Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2018 08:27 - ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2679 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 16.06.2018 11:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Тази нощ успях да поспя.
Кръвнто ми е 147/80, пулс-87. Теглото ми е 79,1 кг.
Чувствам се спокоен и уверен. Вярата ми в правотата и ценностите ми дава спокойствие и нагласа към трезва оценка на събитията и анализ на всичко, което става у нас. Властта е много нервна, държи се истерично и непоследователно. Явно нямат предварителен анализ и действията им са рефлекторни. И Борисов, и Цветанов, и Караянчева и отделните министри и депутати залагат на див популизъм, агресивен пиар и правят всячески опити да избегнат трусовете. Особено разтревожен е Борисов. Той хем се опитва да убеди българите, че е почитан навън, хем усеща, че все повече български граждани разбират, че това просто е едно истерично шматкане.
За храна изобщо не мисля. Идват ми приятели и познати. Носят си бира или им сипвам от моите запаси ракия и вино. Режа им мезе и нито за миг не помислям за хранене. Моята убеденост и вярата ми потискат тотално липсата на храна. Това ме връща назад с 29 години, когато ми се наложи да правя две гладни стачки в рамките на 6 месеца. Първата беше от 19 март до 20 април 1989 г.. Тя бе свързана със създаването на "Подкрепа" и филиалите из страната. Държа да се знае, че първата "Подкрепа" е мое дело и като идея и като реализация. Затова, именно, ЦК на БКП нареди да бъда елиминиран, за да може да бъде овладяна от комунистите. По тази причина бях привикан "за справка" в ОУ на МВР-Стара загора. "Справката" продължи точно три минути, но не в МВР, а в районния съд. Съдийката ме осъди на 1 г. 6 м.принудително въдворяване в г. Бобовдол по чл. 40 А от ЗНП /Закон за народната милиция/. Съдебното дело беш абсурдно. Не ми дадоха право на защита и на обжалване. На всичко отгоре вместо да ме изчакат в десетдневен срок, както е по закон, да отидам сам, незабавно, по етапен ред ме закараха в Бобовдол , като по този начин ме лишиха от възможността да се обадя на тогавашните радиостанции, които ме търсеха ежедневно. Пристгайки в Бобовдол ме отведоха в РПУ-Бобовдол, където ме посрещна един доста закрълен полковник с много прилягащата му фамилия Карпузов. Държа да ви кажа, че интелектът му не се различаваше от "вродено скромната" тиква ББ. Там поисках писалка и лист и обявих безсрочна гладна стачка с искания да бъда съден в открито заседание на съда с право на защита и на обжалване на по-горна инстанция. Стачката продължи 32 дни /всъщност, 34 дни, понеже през двата дни, през които ме конвоираха аз също отказах да се храня/, като работих като дърводелец до 23 ден. Понеже отказах да живея в общежитие, аз си наех стая в хотела. За някой може да се стори абсурдно, че живея в хотел, но присъдата по този член се приемаше от закона като административно-наказателна, а не като наказателна. Това означава, че мога да се движа свободно в района на градчето, но нямам право да го напускам. Или, както се употребява друг термин-изселване.
Ежедневно губех тегло. Първоначално около 1,5 кг. Като постепенно "олекването" намаляваше и се стигна до 200-300 грама. Започна да ми става студено и се налагаше да стоя под горещия душ, за да не треперя. През нощта се завивах с 4-5 одеяла, за да не треперя. На 24-ия ден отидох в болницата. Прие ме д-р Татяна Василева, с която станахме по-късно приятели. Тя изпадна в потрес, понеже показатлите ми бяха много ниски. Кръвното ми налягане беше 60/40, а кръвната ми захар бе 2,2. Тя много разтревожено ми каза, че при тези показатели не би трябвало да съм постоянно в съзнание. Отговорих и, че моята воля решава дали да бъда в съзнание или-не. В крайна сметка прокуратурата се задвижи и след 8 дни, през които ежедневно следяха жизнените ми  показатели докараха една Лада комби, внесоха ме внимателно в нея заедно с молкото ми багаж и с най-висока скорост ме откараха в Стара Загора. До мен, на задната седалка имаше доктор, който през цялото време ме държеше за ръката, за да ми мери пулса, а до него имаше пълна спринцовка, за да предприеме светкавични мерки, ако нещо стане с мен. Зкараха ме в Окръжна прокуратура-Стара Загора, където окръжният прокурор Цветков ми прочете постановление за отмяна на присъдата. Аз си давам сметка, че това стана не заради желанието на тогавашната власт да ме спаси, а поради огромен натиск отвън, вследствие на което властта клекна, а след няколко месеце окончателно се разпадна. Получили са се писма от полските интелектуалци начело с Анджей Вайда, Кристина Захватолич, Казимеж Браун, Адам Михник, Лех Валенса, Янковски и още тридесет водещи творци от Полша. Имаше писмо от "Харта 77", където първият подпис беше на Вацлав Хавел. Писма са изпратели Пен центровете на Швеция, САЩ и още няколко страни. Отделно официалните дипломатчески представители на големите западни държави са оказали политически натиск и аз бях освободен и реабилитиран. Вярно, че сега уж имаме свободни медии, но това определено не е така. Докато българските медии се правят на ощипани и като ме видят изчезват като вихър от хоризонта, вестник "Гардиън" е пуснал отново статия за мен и протестиращи родители на деца с увреждания в градинката на НС. Единствено в сряда, при това случайно, при мен се спря бившият водещ на предаване в "СКАТ" Байрактаров, който взе кратко интервю с мен и ми каза, че започва ново предаване в "Евроком" днес от 9 часа и се надява, че интервюто ще бъде излъчено.
Както виждате, нещата у нас се повтарят и управляващите правят същите грешки, както и преди. Това показва нравствена и политическа тъпота и липсата на интелектуален капацитет да управляват продължително и благотворно за гражданите на страната.
Прпуснах да кажа, че по време на гладната стачка "олекнах" от 95 кг на 56. Кожата ми висеше, понеже мускулната маса и подкожния слой мазнине бяха изчезнали. Захраних се с компот от кайсии, понеже кайсиите съдържат много важния за организма микроелемент Калий. Първата лъжица изду стомаха ми болезнено и повече не можах да поема втора в продължение на 2 часа. От ацидозата около мен смърдеше на ацетон, а тлесните ми органи бяха извън строя. Черният ми дроб бе увеличен с четири пръста, бъбреците ми бяха силно възпалени. Целият ми организъм беше тръгнал към "Орландовци", но сбърка рътя и аз останах жив. Но не това е важно за мен, а промяната в мисленето на много българи, които разбраха, че борбата на ценностните системи е най-важна. За мен това беше най-важно, както е най-важно и сега.
По-късно днес или утре ще ви разкажа за втората гладна стачка през август същата година.
П.П. Преди малко ми премериха кръвната захар. Тя е 8,1. Преди 10 дни беше 8,9.



Гласувай:
5



1. nedovolen - Благословен да си, адаш! Не можем ...
16.06.2018 10:04
Благословен да си, адаш!
Не можем да сме тялом, но духом сме с теб.
Твоята кауза е благословена от Бога. Който не е с теб, срещу кого е. Второ, срещу себе си.
Да бъде Божията воля, не нашата! Амин!

Байрактаров и той смени гарда. Както казва Г. Ифандиев, човек мисли с гъ.а си - на какъвто стол седне, така мисли.
:)))
цитирай
2. bosia - До Недоволен
16.06.2018 10:15
Аз дадох интервю, за да го проверя дали е решил да прави журналистика или политика. Ако публикува интервюто ще му дам някакво доверие. Ако не го пусне-дотам.
Аз не правя политика, а ценности. Когато политиката мачка ценностите, това означава, че ценностите са фалшиви.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11735215
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031