Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2019 20:12 - ПИСМО ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ ПРИ ЕП ОТНОСНО ЧСИ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 763 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

До:

Г-ЖА BLANCA RODRIGUEZ GALINDO

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ Е.2: ПОТРЕБИТЕЛСКО И МАРКЕТИНГОВО ПРАВО

ДИРЕКЦИЯ Е: ПОТРЕБИТЕЛИ

ГД "ПРАВОСЪДИЕ И ПОТРЕБИТЕЛИ" ПРИ ЕК

Копие до:

ГД "КОНКУРЕНЦИЯ" ПРИ ЕК

КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ВР. ПЕТИЦИЯ № 1045/2018

Във връзка с:

ВАШЕ ПИСМО REF. ARES(2019)2368443 - 03/04/2019 ОТНОСНО ПРЕПИСКА CHAP (2017) 2745

 

 

 

ОТГОВОР

от

Завен Такворов Астадуров,

адрес: гр.София, кв.“Младост 4“, бл. 480, вх. 1, ет. 2, ап. 5,

тел. за контакт: +359 895 415 413, ел. поща: astadurov.zaven@gmail.com

 

 

            УВАЖАЕМА Г-ЖО RODRIGUEZ GALINDO,

 

I. Във връзка с указанията, дадени в цитираното Ваше писмо до мен от 03.04.2019 г., изпращам настоящия отговор с допълнения, разяснения и нови обстоятелства във връзка с преписката по моя жалба, заведена под номер CHAP (2017) 2745. Считам, че са налице основания за продължаване разглеждането на преписката по същество, както и за отнасянето й на вниманието на ГД "Конкуренция" и на други компетентни звена в структурата на ЕК.

II. От писмото Ви разбирам, че всички подадени от мен материали са надлежно администрирани. Това обстоятелство само по себе си е особено важно за мен на фона на институционалното мълчание и безхаберието на националните органи в България. Така, преди всичко благодаря за подробното разглеждане на жалбата и за мерките, предприети от ЕК в посока привеждане на българското законодателство в синхрон с европейското по повдигнатите въпроси. Въпреки тези мерки от страна на ЕК, в типичен за управлението ни стил, държавата реагира чрез прибързани, повърхностни и като цяло необмислени действия - единствено с цел да се заблуди ЕК, че тук нещо се прави. Реалността е, че нито една от трите власти в България няма интерес статуквото да се променя, а действията им в крайна сметка винаги и единствено водят до обслужване интересите на едрия капитал. Това е и причината да настоявам преписката да не бъде закривана, а разглеждането на жалбата ми да продължи, включително извън рамките на Вашата Главна дирекция (ГД).

III. Във връзка с коментара Ви[1], че представените от мен договори касаят отношения между стопански субекти, бих желал да направя уточнение с пряко отношение към дейността на ГД "Правосъдие и потребители". Принципно, позицията Ви е правилна - и европейското, и българското законодателства придават качеството "потребител" единствено на физически лица (ФЛ), които са встъпили в договорни правоотношения със стопански субект - търговец. Качеството "потребител"  няма как да имат търговски дружества (ТД), още по-малко в контекста на собствената си стопанска дейност, която включва договарянето на банкови кредити. Въпреки това, моят казус онагледява специфична, но честосрещана особеност във връзка с потребителското право. Тя се състои в това, че ФЛ, ипотекирали или заложили своя собствена вещ в обезпечение на фирмени банкови кредити, биха могли да имат качеството "потребител" в същите правоотношения, съответно да се ползват от правната защита, дължима на потребителите. За да имат това качество, въпросните ФЛ следва да нямат функционална връзка с ТД - кредитополучател или съдлъжник по договора за банков кредит[2].

Видно от предоставената Ви до момента информация, такова качество в случая има съпругата ми, която по безцеремонен, подмолен и крайно некоректен начин бе заставена от банката да ипотекира цялото си недвижимо имущество като обезпечение на фирмени кредити. Изискването на банката съпругата ми да встъпи като ипотекарен длъжник бе заявено буквално в деня преди уговореното подписване на банковите кредити, след като от страна на управляваните от мен дружества вече бяха извършени множество правни действия за сключване на същите кредити, включително продажби на недвижимо имущество за погасяване на всички задължения към други банки. Разбираемо, в подобна ситуация съпругата ми бе оставена без възможност да вземе друго решение и съответно учреди в полза на банката търсените ипотеки.

