2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Ще съм лоша, предупреждавам. Защото това, което е било и вече е преминало в историята, отбелязано като провал в материалната сфера, сега се връща и в духовната – идеята за комуната, общата, групова собственост и отговорност.
За какво става дума ли? За това, че и преди се е случвало, че тези, които нямат искат да вземат от тези, които имат под лозунга "Всичко е на всички", "Всички сме равни и сме едно цяло". Надявам се, че не сте забравили това.
Сега това се случва с новородилата се ценност – информацията. Хората крадат/присвояват, не от сега разбира се, но все повече и по-често, интелектулна собственост. И пак е същото – тези, които не разполагат със своя отново вдигат лозунга "Всички сме едно, идваме от един източник и всичко е на всички" и под този предлог си присвояват това, което не е техно. И ако едно време се наричаха комунисти, социалисти, сега се наричат "духовни личности", които стоят "над нещата, например "дребни бужоазни" понятия като право на собственост". Извинете ме за иронията.
"Преоблякъл се Илия и пак у тия" – народна поговорка. Тези, които отнеха къщата на дядо ми, обявявайки го за капиталист и той останал да живее със семейството си в една стая и умрял преждевременно изпълнев с мъка и огорчение, са от същия тип хора, които взимат днес написаното от мен и слагайки под текста свои инициали и го публикават от свое име. Това се нарича присвояване на собственост, което за съжаление се озаконява от нямащите, които вместо да си създадат собственост предпочитат да си я взимат наготово, прикривайки това с някакви прекрасно-звучащи лозунги – "Източникът е един".
Ние идваме от един източник, но не сме едно. Водата, течаща от чешмата или душа идва от един източник, но си се състои от отделни капки, всяка от които е преминала различен път,еднаква е, но има и различно съдържание, преминава в различна посока и може би я чака различна съдба. Може би дори и всички капки да имат един и същ край, но стигнат до него преминавайки различен път.
Аз съм горда със своите морални и етични ценности и спазвам границите - мои и чужди, уважавам и зачитам чуждата собственост и не мога да се съглася с удобното духовно обезличаване на собствеността. Знаем и сме чували и за комуните при които и децата и жените са били общи, но и те не просъщевуваха дълго или поне вече се обявават за вредни за човека секти и са извадени извън закона.
Духовността е много удобно прикривало за доста хора, които протягат с лекота ръка към чужда собственост, пропагандирайки под нова форма същите комунистически идеи – имащите да раздават на нямащите. Но нямащите, ако не са се научили да имат ще пропилеят това, което имат и така всички ще стигнем до еднакво нямане. Пресната история на България показва това. Защото за да имаш и за да съхраняваш трябва и да си добър стопанин. Но нямащите решиха и обявиха, че имащите са мошеници, лъжци и крадци. Че " по честен път не може да се забогатее" и за това в името на "справедливостта" ще отнемем на имащите и ще ги направим нямащи. Удобно, нали – забогатяване на наготово и по най-преките пътища.
Сърдя се и се радвам, че е така, защото ако някой протяга ръка и иска да присвои каквато и да е част или форма от моята лична собвеност и аз не реагирам това ще значи, че съм си останала още там далеч в робското съзнание, от което все се надявам да съм се отървала. Същото това робско съзнание, което кара хората да се жалват, да се задоволяват с мърморене, да се чувстват жертви и да предпочитат да си харчат енергията за присвояване на готовото, вместо за създаване на собствено имане.
Духовното не отрича собствеността. Поне така, както аз го виждам, а я зачата и уважава. Духовноста предполага живеенето според морални и етични закони, а не красиво заоволирана престъност. И ако преди се крещеше " В името на народа" днес медитативно се шепне "В името на духовността", но резултатът е същия – присвояване на чужда собственост. Малко ли са примерите за комуните образували се около някой гуро, който изисква предаване и лишаване от личната собственост и се стига до нарушаване на всички човешки права?
Съзнавам, че с написаното ще събудя някои духове и дори се надявам на това – да събудя съзнанието на задремалите и да предизвикам размисли около темата - Завоалирания Комунизм в духовността!
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно