Тази разходка по Дяволската пътека ще бъде кратка, защото заваля дъжд. Това ме лиши от възможността да правя снимки, а също и от възможността да посетя вр. Виденица, където има тракийски останки. Един друг път ще сторя това.
   Дяволската пътека е покрай реката, която извира между селата Борино и Чала. Реката е прорязала дъното на океана, сега надигнало се като планина и е изваяло  чудновато и страховито ждрело. То е резерват за силивряк. Пътеката е направена с финаннсиране от ЕФРР. Тя е все по-посещавана, защото такова чудо се среща рядко. За жалост реката е замърсена с мръсната водата от канала на с. Боринно, строежа на Пречиствателната станция на което все се отлага. Не се отложи обаче строежа на асфалтовия път от с. Борио до сараиите на Карадайъ в с. Чала. Не съм точен, те не са негови, единият е на майка му, която знае две-три български думи, а другият - на сестра му. На тази тема ще се върна отново.
   Приятна разходка с мен!























                      Дяволският естествен мост







































                                                     Силивряк

Невероятни снимки. По тези места не съм била.

Добре, че това време си отиде, защото още щяхме да чакаме за Лада
– Работа имаше за всеки (нископлатена по разпределение)
– жилище имаше за всеки (ако си в графа нуждаещ от първа до трета група, ние бяхме шеста. защото имахме мивка – така каза оценяващият)
– Лека кола „Лада“ имаше за всеки (всеки имаше вноска за Лада от 1500 лв но лади нямаше)
– Безплатна медицинска помощ имаше за всеки (не беше безплатна. Стопанските съвети на всички заводи гласуваха, колко да се удържат от заработките, вноската беше по-голяма от сегашната, но хората не я занеха)
– Безплатно образование имаше за всеки ( това за здравеопазването важи и за образованието)
– Парно отопление, струващо 8% от месечната заплата, имаше за всеки (нямахме парно)
– Почивка на море ежегодно имаше за всеки (никога не сме ходили на почивка, нашите събираха за жилище „когато ни съборят“ работеха си отпуските)
– Детски градини имаше за всяко дете (не съм ходил на детска градина)
– Евтино детско облекло имаше за всеки (винаги съм бил в черно и бяло, сигурно е било евтино. Първите си дънки купих след 1989-а)
– Консумация на месо три пъти на ден имаше за всеки (месо в къщи се купуваше един път в седмицата.)
Баровци имаше, яхти имаше (висшите партийни чиновници бяха равни с народа, но някак по-равни)
Бях едно дете

Всъщност, почти всичко, което са писали тези хора от Че Гевара е лъжа, що се касае до мен. Азживях лошо, имах гадно детство, трева се продаваше до „трансформатора и я продаваха деца на партийни секретари, караха японски мотори и бяха безнаказани.

Сега ако не ми хареса нещо мога да си взема шапката и да си тръгна, тогава щяха да ме застелят на кльона.
Ако е било толкова хубаво, защо не пускаха хората. Защото беше гадно и никой нямаше да се върне.
Добре, че това време си отиде.