На посветените е ясно, че в България няма сериозна литература в момента. Все още основни играчи са хора, които живеят ако не с двата, то поне с единия крак в миналото. А литературата на миналото вкупом изчезна яко дим. Останаха отделни творци като Христо Фотев и Константин Павлов. Макар, че тяхната естетика не отговаря съвсем на сегашното преходно време. На преходното време отговарят романите на Христо Калчев, но те все пак разглеждат нещата твърде едностранчиво. Твърде много графомани запълниха литературното пространство поради изключително безотговорност и ниска култура на част от издателите. Мощното навлизане на журналистиката в книгоиздаването притисна в ъгъла същинската литература. Липсата на държавна стратегия за литература и културата изобщо остави на пазара сам да избира накъде да тръгне. А пазарът в едно смачкано общество избира най-продаваемата стока. Липсата на достъп до високи литературни критерии роди, естествено, чалга културата. Субкултурата, каквато е чиста проба чалгата, завладя пазара, рекламите, медиите и бита. Това трайно забавя развитието на истинската литература и култура. Старите „социалистически реалисти” не пожелаха да се пречистят чрез откровения, а бързо завиха към модното на европейския пазар, опитвайки се да ни убедят, че всичко, което са писали досега е било с примка на шията. Те не намериха сили и достойнство да преживеят един катарзис, за да ни убедят в искреността си. Има, разбира се, и автори, които останаха на същите отречени от самия живот соцреалистични позиции, за да не останат съвсем без биографии. Принципът: По-добри лош и гаден, отколкото никакъв!” победи. Колко са книгите на старите писатели като „Писма до мен” на Васил Кинов? Няма и десет. Липсата на самокритичност и отказ от истината показва ниските човешки качества на авторите и безотговорност към нацията. Младите творци, при тези условия, попаднаха в капана на безвремието и липса на база, върху която да развият таланта си се уплашиха и след няколко опита или се преориентираха към някакъв бизнес, или напуснаха страната, или преминаха към виртуалната реалност. Тук основно действат три фактора:

1. Липса на  държавна стратегия
2. Напускане на страната на читавите читатели и принизяването на литературата до пазарна стока
3. Нежелание или в най-добрия случай колебание на издателствата и литературната критика да лансират и наложат читави образци на литературата на книжния пазар.

Спомням си една книга на младо момче, студент по право в СУ „Климент Охридски”. Ако не се лъжа се казва Владислав Богоров. Книгата му беше един модерен и критичен поглед към миналото, чрез критичен анализ на египетската история. Книгата беше талантливо написана и представляваше отличен старт за един писател. Опитах се да му помогна за реклама и разпространение на книгата. Ударих на камък. Нито медиите, нито институциите оцениха книгата. За обществото и държавата в момента „Шоуто на Слави” и „Биг брадър” са по-атрактивни и доходоносни от налагането на високи критерии към бъдещите граждани на България. Опростачването на нацията чрез изгонване на най-предприемчивите и мислещи млади хора и налагането на чалга                         културата от гореспоменатите форми вкарва българина в едно тресавище, от което излизането ще бъде мъчителни бавно и болезнено. Тези безотговорни действия ще принудят младите творци да се обособят в една особена секта, която ще проповядва маргинализацията като основен начин на живот и ще похаби таланта им чрез бягство от действителността. И това ако не е покушение над таланта на нацията! Дали чалгата става за фундамент за нова попкултура е рано да се каже. Лично аз съм песимистично настроен, но съм длъжен да допусна и такава версия. Като всяка популярна култура, имаща мощна пазарна и медийна подкрепа тя може да се развие или да умре. Автентичният фолклор е оцелял през вековете и се е изчистил от всички нестойностни форми и жанрове. Никой не може да ме убеди, че чалгата ще победи в дългосрочен план образци на народната музика като „Яничари ходят мамо” или „Провикнал се е Никола”. Или „Притури се планината” и „Девойко мари Хубава” Не може чалгата да замести „ Биляна платно белеше” и „Заблеяло ми е агънце”. В тези образцови и съвършени песни има толкова заряд и морал, толкова дълбок трагизъм и колизия, че лигавите дрънканици на сегашните силиконови проститутки нямат никакви шансове за победа. От друга страна съм длъжен да приема и версията, че опростачването в един момент ще стане невъзможно и литературата и културата ще тръгнат към класиката. Ще потърсят равнение с най-добрите наши и световни образци. В този смисъл има само един път. Пътят към Яворов. За мен той е най-конвертируемият български творец досега. Много бих искал до края на живота си да открия автор, който се е доближил до него и дори да го надмине. Защото класиката не е закостеняла и недопускаща до себе си таланти крепост.