Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11 19:30 - СПОМЕНИ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ ЗА ЧЕХОСЛОВАКИЯ-1968 Г.
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

              За исторически истини и медийни външнополитически инфо-манипулации

 

През т.г. в Чехия, Словакия и в чужбина бе отбелязана 50-годишнината от смазването на „Пражката пролет” от войски на Варшавския договор. На 23.08.1990 г. Народното събрание, с декларация, а последователно и президентите Желев и Стоянов се извиниха за българското участие (21.08 – 23.10.1968 г. на 2164 войници на НРБ = 0,6% от окупационния корпус на ОВД в Чехословакия тогава). Въпреки, че българските „интернационалисти” са изпълнявали главно охранителни функции по летища, не са стреляли и убивали. Дори 1 от тях е загинал, но, разбира се, че това не е оправдание за окупацията, нито за последвалата „нормализация” в бивша Чехословакия.

На 16 т.м. присъствах на тържественoто връчване на високо държавно отличие на Словашката република на Александър Димитров, in memoriam на Едуард Генов и на Валентин Радев. Те получават и чешки държавни награди. Кандидати за нови полит-актуални „активни борци”, обикновено грантаджии сега и с подправени биографии  за периода до 1989 г., у нас винаги са се появявали post-factum и навременно. Но сред по-известните ми съотечественици изявили публично несъгласие с окупацията 4-5 преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски”, последвалото недоволство на Радой Ралин и „Чешкия цикъл” от есета на Георги Марков, кулоарните мърморения на няколко български военнослужащи; от Чехословакия: Цвятко Лазаров, Таню Маджаров и Елена Маринова - наградените са единствените трима българи официално осъдени и ефективно лишавани от свобода. Преодолели страха, покойният Едуард Генов и другите двама второкурсници-студенти по история опитват да създадат група от протестиращи съмишленици. Подготвят и разпространяват в София и Пловдив десетки позиви, един от които, първият, звучи достатъчно красноречиво: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!”.

Изплува споменът за безпокойството на чехословашкия дипломат Милош Кочарек, който точно в деня на сегашното награждаване преди 29 години ми подхвърли в хотел „Пирамида”: “Дано утре всичко премине нормално...”. Визирайки обявеното на следващия ден отбелязване в квартал Албертов от студенти в Прага на 50-годишнината от закриването на чешките университети през 1939 г., когато лидерът на студентската демонстрация Ян Оплетал и 8 студенти са убити от нацистки окупатори. След демонстрацията на 17.11.1989 г. последваха шествието към ул. „Народни тршида” и бруталната намеса на полицията, целенасочената дезинформация за убит студент като дразнител на общественото недоволство, създаването на Гражданския форум в театър "Латерна Магика" и на хомолога му „Обществеността против насилието” в Словакия - след демонстративното палене на свещи в Братислава. Също: повсеместните мирни демонстрации, отмяната на член 1 от Конституцията и отстъпване на властта от ЧКП.

На 20 декември 1989 г. Дубчек бе избран за председател на Федералното събрание, а след 9 дни Хавел бе избран за президент на Чехо-Словакия.

Дали бе конспиративна теория или резултат от политически процеси и кризи, но само за 3-4 години се разпаднаха (не без помощ отвън) възловите соцдържави СССР, ЧССР, СФРЮ, а ГДР се вля в обединена Германия. Тогава в НАТО още не бе лансиран терминът „хибридна война”, а манипулационната дезинформация винаги б/е трудна за разпознаване. Наистина ли „кадифяната революция” в Чехия, „нежна” в Словакия, бе „стимулирана” от 2 центъра: съветски и евроатлантически, координирани частично от шефа на XIII отдел на ЦК на ЧКП Рудолф Хегенбарт?Нима студентската демонстрация от Албертов към „Народни тршида” бе наистина оглавена от офицера в политическата полиция, управление „Борба против вътрешния противник” (БПВП) Л.Цифчак? Защо комисиите по разследване на събитията в края на 1989 г. и по разкриване на досиетата не откриха или даже не дадоха известност поне на едно досие на сътрудник на

примерно сред 2400-те от БПВП, които пряко следяха, по възможност манипулираха, или репресираха най-старото дисидентско движение в екс-съветския блок Харта-77 ? Нима слухът, че работилите срещу Харта-77 полицаи са си изгорили предварително досиетата /не/ е истина? И как бихме могли да тълкуваме подобен модел на поведение?

