Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 22:23 - АНАЛИЗ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 479 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Щрихи по българо-руските отношения, този път от любородни позиции

 

В обстановката на ерозия на международната система, на компрометиране на универсaлността на националния суверенитет, перестройката на Тръмп в САЩ (вж. Вл.Костов, 20.08.2017 г.”Епицентър.бг”), на международните конфликти; на амбициите на съдбовните геофактори за България, на „тандема на ЕС” и на 2-те милиардни по население държави, международните отношения се превърнаха в поле за игра без правила. Двамата ни върховѝ политици безспорно са наясно със съюзническите и партньорските задължения, но те явно схващат и нежеланието на голяма част от електората за пренасочване на руски ракети към България, децата ни да се превръщат в пушечно месо, да разравяме Добруджа «напук» или «под диктовка» на външни фактори. Едва ли президентът Радев и премиерът Борисов не отчитат, че безкритичното придържане към € - $ солидарност за ограничаване на връзките с Русия не ни донесоха насрещни компенсации. „Освен” международни арбитражни процеси за едностранно денонсираните енергийни договори, изплащане на солени обезщетения и инкасиране на перманентни фелдфебелско-„пом-политски” заклинания да спазваме солидарността. Плюс пробутване на визии да купуваме скъпо престаряло въоръжение и некачествени хранителни стоки.И толерантност към бездарната администрация в Брюксел, некадърен роден „елит” от послушковци + 50000 преки и косвени хрантутници на Сорош и сие.

            Двамата ни висши претенденти за държавници би следвало да са наясно, че Русия е една от най-неподходящите арени за външнополитически ербаплъци и за персонални и/ли политически его-дуели. Свидетели сме как рояк калинки, в строй след владеещ/и главно елементи на телесния език (предимно целувачи) вместо чужди езици, направиха необходимото, за да изолират президента от изявите на Българското председателство. И на „Дондуков-2” решиха да контрират чрез еманципиране в лоното на българо-руските политически контакти. Оставам с впечатление, че чиновници от срещуположните тротоари на булеварда подкокоросват началниците си срещу другия.

А интересите на страната ни изискват единен, съгласуван подход със сложния за нас геополитически фактор Русия. Където военните паради и демонстрацията на сила са историческа традиция. Михаил Горбачов твърдеше, че военният бюджет на СССР е възлизал на 30-75% реално от бюджета, с преки и скрити в други параграфи разходи. В Стара Европа и в Западното полукълбо има съмнения дали тази съветска традиция е променена в Русия. Но в тактиката на руската дипломация за разединяване на европейските страни промени от съветската не са забележими. Поне в компетентната институция в държавата ни - МВнР, в лицето на все още налични външнополитически експерти в централата в София, би следвало да са в течение. Както и рутинираните ни посланици  към ЕС в Брюксел, Москва, Берлин, вместо да заемат по-отговорни позиции за постигане на единодействие между премиер и президент, се съсредоточават около чиновническо послушание в името на кариерата и вероятно по-достойни пенсии.

            Именно тези хора и институция разбират, или са обучени на курсове главно в САЩ за различията в понятията policy (= oпределен курс на действия, който се възприема и следва, т.е. политика) и politics (методи и маневри, ползващи интриги или стратегия за достигане на някаква позиция, т.е.политиканстване). Последното не е препоръчително с държава като Русия, с която ни свързва Освобождението от турско робство, близките езици и култура, добри междучовешки контакти, поне енергийна зависимост, десетки хиляди руски жилища в България. Но и много горчив опит, пренебрегване и загърбване, „обособяването на държавицата със столица в Скопие”.

            Цели 3 месеца след 140-годишния юбилей на 3 март звучи несериозно през десетина дни да посетят Русия президентът и след него премиерът на България. Като васали от победена държава пред североизточната Висока порта ! Приет в Москва от руския премиер и изпил кафенце със съпругата си на Червения площад, българският президент трябваше да отпътува ч-а-ак в Сочи за среща с руския президент!? И в 6-минутния брифинг след разговорите Путин си даде труда да говори само 1 минута?

