Наложи се този път да участвам на избори не само като гласоподавател, но и като член на организацията на изборите. Вярно е, че става дума за ниско ниво, но пък исках да видя как изглежда процеса отвътре. Казвам като член на СИК и като секретар на СИК, защото тези длъжности бяха основните, които ни се паднаха на мен и на групата около мен, която участваше в изборите.

1. Предишния ден отидохме по-рано и закачахме служители на общината / в случая кв. Овча купел, София/ да дойдат, да разпечатат училището /в случая 66-то училище/, да приемем от тях всички документи, бюлетини и т.н. да организираме местата за гласуване, да запечатаме обектите, заедно с полицията и да си ходим след това по домовете.
2. Типично по български, общинарите закъсняха с 20 минути.
3. Секционните комисии се променяха до последно. За щастие, ние попаднахме в комисии, в които имаше хора от предишни избори и всичко като организация от наша страна беше ОК.
4. Училището, в което бяхме част от членовете на нашия екип /66-то/, изглеждаше много зле. Въпреки ремонтите и положените видими усилия от учители и от ученици, организирайки навсякъде из училището изложби на ученически творби, виждаше се, че нито ремонтите вътре са направени както трябва и отвсякъде си личеше, че става дума за сграда от началото на 50-те години. Навън беше старо и неподдържано. Зад училището - трънаци, по 3 метра високи, обгърнали сградата на училището по такъв начин, че и специалните части не биха могли да го преодолеят. Тоалетните - лошо състояние, въпреки ремонтите. Въздухът в училището - от лош, та по-лош. За капак, не ни даваха да отваряме прозорците, защото бяха запечатани. В изборния ден разпечатахме два прозореца и си казахме, че ако ЗАКОНЪТ НИ ЛИШАВА ОТ ВЪЗДУХ, ДА МУ ГО НАЧУКАМЕ НА ЗАКОНА. Полицаят ни видя, че отворихме прозореца, но не ни се скара. За жалост обаче, констатирах, особено след края на изборния ден, много хора пушеха в училището и особено на първия етаж около входа, беше задимено, като в лисичарник. Критикуваме правителството, а в същото време, ние сме си пълни боклуци в някои отношения. Но нека да отбележа и нещо положително. За целият изборен ден, от секцията, където бях аз, гласоподавателите НЕ ОТКРАДНАХА ДОРИ ЕДНА ХИМИКАЛКА. Нали знаете, че химикалки има във всяко място за гласуване. През целия ден наблюдавах, дали ще изчезне някоя химикалка. Ей така, заради обичта към социологията и анкетите, с които съм закърмен от малък. НИТО ЕДНА ЛИПСВАЩА ХИМИКАЛКА. Това много силно ме впечатли и реших да го споделя с вас. Случваше се някой да излезе с химикалката навън и сконфузено да се върне и да я остави на мястото си. Наглед дребно нещо, но за мен много важно, което показва, че не сме чак толкова народ за изхвърляне. Имаме си достойнство, дори и да сме бедни и тези достойнства трябва ВСЕ ПО-ЧЕСТО ДА СИ ГИ ПРИПОМНЯМЕ И ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ТЯХ.
5. В секционните комисии има представители на основните партии. Малките партии по-трудно се организират - липсват им изглежда пари и мераклии за работа. При нас нямаше техни представители нито като членове на комисиите, нито като наблюдатели. Добра атмосфера за работа, поне в тези комисии, в които ние участвахме. Обаче се виждаше, че в някои секции до "нашите", работата не вървеше добре. Например, в секцията до тази, в която аз участвах, имаше през целия ден опашка от избиратели. Ние не допуснахме това да се случи и работехме бързо и много организирано. От време на време минавах и хвърлях наоколо по един поглед и веднага се разбира, че някои гледат на работата и на живота от един по-лежерен ъгъл.

Следваща статия...