Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2009 10:46 - РАДИОСТАНЦИИ БЕЛИ И ЧЕРНИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 30495 Коментари: 46 Гласове:
10

Последна промяна: 13.09.2009 08:51


                         Каква прекрасна музика звучеше из цяла България! Имаше едно българско радио, което озвучаваше родината ни единогласно – чрез радиоапарати, радиоли и високоговорители. А радиоточките по селата пееха денонощно. Музиката беше прекрасна – симфонии, оратории и кантати. Хора и ръченици. Песни и танци на народите. Имаше и естрадна музика, но тя беше мелодична и лирична. Какви гласове имаха Маргрет Николова и Георги Кордов, които пееха по радиото от сутрин да вечер?. А Ирина Чмихова със „Синьото елече”? След това се появи Кирил Семов, чак след време в ефира проби непознат младежки глас – на някаква си Лили Иванова. Та като екна – до ден днешен. Хората много искаха да слушат Емил Димитров, но някой беше казал много-много да не го пускат по радиото. По някое време радиото се раздели на две – на „Хоризонт” и „Христо Ботев”. Но и двете заедно не можеха да съперничат на Радио Пловдив. Това беше радиото, което всяка събота излъчваше от 16.30 концерт по желание. Преди това за баланс пускаха Мая Кристалинская, Едита Пиеха или Муслим Магомаев, но в самия концерт задължително имаше по една американска или английска песен. Чакахме я цяла седмица. Един ден през шейсет и не помня коя година с приятели си правехме чарка по Главната и към 4 и нещо се сетихме, че след малко ще почне Концертът, а нямаме време да се приберем вкъщи. Малко под Джумаята имаше магазин за конфекция, в който пък имаше радио. Умъкнахме се уж като клиента, почнахме да разглеждаме ученическите униформи,  пък като стана време, залегнахме до радиото. След редовните съветски песни говорителят тържествено каза:”А сега по желание на зрителите новата английска група „Бътлес”. Така за пръв път чух „Бийтълс”. Песента бе обявена като „Тя те обича”, но беше в изпълнение на немски. Звучеше като „силидзих”. Истерията около „Бийтълс” растеше като снежна топка, все повече слушатели ги пожелаваха, но даже и по Радио Пловдив можеха да пускат само по една англоезична  песен на седмица. Имаше лимит. За френски и италиански песни лимитът беше по цели 7  песни седмично – може би защото в тези страни имаше силни комунистически партии. Имаше каталози с опис на заглавията и изпълнителите , на всеки лист имаше резолюция, която даваше зелена улица към ефир или напротив. Спомням си листчето със заглавие „Ей ухнем”. Резолюцията беше:”Хубава руска народна песен, но се изпълнява на английски – да не се пуска”! За песните на езиците на социалистическите страни нямаше ограничение. И все пак – колкото повече съветски – толкова по-добре. През 73-а вече работех в Радио Пловдив и можех да наблюдавам цялата кухня на правене на едно радио. Хората искаха едно, ние им пускахме съвсем друго. Работех в културна редакция, културата вече се управляваше от Людмила Живкова и се налагаше неуморно да разпространяваме нейните идеи за естетическо възпитание. Още малко щяхме да повярваме, че като слушаме „ шедьоврите от световната музикална съкровищница” или гледаме картините на Николай Рьорих и ще забравим за Мик Джагър, примерно. Имаше музикални редактори, които се опитваха по западен образец да правят някакви класации, получаваше се нещо нормално, след което започваше дописването на съветски песни. Никой не се сърдеше – просто взаимно си намигвахме. И чакахме Концерта по желание. Постепенно едно цяло поколение започна да компенсира недостига на музика със слушане на чужди станции. На средни вълни най се слушаше Радио Бейрут и Лаксемберг. В София слушаха и Белград, а в Пловдив – Истанбул. Най-добре музиката се чуваше късно вечер и то не всяка вечер. Постепенно се насочихме към сектора на късите вълни. Там можеше да слушаме всяка вечер „Свободна Европа”. Проблемът беше обаче, че предаванията на български се заглушаваха. Как ли не въртяхме копчето, за да чуем малко по-ясно любимите ни песни, но бученето в крайна сметка побеждаваше. Имахме една малка „Тесла”, която беше поставена на поне 2 метра височина. Слагах стол и се повдигах на пръсти, за да стигне ухото ми до радиото. Не знам дали от това повдигане или просто от пубертета, но това лято пораснах с поне 10 сантиметра. По-късно си купихме транзистор „Селена”, той стоеше на раклата до кревата и можеше да се слуша в легнало положение. От този момент нататък не увеличих нито един сантиметър. На много радиоапарати късите вълни започваха от 25 метра. Имаше още 31, 41 и 49, но навсякъде бучеше. На 13 и 16 метра обаче звукът беше много по-добър. Някой път толкова добър, че някои се опитваха да записват на магнетофоните си. Постепенно научихме кога има музикални предавания на други езици – тях естествено не заглушаваха. По „Свободна Европа” на руски наричаха Бийтълс „Жучки – ударники”. На румънски /”Еуропа либера”/ открих, че всяка вече представят класацията на някоя западна страна. С идеален звук. Още малко и щях да науча румънски. Имахме специални тетрадки и там записвахме всички промени в „Топ туенти”. Лошото беше, че покрай музиката започнахме да се вслушваме в новините на черните радиостанции. Мозъците ни бяха добре промити в училище, Велко Верин с неговия Ботуш Каишев ужасно ни дразнеше, но лека полека все нещо успяваше да влезе в главичките ни. Имаше един виц как някакъв съветски лектор обяснявал пред колхозничките от някакво село какво е „идеологическа диверсия”. -         Представете си, че над нас минава западен самолет. Но вместо бомби хвърля иглички, които се забиват в мозъците ви. На другия ден колхозничките събирали сено на полето, чуло се бръмченето на някакъв самолет и те тръгнали да се крият – помислили, че това е същият самолет, за който разказвал лектора. Наташа се добрала до някаква купа сено, забола главата си, но задникът й останал отвън.Че и даже леко разголен. Минал Иванушка, свалил си панталона и започнал да се възползва от ситуацията. Наташка усетила какво става, обзели я смесени чувства и започнала да вика: -         Давай гад, до мозга все же не дойдешь! Та опитвахме да си пазим и ние мозъците, но западният начин на живот, който ни описваха гадовете, постепенно завладяваше въображението ни.
Борбата беше неравностойна - от едната страна на барикадата беше Радио София /с помощта на Гаварит Масква/,  а от другата: Свободна Европа, ББС, Дойче Веле, Гласът на Америка, Ватикана...
По-смелите слушатели започнаха да бягат. Ловяха ги, съдиха ги, но те пак се пробваха. Представяхме си Запада като един огромен кореком, в който основно продаваха дънки и плочи. Ако идиотите, които ни управляваха, се бяха сетили да пуснат свободно поне плочи и дънки, а по радиото да пускат поне по една песен на Бийтълс на ден, щяхме да обичаме Тодор Живков като баща. Първият партиен и държавен ръководител обаче обичаше хора и ръченици. При едно посещение в Пловдив го бяха завели в единственото нощно заведение бар „Каменица”, черпили го, свирили му, но по едно време бай Тошо рекъл на оркестъра: -         Я изсвирете една ръченица.  И тук настъпило страшното. Оркестъра знаел всички модни парчета и нищо народно. Тодор Живков описа този случай в един доклад, след което всички български оркестри започнаха денонощно да свирят ръченици. Включително и по баровете. И така – вечер нямаше смисъл да се ходи по ресторанти и по барове, щом се стъмнеше се прибирахме по домовете и залепвахме уши до радиопаратите. Имах приятели, чиито родители бяха правоверни комунисти, и им забраняваха да слушат черни станции. Други родители просто ги беше страх. Та се събирахме там, където теренът е свободен. Една вечер – докато чакахме музикалното предаване, чухме, че в България имало опит за преврат. Организатор бил някой си Горуня. Започнахме да се смеем – то биваше лъжи, но чак пък толкова. Прибрах се вкъщи и зачаках баща ми, за да му разкажа какви ги дрънка „Свободна Европа”. Тате закъсня тази вечер. Дочаках му и му разказах. Той обаче не се засмя, а само отрони: -         Истина е. Идваше от някаква сбирка на градския „актив” и там им разказали за пъклените планове на този Горуня. Така че в онези времена имаше и такъв способ на разпространение на информация – директно и не на всички. Без да се озвучава по радио и телевизия. Смътно си спомням как след ХХ –ия конгрес на КПСС нищо не се каза открито за речта на Никита Хрушчов за извращенията по време на Сталин. Събираха се активните борци и на тях им обясняваха. Комшията чичо Иван, бивш политзатворник, една вечер пийна и заразказва колко драматични са били тези събрания. Лекторът разказвал какъв сатрап всъщност е бил другарят Сталин, а някакъв партизанин станал и извикал гневно: -         Какви ги дрънкаш, нали с името на Сталин ние тръгвахме в бой! …През 60-те години обаче ние ставахме и лягахме с причудливи имена в главата, най-дългото беше на Дейв Ди, Дози, Беки, Мик ен Тич, а в юношеските ни главички ехтяха китарите на „Шедоуз”. Беше благословено време. Смятахме, че ако сменят музиката по радиото, ще настъпи всенародно щастие. Което не се оказа точно така.      



Гласувай:
10



1. thomas - Пак чудесен разказ...
12.09.2009 13:26
Обаче онова радио се казва Люксембург :-)
цитирай
2. анонимен - Може би наистина трябва да ходим
12.09.2009 19:21
четиридесет години в пустинята, докато всичко това, което разказвате, изчезне от начина ни на мислене. Защото няма как всички тези догми, натрупвани една върху друга като зид, да се заличат изведнъж от паметта на народа. Харесва ми това, че по-младите могат да правят сравнение със сегашния си живот и да оценят, че все пак по време на прехода много крепости са превзети. Аз си спомням как се качвах на стол в кухнята на апартамента ни с ръчно направена антена (нямаше купешки такива) и се опитвах да хвана сръбската телевизия, защото по нея излъчваха американски филми. А имахме късмет с музиката, защото баща на наша приятелка пътуваше много като строителен инженер и носеше последните "тави" на нашумели състави. Поздравявам ви за поредицата!
цитирай
3. thomas - @harvi
12.09.2009 20:10
Ако е за въпрос, аз пък си бях сложил една огромна антена на покрива (благодарение на мой чичо - телевизионен техник), за да мога да слушам белградските радиа, ама на УКВ (за да става за запис). В сравнение с нас, там пускаха наистина много качествена западна музика, на всичко отгоре винаги казваха оригиналните заглавия. А качеството на приемане нямаше нищо общо с късите вълни. Впрочем същата антена ми помагаше и за по-качествено приемане на BBC, Дойче веле и Свободна европа, когато узрях за идеята да ги слушам.