Българското процесуално законодателство третира ФЛ в нейното положение като "трето задължено лице - ипотекарен длъжник". Това лице не присъства в заповедите за изпълнение и в изпълнителните листове, но силата на изпълнителния лист се простира и спрямо него по силата на чл. 429, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Така, въз основа на издаден изпълнителен лист срещу длъжниците по договора за кредит, частният съдебен изпълнител (ЧСИ) насочва принудителното изпълнение и спрямо имуществото на това лице. В множество примери от съдебната практика през последните 10 години, на такива лица несправедливо се отказваше възможността да противодействат в рамките на заповедното производство, доколкото те не са страна по него. Достигаше се до правния абсурд, че на тези лица се отказва правото да обжалват действия на съда, кредитора и ЧСИ, които пряко или косвено водят до крайно негативни за тях последици, включително принудителна продан на единственото им семейно жилище. Този принципен проблем бе представен на вниманието на Комисията по петиции на ЕП в рамките на собствената ми петиция под № 1045/2018, която сте цитирала в писмото си[3].

Горният проблем бе частично разрешен буквално преди месец[4], повече от 11 години след влизане в сила на действащия ГПК. Със задължителен за всички национални съдилища акт (Тълкувателно решение (ТР) № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г.) Върховният касационен съд (ВКС) даде отговор на спорния в практиката въпрос дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество (вж. Приложение 1 - ТР № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Отговорът на този въпрос е даден в т. 2 от цитираното ТР, а именно че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. В този смисъл са и мотивите в т. 2 на цитираното ТР, съгласно които "ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес."

Въпреки това справедливо и логично тълкувание на закона, националната правна уредба все пак продължава да бъде токсична за третите задължени лица. Това е така, доколкото спрямо тези лица заповедният съд няма как да извърши задължителната служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в източника на задължението. Причинте за това са две: (1) въпросните трети задължени лица не се посочват в заявленията за издаване на заповеди за изпълнение и (2) учредените от тях договори за ипотека или залог не са включени в документите, изискуеми в производството по издаване на заповед за изпълнение (тези документи се представят чак при образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ, което производство е извън съда и се провежда от ЧСИ). Така, без да знаят за наличието на трети задължени лица, още по-малко за качеството им на потребители, заповедните съдии нямат нито възможност, нито правно основание да извършат проверка за наличие на неравноправни клаузи, които иначе изобилстват в договорите на българските кредитни институции.

В тази връзка и по повод скорошното обсъждане на промени в ГПК бе повдигнат и друг съществен въпрос: Как заповедният съд, в рамките на 3-дневния срок за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, би могъл едновременно да разгледа и самата молба, и източниците на задължението?[5] В тази връзка бяха и изказвания на съдии от Софийския районен съд, че въпросният срок понякога не е достатъчен дори заявленията физически да достигнат до съдиите (вж. Приложение 2 - Интервю със съдия Константин Кунчев от СРС от 12.03.2019 г.). Нещо повече - настоящото законодателство не вменява задължение на заявителя да представи източника на задължението. Ако това все пак стане във връзка с издаване на разпореждане за незабавно изпълнение, то източникът на задължението (договор) се представя без приложени към него общи условия, които най-често са същинските носители на неравноправни клаузи. На пракитка, проверката за неравноправни клаузи не се случва и - предвид действащия ГПК - няма как да се случи. Резултатът от това обстоятелство и от отсъствието на третото задължено лице в процеса е крайно обезпокояващ: безцеремонно, грабителско поведение на кредитори и ЧСИ, които - често с помощта на съда - оставят третите задължени лица без възможности за реакция и в ситуация, дори по-неблагоприятна от тази на фактическите длъжници по договор за кредит.

IV. Основен мотив да търся продължаване разгледжането на преписката е друг неин аспект - заблуждаващата реклама, която крупни западноевропейски кампании и техни дъщерни дружества си позволяват на територията на Р България и в рамките на ЕС. Особено отчетливо, този проблем се проектира в банковия сектор. Като пример, белгийското дружество KBC Group N.V. и ключови субекти от българския банков пазар, на които то собственик, неизменно афишират своята взаимосвързаност във всяка рекламна кампания. Тази взаимосвързаност, макар законово допустима и формално уредена, въвлича българските им клиенти - ФЛ и ТД - във фаталното заблуждение, че местните банкови институции поддържат нивото на западноевропейските си собственици. Това е лъжа. Придобитите от KBC Group N.V. банки в България не разполагат с ресурс, компетентност и най-вече с персонал да поддържат нивото, претендирано от белгийското дружество.

Като резултат от заблудата, банковите клиенти разчитат на адекватно, съобразено с нормите на отговорност и компетентност обслужване. Това, което реално получават, са необмислени, погрешно организирани, неправилно отпускани и още по-неправилно администрирани кредити. Получава се поредица от неправилни решения и откровени нарушения от страна на банките, които обаче във всеки случай са за сметка на кредитополучателите - защото така е уговорено в подписаните от тях договори и защото банката си служи с недопустими за този сектор похвати. Само няколко примера за такива похвати са: непрозрачно договаряне, злоупотреби при обезпечаването на кредитите, некомпетентно упражняване на правата по особените залози, отправяне на заплахи, нареждане на суми от кредитите без знанието на кредитополучателите и ред други. В тази връзка бе и разследването, проведено от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) по преписка OC/2017/1079. Въпросното разследване бе приключено на 11.03.2019 г. с препоръки към Върховната касационна прокуратура на Р България (ВКП) и към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (вж. Приложение 3 - Писмо за приключване на разследване по OC/2017/1079 на ОЛАФ). Въпреки че от страна на ОЛАФ ми бе отказан достъп до разкритията по разследването, правя горните изводи въз основа на:

- спецификата на множеството въпроси, които ми бяха зададени в различни моменти от разследването относно действията и бездействията на банката;

- обстоятелството, че разследването приключи близо година и половина от първоначалната размяна на въпроси, данни и документи;

- обстоятелството, че разследването е приключено с препоръки до ВКП и ЕИБ.

Вярвам, че заключенията от разследването на ОЛАФ са показателни за твърдяната от мен заблуда, която KBC Group N.V. използва при операциите си в България. Въпросният проблем не трябва да бъде пренебрегван и следва да се тълкува като проблем с потребителските права, а също така и като проблем с конкуренцията в банковия сектор. В този смисъл той следва да се преразгледа както от ГД "Правосъдие и потребители" (доколкото засяга хиляди потребители в Р България), така и от ГД "Конкуренция", която към момента отказва да вземе отношение по жалбата (Вж. Приложение 4 - Писмо от Кабинета на Комисар Вестагер от 16.02.2018 г.). Изрично обръщам внимание към този проблем и разчитам на Вашите действия в тази посока.

V. В допълнение към горното, моля да бъде разгледано и поведението на българската банка при отпускане на кредити, предвиждащи средства от ЕИБ. На практика се получава, че банката обещава да предостави такива кредити, като закупуването на критично за работата на предприятието оборудване зависи именно от средствата, очаквани от ЕИБ. В същото време банката не гарантира и не отговаря в хипотезите, в които тези средства от ЕИБ не се отпускат. В договорите има специални клаузи, съгласно които банката се освобождава от отговорност при непостъпване на средствата от ЕИБ, а кредитът се превръща в изцяло вътрешнобанков продукт. Това допълва измамата, която KBC Group N.V. насаждат в клиентите си, защото под предтекст, че ще осигурят "европейско" кредитиране, те всъщност дават на клиентите си нищо повече от собствени средства, но при условия и обезпечения на значително по-голям кредит. Категоричен съм, че неотпускането на евросредства е плод или на умишлени злоупотреби, или на груба небрежност от страна на високопоставени банкови служители. Дори и в настоящият момент за никой от съдлъжниците не е ясно по каква причина парите от кредита, очаквани от ЕИБ, не са достигнали кредитополучателя. В тази връзка трябва да се има предвид, че именно липсата на тези средства доведе до:

- незакупуване на оборудването, чиято цел беше договора за кредит;

- загуба на значителни собствени средства, вложени от дружеството-кредитополчател за частично авансово плащане на същото оборудване;

- невъзможност да се постигне целта на кредитирането, а именно да се намалят трикратно разходите на предприятието

- дело за несъстоятелност на дружество-съдлъжник, заведено от производител на въпросното оборудване;

- съсипване на производствената и дистрибуционна схема на работа, загуба на пазарни позиции и оплитане в схемите за усвояване на кредита, изцяло контролирани от банката;

- безцеремонно, некомпетентно и съсипващо за предприятието управление по реда на учредения особен залог.

Разбираемо, ръководените от мен ТД не биха встъпили в подобни кредити без сигурността, че те ще бъдат финансирани отчасти от ЕИБ. Последвалата липса на това кредитиране отдавам изцяло във вина на банката и понастоящем търся компетентна проверка на проблема защо банката твърди европейско кредитиране, а реално предоставя единствено заеми със свои собствени средства. В тази връзка отбелязвам, че за 2017 г. Обединена българска банка ("ОББ" АД) е продала своите "лоши кредити" на други стопански субекти на цена 6% от тяхната стойност, но въпреки това приключва годината на печалба съгласно публикувания от банката годишен финансов отчет.

VI. Макар и в сферата на заповедното производство (за което от Ваша страна вече са предприети конкретни действия спрямо България), използвам настоящия отговор за да внеса допълнителна яснота по въпроса. Считам, че понастоящем ЕК не е напълно наясно с факта, че в българските съдилища заповедното производство създава обстановка контролиран хаос и тотално разногласие. Това пролича категорично при обсъжданията на предстоящите промени в ГПК, инициирани във връзка с намесата на ЕК. На тези обсъждания стана ясно, че мнозинството от съдиите в СРС инкорпорират разпорежданията за незабавно изпълнение в самите заповеди по чл. 417 ГПК, но от друга страна много от съдиите в страната (а и съдии от СРС, вкл. съдия Кунчев, цитиран в Приложение 2) издават разпореждания за незабавно изпълнение под формата на самостоятелен съдебен акт. Отделно от това ключово различие в практиката на съдилищата, налице е и различен подход относно служебната проверка за неравноправни клаузи. Както стана ясно по-горе, тази проверка се осъществява само в изолирани случаи от хилядите заповедни дела годишно, а и практически не би могла да се осъществи съгласно действащия ГПК.

В отделно развитие, налице е противоречие между съдилищата относно друг аспект на заповедното производство - възражението срещу заповедта за изпълнение при нейното ненадлежно връчване от ЧСИ (чл. 423 ГПК). Преди всичко, връчването не лично на длъжника е масова практика при ЧСИ. Въпреки че нерядко ЧСИ и кредиторите твърдят "укриване" на длъжника, реалността често е различна. Всъщност ЧСИ обичайно и умишлено използват връчване чрез други лица, чрез "залепване" на уведомление или дори чрез фалшификации на подписи върху разписки за връчване (и трите варианта бяха приложени по свързаните с мен и съпругата ми заповедни дела). Този тип връчване осигурява на кредитора и на ЧСИ необезпокоявано придвижване на принудителното изпълнение, доколкото длъжникът реално е в незнание въобще че е осъден да плаща. Особено в хипотезата на заповеди за незабавно изпълнение (каквито имат право да получават държавата, общините и банките), невъзможността възражение да спре изпълнението дава зелена светлина ЧСИ буквално да прави каквото пожелае спрямо длъжника.

После, съдилищата не са в синхрон кой акт на длъжника би могъл да се счита за възражение. В този смисъл следва все пак да се направи аналогия с Регламент (ЕО) 805/2004 г., съгласно който всяко декларирано несъгласие със заповедта следва да се отчете като възражение. Това положение съвпада и с позицията на ОСГТК на ВКС, изразена в т. 10а на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., съгласно която "оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение". Въпреки това, налице са коренно противоречиви актове по въпроса дали е или не е налице такова възражение в акт, който не е изрично възражение по чл. 423 ГПК, но все пак безспорно съдържа белезите на несъгласие със заповедта за изпълнение. (вж. Приложение 5 - Определение № 14271/26.06.2018 г. на СГС, Г.О., I-ви въззивен състав по ч. гр. д. № 8018/2018 г. и Приложение 6 - Определение № 27596/29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 14784/2018 г. по описа на СГС, ГО). Такива противоречия се наблюдават както по хоризонтала (актове на един и същи съд), така и по вертикала (актове на различни по степен съдилища). Такива актове се постановяват по закон в закрити заседания и обичайно са без мотиви, а освен това имат само една степен на инстанционен контрол (вж. Приложение 7 - Определение № 833/07.03.2019 г. на САС, ТО, 13-ти състав по ч. гр. д. № 499/2019 г. по описа на САС). В тази ситуация, подобни дела неизбежно стигат до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург във връзка с нарушените права на справедлив процес спрямо длъжниците.

В тази връзка е и проблемът с двуинстанционния характер на заповедното производство, който не позволява аргументите на длъжника да достигнат до ВКС, още по-малко да бъдат разгледани от върховната инстнация по същество. В отделно развитие, обжалването на действията на ЧСИ в рамките на изпълнителните дела също няма как да достигне до ВКС на основанието, че засяга процесуалноправен, а не материалноправен въпрос (вж. Приложение 8 - Определение № 19/10.01.2019 г. на ВКС, IV ГО по ч. гр. д. № 4891/ 2018 г. по описа на ВКС).

Като финален щрих на несъгласуването на властите по отношение на заповедното производство ще изтъкна съвсем скорошното решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което се отменят приетите през 2008 г. образци на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. Става дума за Решение № 3988/19.03.2019 г. по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на ВАС, касаещо законността на приемане на Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (вж. Приложение 9 - Решение № 3988/19.03.2019 г. по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на ВАС). Същите образци, съгласно разпоредбите на ГПК, бяха приети от Министъра на правосъдието във връзка със строго формалния характер на заповедното производство и съответните му законови изисквания. Настоящото решение на ВАС е мотивирано с факта, че не е спазена процедурата по приемане на въпросния нормативен акт, по-конкретно не са спазени изискванията за предварително обществено обсъждане и свързани с него задължителни действия от страна на Министерство на правосъдието (МП). Следва да се отбележи, че решението на ВАС не е окончателно и би могло да се обжалва пред петчленен състав на ВАС. От друга страна считам, че подобен акт на тричленен върховен съдебен състав е показателен и с малка вероятност да бъде отхвърлен на единствената по-горна инстнация (разширен състав на същия съд). Също така, мотивите на решението принципно се отнасят до цялата Наредба № 6, но в конкретното решение засягат единствено образците на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заради обхвата на подадената до съда жалба.

VII. Изброените по-горе обстоятелства - несъвършен, лобистки ГПК и противоречива съдебна практика - формират обстановка на задълбочаваща се правна несигурност. В тази среда най-облагодетелствани са взискателите-банки и ЧСИ, доколкото те са единствените субекти, достатъчно организирани за да проведат изгодните за тях действия (за разлика от длъжниците). Доколкото ЧСИ, които формално трябва да са неутрални, са изцяло зависими от вездесъщите си взискатели-банки, различни схеми на работа се използват за изнудване на длъжници и за легалното им ограбване с безобразни такси и разноски, неравноправни лихви и неустойки и други новопоявили се задължения. Получава се така, че националният съд, вместо коректив на произвола, се явява безгласен помощник на беззаконията на ЧСИ и на банките.

В тази връзка през последните години съм участвал в десетки обществени мероприятия, свързани с търсения контрол над дейността на ЧСИ и на банките - от протести и внасяне на жалби и петиции до обсъждания на законови промени. Впечатлението ми е, че ЧСИ не разполагат с обществено доверие, а имената им все по-често се свързват със злоупотреби и измами, онагледено по-долу. Такива могат да бъдат както свързаните с незаконно известяване на длъжниците, така и извършването на принудителни продажби в пъти под реалните пазарни цени и при неспазване на закона. Общественото внимание е фокусирано и върху глобални проблеми в работата на ЧСИ като например корупция, шуробаджанащина и произвол.