Защо и как властта, главно в Чехия, бе завзета предимно от хартисти, след като  към 6 януари 1990 г. Хартата замрази подписването от нови желаещи и тя остана с около 1900 сигнатари, от тях 3-10 словаци (Бел.: Основната форма на неохота и съпротива към режима в Словакия се изразяваше главно в т.нар.тайна църква”)? Няма ли аналогия с октомврийската революция в Русия през 1918 г., когато властта бе дадена на финансирана от Германия и САЩ малка космополитична руска партийка?

Посланическият ми мандат в Прага съвпадна с 20-годишнината от възникването на Харта-77. В организационния комитет за отбелязване на събитието бяха двамата безкомпромисни хартисти- политзатворници Станислав Девати и Петр Цибулка. На тържествения акт бяха поканени 600-700 хартисти с кулоарния подтекст, че двамата подозират в пасивност или колаборация с бившата власт над 1200 хартисти. Наложи се лична намеса на президента-легенда на Харта-77 Хавел за покани на всички сигнатари.

През 1992 г. ми бе възложено да установя дали архивът на МВнР съдържа текста на политическото решение за окупацията на ЧССР през 1968 г. от войски на Варшавския договор. Изчетох всички материали от явно и секретно деловодства, трайни и радиограми. За всеки случай от януари 1968 г. до 70-те години. Решение, както предполагаха възложителите не се намери, но проучването бе интересно за мен. След 2-3 години ми предстоеше пътуване с външния министър Станислав Даскалов в Прага, на негово официално посещение. По поет ангажимент от президента Желев трябваше да предадем и документи по Пражката пролет от българските архиви (на МВнР, МВР, МО и ЦК на БКП) на президента Хавел. Подбраните документи следваше да получа от президентския съветник Румен Данов. Получих ги (в 2 кашона) ден преди пътуването и по разпореждане на министъра се запознах с тях. За в случай, че Вацлав Хавел прояви интерес към характера и съдържанието им. В подборката от МВнР нямаше нищо ново за мен, но с интерес изучавах през нощта другите документи.

Извън известното, ставаше ясно, че само през 1968 г. двете ДС са си обменили няколко стотин информационни анализи по темата за “контрареволюцията”. Само през пролетта на 1968 г. на разноски на ДС четирима известни тогава наши учени и интелектуалци са били на творчески командировки за седмици в Чехословакия. За да убеждават в правата вяра познатите си хомолози, влиятелни в местните творчески съюзи. При анализ на всички сведения по темата, за мен идентификацията поне на трима от тях не подлежеше на съмнение. Двамата дори парадираха с пребиваването си в Прага през този период, опитвайки да създадат впечатление, че “са се отъркали” около Пражката пролет. И си вярваха ?! Направих си експеримент с един от тях, след месеци, само с косвено загатване за характера на акцията. Неистовото му любопитство за конкретика не ме изненада, бе посърнал за дни. Но всичко това си остана за мен.

Хвалби за миналото няма. Спомням си как през 2014 г. изконтактувах по телефона посланик Райко Николов да присъства на среща на Българското дипломатическо дружество с чешкия посланик Павел Вацек. Г-н Николов си спомни, че съм бил посланик в Прага (1996-99 г.), добавяйки, че и той е работил в посолството в Прага. На въпроса ми уточни, че е бил там през 1968 г. и почти ме упрекна, че не съм запознат с тази част от спомените му. Но всъщност той не одобрявал политиката на НРБ и на посланика. Не се въздържах и невинно попитах дали посланик Неделчев е разбрал позицията му или Р.Николов е възразявал в мислите си. Разговорът прекъсна.

През 1968 г. посолството на НРБ е било претъпкано от временно командирован персонал, предполагам разузнавачи и „ре/контра/”разузнавачи. Явно някои от тях са умеели да подготвят добри анализи със засичане на източници. От пролетта на с.г. е имало поне 2-3 сеанса в денонощие за излъчване на радиограми. Неизменни адресати на грамите са министрите на външните работи Иван Башев и на отбраната Добри Джуров, председателят на КДС Дико Диков. Ако е по-занимателна и до Тодор Живков като председател на Министерския съвет, който я е резолирал понякога до членове на Политбюро, като 1-ви секретар на ЦК на БКП.

Според архивите, убитият на 09.09.1968 г. български войник, пиян и въоръжен, бил дезертирал, но убийците му все пак са подведени под съдебна отговорност.

Съветник в посолството бил разярен, защото в духа на социнтернационализма привечер извън столицата качва в колата си 2-3 закъсняли девойки, да ги превози по тяхна молба до близко населено място. Когато те разбират, че е българин, настояват да спре. Слизат насред полето и продължават пеша. Изводът на съветника е емоционален: “Дотам докараха младежта ревизионизмът на Дубчек, Смърковски, Кригел, Шик!”.

Два-три дни преди нахлуването отговорен другар от ЦК на ЧКП информирал, че ситуацията е под контрол, въпреки ревизионистичните стремления. За влизането на танковете посланикът Стайко Неделчев разбира от радиото.

По съвпадащи данни на чешки историци по време на окупацията в Чехословакия са загинали 72 души, 266 са били тежко ранени и 436 са лекувани амбулаторно. Абстрахирам се от многобройната емиграция на интелигенция на Запад, от резултатите на „нормализацията”. У нас също последва „затягащ кадрови преглед на редиците” на базата на доноси и „сигнали” за неблагонадеждност, „неправилен” класов произход на родител/и и пр. Както ми се случи на 13.10.1969 г. с изключване от Висшето народно военно-морско училище „Никола Йонков Вапцаров”, Варна.

Иначе в деня на агресията нямаше как да знаем за нея. На тази дата бях на практика като курсант във ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров” на борда на едноименното учебно корабче, тогава акустирало в Созопол. На 20.08. с.г. със съкурсанта ми Павел Павлов, (сега капитан далечно плаване) в разрешен до 23,00 часб гарнизонен отпуск бяхме заседнали в заведение и се върнахме в 02,00 ч. на 21 август на борда. Комът (=командирът) на Вапцаровчето кап.2-ри ранг Папазов, съпроводил и нещо като патрул да ни търсят, беше бесен по моряшко-каруцарски. „Къде ходите, бе...?” Ние мънкаме, за беля: „...ами в ресторанта..., едни чехкини...”. „Какви чехкини, бре, калпазани! И точно чехкини ли? Да не би ...те да пляскат на обратно по стълбите?”... А поради липса на помещение за задържане под стража (арест) ни отправи във форпика, тясно помещение под първата мачта, в трюма, в което са нахвърляни стари въжета и платна. За полягане нямаше място и цяла нощ се подпирахме изправени на мачтата.

А коя е истината за гибелта на иконата на Пражката пролет? На 1 септември 1992 г. при тежко транспортното произшествие на свободен път по автомагистралата Братислава-Прага в автомобил БМВ с професионален шофьор- екс/профи/каскадьор Александър Дубчек е намерен на десетина метра от колата. Обществена тайна бе, че той не обичаше да закопчава предпазния колан и да се вози отзад, като в случая. Хоспитализиран и опериран е в Прага, не в близкия „поне равностоен мед-център Бърно” (по оценка на сина му хирург д-р Павол Дубчек, според другия му син Петр, с когото се запознах в Братислава), но на 7.11.1992 г. е починал. Въпреки настояването на д-р Дубчек, на концерна БМВ е отказана експертиза на катастрофиралата кола. Не е намерено куфарчето му с лични документация по събитията през 1968 г. Същевременно медии не пропуснаха да отбележат, че в деня на инцидента с А.Дубчек във вилата си е убит жестоко бившият полски премиер Пьотр Ярошевич. Също изчезват безследно предполагаемо ценни документи от личния му архив. Конспиративно насочващата журналистика не пропусна обвръзка на двата казуса с опции за поръчкови изпълнители „на североизток, в чужбина”. А по инцидента с лицето на Пражката пролет са изказвани и изписвани доста предположения, че е инсценирано с цел Дубчек да бъде отстранен от политиката. Той беше „ас” и морален фактор! И досега си спомням благия му изказ на срещите с българския хомолог проф. Николай Тодоров през 1991 г., на които присъствах. Смъртта на Александър Дубчек е разследвана чак до 2000 г.: словашкото МВР обяви, че катастрофата не е в резултат на заговор. Оцелелият шофьор е осъден на затвор от 12 месеца. Е, и ?

Както с огорчение отбеляза Едуард Голдштюкер, словашки писател и един от духовните идеолози на събитията през 1968 г., "Пражката пролет бе погребана 2 пъти: на 21 август 1968 г. и през есента на 1989 г." В последния случай победиха либералите като проф. Вацлав Клаус, според когото третият път води до третия свят.

 

 

19 ноември 2018 г.

                                                                                    д-р Огнян Гърков

 

ogniangarkov.blog.bg

 



Тагове:   Чехословакия,   събития,   1968 г,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6439146
Постинги: 3027
Коментари: 7575
Гласове: 5931
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31