            Р.Радев „призна” за 3-те провалени проекта, но никъде не чух да е изложил пред Путин историческата истина за пътя на българската писменост и култура към Русия. Или да е поискал разяснение по менторско-хашлашките нападки на патриарх Кирил, на Чижов и «политиците» Жириновски, Рогозин, Пушков, Толстой; на пропагандистите Соловьев, Норкин и т.нар. Багдасаров, на говорителката на РМВнР Захарова? Нито чух звук за връщане на присвоената част от българския държавен архив, нито извинение за унизителната медийна пропаганда по адрес на «каещите се неблагодарници българи-предатели». Може би пък премиерът Борисов да повдигне тези теми за българското национално достойнство ? Може би, но най-вероятно и вие да не вярвате в това, нали ?

            Получи се анекдотичен протоколно-политически казус: визитата на пряко избрания държавен глава да бъде подгряваща на тази на министър-председателя? А за посещението на последния българската общественост да узнае чрез руските медии и Кремъл? Или това бе израз на своеобразна евразийска благодарност за балансираната позиция на България по Островняшките твърдения за аферата Скрипал с последвалата папагалщина в управляемата, дисциплинирана международна демократична общност ?

            Като че ли визитите в Русия са планирани от професионален подигравчия с българското национално и държавно достойнство ? Или некомпетентно ?

            Надявам се и в двете български конституционни институции да са разбрали, че в Протоколите за установяване на дипломатически отношения от 1991 г. и в Договорите за приятелски отношения и сътрудничество на България с Русия и с Украйна поотделно косвено е залегнала постановката, че Крим е част от Украйна. Без денонсации. Засега.

            Борисов поне се усети да предшества посещението в Москва с визита в Киев. Без да омаловажавам доблестта на Димитър Пешев, свързан с икономически интереси с областта Юдея години преди подвига си, мисля, че в Украйна можеше да стартираме с паметни плочи на други хора. С по-големи заслуги за българо-украинското общение.

            Далеч по-сложни са навиците на различните обществени групи в България в отношенията с Русия и крещящата НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОСЪВРЕМЕНЕН ИСТОРИКО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЧИТ в българската ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА,  във ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА, в «ДЪЛГОСРОЧНИ/ТЕ ОПОРНИ  ТОЧКИ» на нашите политици и експерти с РУСКАТА СТРАНА ПО БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ на първо време на събитията по 2-те основни теми:

 

1.     ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО.

2.     СЕПТЕМВРИЙСКИТЕ СЪБИТИЯ през 1944 г. и последствията от тях.

 

Отделно: За участието на България в края на Втората световна война, бомбардировките на ВВС на САЩ и Великобритания (1943-44 г.).Ролята на «великите» сили; 1989 г., планът Ран-Ът, т.е. унищожаване на икономиката, вкл.”читавата” и пр. Еврофондовете - компенсация за загубените работни места, „ангария” в ЕС и САЩ.

 

            По т.1 (Освобождението): Кои са възловите два руски мотива за Руско-турската Освободителна (за нас българите) война през 1877-1878 г.:

1. Константинополският вектор с ПРОправославно-славянско идеологическо натоварване (по формулировки на проф. Боян Чуков).

 2. Подсъзнателна емотивна благодарност на руския царизъм и интелигенция с реализиране на конкретни действия на частично отблагодаряване за огромния и безценен  религиозно-културен, в т.ч. езиков и човешко-ресурсен принос на БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ (Волжка и Аспарухова Българии) за създаването на Русия, вкл. на Киевская Русь.

На практика, извън дълбоката ни признателност, преклонение и емоционална благодарност, подписването на Санстефанския предварителен мирен договор от двете воюващи империи има решаващо влияние като отправна точка за териториалното, организационно-административното и пр. възстановяване на българската държавност на основа укрепване на българската нация и народност. Благодарни сме и за това!

 

Европейската научна мисъл, в т.ч. в изследвания на световно признати учени-историци от Казан, Уфа, културолози от ранга на акад. Дмитрий Лихачов и др. солидни научни източници са единодушни, че:

1.     Войната 1877-78 г. е последната крупна военна и външнополитическа победа на руския царизъм и мултиетническата му, преобладаващо европейска имперска войска. Високо се цени и българското участие и саможертвеност.

2.     Summa summarum Русия има едва 3 еволюционно-цивилизовани етапа на развой: Първи: Kомпилиране на възможното от византийския държавен опит, Втори: БЪЛГАРСКИЯТ ЕТАП и накрая, Третият – руски. Според про/западни научни корифеи с чувство за хумор: Русия е вероятно не най-успешната СЪ-творба на предшествениците ни от Волжка и други Българии.

 

По т.2: Обявяването на война на Княжество България на 5.9.1944 г. от СССР, сътворяването на държава със столица Скопие, присвояването на държавните архиви, участието на България в Отечествената война са предостатъчно събития за критични резерви по тезата за „второ освобождение на България”, този път от фашизма.

 

В заключение: Нашите предшественици отдавна са оставили в миналото зад гърба на конете си Азия и Евразия. Но днешната руска пропаганда у нас, в Централна и Източна Европа е отчасти асиметрично бойка. Българските русофоби се опасяват от „петата колона” на руското влияние, енергийната зависимост, контрол над стратегически стопански обекти, множеството руски частни имоти  у нас, ежеседмичните излъчвания на руски филми по български телевизионни канали на нереципрочна основа. Фобите дори си задават въпроса къде всъщност се подготвя „Нова Русия”, в Източна Украйна или на българското Черноморие? От емисии по руски ТВ-канали и социални мрежи (предавания на Соловьев, Михеев, Мараховски и пр.) лъха на имперска грандомания и едва ли не подготовка на населението за война.

Време е да пресечем външнополитическото аматьорство и популизъм в отношенията с Русия на концептуално-консенсесуална, научна основа. През 1994 г. в управление «Източна Европа и страни от ОНД» (ИЕСОНД) на МВнР подготвихме концепция за развитие на отношенията с държавите от региона, с акцент върху Руската федерация. Съгласувахме я с ключовите ресорни министерства и тя бе внесена за одобрение в МС. Много вода изтече от тогава. Макар и без всенародно допитване сме в ЕС и НАТО, откъдето държави-членки и корпорации също нерядко се опитват да ни налагат волята си. Не безкористно! Но тази е друга гореща тема. Думата е за Русия...и за необходимостта от провеждане на координирана национално отговорна политика.

 

28 май 2018 г.

 

                                                            д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик,

                         н-к управление «ИЕСОНД» на МВнР (1993-96 г.)




Гласувай:
1
1



1. staler - Друга тема било---една и съща е т...
29.05 02:32
Друга тема било---една и съща е темата,една и съща е мотиката на която скачаме от освобождението до днес---малките по територии и население държавици живеят добре само и единствено в условия на неутралитет и защита на националния си интерес.Никакви солидарности васални политики и чупки към блокове,пактове,Велики и не толкова велики държави..
цитирай
2. ogniangarkov - Грешка!!!
29.05 09:19
С извинение: По т.2: Четете, моля, не Княжество, а Царство България.
ОГ
цитирай
3. get - - Господин Гърков - докога БЪЛГАРИНА - ЩЕ УЧИ ИСТОРИЯТА СИ ОТ РАЗЛИЧНИ УЧЕБНИЦИ ?
29.05 21:39
ogniangarkov написа:
С извинение: По т.2: Четете, моля, не Княжество, а Царство България.
ОГ


- Ето пример - за това, което имам в предвид? ... и то не от академични произведения - а от ИЗВОРИ-спомени!

I-во
... Из Слова-спомени, на българския национал-революционер и възрожденец от Свищов - Димитър Маринов, който ПРЕДАВА ДИАЛОГА на Стефан Стамболов СЛЕД КАТО Е ВЪРНАЛ ОТНОВО НА ПРЕСТОЛА Български – княз Александър Батенберг :
” – А кръвта на руския народ? – възрази княз Александър с болна ирония.
- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000(истинската цифра на руските загуби е 16 000 – убити и ранени при руско-турската война от 1877/78 год. – б.м.) войници и два милиарда лева.
- За избитите си синове те ВЗЕХА БЕСАРАБИЯ И ЦЯЛА ОБЛАСТ В АЗИЯ, а ЗА ИЗХАРЧЕНИТЕ РУБЛИ ТЕ ВЗЕХА ТРОЙНО ВОЕННО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ от Турция, за окупацията ТЕ ВЗЕХА И ОТ НАС двадесет милиона.
А ние?
От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души(толкова е населението на независимото-номинално княжество България - б.м.); опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда.
И какво получихме?
- Отечеството ни – РАЗДЕЛЕНО НА ПЕТ ЧАСТИ<<!!>> и РАЗДАДЕНО по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка.
- Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба!”

- С допълнението МЛАДИЯТ КНЯЗ БАТЕНБЕРГ ... той и ПЛЕМЕННИК НА руските императори РОМАНОВИ - нямал достатъчно сили да им се противопостави и заманава в изгнание!

- Нашето участие в руско-турската от 1877/78 г. възлиза на около 30 000 участващи - повече от войската на една Сърбия или Румъния ... ама - Каквото каже "освободителката" ?

II-ро
А какво МИСЛИ "ОСВОБОДИТЕЛКАТА" В БЪДЕЩИТЕ СИ ПЛАНОВЕ ... то не е за БЪЛГАРИЯ - А ЗА ЧЕРНОМОРСКИТЕ ПРОЛИВИ?
- Ето четете - казаното от ВИСШИЯТ РУСКИ ДИПЛОМАТ Сергей Спридонович Татишчев „История росийской дипломатии” издадена през 1890 г. в Санкт Петербург?

Цитат(мой превод по неговото произведение):
"„Да постъпим с България като с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята!

"Такава е в общи черти единствено разумната програма на бъдещото отношение на Русия към България, ако приемем за изходна точка убеждението, че интересите на двете страни ни най-малко не си противоречат, а напротив – достатъчно съвпадат, като служат за здраво съединително звено между тях.
НО КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО това убеждение повече НЕ СЕ СПОДЕЛЯ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВОДАЧИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ако продължителното наше отдалечаване ги отдели от нас и даже ги сближи с нашите противници дотолкова, че те поеха положителни договорки с тях, те влязоха в заговор против Русия?
АКО Е ТАКА, НА РУСИЯ НЕ Й; ОСТАВА НИЩО ДРУГО, освен да погледне право в лицето на опасността и, осъзнавайки погрешността на своите по-раншни въззрения за България, да се освободи от всякакво съчувствие към тази страна, нейните водачи и население, да ги признаем за свои заклети врагове, толкова по-непримирими, колкото по-значителни са оказаните от нас благодеяния.
ЩОМ КАТО СЕ УБЕДИМ В ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ИЗМЯНАТА НА БЪЛГАРИТЕ, ние следва да се отнасяме към тях като към врагове, без да се утешаваме с мнимо различие между настроението на народа и неговите водачи, той като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство.
Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. ЦЕЛ НА НАШИТЕ УСИЛИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕ "ЦЕЛОКУПНА" БЪЛГАРИЯ, А ПОДЯЛБА ДОРИ НА СЕГАШНОТО КНЯЖЕСТВО МЕЖДУ НЕГОВИТЕ СЪСЕДИ: румънци, сърби и гърци, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ШИРОКА ИВИЦА ПО ЧЕРНО МОРЕ, КОЯТО РУСИЯ може ДА ПОТЪРСИ НАЧИН ДА ОСТАВИ ЗА СЕБЕ СИ.
С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и се присъедини към страната на нашите противници, както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия."
- край на цитата по С.С. Татишчев.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6130714
Постинги: 2975
Коментари: 7518
Гласове: 5876
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031