Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2019 13:21 - ЕДНА РАЗХОДКА ПО ОБРОЦИТЕ НА СВЕТАТА ПЛАНИНА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 804 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 19.06.2019 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  В няколко постинга ще покажа оброци по Светата планина, наричана още Манастирище, а също и Мали Понор. Тази ниска, не много пригодна за живот планиина поради суровите си климатични услоия е била център на християнски култов комплекс, обхващащ двете страни на Искърския пролом, Малата планина, пролома на р. Ерма и планината Видлич от отклонението й от вр. Ком до края й малко след Пирот. В гози регион е имало, има и сега, действащи скални манастири като този при с. Ръсовци - огромен! - и през с. Разбойна, доста по-скромен.  Комплексите от манастири в този регион са унищожени от турците при нашествието им тук през ХІV век. Днес на местата на някои от тях има поставени оброчни кръстове от различен тип, всичките дело на майсторите каменирезбари от с. Гинци, изявявали се до 1950 т., когато дейността им бе забранена от народната власт. Част от тези кръстове са почупени от партизаните след 1944 г. и в България и в Сърбия /б. м. Западните покрайнини/ - явно приказът е дошлъл от един Център -  после почупените елементи са били слепени несръчно от хората в региона около оброка с циментово лепило. Давам пример с разкошния кръст, дело на големия майстор бай Георги Герин в центъра на Гинци. Той е огромен, но са го почупили. Друг разкошен почупен от партизаните кръст е този в манастира "Свети Николай" между селата Суково и Поганово. Почупен от сръбските партизани е и оброчният кръст при с. Височка Ржана, но децата на потрошителя на кръста са поръчали нов и са го побили на същото място. Това не вярвам да е приказ, а молба за нещо към Бог. Залепените кръстове обаче вече не са оригинални, от тях липсват частици. Тези кръстове са обект и на други престъпления. Кръстът пред мемориала на НДК, дело на същия този майстор, бай Георги Герин, беше на гроба на един овчар от с. Гинци, бай Цветко, от къдеето бе окраднат една нощ, надписите изтрити и после побит пред мемориала до НДК. Групата по грабежа и обезличаването на кръста бе:
          Иван Костов,
          Ангел Ахрянов и
          кметът на с. Гинци, чието име не си спомням в момента, днес почиващ от делата си в съседния гроб, от който бе откраднат с техника огромния каменорезбен кръст, тежащ към тон.
   Неверници! Вместо да поръчат кръст за тези мъченици, дали живота си за  свободна от съветската окупация България, те "увенчаха" паметната им плоча с откраднат кръст от гробище. 
  Тези манастири по светите за нас места са строени след покръстването на България. Местата, където те са строени са били определяни според изискванията да има наблизо вода, да има достъп до мястото, което трябва да бъде красиво. Почтии до всички манастири достига или преминава близо до тях римски път, по който монасите са превозвали или пренасяли до манастира строителни материали. След построяването им пътят е осуурявал достъп до манастира за хората от региона. Давам пример с манастира до с. Горна Горновица над с.Искрец. Той е на изкючително красииво място, като покрай него преминава римски път, а точно където той започва в най-ниската му част има извор, аязмо.Изворът, природната красота и пътят до мястото за манастира, това е било определящото къде точно да се построи той

