Това мое стихотворение съм писал преди повече от 28 години. Естествено, изпратих го с обратна разписка на Живков, тъй като иначе ДС ме обвиняваше, че пиша конспиративни подмолни антиправителствени и антикомунистически писания. След като им покажех обратната разписка ги питах дали има искова молба срещу мен от Живков, за да ме провеляват и водят в съда.
След като Живков беше арестуван и поставен под домашен арест съм се срещал няколко пъти в дома на внучка му на ул. Секвоя. Разговаряли сме и за това.
Лошото е, че нищо не се промени и от тиква на тиква доживяхме и до Боко Тиквата, а съдържанието на стихотворението не се е обезценило нито на йота. Същото се отнася и до останалите стихотворения от периода преди преврата.
Докога?
ТРИУМФЪТ НА АЛХИМИЯТА
/ Римата е само за достоверност/
Още преди изобретяването на файтона човек е станал роб на Мамона. И пращали царете геолози самоуки с надеждата, че ще имат сполука, и че ще открият находище богато, а оттам ще вадят злато, злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек, ще построи за народа си „Златния век”.
Ходили хора всякакви. Тук копнали-там тръкнали, много празни глави хвръкнали, ала не се намерило това Елдорадо, пусто-опустяло, и повече за геолози нито се чуло-ни видяло.
Решили премъдрите люде, че слухът за трезора е само майтап и преминали на качествено нов етап. Подбрали най-умните средновековни момчета, облекли ги в специални черни либадета и им казали, че ще ги дарят богато, ако намерят способ за добиване на злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек ще построи за народа си „Златния век”.
Запретнали на либадетата ръкавите юнаците, и се почесали оптимистично по калпаците. Въртели, правили, стрували. Целите в пот плували. Дълго, значи, умували и следната идея отчували:”-От какво се състои това пусто злато, дето го сънува кьораво и сакато?Че е жълто-жълто е! В това спор няма!...Ето, тука е, значи, тайната голяма!!! Ако намерим подходящ цвят ще направим златен средновековния свят. Останалото е някой метал подходящ: да е тежък, да не ръждясва и да е лесно находящ.- И така, помежду си, от слово на слово, стигнали до избора на метала олово.- Ако прибавим към него елемента сяра ще стане злато-халал ти вяра! Е, на добър час и добра слука, да ни е честите алхимията като наука!”
Всеки запретнал още по-високо ръкави и се захванал злато да прави.
Щото има ли злато един мъдър човек ще построи за народа си „ Златния век”.
Уви, идеята отново не сполучила и работата със златото пак се закучила. И постепенно калпаците разбрали, че без заклинание не ще се изпълни и най-доброто желание. И че златото, таз жълта ваджия, не ще се получи без черна магия.А магията е следната: На чисто жълт пламък се изпича внимателно философския камък. И с тоз вълшебен камък когато докоснеш нещо го превръщаш в злато.
Но времето минава, а все няма злато и обществото хич не става богато.
А пък без злато дори мъдър човек не ще построи, значи, за хората „Златния век”.
Минават столетия, а злато няма и няма. Обществото скърби и скръбта е голяма. Дори преминава в историческа драма, но философиите, уви, удрят на камък.
Едва в началото на двайсети век, най после се ражда тоз фатален човек. В една малка колиба / по-късно прераснала в замък/ се открива планомерно философския камък. Идеята е следната: За да има век златен не е нужно човек да е от род знатен. Достатъчно е да се представи една утопия за съвършената философия. После в подходяща каменна глава с чук се въвеждат подходящи слова. От сивото бъдеще се взима олово и златото вече е почти готово. Остава само жълт цвят да се намери и…сбогом на средновековните алхимери! Събира човекът свойте авери, та заедно с тях жълт цвят да намери. Един от тях скача и се провиква:”- Ще вземем жълто от балканска тиква! Ще прибавим към него и жълтата преса!”- На всички идеята се много хареса. Подгряха сместа върху народно търпение и я патентоваха с постановление. А в него имаше само една точка, но ПЪРВА и ГОЛЯМА:
1. ИЗВЪНПЛАНОВ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК НЯМА!!!
И започна групата да живее богато. До каквото се допре-всичко става на злато. Но народът злато дори не помириса. Като види групата и го втриса.
Щото, за да го има наистина „Златния век” златото трябва да е у мъдър човек.
Март 1988 г.
Стара Загора За писал по думите на последния
умиращ алхимик- Николай Колев-
Босия
Здравният министър е тотално превъртял
За жалост, реформаторите или ги убиват и...
През това време на босо измъкняване, НАРОДЪТ построи Вапцаровия Завод на живота. Построи го. Пред очите на цял свят. Само слепите не го видяха.
А стиховете са добри, и за алхимиците са верни. За соца истината е американска, т.е. - лъжа.
Тръгнал Тодор да се жени
Тръгнал Тодор да се жени
Тодоре, Тодоре, Тодоре дърто магаре.
Никой не ги обезпокои. Играли са и са пели докато им омръзне. Бай Тошо имаше чувство за хумор и не се докачаше от думи. Той е ЗНАЕЛ, че работи за напредъка на България. И не беше прост, въпреки простонародните маниери. Беше ДЪРЖАВНИК, уважаван и приет от Де Гол.
Социализмът в България беше "по-добър" от социализма в Албания. Да, нашето лайно беше по-малко миризливо от албанското, но пак си беше лайно. Ако една държава е стойностна държава, няма да се обгражда с кльонове, за да не избягат робите навън. Това е истината за България. Гърция нямаше комините на Кремиковци, гиганти като Дебелт, Радомир, Русе. Нямаше АПК-та като нашите, нямаше милиони тонове домати, краставици и зърно за износ и въпреки невероятната криза пак са Гърция, а ние сме България. Заради проклетия социализъм. Заради проклетия Живков, заради проклетия Димитров, заради проклетите комунисти, заради проклетия Сталин, заради проклетия Чърчил и заради проклетия български народ, който допусна това да му се случи. Той беше съучастник на същите тези проклети комунисти. Сега е тръгнал да си дири щастието в чужбина, вместо да измете тези управници и да заживее както трябва. Но как да го направи, като умът му е отровен от тази комунистическа пропаганда, че някой друг трябва да се погрижи за него, да му направи детски градини, да му построи болници, училища...Някой друг, а не той САМИЯТ.
