Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09 22:40 - ЧЕТЕТЕ И МИСЛЕТЕ /ако можете/
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

КАКВО СТАВА В БЪЛГАРИЯ

Това не е мой авторски текст. Това са 78 и 79 глава от „Котешка люлка” на Кърт Вонигът. Чел съм книгата преди 40 и кусур години, но не съм я забравил. Многократно съм я цитирал.

Прочететя и вие. Там ще видите много неща, които са се сучили и на нас всички. Защото ние все още живеем в една страна, където властта и опозицията са много близки приятели, но за да могат да вярват на властта привидно се разделят и започват сериозна експлоатация на народонаселението. Това е най-лесния и сигурен начин да контролираш изцяло събитията и да си на власт винаги, независимо от властта.

Четете и сравнявайте!

 


"...— Когато преди години Боконон и Маккейб взеха властта в тая нещастна страна — обясни Джулиън Касъл, — те изхвърлиха свещениците. След това Боконон с цинична лекота създаде нова религия.

— Знам.

— Когато стана ясно, че нито някое правителство, нито икономическите реформи ще направят хората по-малко нещастни, религията се оказа единственият реален инструмент на надеждата. Истината бе враг на народа, защото бе ужасна. И Боконон посвети живота си на това да снабдява хората с все по-сполучливи лъжи.

— И как е станало, та са го обявили извън закона?

— Той сам си го измисли. Поиска от Маккейб да забрани религията му, а него самия — да постави извън закона, за да придаде на религиозния живот на хората повече жар и повече усърдие. Между другото той написа стихотворение на тази тема.

И Касъл издекламира следното стихотворение, което не е включено в „Книгите на Боконон“:

И казах „довиждане“ на властта,

като й обясних защо:

истински добрата религия

е особена форма на предателство.

— Боконон предложи да се въведе и куката, най-подходящото за бокононистите наказание. Беше видял такава кука в стаята на ужасите в музея на Мадам Тюсо. — Касъл подмигна зловещо. — За колорит.

— Много хора ли умряха на куката?

— Отначало не, съвсем не. Отначало всичко беше само на думи. Хитро разпространяваха слухове за екзекуции, но никой не познаваше хора, екзекутирани на куката. Маккейб си прекарваше времето чудесно, в кръвожадни заплахи срещу бокононистите — а бокононисти бяха всички.

Самият Боконон пък се оттегли в едно уютно кътче в джунглата, за да пише и се моли всеки ден, и да яде вкусните неща, които носеха учениците му.

Маккейб имаше обичай да организира безработните — или, иначе казано, всички хора на острова, — за да преследват Боконон. Големи преследвания падаха. Горе-долу на шест месеца Маккейб триумфално оповестяваше, че Боконон е обграден от стоманен обръч, който безмилостно се затяга около шията му.

След това водачите на този безмилостен обръч тичаха да докладват на Маккейб, до немай-къде смаяни и объркани, че Боконон е направил невъзможното.

Той се измъкнал от обкръжението, изпарил се и щял да продължи да проповядва. Чудо!

— Маккейб и Боконон обаче не успяха да повишат жизнения стандарт, както се казва — продължи Касъл. — В действителност животът си оставаше кратък, и животински, и груб.

Но хората вече разполагаха с нещо извън ужасната истина. Живата легенда за жестокия тиранин в града и благия светец в джунглата растеше и с нея растеше и щастието на хората. Те станаха щатни актьори в пиеса, която можеха да разбират и на която бяха в състояние да се възхищават.

— И така, животът стана произведение на изкуството — отбелязах в почуда аз.

— Да. И там е трагедията.

— Защо?

— Драмата се отрази много тежко на душите на двамата главни актьори Маккейб и Боконон. Като младежи те много си приличаха — наполовина ангели, наполовина разбойници.

Пиесата обаче изискваше Боконон да забрави разбойничеството, а Маккейб да забрави, че е бил ангел. И като се трудеха за щастието на хората, Боконон и Маккейб платиха страхотна цена — Маккейб позна агонията на тиранина, а Боконон — мъченията на светеца. Тогава и двамата се побъркаха.

Касъл сви показалец.

— Именно тогава започнаха наистина да окачват хората на куки.

— Но Боконон не го уловиха, така ли? — попитах аз.

— Чак дотам побъркан Маккейб не беше. Той никога не започна сериозно да търси Боконон. Иначе би било лесно.

— И защо не го залови?

— Маккейб все още имаше акъл в главата си, за да разбере, че без светеца, срещу когото водеше война, самият той няма нищо да струва. „Папа“ Монсано също.

— И хората продължават да умират на куката?

— Като те окачат на куката, жив не можеш да останеш.

— Искам да кажа „Папа“ наистина ли екзекутира хората по такъв начин?

— По един на всеки две години, за да поддържа страха на останалите. .."

 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 5347907
Постинги: 2710
Коментари: 6697
Гласове: 5617
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031