Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2020 16:28 - КРАТКА ИСТОРИЯ ПО ГОДИНИ НА СЕЛО КАЛОТИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ТУРСКОТО РОБСТВО
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.01.2020 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ХV в. - Нишавското поречие е в рамките на Пиротската кааза (адм. област в Османската империя); 1443 г. - полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу османлиите. В похода участва и Фружин Шишман, престолонаследник на Търновското царство. На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После преминават през района - прохода Дервен (Драгомански) и превземат Средец; 1453 г. - първите писмени сведения за село Калотина са от османски данъчни документи, в които се споменава под същото име – Калотине, с 36 домакинства и общ данък от 2426 акчета, спадащо към тимарските владения, които са били с годишен доход до 20 000 акчета.; XVI в. - Калотина е в пределите Царибродски санджак; 1512-1520 г.: оттук минава един от основните походи на султан Селим I на път за Ниш и Белград; 1530 г. – според тимарски регистър от 1530 г., от времето на първото десетилетие от управлението на султан Сюлейман I (1523 - 1566 г.), в село Калотина е имало 41 домакинства, в т. ч. 1 вдовишка, а също и 29 бащинѝ (облагателна единица земя вън от селото) и годишен приход 2623 акчета.; 1544 г. – цялото население на село Калотина е ангажирано с дервентджийска служба по охраната на Диагоналния път (от Цариград за Западна Европа) и в същото време има 68 къщи, от които 10 ергенски и 3 вдовишки, а също и 34 бащинѝ, а приходът е 2629 акчета.; 1570 г. - многоброен турски башибозук, минавайки през село Калотина и съседните села ги ограбва, безчинства и опожарява.; 1573 г. - сведение за значително увеличаване на броя на къщите в селото: 79 са на войнуци-новобранци, 10 ергенски и 2 вдовишки, а също и 31 бащинѝ, а приходът е възлизал на 5630 акчета. По това време село Калотина е спадало към султанските хасове, т. е. към владенията с годишен доход над 100 000 акчета.; 1576 г. – Калотина е спомената в документ като Калотин; 1576 г. - в списъците на джелепкешаните (овцевъдите), са отбелязани само къщите на раята - 66, в т. ч. 13 ергенски, дали постъпления в султанската хазна, възлизащи на 5230 акчета.; 1580 г. – Паоло Контарини, венециански байло (дипломат, постоянен представител на Венецианската република) минавайки оттук, описва района като много плодороден; 1595 – 1603 г. - преброяването, извършено при управлението на султан Мехмед III, регистрира известно нарастване на броя на къщите в Калотина.; XVI и XVII век - района на Калотина е район на най-активна хайдушка дейност; 1624 г. – рязко спадане на броя на домакинствата – само 31. Това се обяснява евентуално с настъпилите по това време големи миграционни процеси, през XVII в. компактни маси от българско население са се преселвали в Поморавието и по други краища на България.; 1683-1699 г. – по време на Великата война, в долината на река Нишава е имало битки и сражения, засилва се и хайдушкото присъствие; 1689 г. - Австро-турска война: Австрийците превземат Бела Паланка и Пирот, като се придвижват чак до Драгоманския проход (Дервен); След превземането на Ниш австрийците не продължават настъплението си към София, а разделят войската си на две части, настъпвайки на север и на юг, т.е. в две противоположни посоки. Останалата войска е поставена под командуването на генерал Пиколомини. Той е оставил част от войската си да защитава Ниш и Драгоманския проход (Дервен), а с основните си сили настъпва в две посоки.; 1690 г. – оттук (прохода Дервен) минава поход на австрийската армия; 1735-1745г. – водят се две войни между Турция и Австрия и през прохода Дервен е преминавала австрийската армия. През периода хайдушкото движение взема големи размери. През района минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода и др.; 1786 г. – в района действат много хайдути, най-вече в прохода Дервен. Сведението е от французин на име Люзинян, пътешественик; 1806г. – голяма част от местното население взема участие в Първото сръбско въстание; 1836 г. – отново избухва въстание, като масово участие в него взема населението от селата край Цариброд, в това число и от Калотина; 1838 г. – през Калотина преминава Ами Буе, френски учен от германски произход, геолог, географ, картограф и етнограф и дава описание на района; 1861 г. – в района на Понишавието населението е било подложено на грабежи и издевателства от черкези; 1877 г. – роден е Апостол Фръчковски (1877-1947 г.), български зограф от Дебърската художествена школа, след Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмовете в село Калотина и други села; *************************************** От документите се разбира, че Калотина е едно от най-старите села в Средна Западна България. Макар да се забелязва известно колебание в броя на населението му през различните векове на турското робство, то се отличава със стабилно и постоянно съществуване. Данъчните регистри разкриват и привилегирования статут на селището през определен период, придобит благодарение на пребивавалите в него дервенджии. **************************************** За част от публикуваните събития са използвани като източник данни от сайта „svetimesta.com”.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 195989
Постинги: 116
Коментари: 27
Гласове: 796
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031