ЕДИН СВЕТЪЛ СПОМЕН С ДЖЕКИ ВАГЕНЩАЙН
/Радой го наричаше ВагенЩАЗИ/
„Денят на Победата – 9-ти май, отбелязва победата на СССР над нацистка Германия във Великата Отечествена война, но от години предизвиква различни чувства, спомени и мисли за миналото и бъдещето. В Народна Република България 9-ти май също е бил отбелязван, но след 10 ноември 1989 година се прекратява организирането на официални тържествени мероприятия. Въпреки това и до ден днешен множество хора от цялата страна отдават почит на загиналите български и съветски воини и полагат цветя на техните паметници. Считам тази война за моя лична война и победата за моя лична победа, защото съм участвал активно от първия до последния й ден”. Това заяви пред БНР писателят Анжел Вагенщайн.
Никулден 1990 г. Ресторантът в съюза на писателите. Вечер.
Влизам в ресторанта. От дъното вдясно ми маха с ръка тогавашният председател на съюза Кольо Георгиев.
-Хей, адаш! Никулден е! Ела да се почерпим!
Не бях от приближените му, но седнах и поръчах. В това време пристигат една група негови приятели между които депутатката от БСП Мариана Христова и Вагенщайн. Преместих се на съседната маса. В това време угасна тока /Тогава имаше режим/. Дойде токът и Джеки отиде до тоалетната. След половин минута се връща в залата носейки кожуха си, от който капе някаква течност и има странни кални петна. С плачлив глас се обръща към Георгиев и му казва:
-Гледай, Кольо! Гледай какво са направили с кожуха ми!-и показва опикания и осран кожух.
Обърнах се към Вагенщайн и му казах:
-Джеки! Ти навремето прежали 10 хил. кожухчета като ги подпали, за да не отидат на Източния фронт, сега не можеш да прежалиш едно-единственоV
Мълчание.
Конфуз.
Сега пак се обажда от коневърза.
Тагове: