Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11 18:07 - ИНТЕРВЮ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
2



  • T
  image Огнян Гърков: Натрупаното недоволство от Меркел доведе до ситуацията в Германия Номинирането на нов кандидат за канцлер от CDU/CSU е възможно само след разпускане на настоящия ХIХ парламент Автор Евелина ГечеваПубликувано на24 ноември 2017 Сподели  

Огнян Гърков е дипломат от кариерата. Бил е посланик в Прага и в Братислава. Владее 5 чужди езика. Краткосрочен наблюдател на ОССЕ в парламентарни и президентски избори в Косово, Сърбия, Украйна и Молдова. 3 г. преподава в катедра “Политология” на СУ “Св.Климент Охридски” по специалността “Международни и регионални организации”. Защитил е дисертация на тема: “Отношенията между България и ФРГ след идването на власт на коалицията ХДС/ХСС-СвДП”. Член е на Българското дипломатическо дружество.

 

Г-н Гърков, за първи път в следвоенната си история Германия се оказва без правителство след редовни избори. Очаквате ли да се стигне до предсрочни избори или президентът Щайнмайер ще намери път към коалиция?

Да, до последните парламентарни избори управляваше поредна голяма коалиция на консерваторите от сестринските партии ХДС/ХСС  и социалдемократите – ГСДП. На 24.10.2017 г. в ХIХ-я състав на Бундестага (Долната камара на парламента) бяха избрани общо 709 депутати. От тях 246 за  ХДС/ХСС, 153 – ГСДП; 92  за Алтернатива за Германия (АГ); 80 – за либералите от СвДП, 69 за Левицата,  67 – Съюз 90/Зелените, а 2-ма „бяха отделени” от АГ без парламентарна група.Президентът Щайнмайер, обигран дипломат, двукратен екс-външен министър и вицепремиер,  засега прави всичко възможно, за да избегне прецедента „предсрочни избори поради несъставяне на правителство”, които биха стрували около 100 млн. евро на данъкоплатеца. През тази седмица той прие на отделни консултации лидерите на несъстоялата се засега черно-жълто-зелена коалиция „Ямайка” (ХДС/ХСС-СвДП-Зелени, т.е. консерватори-либерали-зелени), вчера разговаря с председателя на ГСДП Мартин Шулц, а през следващата седмица се очаква да приеме лидерите на Левите и за първи път – на заклеймената като крайно дясна партия АГ в търсене на възможности за преодоляване на кризата за съставяне на правителство. Трудно ми е да се ориентирам към еднозначен отговор, още повече че Интернет-доставчикът ми «Близу» успя да преустанови приемането на ключовите немски ТВ-канали ZDF и ARD. Едва ли защото по темата бегълци те все повече наподобяват на емисиите на телевизионните канали на ГДР. Но желая успех на президента, като в никакъв случай не изключвам предсрочни избори.

Възможно ли е германските социалдемократи все пак да се съгласят на голяма коалиция?

До встъпването си в длъжност президентът Франк-Валтер Щайнмайер принадлежеше към дясното крило на ГСДП, умерените реформисти. Не изключвам възможността да сондира частична подкрепа на правителство на малцинството на Меркел, но при ясно отрицателната засега позиция на председателя на партията Мартин Шулц за подновяване на досегашната голяма коалиция, едва ли ще бъде поставено под въпрос единството на партията. Същевременно 30-ина депутати от дясното крило на ГСДП в Долната камара на парламента, други регионални и младежки  партийни активисти поставят под въпрос стратегията на председателя Шулц, висши зелени функционери пледират за „раздвижване” на ГСДП за преговори. Според френски, чешки и словашки наблюдатели г-жа Ангела Меркел теоретично може да предложи подновяване на проучвателните преговори след известна пауза, но различията между партиите са големи.Включително между партньорите в кандидат-коалицията «Ямайка». Мартин Шулц и председателят на СвДП Кристиян Линднер са подложени на осезаем обществен натиск, вкл. от председателя на Бундесрата (втората камара на парламента, представляващ отделните провинции на федерално равнище), длъжностното лице, което замества по Конституция федералния президент при необходимост.На по-ниско ниво СвДП – допуска възобновяване на преговорите по коалиция „Ямайка”, депутати и регионални лидери на ГСДП, СвДП и др. партии обещават подкрепа на правителство на малцинството на ХДС/ХСС по европейската политика, отчитайки общите национални интереси Германия да остане в центъра на променяща се Европа на ЕС. Същото касае и обогатяващото се разнопосочно разнообразие на политическата класа, в която се пресичат или преплитат интересите на различни групи по произход, влечения, социално положение, предразположености. Примери с депутати в Бундестага, вкл. на високи постове: Джем Йоздемир (и председател на Съюз 90/Зелени, син на турски гастарбайтери, недолюбван от Ердоган); бившият вицепремиер + министър /2011-13 г./ и председател на СвДП Ф.Рьослер е осиновен виетнамец; сегашните новоизбрани: председател на Бундестага е мъж в неравностойно положение, с физически увреждания; едната заместник-парламентарна председателка е от Съюз 90/Зелени – последователка на Сафо от остров Лесбос, другата (от Левицата) – до 1990 г. дружинна пионерска ръководителка в екс-ГДР, зам.-председателката на парламентарната група на Левицата Севим Дагьделен е етническа кюрдска туркиня и пр.

При нови избори как очаквате да се промени влиянието на партиите – кои очаквате да спечелят по-голяма подкрепа?

Промените едва ли ще са големи. Предполагам, че ХДС/ХСС ще спечелят отново при приблизително запазена констелация на политическия спектър.

Ако има избори, какви биха били евентуалните бъдещи политически партньорства?

Малко вероятно изглежда съотношението на силите в парламента да се промени съществено. По актуалното състояние на социологическите проучвания, които и в Германия са често спорни, съставът на партийните фракции отново би създал условия за договаряне на „разчекната” = трипартийна коалиция „Ямайка”, т.е. ХДС/ХСС-СвДП-Зелени или за разкрачена = голяма коалиция, сиреч от първите две партии по брой на получените гласове. По други проучвания най-желана от анкетирани избиратели е коалиция само от ХДС/ХСС-СвДП, следвана от нова, центристко-лява разчекната коалиция между социалдемократи, зелени, леви.

Защо се стигна до тази трудноразрешима политическа ситуация?

От натрупано недоволство след 3-те досегашни мандата на управление на Меркел в резултат на орязване на социални предимства, но преди всичко от първоначалния й призив към неевропейските мигранти да бъдат добре дошли в Германия. И не на последно място от лидерския егоцентризъм на канцлерката Меркел, която според Кр.Линднер (СвДП), не подкрепяла компромисните предложения на либералите и пресирала делегацията му да одобри безкритично договорките и коалицията й със Зелените. Линднер не желае повече да преговаря с тях, с Меркел и въобще по коалицията „Ямайка”. От ХДС обвиняват в егоизъм пък самия Линднер. Както стана известно, като основни пречки за провала на преговорите бяха изтъкнати различията по темите мигранти (квоти, събиране на семейства) и екологичната проблематика (замърсяването от автомобилите и от електроцентралите, работещи с въглища).

Докъде може да стигне в правомощията си президентската институция, която досега не е имала да решава такъв казус?

Съгласно член 63 на Конституцията изборът на канцлер от депутатите в Бундестага може да стане в до три кръга на гласуване (ал. ал. 2-4). Президентът предлага канцлера (ал.1). Ако Бундестагът не успее да избере канцлер в 1-я кръг с абсолютно мнозинство, до 14 дни следва 2-ри тур – избор с обикновено мнозинство. При съставена коалиция  с над 355 гласа в случая (т.е. 50% + 1), канцлерът би бил избран още в 1-я кръг. Алинея 4 разпорежда обаче, че ако след двата кръга няма избран канцлер, следва незабавно да се проведе 3-то гласуване – за избор с относително мнозинство. Ако тогава се получи кандидатът да бъде избран с абсолютно мнозинство, президентът е длъжен да го назначи за канцлер до 7 дни.  Ако кандидатът не е избран с абсолютно мнозинство, президентът е длъжен до 7 дни или да го назначи за канцлер, или да разпусне парламента.

Изборът на канцлер в 3-я тур означава правителство на малцинството, т.е. управление, което да се опира на непостоянно мнозинство. А. Меркел досега отхвърля този рисков вариант, който би бил прецедент във ФРГ след 1949 г.

Конституцията не ограничава моралното право на президента да определи депутат с най-много гласоподаватели да оглави правителство на малцинството (в случая Меркел).

Засега другата възможност се очертава като най-вероятният изход, подкрепена от 58,4% от анкетираните от ИНСА сред всички партии. Всеки четвърти анкетиран разчитал на друго решение. Има и анкети с по-ниска подкрепа за нови избори. Най-вероятният им период би бил през пролетта на 2018 г., около Великден.

Възможно ли е CDU/CSU да номинират нов кандидат за канцлер? Би ли било добре за страната, ако Меркел се кандидатира за още един мандат?

Номинирането на нов кандидат за канцлер от CDU/CSU е възможно само след разпускане на настоящия ХIХ парламент. Сега не. Защото след частичното конституиране на ХIХ-я Бундестаг г-жа Меркел е само и.д. управляващ канцлер, получила най-много гласове на изборите и по чл. чл. 67-68 на Конституцията няма право да поиска вот на доверие, опция от която през 2005 г. се възползва екс-канцлер Герхард Шрьодер.

Ако бъдат свикани избори в началото на 2018 г., за Ангела Меркел ще е трудно да остане начело на ХДС, прогнозира Франс прес.

Вероятно не Ви е убягнало от вниманието, че на 11.10.т.г. във Frognews.bg представителят на фондация „Фридрих Науман” Даниел Каддик «спука медийния балон» за приятелство между А.Меркел и премиер Бойко Борисов под заглавието: « Борисов не е приятел на Меркел, обича да се снима с нея». Във връзка с мигрантската й политика, мераците й да прехвърля бреме върху страни-членки на ЕС от «Нова Европа», неприсъединяването на България към Шенгенското пространство, мисля че би било добре да й се предостави време за размисъл над стореното. С вечната човешка надежда към непознатото и упование, че наследникът й ще бъде по-слабо склонен към дисциплиниране с неоколониалистични замашки.

Какво правителство би трябвало да се състави, ако се стигне до служебен избор от президента Щайнмайер на депутат от Бундестага?

В сегашната ситуация той има право да подкрепи само г-жа Ангела Меркел начело на правителство на малцинството, чийто състав би бил ресорно-политически.

Ще се увеличи ли подкрепата за „Алтернатива за Германия”?

Въпреки демократичните репресии, допускам, че ДА. Дори само защото в Източна Германия, където Алтернативата е относително по-популярна, глобализационно-житейският опит е по-задълбочен в сравнение със западногерманските представи за мигро-ислямско присъствие под перманентен щатски, в т.ч. отчасти афроамерикански „мониторинг” от 7 десетилетия. Нима четирите ключови „дихотомии” на АГ, за които съм споменавал и преди: „суверенни нации срещу европейска свръхдържава”, „граждани срещу елити”, „субсидиарност срещу брюкселския централизъм” и „немски платец – чуждестранни консуматори” са загубили актуалност за нови избиратели? Основните политически партии се опасяват, ако се стигне до нови избори, Алтернативата да спечели повече от 13%, с които за пръв път тя успя да влезе в Бундестага като трета парламентарна сила.

Въпросите зададе: Евелина Гечева




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 5347937
Постинги: 2710
Коментари: 6697
Гласове: 5617
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031