Какво ли ще кажем на президента Манюел Макрон ?

 

Необичайно бързото приемане на поканата за посещение у нас още на 6 юни т.г. ме наведе на мисълта, че президентът Макрон и тогава е имал идея за дипломатическа обиколка, включваща отбиване в България. Казионните медии, не без основание, ще имат основание да отчетат номинален поне политико-протоколен успех. Журналисти с достъп до справки на администрацията и по френски източници изреждат темите по двустранните въпроси от опорните точки (ОТ). За френските ОТ се споменават воля за промени в регламента на ЕС за командированите работници, за създаване на  климат на доверие по деликатната за Франция тема, антидъмпингови мерки, механизъм за отсяване на инвестициите, извън ЕС; «нечестната конкуренция с не френските фирми».

Дано само нашите експерти, поготвили материалите за срещите на президента Радев и министър-председателя с Еманюел Макрон, да не са пропуснали да подготвят подробна справка за последиците от приватизацията и «акционизиране» на «Софийска вода» с френската мегакомпания „Веолия” или под. и за простонародното вече понятие „френска”, синоним на „скъпа и хронично поскъпваща” вода!

Невъзможно е да не бъде отделено време на бъдещето на Европейския съюз. Маршрутът на обиколката Австрия - където са предвидени среща и с премиерите на Чехия и Словакия -, Румъния и България, подсказват, че Макрон търси в случая контакт с предимно колебаещи се страни по темата „безпрекословно приемане на ислямски мигранти от третия свят”. Не липсват контакти с тези страни и на немската глава на двуглавия орел = тандем, който за сетен път ще оглави ЕС. Допреди Брекзита, понякога в тандема се намесваше и Обединеното кралство.

Досегашните ми впечатления са, че тандемът по същество клони към опити за утвърждаване по принцип на модела „Европа на 3-4 скорости” с: „А-група” тандема, „Б-група” – Италия, Испания и прочие остатъка от Стара (предимно ексколонизаторска в миналото) Европа и „В-група” (или зоналните групи) – държавите от Нова Европа, главно от бившия източен блок: Вишеградската група, балтийската тройка, държавите от ЮИЕ до „експиратските две”.

Проблем за тандема са досегашните национално отговорни позиции на Виктор Орбан и полските управляващи, на чешкия президент Милош Земан, на словашката управляваща коалиция. Словакия е сред В 4 единствената членка на еврозоната, със силно немско инвестиционно влияние, напр. в автомобилостроенето. През април т.г. премиерът Фицо се срещна с г-жа Меркел, а на 4 август с.г. външните министри на двете страни подписаха Меморандум за задълбочаване на диалога, предвиждащ вкл. структуриран и системен контакт на равнище премиери. Още на 2 юни т.г. Фицо и вицепремиерът и външен министър Мирослав Лайчак обявиха, че „по договореност със социалните партньори (изреждат се) правителството е получило еднозначен мандат да отстоява влизането на Словакия в „ядрото на ЕС”, чийто двигател ще бъдат Германия и Франция” (вж. Pravda.sk , 06.06.2017). Тъй като поне на 2 пресконференции отговорите на въпросите относно условията за встъпване в „ядрото на Европейския съюз” са били оценени от журналистите като скромно-дипломатични, опозицията започна да дава израз на съмнение, че немският подтандем Меркел - Зигмар Габриел (председател на ГСДП и външен министър) притиска управляващите от бивша Чехословакия да се откъснат от влиянието на Полша и Унгария. Тоест, да разцепят единодействието на Вишеградската група. В Чехия вече се появи публична информация за опции за бъдещо кандидатстване в еврозоната.

Намеците са, че пред политиците от Словакия и Чехия се правят инсинуации, че „ядрото на ЕС” съвпада с това на Каролингите или със Свещената Римска империя на германската нация (962-1512-1806 г.г.), обединявала в разцвета си Германия (ядро), Бургундия и др. райони на Франция, Северна и Централна Италия, Нидерландия, а от 1135-утв. през 2012 г. и Чехия.

Сега е моментът и в навечерието на Българското председателство да покажем лице. Френският президент да започне да асимилира мислите:

1. Че всеки трябва да си носи постколонизаторските последствия от миналото.

2. Трябва да търсим „с ядрото” съвместно решение за циганите, с евентуални сондажи с и за Индия – като вероятно правителството ни има свой отговор за пред нашата общественост защо не е направило постъпки за усвояване на над 7 млрд. евро за бедни от Европейския социален фонд.

3. Сегашното управление на еврофондовете е в конфликт с принципите на свободния пазар и създаването на нови по-постоянни работни места в България. Корпорациите изнасят печалбите си от България и страната ни има силно отрицателен финансов и човешко-ресурсов баланс след 1 януари 2007 г.

4. Искаме Голяма Европа (вж. също Г.Готев; Ж. Пехливанова/20.08.т.г.), но с по-реално структурирани кохезионни фондове, стимулиращи създаването на реални работни места в Европа.

 5. Да помислим над процедури, ако трябва и протекционистки, за ограничаване на внос на ГМО-продукти и на нискокачествени азиатски стоки.

За българския президент допускам, че знае, но за другите политици е полезно да припомним, че два от най-големите си политико-исторически успехи България дължи на пълно и частично непълно съгласуване на позициите с т. нар. велики сили – Съединението и Обявяването на Независимостта си.

 

 

24 август 2017 г.

 

                                                                                                д-р Огнян Гърков,

л.д.р. посланик,

ogniangarkov.blog.bg

 

ЕС се превърна в СИВ. За жалост. Говори се само за "усвояване", което означава, че трябва да си будала, ако не се включиш в този грабеж. Ако обаче решиш все пак да се наредиш на опашката за да краднеш и ти някой лев, разбираш, че схемата не е направена за теб. Единствената разлика беше санирането на тези големите жилищни блоконе. Там и други хора намазаха. Но от друга гледна точка такъв социализъм нямаше и при Тодор Живков. Какво да кажат останалите 7 милиона българи, които няма да получат такъв подарък от държавата? Обществени средства могат да бъдах харчени само за обществени нужди - например инфраструктура - пътищата и тротоарите за обществена собственост и се ползват от всички.