Проблемите бяха застъпени в трите скорошни заседания по представянето на промени в ГПК във връзка с евентуална наказателна процедура срещу България заради несъответствия на изпълнителното производство с правото на ЕС, проведени пред Омбудсмана на Р България и в Парламентарната комисия по правни въпроси (ПКПВ) (вж. Приложение 10 - Протокол от заседание на ПКПВ от 27.02.2019 г. и Приложение 11 - Протокол от заседание на ПКПВ от 27.03.2019 г.). На същите заседания се повдигна и въпросът за спиране на изпълнителните действия при наказателни производства във връзка с източниците на задължението (или във връзка със самите изпълнителни действия), както и при открито разследване в същата връзка от страна на ОЛАФ. Засегнат бе и проблемът с правомощията на ЧСИ въобще да извършват действия по връчването, доколкото тази практика определено внася несигурност в гражданския оборот и компрометира изпълнителното производство. Личното ми впечатление от тези заседания е, че законопроекта за промяна на ГПК, подаден от Омбудсмана на Р България, е значително по-издържан от гледна точка на потребителската защита. Това е логично, доколкото именно институцията на Омбудсмана обработва най-значително количество жалби и молби във връзка с безобразията на ЧСИ и на банките. Обратно, предложенията от страна на МП откровено обслужваха кредиторите и като цяло бяха повърхностни, без да дават разрешение на проблемите. В допълнение, позицията на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) не се различаваше от тази на МП. Това е обяснимо, доколкото по тази проблематика ВАдвС неотменно се представлява от адв. Валя Гигова, популярна в обществото като адвокат на банките и отявлен защитник на техните интереси.

Следва да се отбележи, че текущата правна уредба внася и още един допълнителен елемент на защита за банките в качеството им на заявители и взискатели по заповедните и изпълнителните дела. Става дума за това, че изказванията относно състоянието и нередностите в конкретни банки би могло да се счете като действие, застрашаващо финансовата стабилност на банката и въобще на държавата. Особено след шумния фалит на "Корпоративна търговска банка" АД, обществото в страната ни е в стресова и често безизходна ситуация как да адресира множеството продължаващи нарушения в сектора. Получава се така, че всички стават свидетели на нарушенията от страна на банките (включително скандални "изчезвания" на влогове в размер на милиони евро), но никой няма право да обяви чрез медиите колко зле са нещата в ощетилата го банка.

В този смисъл опитите да се прокарат като "статистика" позициите, че само 10% от делата пред ЧСИ са заведени от банки, са всъщност опити да се заблуди обществото. Дори и да приемем това число за коректно, тези 10% от дела при ЧСИ всъщност рефлектират върху огромна брой други засегнати субекти - от работниците, които губят работата си до доставчиците и контрагентите, които губят партньори, инвестиции и пазарни позиции. Това от своя страна води до невъзможност да бъдат обслужвани отпуснати на тях кредити, което от своя страна води до увеличаване на броя субекти в останалите 90% от изпълнителните производства. Очевидно, става дума за затворен и порочен кръг: кредитиране, невъзможност за погасяване, принудително изпълнение и още по-сериозно задлъжняване на зависими субекти, което в крайна сметка съсипва държавата ни.

 VIII. На фона на масовото унищожаване на бизнеси и хора, в обществото ни все по-често се появяват разкрития за злоупотреби и груби нарушения на законите и етичните правила, ръководещи работата на ЧСИ. Давам само няколко примера за това, свързани със скорошно разследване на обществени организации и адвокати чрез общодосъпна информация от Търговския регистър и от Имотния регистър при Агенция по впсиванията:

- Налице е схема за изкупуване на имоти чрез публични търгове, провеждани от ЧСИ. В тази схема ипотекирани недвижими имоти се разпродават на цени, в пъти под текущите пазарни цени, като купувачите са ФЛ или ТД, свързани с ЧСИ.

