Посвещавам на Бойко Борисов Имало едно време едно село. Казвало се България. Странно село е тази България. Странно същество е и българинът. Науми ли си някоя селска беля ще върти, ще суче, но ще я направи. И естествено, вината си е изцяло на другите. И всеки българин се смята ако не по-умен, то поне по-хитър от другите. Това ясно показва, че не Бай Ганьо е селският прародител, а Хитър Петър. Затова и в народните приказки Бай Ганьо липсва, но за Хитър Петър има цели епопеи. Синът на Хитър Петър пък се казва Андрешко. Той е Хитър Петър след освобождение то. Докато баща му проваляше османската империя все пак имаше някакво основание. Да го наречем неосъзната национална селска гордост. Или оригинална селска форма на оцеляване. Андрешко проваля собственото си село. Не плаща данъци и кара и другите да не плащат. Не че данъците са съразмерни с приходите. Не! Но, ако не ти харесва размерът на данъците-бори се! Бори се за по-ниски. Иди при кмета и бирника и го ритни по гащите отзад. Но Андрешко не се бори. Трае си и не плаща. Чака някой да дойде, за да се пребори за данъците му. Много се радва, когато някой селски нетерорист с пушка в ръка влезе в селото и изгори селския архив. Също така се радва, когато идват чужди танкове и сменят кмета, защото има, макар и теоретична възможност, новият селски кмет да е по-добър от стария. Синът на Андрешко се казва Хитрешко и е селски избирател. Той е настигнал и надминал баща си и дядо си и не само, че не плаща селските данъци и ако е възможно и селските осигуровки, но псува, като му вдигнат селското парно, селските цени и селския акциз на ракията. Обаче по селска традиция чака да дойде селския юнак и да спаси селската златна ябълка. И така за юнака да остане селската слава, а за българския избирател-селската златна ябълка. Ето, стигнахме и до селския Юнак. Юнакът беше с най-висок селски рейтинг. Затова всички селяни бяха зад него. Нищо, че тук-там по медиите и селския интернет открито се говореше, че Юнакът бил преди това кърджалия и  колекционирал златни ябълки неизвестно как придобити. И затова великодушно отказва селската заплата. А невестата му имала в зимника си килер за златни ябълки. Откъде са, селянинът не се питаше. Важното е, че той ще убие ламята и ще бъде толкова глупав, та ще остави великодушно златната ябълка на селяните. За да убеди селяните в това, Юнакът се явяваше час по час на селския мегдан и казваше докъде е стигнал и кой му пречи да убие или разжалва селската ламя. Ту твърдеше, че той хваща ламята, пък селската прокуратура я пуска, ту селските политици я прикривали като върли нейни ятаци. Като не хващаше ламята, се налагаше да вади разни селски документи от другоселци, че и те много разчитат на него да хване ламята. Това селски пендари/Селски ордени и медали/, това селски грамоти, това общи снимки, всичко беше показано и препоказано, за да знаят селяните, че друг баш в Юнак-в село няма.                             Селският трилър продължи има-няма 6 години. Тъкмо Юнакът да хване ламята и тя се шмугне в селската пещера. Заедно с ябълката, разбира се. Реши Юнакът, че е време да събере селска дружина и да управлява селото. Като чуе това, ламята ще избяга самичка, щото на такава селска конкуренция няма да издържи. Дружината му предимно бивши селски пъдари и бабаити, но той като Юнак, ще ги озапти и ще ги накара да служат на селяните. Точно беше убедил селяните, че лошите приказки по негов адрес са селски измишльотини, отнякъде се взе един другоселец, дето взе, че написа една много лоша приказка за Юнака. И понеже селяните са най-хитри и не вярват на съселяните си, на другоселеца веднага повярваха. И селският имидж на Юнака падна, като цвъкня от селски гларус. Пукна се като цирейче и си показа с какво е пълен той, селския Герой. С гной. Юнакът пищеше, че това са измишльотини на селските комунисти и кокаловисти. Заклеваше се, че напролет ще убие пустата ламя, но хитрешковците се заоглеждаха. Искаха да видят друг Юнак, дето ще убие ламята и ще им остави златната ябълка. Даже стана нещо по-лошо. Сега и дружината започна да мърмори, че им пречел да спечелят управлението на селото. Той се биеше в гърдите, че без него няма да спечелят, но те нещо не му вярваха вече. И го отлюспиха.     9 март 2007 г.                                                                  Кольо Копитото