Евгени е много прав, че борбата със "западното влияние" беше наистина една от най-глупавите прояви на комунистическия режим.
цитирай
4. анонимен - 3. thomas - @harvi
12.09.2009 20:31
"Западното влияние" на "прогнилия империализъм" :) Може би затова разочарованието ми от разкритията, че някои от говорителите на "свободните" радиостанции са били агенти на държавните тайни служби беше породено от чувството за ограбено доверие и контролирана "свобода". От тогава подлагам на съмнение всичко, което чета и слушам.
цитирай
5. krizata - Оказва се, че тогавашната дикта...
12.09.2009 23:06
Оказва се, че тогавашната диктатура е била не на пролетарията, а на селяните.
Лично аз харесвам българските хора и ръченици и никога не можах да се прехласна по различните хеви метъл, бийтълс и какви там още модерни и модни западни течения в музиката.
Очевидно е, че във Вашите очи изглеждам откачен, но аз и сега с огромно удоволствие слушам руска музика, гледам и руски филми, без да съм комунист или руснак, а един обикновен възпитаник на "Лиляната", дошъл в Пловдив от южната дивашка планина.
А иначе, завиждам благородно на автора за страхотната му памет за детайлите и за безкрайно богатия му и жив език.
цитирай
6. thomas - :-)
12.09.2009 23:08
Дааа, невероятна памет показва, и то не само обща, а и в детайлите! А вицът за колхозничката направо изкърти мивката! :-)
цитирай
7. zaprehoda - От автора до ТОМАС
13.09.2009 08:51
Благодаря за комплиментите. Разбира се, че се казва Люксембург, но ние му викахме тогава "Лаксемберг". Изобщо възпроизвеждам имената според тогавашния жаргон. А Бейрут, ако не се лъжа, си беше Гласът на Америка на арабски.
цитирай
8. thomas - @zaprehoda
13.09.2009 09:05
Явно или в София сме му казвали различно, или просто съм се включил по-късно ;-) А като спомена "Гласът на Америка", любимото ми нещо в казармата в Стара Загора през 1987-1988 година, беше по време на самотните часове на караул да слушам Гласът на Америка с малък транзистор. Особено приятно беше чувството, когато бяхме на някое учение близко до турската граница и тогава в абсолютната тишина и пустош на нощта можех да се наслаждавам не само на хитове, но и на все още непозволени новини :-)
цитирай
9. анонимен - Радио Бейрут....
13.09.2009 22:35
Всяка вечер от 22 h до 22 h 30 min... Семейният ни радиоапарат - довоенен "Филипс" (на който никога не съм успявал да надуя до максимум звука, защото сигурно щеше да събори къщата) беше в спалнята на родителите ми. Налагаше се да слушам превъзходнта "западна" музика със залепено до радиото ухо, за да не безпокоя особено родителската почивката, защото в онези времена работният ден на "трудещите се" започваше твърде рано.
Хари Белафонте, Пол Анка, Петула Кларк, Кони Фрасис ... и от време на време обявяваха по радиостанцията на арабски, което в ушите ни в българска транскрипция звучеше приблизително така: " Сауто Америкаа, Бейрут сулдукул берииб телетмиа уахад...". Нямаше начин тази фраза да не ни се забие в главите, без да си имаме хабер как се превежда това. През пролетта на 1962 г. лежах опериран за около седмица в "Държавната болница " под "Джендем тепе". По едно време в стаята след операция ни вкараха и един арабски студент. Нямаше начин да не задоволя любопитството си и да не го попитам какво точно означава на български гореспомената та фраза и тогава той ми отговири: " Гласът на Америка, Бейрут, пощенска кутия №... " Излезе, че това е било нещо като концерт по желание или класация за арабските им слушатели...
цитирай
10. pilcho - Майна,
14.09.2009 11:24
обуй си гуминйеткити и сньес вйефа - да чуйм Кидика как пее по "Лакс"-а!
цитирай
11. анонимен - от автора за Бейрут
14.09.2009 11:39
Преди "Сауто Америка" се чуваше нещо като "Хуно", дали не беше "Слушате..."?
цитирай
12. анонимен - Вярно, в Пловдив му викахме Лакс...
14.09.2009 14:33
Вярно, в Пловдив му викахме Лаксемберт. Слушах го на къси вълни и май в четвъртък беше класацията Топ тен? Допотопното ни радио Мелодия беше в кухнята и аз се преселих да спя там, за да слушам тихичко музика.
Но скоро със съпруга ми (който е западняк) си говорехме за музиката от младите години и установихме, че и двамата сме слушали Радио Люксембург тогава. Далеч преди да сме се познавали, от двете страни на желязната завеса!
А на дълги вълни румънците имаха интересни музикални предавания без много-много приказки помежду.
Успешна седмица на всички!
цитирай
13. thomas - @12
14.09.2009 14:36
Е, то радио Люкссембург не е като Свободна Европа, за да се е слушало само отсам желязната завеса, а световен музикален феномен, за който много хора все още въздишат - и тук, и особено там.
цитирай
14. tsv - Направо започвам да съжалявам,
14.09.2009 21:26
че не съм живяла по онова време. :) Макар че имам доста спомени от комунизма, но от един много по-късен етап.
цитирай
15. анонимен - малко добронамерени допълнения към автора
15.09.2009 01:14
Аз съм му батко на Евгений с цели 5 годдини - "връстник на свободата" (роден 1944 г),та затова:
Перди "Хоризонт" и "Христо Ботев" бяха "Радио" - "София", "Варна" и "Стара Загора". В Пловдив се приемаше най-добре "Радио София" от антената му на Вакарел. Останалите "радиа" не се чуваха добре пък и сигурно са препредавали основната емисия с някой и друг местен репортаж. Прграмата не се излъчваше денонощно. Сутрин тя приключваше някъде към 9 ч. преди обед. Трудещите се да не се разсейват много-много с празни работи, ами да строят социализма! Следваше радиотишина в ефира до 11 ч. и 55 мин. После започваше служебното излъчване на един тврде дразнещ висок тон с постоянна честота за настройването на предавателя в работен режим (казано по-просто).
В 12.00 ч. програмата започваше с някой от популярните маршове (обикновено в инструментално изпълнение), но не и с химна. Ние по-примерните учащисе гледахме да се оправим с домашните и уроците до 15.30 ч. защото тогава започваха тридесетминутните "Радиовести" - първото рекламно предаване за родните ни стоки и услуги; и май само в него по тези времена от българското радио можеше да се чуе забавна музика. В интерес на истината "парчетата" се пускаха от край до край без досадно прекъсване за реклама. Много лош пример в това отношение бяха следобедните реклами на радио Истамбул, където на всеки 10 - 15 секунди излъчваната музика се прекъсваше с реклама. Отврат!
В средата на 50-те имаше през седмица само едно единствено 10 минутно предаване за хумор и сатира вечер от 21ч. и 50 мин. до 22.00 ч. - някое фейлетонче или куплети осмиващи бюрокрацията и някой анонимен, дребен стопаски ръководител. Денят бе петък или събота - не помня точно. Малко по-късно в неделните предавания за селото надвечер, пак през седмица се появиха героите " Миладин и Костадин" представяни от изгряващите звезди - Енчо Багаров и Георги Парцалев. Бяха в ролите на радиорепортери, които обикаляйки родните Те Ке Зе Се -та се натъкваха на типични нашенски дивотии. Бяха много забавни.
Айде,че пак много се отплеснах. Бачо Ви Стефан.
цитирай
16. анонимен - Лаксемберг си беше на английски!
15.09.2009 12:05
Лаксемберг си беше на английски! Рейдио Лаксемберг!

А ето моите предпочитания (на мен пък Евгени ми е "батко"):
РЕЙДИО ЛАКСЕМБЕРГ, BBC, Свободна Европа (и то по-точно румънските им предавания с Корнел Киряк, после и Раду Теодор), Радио Скопие с "Три гонга" и радио Београд. Последното имаше в понеделник едно предаване "Вече уз радио" с фантастичен водещ - Никола Караклаич, познавач и с превъзходно чувство за хумор. Започваше така - "Добро вечер, како сте!"
Беше разбирач и влагаше и емоции. Когато изгряха LedZepp Плант измести Джагър като вокалист в някаква класация. Леле какъв вой надигна Караклаич, падал съм от смях. А Плант е с класи над Джагър, прости си има(ше) голяма дарба...
цитирай
17. анонимен - Пак за РЕЙДИО ЛАКСЕМБЕРГ и още нещо...
15.09.2009 12:24
А пропо, наскоро прочетох книгата за Deep Purple на Дейв Томас (дано не бъркам името). Та там се казва, че е имало период, когато по ББС не са били склонни да пускат rock'n'roll и младите са слушали точно РЕЙДИО ЛАКСЕМБЕРГ(!), а не радио Люксембург.
След това се появяват пиратските радиа и ББС разбират, че губят голяма аудитория и се "стягат в кръста". Всичко си идва на мястото - ББС прави специални предавания за тази музика, студио за записи и т.н. Пиратските радиа се легализират.
И се получава какво - Англиската вълна в рок-музиката, която беше почти удавила родината й - самата Америка. Естествено на гребена на вълната са Бийтълс...

Разбира се, не може да се сравняват директно ББС и Радио София, независимо че и двете са държавни, защото зад тях са различни държави. Тогава нашата държава беше на току-що слезлите от дивите гори тилилейски галоши и цървули, които ни карах да слушаме описаното от Евгений, а някой като "krizata" и досега си я слушат (той сам каза откъде е. Предполагам, че при първа възможност ще ни вкара в правия път. По "оня" начин). А в Англия тъкмо е починал на 90 годин, след 60 години във властта Чърчил...
От различни стартови позиции сме тръгнали след Рейдио Лаксемберг. Т.е. те са тръгнали. Ние бяхме спряли. На едно маясто за цели 45 години. Не, по-лошо - вървяхме назад...
цитирай
18. thomas - @17
15.09.2009 12:36
Скъпи анонимен. Ако искаш да си прецизен, вместо Люксембург казвай поне ЛаксембЪрг, защото така се произнася. Но ако ще правиш така, внимавай някой път да не кажеш Вашингтон или Лондон, че нали знаеш - правилното е Уошингтън и Ландън. Пък и Масква.
цитирай
19. анонимен - до: thomas от 12.
15.09.2009 13:40
Драги Томас, повечето от нас, тук коментиращите, се наслаждаваме на младежките спомени, извикани от постингите на Евгени. Разбира се, че някои неща през призмата на 30-40 години изглеждат другояче. Но в края на краищата това ли е най-важното: Лаксембърг или Люксембург, "Уошингтън и Ландън", и "Масква"? :-))
цитирай
20. анонимен - Е, па, добро (по Караклаич)
15.09.2009 13:43
thomas написа:
Скъпи анонимен. Ако искаш да си прецизен, вместо Люксембург казвай поне ЛаксембЪрг, защото така се произнася. Но ако ще правиш така, внимавай някой път да не кажеш Вашингтон или Лондон, че нали знаеш - правилното е Уошингтън и Ландън. Пък и Масква.

Скъпи thomas,

Явно си спец. Пиши на преводачите на книгата за Пърпъл и ги вкарай У керечО...

А за "Уошингтън и Ландън" си прав - заради "Масква" го произнасяме като руски аборигени. Е, слава богу, не казвахме "Бръмбари-ударници". И пием "уиски", а не виски. И т.н. Ма това беше извоювано от героичния БГ народ с много "Кръв, пот и сълзи". (Ние сме известен с борбеността си - на всеки 5 века вдигаме въстание.)

А пропо всички слушахме Europa Libera. Ако не си съгласен - обади се на Корнел Киряк, респ. - на Раду Теодор. Аз винаги се опитвах да ги поправя, че се казва Свободна Европа, но те - не и не. ;)

Както и да е - бъди жив и здрав. Не това е темата на блога...

Май ще трябва да се деанонимезирам. Ще е по-коректно.
цитирай
21. thomas - :-)
15.09.2009 13:59
Не знам. Просто бях учуден (и го казах още в първия коментар на Евгени), защото и ние слушахме радио Люксембург, но така си му и казвахме. Ама явно в Пловдив е било различно. Или може би двайсетина години по-рано е било различно - кой знае!

И апропо, пише се апропо ;-) тук вече не става дума как се е пишело едно време, защото пак така е било :-P

Peace! :-)
цитирай
22. анонимен - In Haisenberg veritas!
15.09.2009 14:25
thomas написа:
Не знам. Просто бях учуден (и го казах още в първия коментар на Евгени), защото и ние слушахме радио Люксембург, но така си му и казвахме. Ама явно в Пловдив е било различно. Или може би двайсетина години по-рано е било различно - кой знае!

И апропо, пише се апропо ;-) тук вече не става дума как се е пишело едно време, защото пак така е било :-P

Peace! :-)


Това е заради пространствено-времевия континуум - за има-няма 150 км (тогава, сега са по-малко) колко се е променяло произношението на водещите, за да стане Рейдио Лаксмеберг.

За "Апропо" съм малко объркан, защото и аз така го знаех, но някъде бях намерил, че правилно е да бъде разделено. Вероятно заради Мърфи-Тотев сега не мога да намеря намереното преди, така да се каже...
Всички твърдят противното, т.е. са за слят правопис.
Ще видим... Може пак в тоя континуум да е проблемът, да ге...

цитирай
23. анонимен - Измествате темата
15.09.2009 15:41
Докога ще си мерите ...грамотността?
цитирай
24. анонимен - от автора да всички, които помнят онова време
15.09.2009 18:10
Благодаря на всички, които добавят свои спомените. Водещите на Еуропа либера отдавна ги бях забравил, но прекъсванията на песните по Истанбул и до днес ме изпълват с гняв. От рекламните предавания това на Радио Пловдив също много се слушаше. В по-късните години се казваше "Посоки",преди това...не помня.
Колкото за Лаксемберг - нашата работа не е да установим правилното изговаряне, а да възстановим изговарянето в дадения регион в даденото време. Дълго време мислехме, че Даян Рос пее със състава "СюРпримс", но се оказа, че сме грешали. ..А на румънските емисии накрая се казваше "алат свършит", което е една много странна романско-славянска форма за свършено време...
цитирай
25. анонимен - Евгений още малко щял да научи румънсия, ама няма начин както и моя милост да е понаучил волю-неволю и и турския покрай радио Истамбул.
16.09.2009 00:11
"Радио Истамбул бурасъ. Шимди карашик сабах мюзик" (демек "следва смесена сутришна музика"). Понякога за разнообразие я обявяваха като "афиф мюзик" (т. е. - лека музика). Нека да ни извинят по-младите националисти за насладата с която изслушвахме тези турски слова с предчувствието за следващия половин час с любимата ни музика и още по-голямото съжаление когато чуехме "Каршик сабах мюзик битти (или сонарде)". Това пък значеше, че смесената сутришна музика завърши.
Много се кефех от завистта на софиянците към нас пловдивчаните, че до тях вълните на Радио Истамбул не достигаха. Те пък си имаха Радио Београд. При нас то се приемаше с повечко смущения. Слава богу, че около Белград или Београд, не се развихри тази люта и комична полемика както за Люксембург, Лаксъмбърг, Лаксемберг, Лаксъмбург и нямаше ли още някакъв.
Във Варна също редовно се слушаше Истамбул.
През есента на 1975 г. приложих, придобитите благодарение на радиото, познания в турския език. Бяхме по линия на "Орбита" на екскурзия в Истанбул. Решихме да посетим и порнофилм, защото всички от нас до тогава само бяхме чували за този връх на срамотиите. Видяхме голям еротичен плакат над един от киносалоните с многообещаващото заглавие " Вай, аман, ох!". Встрани на по-малки табла - показани заглавия и снимки на други филми с различни цени на билетите. Естествено, че за " Вай, аман, ох" е най-висока. Цената ни най-малко не ни разколеба. За всеки случай попитахме касиерката: " Вай, аман, ох?" Тя ни отговори " Вай, аман, ох!", но ни даде билети на по-ниска цена. Едва когато влязохме в киинозалата, разбрахме че филмите се въртят на "доглеждане" и то последователно всички опсни в прграмата отвън. Заплаща се цената на билета за този, който се прожектира в момента и ако имаш търпение - чакай за този кйто те интересува. Тогава загряхме защо са ни взели по-малко пари. Интериора в салона - трагедия! Идентична с тази на кино "Септември" отпреди 60-та година. Дървени столове без тапицерия с една средна пътека по средата. в антрактите влизат амбулантни търговци, продават ядки, дъвки, шоколадчета и подобни занимавки. Идилия. Задух в септемврийскя следобед. Въртят се филмите един след друг, ние се потим и чакаме да почне порното. По време на един от поредните филми, една от нашите мадами не изтърпя жегата, свали си фанелката и остана по сутиен. Съпругът и до нея и вика: " Почакай! Порното още не почнало", а тя му отговаря: " Абе аз да се приготвя!" След няколко часа тъпеене, решихме да си тръгнем преди да видим това, за което сме дошли. Тогава се сетих, обърнах се към задния ред, където седеша една млада прилично облечена турска двойка и ги попитах: " Шимди Секс ?" Те се ухилиха и отговориха:"Таман!" Това ни окуражии и изгледахме филма.
Така Радио Истамбул, не само запознаваше бачо Ви Стефан с най-новите хитове, но му погна да види и първият пълнометражен порнофилм в живота му.
цитирай
26. анонимен - От автора до бачо Стефан
16.09.2009 13:31
Ашколсун, бачо Стефане, отдавна не бях се смял така
цитирай
27. анонимен - още един от начините за борба на нашите "другари" с "черните" радиостанции и ГНИЛИЯ ЗАПАД
16.09.2009 21:34
Много просто. Преди 9.IX. само по-заможни хора имаха лукса да притежават радиоапарат. Те като по-интелигентни, така или иначе са били отписани от програмата за промиване на мозъци. След 9.IX. от магазинната мрежа масовият потребител не можеше да си купи нов радиоапарат западно производство. Произвжданите в соцлагера радиоапарати по степен на прцизно възпроизвждане, особено на късите вълни бяха разделени в три технологични класа - "А", "B" и "C". Клас "C", като най-нисък е беше предназначен само търговски цели. Този клас радиоапарати е най-податлив на радиосмущения и към "заглушителите" на "черните" станции. Класовете "А" и "В" бяха само за служебно ползване (досещате се от кого) според нивото на съответната служба.
При "Големия Брат" работите бяха още по прости. Там "средните вълни" от чуждите държави (предимно от социалистическия кордон) се приемат само в граничните области. По време на "Студената война" радиоапарати с късовълнов обхват изобщо не са се продавали, а вносът им е бил забранен. В централните области на необятната Съветска страна радиопредавателите им са излъчвали емисии само на "дълги вълни" и са се продавали радиоапарати само с дълговълнов обхват.
Големи главоболия в това отношение си имаха властите в ГДР-то. В центъра на Европа - няма къде да се скрият! Източна Германия е предимно равнинна страна и западногерманските телевизии се приемаха почти навсякъде. Само около Дрезден хълмистият характер на месността не позволяваше това. В "досателитно" време Ге-де-ре-нците си имаха виц, че в Дрезден живеели най-големите комунисти, защото нямали възможност да гледат как си живеят комшиите им на запад. Дори се обмислял на държавно (ГДР) ниво въпросът дали за областта на Дрезден да се построят ретранслатори за западните програми, за да се спре отливът на работна ръка от Дрезден.
цитирай
28. анонимен - До 27
17.09.2009 12:14
Браво, много точен анализ. Не ги знаех тези подробности за класовете при радиоапаратите.

И за Германия е вярно. Брат ми, който живя много години в ГДР, се премести от Дрезден в Берлин поради много причини, но може би с най-голяма тежест беше точно тази - огромната разлика в информацията от цивилизацията.

Един офтопик - в доста по-полицейското ГДР нямаше никакъв проблем да смениш местоживеенето си. Термин "жителство" в смисъла, в който ние го използвахме, при тях не съществуваше. А бе, "Deutschland, Deutschland über alles, über alles in der Welt" ...
цитирай
29. анонимен - Уф, с тези умлаути...
17.09.2009 12:17
Ще го напиша правилното - "Deutschland, Deutschland ueber alles, ueber alles in der Welt" ...
цитирай
30. анонимен - от немска снаха
17.09.2009 17:46
Моля, моля, този стих е забранен и е изваден от химна им! :-)
цитирай
31. анонимен - един офтопик и от мен парекселанс
17.09.2009 21:41
Тези германци след втората световна война много се снишиха бе! То бива бива, ама пък чак толкоз! Vae victis! Тежко на победените! - казвали едно време древните римляни. Едни гърци наложиха азбуката си и в интернета, а пък германците за умлаутите и шарфес есите си подвиха опашката! Ами какво да правим ние от по-старата генерация дето що-годе им ползваме езика. Говоримо си е същото, да четем иди-доди, сега пак ли да им учим правописа по новата мода?
цитирай
32. ploudinperper - http://ploudinperper. blog. b...
18.09.2009 19:49
http://ploudinperper.blog.bg/politika/2009/09/18/haide-da-vi-vidim-gerbadjii-shte-sprete-li-bezumieto-v-rila.399914
цитирай
33. ploudinperper - А "ТРИТЕ ГОНГА" НА Радио Скопие
18.09.2009 19:51
И водещия Джоко Георгиев през 70-те години!
цитирай
34. анонимен - Да не забравим и радио"Нови ...
21.09.2009 19:16
Да не забравим и радио"Нови Сад"в началото на 60-те с туиста!:)
цитирай
35. vmitkov - до 27 анонимен
05.10.2009 11:22
Не разбрах къде не са се продавали радиоприемници с къси вълни.

Щото баща ми като се е оженил и си е купил радио STERN, ГДР-производство. Това е 1954 г. А дядо ми на село, някъде през 60-те, си е купил радиоприемник Христо Ботев, българско производство. И двата приемника имаха късовълнови обхвати и аз на тях слушах описаните вече по-горе радостанции.

Искам да попитам г-н Тодоров като говори за радио Свободна Европа, защо не спомене, че по него слушахме полковници от ДС с имената Тома Томов (за този не съм сигурен, може и да греша, че е работил в радио Свободна Европа или в ВВС), а за другия не се сещам вече, мисля, че фамилията му беше Костов?

В по-късните години на демокрация, когато се разкриха тези подробности, така и не разбрах за кого и против кого са работили тези другари - отишли са в радио Свободна Европа да разлагат гнилия капитализъм или, използвайки радиоефира му, са работили против загниващия вече социализъм?

Още за радиоприемниците. В края на 60-те и началото на 70-те се появи модата младежите да ходят по улиците с ВЭФ-12 (в началото) под мишница, със стърчаща навън телескопична антена и да слушат музика колкото сила може да има един ВЭФ. Едва по-късно видях по американските филми, че същото правят негрите в САЩ (не с ВЭФ-ове, разбира се), но така и не разбрах кой от кого е видял и е заимствал опит. Вероятно негрите са се научили от нас, понеже ние бяхме първите с ВЭФ-овете.
цитирай
36. анонимен - от № 27 до № 35
06.10.2009 23:25
В СССР по онова време не се продаваха радиоприемници с къси вълни! ВЭФ-овете за техния вътрешен съветски пазар нямаха по-малки обхвати от 49 м. включително! Не си обърнал внимание, че написаният пасаж се отнася конкретно за цензурата в СССР, а не за останалия "соцлагер", като цяло. Ако Ти си видял модата на ВЭф-овете по сокаците в края на 60-те, то още през 64 и 65 година по рафтовете на нашите родни "Кореком"-и се мъдреха оригинални японски "Шарп"-ове, "Краун"-и, "Хитачи"-та "Океан-бой" и др. такива ("Sony"- се наложи по-късно) с "разлети" обхвати от 13, 16, 19, 25, 31 и т.н. метрови сектори на внушителните за времето цени от порядъка на 50 - 60 $. И малко по-голямо доверие към пишещите в този хубав постинг, батковото! Тук няма място за надлъгване.
цитирай
37. vmitkov - 36 анонимен,
07.10.2009 19:22
Нещо си се объркал с късовълновите обхвати на съветските радиоприемници! Какви са тия простотии, че ВЭФ-овете за съветския пазар не са имали къси вълни?

Специално отидох да погледна обхватите на един стар "Геолог-2", който е подарен на моята съпруга от брат й преди 1980 г. като въпросният радиоприемник е донесен от Съветския съюз. Радиото си има къси вълни, но само обхватите от 25 до 75 метър.

Същото беше и с първите ВЭФ-ове - моделите 12, 201 и 205 имаха късовълнови обхвати от 25 до 75 метър. Едва последния модел ВЭФ-206 имаше още и 13, 16 и 19 метър. И обяснението на тези факти е много просто - като във всяка друга област (с изключение на военната) СССР и целият соцлагер изоставаха в онези години от Запада. В смисъл, че и в соцлагера се появяваха същите неща като на запад, но доста по-късно.

Така например, аз още пазя грамофонни плочи на АВВА. Просто издаването на плочи на западни състави започна в доста по-късни години, а не по времето на Битълс и Елвис, да речем. Купувал съм си малки плочи на Би Джийс, издадени от Балкантон, и плочи на много други западни певци и състави, но в по-късните години, примерно чак след 1975 г.

Някъде след 1970 г. може би се появиха първите напитки на фирмата Швепс (за Кока-кола не помня кога се е появила на пазара в България), разбира се, доста по-късно след появата им на западния пазар.

Това е съществената разлика между тогава и сега!

А сега сами виждате, че преди Бил Гейтс да представи Уиндоус 7 официално, нашенецът вече я ползва.

Сещам се за още една разлика. Навремето ние си произвеждахме електрически отоплителни печки с вентилатор - казвахме им калорифер. А на запад им казваха просто вентилаторна печка. Като започнахме и ние да си произвеждаме такива печки по западен тертип, започнахме и ние да им казваме вентилаторни печки. Не че не са калорифери, но нали трябва да сме в крак с модата?
цитирай
38. vmitkov - Г-н Тодоров,
07.10.2009 19:37
Все повече хора ще разбират с течение на времето, че за много неща Тодор Живков е бил прав. Без, разбира се, да забравяме злините, за които е затварял очите си или е бил принуждаван да ги затваря.

Но за народната музика Тодор Живков е бил АБСОЛЮТНО прав. Даже си спомням, че по негово време в средните училища задължително се изучаваше българска народна музика в часовете по пеене, а в часовете по физкултура се изучаваха български народни танци. Ако някой каже, че това не е била родолюбива политика, ще изкриви душата си.

Никой да не забравя, че българската народна музика е УНИКАЛНА в света с нейните неравноделни ритми!!!

Освен народна музика, в часовете по пеене аз съм изучавал и западна класическа музика без да съм бил ученик в музикална гимназия. Дори се организираха специални образователни концерти за учениците, на които ходехме в редовните часове по пеене. Това ще рече, че учителите правеха проверка за присъствие и пишеха отсъствия в дневника с всички произтичащи от това последствия. На тези концерти ни запознаваха както с отделните инструменти в един симфоничен оркестър, така и с различни произведения - как да слушаме, на какво да обърнем внимание, какво е искал да изрази композиторът и как го е осъществил. Всичко това не ни прави музиканти, но ни прави хора с широка култура.

А сега знаете ли как и какво се преподава в часовете по музика?
цитирай
39. thomas - @vmitkov
07.10.2009 20:51
Какво се изучава? ДесиСлава, Азис и Мишо Шамара ли? :-)
цитирай
40. анонимен - от № 27 до № 36
07.10.2009 22:16
Коментирам цензурата през 60-те години, а Вие ми набутвате приемник произведен десетина години по-късно. Политиката и светът не стоят на едно място в годините. Самото многообразие на моделите ВЭФ се дължи именно на разликата във вълновите им обхвати (кой за износ и кой за вътрешния пазар) и годината на внедряване в производство. Няма начин, ако Сте били любител на "черните станции" през 60-те, да не Сте се убедили, че обхватите от 13-тия до 19-тия метров сектор включително, се влияеха много по-слабо от заглушителите. Това си идва от законите на физиката за късите вълни - ролята на йоносферата като гигантска отражателна антена, ъгълът под който падат върху нея слънчевите лъчи в конкретния час на радиопредаването, разстоянието от приемника до (сравнително близко разполжената) антена на заглушителя и тази на самия предавател и пр. Ама то стана цяла образователна беседа, а не постинг! Пък и аз се хванах на тази въдица, станах досаден и замязах на онези с "Радио Люксембург". Обещавам, че няма да пиша повече по тази тема, като запазвам собствените си убвжденя.
цитирай
41. анонимен - 80-те години- FM
06.12.2009 07:03
Аз съм явно доста по-млад от оснновната част от публиката в този форум. Спомням си вече 80-те години, когато през 1981 в София на 103 MHz FM се появи Хоризонт със стереосигнал. Най-накрая можеха да се правят качествени записи от радиото. Тогава вече имаше повече западна музика, вървяха култовите предавания Музикална Стълбица на Данчо Стълбицата (Йордан Георгиев), Пулсиращи Ноти на Тома Спространов и Песни на Седмицата на Даниела Кузманова, съпругата на Косьо Цеков от ФСБ и авторка на повечето им текстове. Спомням си, че благодарение на Данчо Стълбицата се влюбих в легендарната джаз-рок група Chicago, на която и до ден днешен съм фен и имам всичките им албуми в mp3 на всичките си компютри. От София с покривно 5- елементно "яги" за FM обхвата , производство на завода в Годеч, хвашах със стереосигнал и със задоволително качество на уредбата Sanyo, модел 1975 две програми Белград, две програми Скопие и легендарното белградско музикално радио Београд 202, което си беше вече тогава с формат на днешните частни музикално-новинарски FM станции. На морето с Philips 777 след 1985-86 г. идеално се хващаха около десетина новопоявили се тогава в Турция частни радиостанции, сред които любимата ми беше Metro FM (искам да отбележа, че днес турските станции от Бургас на юг са в пъти повече, и на места не се чува дори и Хоризонт). Но вече се виждаше краят на "Империята на злото".
цитирай
42. thomas - @41
06.12.2009 09:52
Само ми припомни как в края на 70-те сигурно цял ден рових като луд на УКВ скалата (88-108.00 MHz) на чисто новия ми радиокасетофон JVC, за да намеря нещо за слушане, обаче нямаше нищо. Тогава разбрах, че това е "западният" обхват, а нашите УКВ станции са другаде... И малко по-късно се стигна до описаната по-горе грамадна ТВ антена на покрива, поставена ми там от мой чичо, който работеше в техническата служба на телевизията и явно ги разбираше тези работи, с помощта на която УКВ-то ми се изпълни с прилични по качество на сигнала радиостанции от Белград и Скопие (понякога качеството зависеше от сезона, което е напълно обяснимо). Е, още по-хубаво стана, когато и Хоризонт се появи на 103.00 с всичките описани от теб предавания, които слушах без изключение, при това искам да добавя и Хоризонт на вълните на младостта от 21:00 до 24:00 в сряда, където също имаше доста прилична музика (или поне изглеждаше такава на предвид общия глад за музика и нашия неутолим апетит). Разбира се, това ми донесе и невероятно разнообразие и повишено качество на късовълновите възможности, което пък стана причина да почна да слушам и забранените (всъщност никой не ми ги е забранявал в прав текст, ама така се говореше) радиостанции.
цитирай
43. анонимен - @42 - DX-мания
07.12.2009 22:27
Аз си бях DX-маниак на всички обхвати. За мен беше постижение да хвана колкото си може по-далечна радио или TV станция, и да докарам качеството на сигнала до що годе приемлива гледаемост/чуваемост. С модерната за времето си София-81, която вече имаше и стандарт PAL с носеща 5,5 MHz (jebem ga ovaj standart...:) и с доста многоелементни еквилибристики по покрива, успявах да хващам две TV програми от Белград и две от Скопие, като първата белградска вырвеше с отвратително качество, когато работеше и нашата първа. Но тогавашната югославска телевизия просто изпреварваше нашата със светлинни години - америнакски филми, дербито Црвена Звезда- Партизан с коментар на легендарния Радибое Маркович, музикални програми, в които пускаха западни клипове, американски анимационни филмчета... а по късните часове на нощта... и някои пикантерии, но далеч по-безобидни от това, което дават днес по някои кабеларки:) Е, качеството не можеше да се докара винаги на ниво, но, когато няма риба и ракът е риба.
През 1999 видях и друго.... Нашият кабелен оператор бе вкарал Radio Televizija Srbije в "експортния" сателитен вариант. И както гледах Вестите за войната, изведнъж сигналът изчезна... Като все едно пропадна в черна дупка. На следващия ден разбрах, че телевизионният център в Белград е бил улучен от ракета...
цитирай
44. анонимен - софия
28.12.2010 06:21
Вярно ли е че в Пловдив на 13м, след 18ч. 17м.,когато заочваше музикалното предаване на Джилда Карол,операторите от заглушителната станция са намалявали и дори изключвали предавателя,за да може да се слуша емиситята до 19ч.
цитирай
45. анонимен - ДиСи-дент
11.04.2012 23:51
Джилда Карол не ни беше по вкуса много - не чуваше петела на новото поколение през 70 - те. Хард рока беше всичко за нас тогава - Джилда дъвчеше разни евъргрийни... Затова пък румънската секция на СЕ имаше много по-вярна ориентация с невероятния Корнел Киряк и наследника му Раду Теодор. Тези бяха нашите хора, през седмицата представяха цели албуми, а в неделя - 4 часа рок по желание! Ей, как не проговорих румънски на тях години! Слушаха ги не само румънци, но и българи, и турци, и гърци /под хунтата тогава/ и други задръстеняци от Изтока - разбирахме го от четените от водещите писма на желаещите да чуят някоя песен... И тъй до една априлска сутрин на 1975 г. Пафках си цигарката, имали сме празен час в даскалото в Търново вероятно, и слухтя на ВЕФа за повторението на "Метронома"...Цъ, ни Метроном, ни Корнел - тишина... Всички меломани сме в смут през следващите дни, и тъй до неделя, до Големия Метроном "Доминикал". Два след обяд, със затаен дъх чуваме музикалния сигнал /май беше солото на Мик Бокс, Юрая Хийп от парчето Тирс ин май айз или нещо такова/. На микрофона се чува само въздишката на Раду Теодор - знае човека, че го слушат не само румънци, и затова, вместо здравейте и т. н. на романяща, чуваме следното: "Джими Хендрикс... Джанис Джоплин... Джим Морисън... КОРНЕЛ КИРЯК!" .... И толкова - всички разбрахме, че Корнел се е качил в оня по-добър свят, където бяха вече нашите рок-икони... Бог да го прости Корнел, след години разбрахме, че се качил не по своя воля в оня по-добър свят - помогнала му, разбира се, румънската ДС /кошмарната "Сегиритатя"/, три години преди "българския чадър" за Г. Марков... Какви времена бяха!
цитирай
46. byrobocop - ако някой
22.07.2014 22:49
byrobocop написа:
Ако някой си спомни как се казваше мелодията с която започваше Vece uz Radio излъчвано през 70те и 80те години
дето го водеше Никола Караклавич нека да ми пише на пощата
отдавна я търся тази мелодия и веднъж даже я слушах по интернета но това беше отдавна мисля че 2009 година когато почина хърватския патриарх и бяха пуснали по македонското радио Rosa

адресът на който спомнилия си и досетил се да ми пише е

byrobocop@abv.bg

Поздрави на всички


Мелодията много приличаше на тази на Samba Pa Ti на Carlos Santana
но не бе тя
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9443574
Постинги: 990
Коментари: 6456
Гласове: 8609
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031