Българското общество е поставено в неравностойно положение в сравнение с управляващите. То не може да достигне до необходимия минимум от воля и информация, за да стане коректив на политическата власт и на реформи в цялото обществено пространство. За разлика от него няколко кръга чрез нелегални, полулегални и декоративни групи владеят почти цялото информационно, организационно, политическо, бизнес и културно пространство. Това не само противоречи на конституцията, но има и други странични ефекти, като емиграция на млади хора и лумпенизиране на оставащите в страната. На практика една върхушка колонизира собствената си нация. В обществото се насажда непрекъснато идеята, че “някъде някой” знае и може всичко. Може да се разпорежда с човешките съдби безнаказано и по своя преценка. В други държави от бившия Източен блок този проблем в една или друга степен е решен и там нещата тръгнаха успешно. Преди всичко, те решиха въпроса с архивите на бившите комунистически тайни служби, обслужващи тогава феодалите от съответните партии. В Чехия, Словакия, Полша, Унгария, бившата ГДР, Прибалтика и Румъния архивите бяха разсекретени и извадени на показ. Това разби определени групи, които се стремяха към властта, монопол над информацията и бизнеса. Натякванията от кръгове на бившите служби, че ще пострада националната им сигурност не само, че не се оказаха верни, но напротив. Сигурността укрепна. Въпреки това бившите босове на службите продължават да повтарят като рефрен, че националната сигурност ще бъде застрашена, ако се разкрият архивите. Всъщност, голяма част от най-важните сътрудници на ДС бяха укрити именно в новите служби, въпреки че няма нито ефективност, нито нужда от тях. Достатъчно е да се види ширещата се престъпност и липсата на воля и възможности да се заловят чужди шпиони, въпреки чувствителното им присъствие у нас. Явно, в този си вид службите не могат да изпълняват задачите си и трябва да бъдат реформирани. Това облекчава изваждането на архивите наяве. Градените в продължение на десетилетия структури, обече, се оказаха много удобни за създаване на групировки с нечисти цели. Част от тези структури завзеха политическото и информационното пространство, а друга част мощно навлязоха в бизнеса, банковата и съдебните системи. Средствата бяха дадени от тайни фондове и банкови кредити, които финансираха определени групи, докато нормалните хора нямаха нито собствени средства, нито достъп до банкови кредити По този начин затвориха кръга и образуваха една здрава и богата мафия. Контрабандните канали, създадени от бившата ДС за износ на оръжие, наркотици, цигари и алкохол, както и на всякакви стоки ,проститутки и деца продължават да се използуват ударно от тези групировки. От това страда не само икономиката, но и обществения морал. Мутрите и далавераджиите станаха модел на подражание на подрастващите. Заедно с чалгата и принизеното домашно възпитание, част от младите хора станаха зависими от модела на паратизиране. Лесният достъп до алкохол и наркотици завладя значителна част от младите и заплашва с разпадане цялото общество. Друга част от младите,разочарована от липсата на правила и възможности напуснаха страната и вероятно няма да се завърнат. Това нанесе сериозен удар върху икономиката, възпроизводството и бюджета на страната. Разбира се и върху морала. На практика криминализирането на общественото пространство и съсипването на морала опира именно до разкриване на механизмите и персонално кои са членовете на мафията. В същото време архивът се използува от управляващите за лична и политическа изгода.Разиграва се един политически спектакъл, в който се вадят дирижирано досиета, с които се цели да бъдат направени неконкурентноспособни отделни партии, медии и общественозначими личности. От друга страна се прави опит да бъдат оправдани удобни и необходими сътрудници с цел тяхното използуване и занапред. В тази ситуация обществото е длъжно да поиска разсекретяването на досиетата, за да бъде спрян разпада и се избере посока към истинска и ефективна демократична система. Затова моето предложение е да се направи национална кръгла маса, която да подготви правила и механизми за разсекретяване на архива на бившата ДС. Задачите, които трябва да обмисли и предложи за реализация са следните: 1. Подготвяне на проект за законодателна база, позволяваща разсекретяването 2. Подготвяне на проект за създаване на държавно-обществен орган, контролиращ разсекретяването 3. Персонален избор на членове на контролния орган от квотата на обществото. 4. Синхронизиране на натиска върху законодателната и изпълнителната власт с европейските институции и неправителствени организации. Националната кръгла маса за разсекретяването на досиетата да създаде работни комисии и да определи срокове за изработване на необходими проектодокументи и механизми. За по-бързо и точно приключване да бъде проучен опитът на другите държави от бившия Източен блок, които успешно разсекретиха архивите. Да бъдат поканени като лектори и консултанти изявени специалисти от горепосочените страни. Да се създаде контактна група, която да информира и да преговаря със съответните законодателни и изпълнителни институции. Според мен комисиите и контактните групи ще успеят да се справят с проблема за не по-малко от месец, Задължително е широкото обсъждане по медиите и близките контакти с дипломатите от страните от ЕС. Комисията по изработване на проектозакона и проектоправилника да се състои от 5-7 човека, като ползува и външни юристи, като всеки от комисията получи конкретни задачи. По този начин ще се ускори написването на проектозакона и проектоправилни ка. Втората комисия ще се занимава с номинирането и подготовката на бъдещите членове на комисията по разсекретяването на архива. При всички случаи това трябва да бъдат добре подготвени юридически и морално устоичиви хора. Числеността зависи от окончателното решение между Кръглата маса и управляващите. Ще се наложи и командироване до подобни служби от страните, които вече са създали подобни комисии като Германия, Чехия, Полша и др. Контактната група трябва да бъде съставена от непартийни специалисти, добре подготвени езиково, за да могат да се консултират с чуждите консултанти и дипломати. Броят на контактната група да бъде от трима души, но към тях ще има и консултанти, които познават добре материята. Пленарни заседания ще се водят минимум веднъж седмично. Общият брой не може да бъде определен сега, тъй като освен поканените, със сигурност ще се появят желаещи да участвуват. 06 Юни 06 г                                                                                                                                                                                                                                                                                                   /Н. Колев-Босия/                                                                                                          Българска лига за правата                                                                                                             на човека