Да, драги читатели. Това е печалната истина. Същият този сайт, който вие/ и пресслужбата на ВКС също/ четете редовно публикува два мои материала. Единият е относно бившия директор на ОДМВР-Смолян Никола Михайлов /уволнен от Миков/, а втория за пловдивските векерейци полковник Царев /уволнен от ДАНС преди 20 дни една година преди пенсия/ и подполковник Панайотов /уволнението му предстои/. Първият, на когото бих шута заради всичките му безобразия и престъпления нарекох в статията си „ПРИНЦ”, т. е. „Пълно Ренде И Невероятен Цървул” ме съди, защото се почувствал много обиден. На Миков, който го натири не се чувства обиден и не заведе дело срещу него, но видя един чорап у Босия и реши да го вземе. Другите двамца нарекох „контрабандисти” заради осъществената контрабанда с хеликоптерни двигатели, ремонтирани в ембарговата държава Азербайджан. Ето какво е развитието. Първото дело беше насрочено в гр. Пловдив. Оспорих подсъдността си в Пловдивския районен съд и съдийката го прехвърли правилно в Софийския районен съд, тъй като моят компютър се намира в София и според член 36 ал. 1 от НПК „Делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението.” Съдийката правилно прекрати делото и го прехвърли в СРС, а от Софийския съд не протестираха срещу това. Смолянският съд също реши първоначално, че делото не е подсъдно там и го изпрати??? Във Варненския районен съд, защото сайтът „Афера.БГ” има регистрация във Варна. От Варненския районен съд протестират и правят запитване до ВКС за становище относно подсъдността на делото. И тук започват смехориите. Състав на ВКС с председател Красимир Харалампиев и членове Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров при участието на секретар и присъствието на прокурор като едни Атласи се нагърбват със задачата да вземат от 100 кладенчета вода, за да докажат, че делото е подсъдно на Смолянския районен съд. За целта те се подпират на чл. 248 ал. 1 т. 1 от НПК, без да си дават сметка, че той противоречи на чл. 36 ал.1 от НПК, който споменах по горе. Противоречието е в това ,че според чл. 36 ал. 1 текстът е императивен и не допуска уточнения и тълкувания. Но кой да мисли за това? Според чл. 10, ал. 2, изр. 2, пр. 2 от ЗЕДЕП.  „…деянието се счита за довършено в момента и на мястото, където тъжителят се е запознал със съдържанието.” Всеки студент в първи курс знае, че щом закон противоречи на кодекс или конституция, той е нищожен. Това, обаче не смущава съдиите от ВКС да се произнесат срещу чл 36, ал. 1 от НПК. Узнаването за едно престъпление е случаен факт и не може да се смята за довършено в момента на узнаването. Това означава, че ако прокурор узнае за едно престъпление, извършено в Луковит печейки се на плажа в „Слънчев бряг”, то делото трябва да се гледа в Несебърския районен съд. Ако текстът на чл. 36, ал. 1 от НПК допускаше някакви хипотези н този дух щях да се съглася, но той е императивен. Това ме кара да считам, че определението на ВКС е некомпетентно и, следователно, нищожно. Следва и най-голямата смехория, която ще направя. Аз ще изпратя решението на Пловдивския районен съд за прехвърляне на делото ми в Софийския районен съд и ще искам състав на ВКС да определи подсъдността, както и съгласието на СРС да приеме делото. Ще ги затрупам с хиляди дела, които вече са разгледани и решени и ако не са разглеждани по местоузнаване, ще поискам тяхното анулиране. Нещо повече, ще поискам съдът по правата на човека в Страсбург да вземе отношения по всички тях. Раздвоението на българския съд по отношение на подсъдността и двойнствената практика, допускана от ВКС е колкото комична, толкова и психиатрична. Защото раздвояването на съзнанието и чувството за безгрешност при диаметрално противоположни определения се лекуват в психиатричните диспансери. Тази статия пиша не за магистратите, а най-вече за колегите журналисти, тъй като те са най-честите потърпевши от подобна шизофрения. Естествено, ще уведомя и българските и европейски институции за хаоса в българската съдебна система още на досъдебно ниво. Весело посрещане на новогодишните празници на читателите на сайта и пожелания за здраве, воля за борба и много труд, за да си изчистим къщата от боклуци! А чорапа си не давам!