- Собственици на ТД-купувачи са свързани с ЧСИ лица, например техни съпрузи. Като примери за това са ТД на съпругата на ЧСИ Стоян Якимов - зам. председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и съпругът на ЧСИ Мария Цачева - член на  Съвета на КЧСИ. Други ЧСИ, свързани с подобни сделки, са ЧСИ Неделчо Митев и ЧСИ Георги Дичев - понастоящем председател на КЧСИ.

- Дружеството "Мария 2006" ЕООД, свързано с цитираните схеми, е било собствено на съпруга на ЧСИ Мария Цачева - Владимир Людмилов Цачев. Понастоящем е собствеността е прехвърлена върху дъщеря им Кристина Владимирова Цачева. Междувременно, Владимир Людмилов Цачев също е ЧСИ (и синдик), като управленските му функции в различни ТД са прехвърлени на дъщеря му.

- През 2008 г. ЧСИ Стоян Якимов е безимотен и с нужда от кредит, за да закупи недвижим имот. Понастоящем ЧСИ Якимов е натрупал състояние в размер на милиони Евро и притежава собственост и контрол върху дружества с още по-мащабни капитали. Голяма част от имуществото му представлява имоти в гр. София, закупени на абсурдни за района цени. В годините след започване на работа като ЧСИ Якимов дори влиза в позиция да дава кредити - през 2012 г. дава паричен заем в размер на 92 000 лв., който заемателят обезпечава с ипотека и съответно губи така ипотекираните апартамент и гараж в гр. София в полза на Якимов.

- Посоченият по-горе кредит за ЧСИ Стоян Якимо му се отпуска "ОББ" АД, която банка и понастоящем ЧСИ Якимов обслужва по методите, описани по-горе. Кредитът е в размер на 76 000 Евро и с него ЧСИ Якимов закупува на публична продан ипотекиран имоти - четиристаен апартамент с вестибюл в идеалния център на гр. София. Една година по-късно, ЧСИ Якимов закупува къща в кв. "Бояна", която е разположена върху дворно място от 1 дка, на цена от 200 000 лв. - по-малко от стойността дори на поземления имот в този изключително скъп квартал на гр. София. Година по-късно, през 2013 г., същият имот е продаден от ЧСИ Якимов на добре познато в гр. София лице - арх. Влади Калинов, директор на Дирекция “Контрол по строителството” при Столична община - на цена от 245 000 лв. (отново драматично занижена спрямо пазарните цени).

- Още година след това, съпругата на Якимов прави чрез фирмата си инвестиция в друг имот в кв. "Бояна", вкючващ поземлен имот от 484 кв. м, къща с площ 167 кв. м и 517 кв. м разгъната площ, както и имот на съседна улица на обща стойност около 1 000 000 лв. През 2015 г. ЧСИ Якимов купува "двустаен" апартамент с площ "около 110 кв. м" в идеалния център на гр. София, намиращ се срещу неговата кантора и продаден с правото на "ползване на обща тераса" - израз, станал синоним на злоупотреби в строителството на недвижими имоти в София. Тук обръщам внимание, че понастоящем нотариусите в България масово не допускат да изповядване на сделки с недвижимост, чиято квадратура е цитирана "около" определена площ. Обичайната практика на нотариусите е да изискват обстоятелствена проверка за конкретната квадратура, което значително затруднява продавачите и разбира се означава съществени разходи. Очевидно, този проблем не е съществувал в продажбата на цитирания апартамент към ЧСИ Якимов, доколкото в неговия нотариален акт площта е цитирана "около 110 кв. м".

- Последната декларирана от ЧСИ Якимов сделка с недвижимости е от 2016 г., когато купува от синдик на ТД общо 4 недвижими имота - магазин, апартамент и 2 гаража в гр. София - за абсурдните 108 000 лв.

- Нередки са случаите, когато купувачи на крайно занижени цени са и самите взискатели - търговски банки. В обичайно развитие при подобни покупки, следващият купувач на имотите е ЧСИ, който впоследствие го пласира на реалната му пазарна цена.

- Налице са данни, че съпрузите Владимир и Мария Цачеви в момента имат контрол и над акционерно дружество, регистрирано в България.

Изнасям горната информация с оглед възможността на Вашата дирекция да кореспондира директно с МП на Р България. То от своя страна би трябвало да има контролни функции спрямо ЧСИ, което обаче от години е само добро пожелание. Истината е, че хилядите жалби срещу злоупотреби от страна на ЧСИ остават отхвърлени или неотговорени, а вездесъщата КЧСИ системно отказва да води дисциплинарни производства срещу собствените си членове, още по-малко срещу свои управляващи членове, каквито са ЧСИ Якимов, Цачева и Дичев[6].

Междувременно, именно продажбите на имоти на занижени цени са в основата на един от най-големите политически скандали от последните 20 години[7], в резултат на който оставка подаде и Министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева. Междувременно, в условията на никакъв контрол и санкции, в средите на частното съдебно изпълнение вече се оформят семейни кланове и съгласувани структури от ЧСИ - практика, която би трябвало да е абсурдна за ЕС и за всяка правова държава. Резултатите от това са явни - ЧСИ са формирали "държава в държавата" и са обичайният инструмент в ръцете на търговските банки при незаконното разграбване на частно имущество, неговото осребряване и кражбата на български капитали в полза на чужди корпоративни интереси.

Моля за Вашия внимателен анализ на така изнесените данни за ЧСИ, като оставам на разположение да предоставя документи в негова подкрепа. Обръщам внимание, че всички свързани с анализа документи са принципно налични в публичните регистри на Агенция по вписванията. Въпреки това, схемите от прехвърляния и други действия с цел да се заличат следите от злоупотреби са особено трудни за разобличаване. Гореизложеното, макар и в контекста на собствения ми казус, обобщава положението на десетки, вероятно стотици хиляди българи. Считам, че подобно унизително положение не може да се толерира, още по-малко когато то е формално подкрепено от действащото законодателство.

IX. С оглед на гореизложеното, моля да продължите разглеждането на моята жалба пред ГД "Правосъдие и потребители", заведена под номер CHAP (2017) 2745. Също така моля за съдействия случаят да бъде разгледан и от ГД "Конкуренция", във връзка с което изпращам настоящия отговор и на тяхно внимание.

 

Приложения:

1.    ТР № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС

2.   Интервю със съдия Константин Кунчев от СРС от 12.03.2019 г.

3.   Писмо за приключване на разследване по OC/2017/1079 на ОЛАФ

4.   Писмо от Кабинета на Комисар Вестагер от 16.02.2018 г.

5.    Определение № 14271/26.06.2018 г. на СГС, Г.О., I-ви въззивен състав по ч. гр. д. № 8018/2018 г.

6.   Определение № 27596/29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 14784/2018 г. по описа на СГС, ГО

7.   Определение № 833/07.03.2019 г. на САС, ТО, 13-ти състав по ч. гр. д. № 499/2019 г. по описа на САС

8.   Определение № 19/10.01.2019 г. на ВКС, IV ГО по ч. гр. д. № 4891/ 2018 г. по описа на ВКС

9.   Решение № 3988/19.03.2019 г. по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на ВАС

10.                Протокол от заседание на ПКПВ от 27.02.2019 г.

11.Протокол от заседание на ПКПВ от 27.03.2019 г.

 

 

С уважение: инж. Завен Астадуров

 

 

гр. София

12. април 2019 г.


[1] Вж. стр. 3, пар. 1 от Вашето писмо

[2] В тази връзка вж. Определение по дело C-74/15 на шести състав на съда на ЕС в Люксембург (СЕС) от 19.11.2015 г.

[3] Вж. стр. 2, пар. 2 от Вашето писмо

[4] На 11.03.2019 г.

[5] Предвид процесуалните ограничения при исковете за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, понастоящем заявленията за издаване на заповед за изпълнение нерядко имат обема и сложността на искови молби.

[6] ЧСИ Мария Цачева е и бивш председател на дисциплинарната комисия при КЧСИ.

[7] Скандалът "Артекс", предмет на ежедневни разкрития през последните седмици и довел до множество оставки на ключови политици от управляващата ПП "ГЕРБ".




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11737283
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031