Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2017 11:08 - ЕДНО ЕЖЕДНЕВНО СЪБИТИЙЦЕ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За българо-ромската или циганско-българска (?) „интеграция” в действие

(по пресен личен опит)

На връх Атанасовден, след Банго Васил и „края на зимата”, сиреч на 18 януари 2017 г. по домашния телефон ми се обади непознат. Представи се като служител на МВР, име мисля че не спомена. Стартира с въпрос дали телефонът е на фирма или частен дом. Предупреди ме, че преди часове по разпореждане на прокуратурата е освободена банда от телефонни и много опасни измамници поради липса на достатъчно доказателства. Насърчих го с междуметие, като знак на доверие ( за прокуратурата). Запита дали досега съм имал обаждане от измамници. Споменах, че са търсили преди 3-4 години дъщеря ми. За жалост на внушителните й приятел и брат тя определила среща на измамниците пред близкото РУ на СДВР и ...те не са се идентифицирали.   

Криминалистът ме уведоми, че телефонът ни е от 60-те записани от шмекерите, за които са набелязали бъдещи действия по познатите от медиите сценарии. Групата била особено опасна, защото който не им предоставял исканата сума, 5-8-10 бандити влизали в жилището, пребивали или убивали жертвата си, отнасяйки със себе си пари и скъпоценности. Случаите били няколко десетки. Влизали без взлом. Остави ми телефон 02/82 112, на който да се обадим в случай на телефонно попълзновение. Посъветва ме да задържа „кримките” възможно по-дълго време по телефона, въпреки че според мен и те гледат криминални филми. След като приключат излиянието си, без да затварям телефона да набера дадения ми номер „на МВР”. Поиска ми и мобилен с някакво свое техническо обяснение как щяли били да проследят престъпниците.

След минути от вратата ме върна домашният телефон. Последва ТВ версията: тежка операция на дъщеря ми, медсестрата или под. ме свърза с хирург, говорещ същия завален като нея български език като в Столипиново, Факултето, Максуда, Комлука. Новото бе, че след „хирурга” ме включиха в разговор с Трети пореден далечен наследник на прокудени преди 8-10 века от Северна Индия текущи съотечественици. Третият ми теле-партньор настоятелно и темпераментно ме инструктира да подготвя пари и всичко ценно и леко за изнасяне от къщи. Били на път към мен, адреса знаели, имали всички възможни ключове, нямам изход. Да не тегля пари от банка и да ги чакам. В случай на опити за хитруване, ще ме смелят от бой и това е най-малкото.

Набрах 02/82 112. „Бил на криминална дирекция на МВР като на слушалката бе „същият криминалист”, който стартира контакта ни. Настойчиво ме посъветва да проверя дали вратата е надеждно заключена. Като че ли имаше на разположения цял call center: на един телефон „докладваше на прокурор Дамянов”, че едва ли не залавял in flagranti бандата, пребила няколко десетки души. По друг, разпореждаше на „Тодоров” да потегли към махленското РУ на СДВР с десетина опер/ативници, а междувременно започна да „ме локализира”: На колко души в жилището ми „оперите” му (или аперативниците ?) ще трябва да съхранят живота? В кой район, на коя улица или блок № живея ? Можело да ни се наложи евакуация след или преди операцията по залавянето, та: колко пари, ценности и пр. имаме в къщи? „Ангел-хранителят ми” създаде впечатление на рутиниран полицай, около майор-подполковник. За десетки от секундата премълча предизвикателното ми заяждане: нима теле-партньорите не можаха поне вместо „хирурга” да ангажират човек без призвук от Раджастан или Пенджаб. Не му допадна и изявлението ми – израз на обхващаща ме скука, че ми се налага да изляза от жилището. Не ми повярва и на твърдението за липса на ценности и с оптимистичен ентусиазъм продължи да усуква около темата „ценно и лесно преносимо имущество”.

Междувременно последваха второ и трето позвъняване по стационарния телефон вече само от Страшилището, със съответни указания от моя Ангел-хранител (искам прошка от родната БПЦ за метафората!) към мен. Без нищо ново в интереса му. Заплахите от предполагаемия мургавец ескалираха: от скачане върху главата ми до отрязването й така, че да ми падне в краката. Хранителят, иначе безпогрешно интелигентен по мои впечатления, спомена като че ли не му вярвам. Напомних, че не се познаваме и намекнах, че се сбогуваме. Той дву- или трикратно рязко ме предупреди, че при такъв подход да се оправяме сами.

В неведение съм кой бе водещият интегратор:  Хранителят българин или Страшилището ?

Споделих с познати случката. На въпроса дали съм бил вече в полицията с тъга и насмешка споменах, че нямам часове излишно време да изчаквам някого, който би бил в почивка или напр. в отпуск. Ако случайно не е, ще иска писмено изложение като минимум, защо не и двустранни свидетели на проведените телефонни разговори.

Прокуратура ? Осени ме мрачен спомен от преди почти 2 десетилетия. Когато е имало какво „да вземат”. Дежурният прокурор прие жалбата ми, но този на когото било резолирано изпълнението, излязъл в месечен отпуск. После се пенсионирал, или го уволнили. Та полицаят-следовател ме повика чак след около година, а заподозрените лица, ремонтирали жилището или не били открити, или заявили, че не били крадци.

Полиция ? На старата автогара ми откраднаха 300-400 лева докато си поставях багажа в автобуса. Във 2-ро РУ-СДВР 2-ма полицаи 15 минути ме разпитваха как може да нямам своя писалка за жалбата. Е, предоставиха ми накрая за временно ползване 1 от най-евтините. А докато пишех двамата, с предполагаемо от мен хоби производители на гръмки стомашни газове, ме уверяваха, че действуващите румънски или молдовски мургавеляци били неуловими, от висока класа. Отгатнете, моля, резултата от жалбата!

Пак полиция? До преди 10 г. между 0 и 4 ч. през нощта - на пряко отстояние 6-7 метра от спалнята – съсед системно тероризираше с неистово гръмогласни писъци майка си. Протестите ми не помагаха. 2-3 мои телефонни обаждания за въдворяване на ред до отстоящата на 200-250 м. сграда на СДВР се оказаха безрезултатни. По препоръка на патрулните полицаи наивно се оплаках на участъковия полицай. Той се ожалваше колко били бедни, за бензин и обзавеждане пари нямало, опитвайки се да пише на компютър, вероятно произведен в Правец. Смилих се над пазителя на реда и сигурността ми (+ ни) и след 1-2 дни му подадох жалба, напечатана от мен. Той я прочете самодоволно и „най-приятелски” ме предупреди да си оттегля жалбата, защото съседът щял бил да ме осъди за клевета и какво ли не още.

Пих една студена, но си въобразявам, че водата тогава поне е била по-чиста.

Впоследствие същият участъков полицай бил повишен в шеф на кварталното ни РУ-СДВР, по-късно освободен от длъжността за корупция или нещо подобно.

А какво „правя/им” сега?

 

19 януари 2017 г.

                                               Огнян Гърков, ogniangarkov.blog.bg




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 5736244
Постинги: 2814
Коментари: 6934
Гласове: 5718
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30