   Сега ще запоочна с една разходка от с. Цъфтитрън в посока на махала Бърдо, под която е имало огромен манастирски комплекс. Този регион, в землището на с. Искрец, преди Деветото е имало многобройно население. Пропъдено от родните си места поради отнемането на собствеността на хорат,а регионът се обезлюдява. Потомците му бяха натикани в панели предимно в София, където се родиха децата им и връзката с родния край, със земята и стоката се прекъсна. Така бе подменена и ценностната система на родените в панелите, за чиито стремежи в живота по време на пазара запазвам компетеннтно мълчание. Днес тук и там има по някоя баба - старецът вече е починал - останала да умре в родния си дом. С камъните от оградите на манастира и от сградите му е построено селото, Бърдо, настлани са улиците и има още много камъни. Имаше наколко семейства в това село, но цигани от квартал Тунел №8 откраднаха жиците им и останали без ток, последните жители напуснаха махалата.     
   Голям е бил гози манастирски комплекс, но пък отсреща на ската на Малата планина до с. Дреново е имало още по-голям, мнастир, от който е остала оградата. Тя няма край. Камъните вероятно са били приватизирани за строежа на селото, защото тук камъните са ронливи, а тези са карани от друго място.
     Приятна разходка с мен, макар и тъжна и размисляща, по това непознато за хората чудно кътче, разрушено от чужди завоеватели кътче, част от него ппридадена към Сърбия от ноьойските идиоти, възстановено в някакав степен и после разрушено окончателно от  сталинизЪма,още жив в душите на непоправимо увредените българи от БСП. За непознаващите този исторически за България регион картините, които ще покажа ще останат мъртви онятия, но ако един само, случайно влязъл в постинга ми се развълнува от тях и реши да опознае тези места, аз ще бъда доволен.
    Произходът ми не е от този край, но като българин имам интерес към него, защото това е част от нашата древна история.
   
image

Известният от времето на соца рационализатор Аспарух, гаснещ в бедност, застрашен да се срути къщата му над него....

image

Мутродърводобвниците яко секат гората. В момента има напаст на корояда, който яде кората на белия бор и покрай таза напаст на всички дървета от този вид, та и на мчерния бор е вменено, че са болни и мутрите трябва да ги изсекат...

image

Карстов извор, под който има махала. За да има населено място в планината, трябва първо да има вода за хората и животните.

image

Вижда се и от неспециалисти, че това са посечени здрави дървета, набедени за болни.

image



image



image

                                                Загаснало бащино огнище

image



image

В центъра на стимката се виждат няколко изсъхнали бора. Убеден съм, че по документи всичките от тази гора се водят болни...

image

        Място на къща, вече я няма. Останала е прекрасната природа около нея.

image

                               Планината Манастирище. Годеч е в тази планина.

image

Тукпред една ограбена къща си намерих едно чисто ново канче с особена, красива форма, изхвърлено от крадците, защото не може да се вземе нищо за него. Прибрах го, ползвам го и ми напомня за тази махала. Някоя булка го е купила за дава мляко на децата си, но се е наложило на семейството да напуснее дома си. Всичките, преселили се от тук са в София.

image

                                                      Лишеи по камъните

image

Стъпих на римския път от с. Цъфтитрън. От селото започва
още един към село Манастирище.

image



image


image



image




image

                                     Тези къщи са от махала Войнишка

image

        Място за сбиране на ловци-пиянища.  Тук дивеч има много, всякакъв.

image



image

Преди 2000 години хората са ми направили път да отида до оброка, който смятам да почистя от подраст, надвиснали клони над него и тръни.

image

                                Черни връх, Резньовете и Скопарника на Витоша

image

                      Първите цветенца

image



image



image

Училището в махала Бърдо. Обезджелезено, обездограмено, обезджичено от ромовете на квартал Тунел №8. С газова резачка са орязани металните подпори.

image

                              Гънката на Манастирище, мв която на завет е махалата.

image

                         Поглед към Чукава с много голям зум

image



image

                                  Останки от оградата на манастира

image



image



image

Това остана от малките населени места след колективизацията по сталински тип.

image



image

     Такива камъни в региона няма, взети са от манастирските огради и руините.

image



image

                      Були /градски лястовици/ живеят сега в напусната къща.

image



image

         Изглед към Средния Понор. Това е село Дорбавица, старо име Загъжане.

image

                              Специалистите ще различат въглищния пласт.

image

Подмахала на махала Бърдо. Там има иизвор, оот който вероятно вода по гратачен път е достигала до манастира.

image



image
imageimage

            Причудлив камък в двора на манастира

image

Инстлумените ми - клонорез, лозарска ножица и трион, с които
имах намерения да почистя оброка. Но не се наложи, някой като 
мен ме беше изпреварил съвсем наскоро и много грижливо.

image

       Вторият от времето на побиването му тук кръст.

image



image 

                      Най старият кръст от бигор

image

Най-новият кръст, такъв има само още един, в двора на
църквата в с. Брезе. Ще го покажа в следващия постинг
за сравнение с този. Майсторът е бил един и същи човек.
Нещо много велико...








Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182542
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031