отвън и най-вече от браншовите организации от страните от ЕС и САЩ? Защо не се потърси среща с главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС? Дори не трябва да се говори за среща, а за редовни контакти, където бързо и ефективно да се решават проблемите между медии и държавни институции? Защо не се подготви спешно една конференция, където освен случаите на насилие над журналисти и политически натиск от страна на държавни чиновници и частни формирования да се обсъдят всички нерешени проблеми на гилдията?Етичният кодекс и съответната комисия трябва да разполагат с реални възможности да регулират вътрешнобраншовите отношения. Сега всичко е на самотек и основното занимание на комисията е да мести бумагите от едно бюро на друго, ако изобщо има такива. Забравете за СБЖ. Той е отминал етап. Нищо, че в България не е реформирана и модернизирана нито една институция. Нали трябва да се почне отнякъде строителството на нова България. Не бива да се пръскат сили за борба за усъвършенстване на една морално остаряла организация. Както казваше Джони Пенков цитирайки Владо Свинтила „Да облагородиш комунизма е все едно да облагородиш сифилиса”. Нека си гледат имотите и си взимат наемите. На българските журналисти им трябва действаща организация с реални права, за да се измъкне от блатото, в което се намира сега. Битката за имотите ще оставим за един по-късен етап. Особено внимание трябва да се обърне на „провинциалните” медии, където държавните органи на властта, реда и правосъдието са се организирали в една мощна силова групировка и диктуват политиката на местните медии. Дори отделни екземпляри самостоятелно упражняват силен натиск върху пресяване на информация. Отношението с рекламодателите е също зле регулирано и дава възможност за оказване на финансова принуда спрямо медиите. А това е недопустимо. Не знам какво изучават студентите във Факултета по журналистика, но на протеста млади хора почти нямаше. Тягостното присъствие в дъжда пред църквата приличаше повече на погребение. Не на Огнян Той ще живее. Присъствах на поклонението на тленните останки на журналистическата колегиалност. Единствен светъл лъч беше групата от Варна. А младите виждат и двете неща. Но основно тяхната етика идва от семейството и преподавателите. Трябва да се задълбочи работата с младите колеги, ако искаме да оставим българската журналистика в сигурни ръце. Предлагам на всички колеги да се съберем и да обсъдим всички проблеми, за да не се окажем следващите жертви на държавния разпад и да не го превърнем в личностен.      Босия