Постинг
18.06.2018 17:51 -
СПОМНИХ СИ ЕДИН ЕПИЗОД ОТ ВТОРАТА МИ ГЛАДНА СТАЧКА
Беше през м. август 1989 г. Бях вкаран в ЦСЗ без обвинение, без повод. Поради грубо нарушаване на правата ми и отказ да ги възстановят обявих гладна стачка. След като ме вкараха в болницата започнаха ежедневна битка с мен да ми продължават живота насила чрез вливане на животоспасяващи вещества. Това вършеха три лекарки, изпълнявайки заповедите на ЦК на БКП и ДС. Фамилиите им бяха Проданова, Косева и Влъчкова. Имаше още един лекар, чието име съм забравил, който отказа да разпореди мъчения спрямо мен. Една сутрин влезе при мен д-р Проданова и ядосано ми каза:
"-Веднага да почваш да се храниш, защото пикаеш чист ацетон!"
Усмихнах и се и не казах нищо. След като си излезе взех една бутилка от 1 литър и започнах да я пълня с урина. На третия ден я напълних и когато Проданова влезе на сутришна визитация и казах, че съм и приготвил подарък. Подадох и пълната бутилка и тя ме попита какво е това. Отговорих и, че е лакочистител, за да си поддържа маникюра. Тя ме погледна многозначително и аз и обясних, че преди три дни ми каза, че пикая чист ацетон.
Днес направих един тур с двата плаката. Тръгнах в 9 часа от НДК и минах по бул. Витоша с плакатите до Президентството. Минавайки покрай главния вход един цивилен задник се приближи до мен и каза да се махам оттам. Поисках да се представи. Той отговори, че се казва Васил, все едно че си пием бирата в Южния парк. Обясних му, че така може да се представя на друго място, но не и работното му място. Попитах защо трябва да напусна. Отговори ми, че имало заповед. Поисках тази заповед, за да мога да я атакувам в административния съд. Отвърна, че заповедта била устна. Тогава и аз му казах, че му издавам устна заповед да ме остави на мира.
От президентството минах по Стамболийски до пл. Македония. Това стана в рамките на час и половина. Срещнах и един поп с велосипед. Попитах го защо църквата не си гледа работата и не защитава българските граждани от избиването и осакатяването им по пътищата и улиците. Той смутолеви, че си вършат работата и аз го попитах кога правят това? Когато си легнат вечер при попадията ли?
Утре отново ще повторя тура. Обади ми се Сашо Диков. Утре в 9 ч. ще дойде при мен, за да отрази протеста ми.
"-Веднага да почваш да се храниш, защото пикаеш чист ацетон!"
Усмихнах и се и не казах нищо. След като си излезе взех една бутилка от 1 литър и започнах да я пълня с урина. На третия ден я напълних и когато Проданова влезе на сутришна визитация и казах, че съм и приготвил подарък. Подадох и пълната бутилка и тя ме попита какво е това. Отговорих и, че е лакочистител, за да си поддържа маникюра. Тя ме погледна многозначително и аз и обясних, че преди три дни ми каза, че пикая чист ацетон.
Днес направих един тур с двата плаката. Тръгнах в 9 часа от НДК и минах по бул. Витоша с плакатите до Президентството. Минавайки покрай главния вход един цивилен задник се приближи до мен и каза да се махам оттам. Поисках да се представи. Той отговори, че се казва Васил, все едно че си пием бирата в Южния парк. Обясних му, че така може да се представя на друго място, но не и работното му място. Попитах защо трябва да напусна. Отговори ми, че имало заповед. Поисках тази заповед, за да мога да я атакувам в административния съд. Отвърна, че заповедта била устна. Тогава и аз му казах, че му издавам устна заповед да ме остави на мира.
От президентството минах по Стамболийски до пл. Македония. Това стана в рамките на час и половина. Срещнах и един поп с велосипед. Попитах го защо църквата не си гледа работата и не защитава българските граждани от избиването и осакатяването им по пътищата и улиците. Той смутолеви, че си вършат работата и аз го попитах кога правят това? Когато си легнат вечер при попадията ли?
Утре отново ще повторя тура. Обади ми се Сашо Диков. Утре в 9 ч. ще дойде при мен, за да отрази протеста ми.
