Пепи – Светлото получи прякора си, след като точно в девет сутринта на петък 13-ти, както си пиеше в кръчмата, внезапно изчезна. Ей така – появи се мъжделива светлина, после по-ярка и – хоп – Пешо го нямаше! Изпари се без отпадък и само на пода артисаха самотно да намигат чифт гумени галоши.
Така и цъфна на летящата чиния – бос и с чаша 56-градусова сливовица в ръка. Отпи и учудено се огледа. Беше в тапицирана стая с екстремно космически вид. Стил - нещо като марсианско ар деко. Имаше причудливи копчета и символи, а мебелите бяха изкилиферчени и излишно ромбовидни.
Миришеше омайно на тъмна материя, гарнирана с щипка безкрайност и поръсена с частици от големия взрив, сиреч - на канела.
Пепи трудно се шашкаше, но тоя път си глътна езика, защото реши, че е умрял. На всичкото отгоре, както си стоеше, вратата се отвори и в помещението влезе хуманоид, загърнат с бяла роба. Едно, че Светлото не обичаше изпраните неща, а дрехите на тоя блестяха от чистота, и друго – напомняше я на ангел, я на някой светИя. Това още повече изплаши селяка и той подбели белтъците, тоест изпадна в безсъзнание, поливайки се със смрадливия плодовак.
Засънува, че полита и че се носи по бутафорни коридори, сякаш взети от „Седморката на Блейк“ или „Стар Трек“. Присъни му се как слагат главата му в нещо като менгеме, и стискат ли стискат, докато не изкарат оттам тъпотата и простотията. Накрая разбра и целта на своето отвличане - Пепи беше паднал жертва на междузвездни изследователи, чиято основна цел е да предадат космическите си знания на всички разумни същества из вселената.
(Защо бяха решили, че Светлото е разумно същество, се явява една от големите тайни на Съзиданието.)
След като се осафери и свикна с глетавия въздух Пешо беше официално запознат с останалите отвлечени. Да, имаше и други. На борда бе събрана интернационална компания от представители на няколко нации.
Имаше един руснак – Федя. По професия кантонер с морави от пиене кръгове около очите. В сурата мязаше на микс между коркова тапа и супа от броколи. Беше обут с еспадрили и анцуг „Адибас“. Ако прическата му беше шапка, бихме могли да кажем, че я носеше на гюрунтия. От многото стоене прав колене му бяха започнали да наподобяват чепки грозде, а краката му приличаха на два очукани кюнеца, гарнирани с разширени вени и лилавеещи тромбофлебити.
Германия бе представена от 140-килограмовата шантонерка Бригите. По нея всичко беше дабъл Ди, дори и миглите. Коконеше се на платформи, беше с жартиери, латексова поличка и грим, чието количество би стигнало за пребоядисването на Белия дом в нови, по-весели цветове. Косата ѝ навяваше асоциации с миграцията на пъстървата в някоя пълноводна река, а тялото ѝ с мечките, които ловят същата тая пъстърва.
За шотландеца Мак Биг можем да кажем следното: той си беше в усмирителната риза, с която го бяха телепортирали директно от лудницата, и изглеждаше така, сякаш си е сложил щъркелово гнездо на главата. Куфалницата му бе епохално огромна, сферична и имаше направо паранормално сходство с балона на Братя Монголфие. Почти цялото си тегло шотландецът дължеше на тая скандална цефалИя. Без нея я щеше да е 20 кила, я не.
Делегат на чернокожата част от световното население се явяваше афроамериканецът клошар Ламонт - Джамал - Деметриус Папагеоргиу Афродизиакис. Ламонт носеше на краката си вътрешното от апрески, сабо и за допълнителна импрегнация – найлони. Беше обул четири панталона един върху друг и най-отгоре – найлон. Навлечен бе с три пуловера, балтон, шлифер и пак найлон, а главата си топлеше посредством шапка с козирка, бони и за капак - кепе за къпане.
Колкото и да е парадоксално, Пешо се явяваше най-нормалния в тази, цветна група. Беше с панталон, купуван от „Валентина“ 1984 година, мърлява фланелка на ГЕРБ и шапка на ДПС.
Нека обаче се върнем на срещата, където всеки трябваше да разкаже някое лично изживяване. Голяма грешка.
Да открие „рандевуто“ се падна на шотландеца. С много емоция той сподели как срещнал любовта. Случило се един следобед, когато бил със стадото овце на паша в планината. Докарали му тумба нови животни, подстригани по модерен и екстравагантен фасон – прическите им наподобявали облаци или кълбета вълна. Това се видяло безбожно привлекателно на овчаря и общо взето е по-добре да спрем със случката до тук.
Германката поднесе изпълнена с трагизъм история, в която се разказваше как някакъв сърбин я излъгал, че е милионер, наел я за седмица, а за услугите ѝ платил в динари. Хиляди динари. Тя решила, че Фортуна най-сетне ѝ се е усмихнала, ала отишла да обмени парите и се оказало, че правят общо 11 евро. С тях си купила кафе за 3 евро, кроасан за 2 евро, дъвки за 1 евро и за още 5 евро билет, та да се върне до плаца, където карала няколко смени, за да навакса.
Руснакът сподели прелюбопитна случка от времето си в казармата. Освен него тя включваше двама узбеки, двама таджикистанци, един новобранец московчанин, както и флакон от препарат против кърлежи. Летописът беше дотолкова вулгарен и нецензурен, че инопланетяните преждевременно изгасиха осветлението и помолиха избраниците да си легнат.
С успокоителна цел всеки от отвлечените бе настанен в каюта, която напомняше за родния му дом. Например Бригите беше в тиролска хижа, Федя в дървена землянка, а в стаята на нашенеца имаше фототапет. Фалшивите изгледи от фалшивите прозорци също бяха различни. На германката - Алпите, на руснака – Урал, на Пешо – Кремиковци.
В началото всичко беше о-кей, но от липсата на алкохол Пепи и Федя постепенно откачиха и отказаха да комуникират с извънземните. Лошо! Абсолютният край обаче дойде, след като веднъж нашенецът нахлу в тоалетната и завари вътре един от инопланетяните да се секне. Последният мислеше, че е сам, и му бе отпуснал края. Напъваше с всички сили да изкара секрета. По неволя, при всеки от напъните той губеше контрол върху външния си вид и премигваше в оригиналната си форма, а тя не беше от най-лицеприятните. Пешо стана свидетел на тая метаморфоза, вдърви се и си помисли: „Оппааа! Що станА, че не вечерАхме?“. Той нямаше откъде да знае, че космическите пътешественици са приели по-хомосапиенсов дизайн, за да не плашат излишно отвлечените.
По-късно, когато разказа на приятелите си как реално изглеждат техните домакини, Светлото даде следното описание: „Приличат на Люба Кулезич, гледана в гръб, и климатици, ама от евтините – с едно външно и две вътрешни тела“.
Естествено, никой не можа да си представи каквото и да било, но ясно чуха „Кулезич“ и много се уплашиха. До сега мислеха, че пришълците са полухора, а се разбра, че са някакви фреонови инвертори. Това разкритие окончателно подрони авторитета им и всички започнаха да правят какво си искат. Руснакът дестилираше водка в мазето и дори щеше да направи пожар. Клошарят трупаше каквото намери в каютата си, а шотландецът започна постоянно да налита на бой и отключи синдром на Турет – сиреч псуваше наляво и надясно. Между Пешо и Бригите пък избуя любов с междупланетни размери. Цялата чиния се лашкаше и тресеше, докато консумираха връзката си. Центробежната сила от действията им бе толкова силна, че бе способна да промени гравитационното поле на малка звезда.
На пришълците постепенно им дойде до гуша и взеха, че без предупреждение телепортираха всички обратно, а на руснака за назидание му лепнаха и допълнително колие тромбофлебити.
Натискайки копчето за връщане, единият от древните мисионери се изрази така:
– Ше му пикам и на космическото знание, и на ’сичко! Може и да съм извънземен, ама това не се търпи!
Пешо се приземи на селския площад посред бял ден, с чашата в ръка, бос и с адско главоболие. Не помнеше нищо, понеже спомените му бяха изтрити, но дремеше му. Знаеше само, че му се пие, та му се плаче. Отиде директно в кръчмата, поръча си ракия, обу гумените галоши, които го чакаха на същото място и се заприказва с апапите. Разказаха му как е изчезнал, обаче дремеше му. Обясниха му, че го е нямало бая време, ама и за времето му дремеше – време бол! После научи за новия си прякор – Светлото, реши, че е шокаритетен, и вдигна наздравица. После другите го заразпитваха къде е бил, какво е правил – той не можеше да си спомни, а и дремеше му – беше доволен, че си шОра пърцуца и му е топло на краката.
Проклятието на Тутанкамон
Извънземните: Боко, Цецо, идваме за вас
