Президентът Радев за първи път сложи папионка в САЩ В изявленията си в САЩ президентът даде да се разбере, че не желаем неблагожелатели по всички азимути. Той предложи създаване на информационен регистър, в който да се впишат българи и български организации от чужбина.Медийните спорове президент-премиер по време на визитата са недопустими, селяндурски.Необяснимо за мнозина е включването на г-жа Д. Радева като придружаваща. Основните цели на посещението на Румен Радев в САЩ (18-24 септември 2017 г.) бяха традиционни като за новоизбран български президент: 1. Да представи страната ни – в случая - на 72-ата сесия на Общото събрание (ОС) на ООН. 2. Да установи лични контакти, респ. да ги продължи, с други държавни глави и влиятелни представители с цел укрепване на двустранните и многостранните отношения на България в света. 3. Да установи личен диалог - с репрезентанти и пряко - с българската диаспора в САЩ, да добие конкретни представи за живота и проблемите й с перспектива поддържане на връзка с родината. По отразеното в масмедиите реализацията на президента ми направи преобладаващо позитивно впечатление, въпреки критични бележки и коментари. 

По т. т. 1-2: Освен възловата изява, Обръщението към ОС, добро впечатление направиха участието/присъствието му в годишния форум "Отдаване на почит към героите на световната кампания срещу екстремизма и нетолерантността", изява под патронажа на ЮНЕСКО: в глобалния бизнес форум на Майкъл Блумбърг + разговорите му с него, с лидери на еврейски/те организации от САЩ (за участие в тази среща командировка си бе издействала и екс-МВР-министърката Р.Бъчварова) и с президента на Световна банка; срещата с щатски компании-настоящи или евентуално бъдещи инвеститори у нас. Добре бе, че президентът е имал време да посети международната конференция „Предотвратяване на използването на интернет за терористични цели“, организирана от, но най-вероятно под егидата на, Еманюел Макрон и Тереза Мей. 

Основните теми и позиции в обръщението на президента към ОС на ООН бяха удачни: опазване на границите,  осигуряване на  балансиран подход чрез Глобалния пакт по миграция. Отрадно бе, че президентът последователно прокарваше  и извън ООН тезата за необходимост от трансформация на европейската политика към мигрантите чрез фокусиране на подкрепата на ЕС за решаване на икономическите и социални проблеми „на място”, т.е. преди всичко в държавите на произход на миграционните потоци.
Той изрази грамотно позициите на страната ни по опасните за мира огнища на напрежение и конфликти, по иранската ядрена програма и безотговорните действия на КНДР, заяви подкрепа за Глобален акт за екологичните промени в климата, отправи политически декларации за избавяне на света от бедността – в духа на Дневен ред 2030 и Целите за устойчивото развитие. Без да поставя под капка съмнение основните ни външнополитически жалони и  приоритети, г-н Радев представи, вкл. на английски език, една принципна и национално достойна трактовка по актуалните международни проблеми.  Отстояваща национални интереси и във взаимоотношенията ни със САЩ, Европейския съюз и Руската федерация, в т.ч. в сферата на енергийната ни обвързаност.

В изявленията си и по други поводи президентът даде недвусмислено да се разбере, че не желаем неблагожелатели по всички азимути. Подтекстът бе прозрачен: че България няма афинитет да става арена на конфронтация, особено между ядрени свръхсили, да вади със свои ръце кестени от чужди огньове. 
Главно в срещите в ООН, с Гутиереш и Лайчак, бе очертан приносът ни за европейското сътрудничество на Балканите, край Черно море и  Дунав. ГС на ООН Гутиереш дори ни похвали за договора за добросъседство със Скопие.

По т. 2: Влияние оказва и текущото присъствие на други държавни глави на откриването на сесията, но отчитайки интензивността на срещите му (с Доналд Тръмп, президентите на Украйна, Иран, Узбекистан, краля на Йордания,  холандския премиер Марк Рюте, Бил Клинтън,  вероятно има и други, по-епизодични), бих допуснал преобладаващо позитивно изпълнение. Отправената покана за посещение към президента и вицепрезидента на САЩ бе уместна, първоначалният контакт с него, дори и мястото на реализацията му – също. На работната среща с инвеститорите и пред медии той подчерта стратегическото  ни партньорство със САЩ и открои посланието на Тръмп пред ОС на ООН за суверенитета и за военната мощ.

Изглежда, че  фокус на външнополитическите му контакти бе разширяването на политическия хоризонт на страната ни към държавите от Средна Азия и Близкия Изток, където, преди години България имаше добри позиции. Положително за мен бе  косвеното наблюдение, че поне президентът ни няма публично поведение като на тарикат от селски седянки, респ. вечеринки (от миналото). Много коректно Румен Радев подчертаваше, че за изпълнение на добрите двустранни намерения  ще разчита на подкрепа от правителството на премиера Борисов.

Контактите с Рюте, един от основните противници на нашето присъединяване към Шенген и еврозоната и с Петро Порошенко бих дефинирал като целевѝ. Считам, че президентът 
основателно е поставил пред украинския си хомолог въпроса за защитата на правата на украинските българи там заради дискриминациония езиков закон. При наличие на план на правителството за реакция по темата, в бъдеще бихме могли да се позовем на този разговор. Още повече, че украинските и други живеещи зад граница българи са много по-подходяща работна ръка и интелигенция от сегашните мигранти.

По т. 3:  Срещите с представители на българските общности в Ню Йорк и Чикаго, в т.ч. с наши сънародници, този път и с работещи за световни компании във финансовото Сити на Чикаго, по традиция са акцент по време на посещението. 
Нормално бе президентът да благодари на сънародниците ни за запазената им връзка с родината, за съхраненото национално самосъзнание и чувство за общност, за съботно-неделните училища, които създават условия за опазване на родния език. Да посети българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго и местния Департамент по образованието, да поздрави сънародниците ни там с признаването на българския език като официален в образователната система на щата Илинойс, да разгледа българския православен храм в Ню Йорк,  а в тамошното ни Генерално консулство: да срещне екс-президента Петър Стоянов. !? Реалистично прозвуча изявлението му:„За мен България ще е успяла, когато кажете на вашите деца да се върнат, за да учат и работят в нея“, а част от призивите му да се окажат за част от българите тривиални. 

Приветствам апела на Р.Радев към МВнР да работи за създаването на културен център, който да разпространява българската култура, традиции и фолклор в Ню Йорк. 
Президентът предложи създаване на информационен регистър, в който да се впишат българи и български организации от чужбина. Тоест, своеобразна борса на доброволен принцип за връзка между персонал и инвеститори (т.е. с браншови, образователни институции, и бизнеса у нас) , които реализират проекти в България.

Предложението му се оспорва, защото: а) не е изяснено дали трудовите кадри и бизнесът имат потребност от такова посредничество, б) и сега дипломатическите ни представителства в чужбина поддържат връзки с хора и общности, които доброволно са им предоставили данните и инфо-портал може да бъде създаден на тази основа.
Недоволството от визовия режим за българите в САЩ бе изложено с вещина. Може би в бъдеще ще бъде повдигано на подходящо политическо равнище, с позоваване за реципрочност. Без да обсъждаме в дълбочина двойните политически стандарти на утвърдените демокрации спрямо нарушители на границите, незаконни пришълци и пр. мигранти, бих адмирирал изказване на нашия президент в полза на действията на щатския президент в тази насока като пример за подражание. И като препоръка на г-н Р. Радев към българското правителство и Народното събрание.

Ако обаче твърдения в печата, че премахването на визовите ограничения за пътуващите до САЩ български граждани е било възможно преди няколко години чрез нанасяне на биометрични данни в българските паспорти, сегашното правителство би следвало да изясни обстоятелствата и актуалните възможности.

Предшестващият български президент не може да послужи като пример на подражание, но не ми е известна единна протоколна практика в света, още по-малко в САЩ, за придружаване или не на президента от съпруг/а на упоменатия международен форум + на неизбежните двустранни срещи. Легитимните многоженци обикновено подбират една съпруга, покоен немски канцлер пътуваше навсякъде И с жената, с която живееше. Тя бе включвана до развода му в делегацията като технически сътрудник. 

Още, за сведение: От „лагера” на Доналд Тръмп твърдяха, че за г-жа Мишел Обама - като първа дама - щатският бюджет е похарчил за двата мандата 12 млрд. долара. Е, България нито има тези възможности, нито ми се вярвам управляващата върхушка да е щедра към администрацията на президент с мъжка национална позиция, съпровождан от съпруга-дама, а не от влажния поглед на бодигард или шофьор.
 
Е, визитата на  президента не мина и без някои слабости:

Част от критичните бележки вероятно се дължат на вътрешно-политическата поляризация, недоизяснена фактология или некомпетентност (за срещите с Порошенко, донякъде с Клинтън, включването на г-жа Радева като придружаваща, за инфопортала).

Медийните спорове президент-премиер по време на посещението показват не само характер, воля или решимост. Те бяха неуместни, поне като форма. Недопустими, неевропейски, с извинение - селяндурски!  Белким не се повтарят повече, наистина.

Дано ми е убягнала от вниманието отговорна среща в Администрацията, поне в Държавния департамент на САЩ, но подобни реалности са въпрос на професионалния капацитет и умения на нашето посолство във Вашингтон, на президентския екип.

Извън дискрецията ни е да вземаме политическо отношение по междупартийни, междуличностни или междукланови съперничества /във водеща или не/ държава-съюзник.  Не знам чия е била инициативата за контакт с екс-президента Клинтън, дали е била държавническо-политическа, чиновническо-аматьорска, или по лично желание на един от двамата. Но щом или ако е бил договорен, не бих хиперболизирал с протоколното и реципрочно по възпитание и куртоазия обстоятелство да го покани у нас. Важно е, как точно е била изречена поканата и как ще бъде отразена в медиите.
    
По миграцията ми липсваше изречение-полупозиция-подсказка, че България е сред страните, които нямат вина за колонизациите в миналото.

Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик