КОЙ КАК ВЗИМА РЕШЕНИЯ И КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ

През далечната 1989 г., когато течеше т. нар. "Възродителен процес" написах едно писмо до Тодор Живков в ЦК на БКП, в което му предложих да започнат преговори с етническото малцинство с турско смосъзнание и ЦК на БКП, в което ние от "Подкрепа" и НДЗПЧ/Независимо дружество за защита правата на човека в България/ да бъдем посредници и гаранти за успокояването на страната и намирнето на разумно и ефективно решение, което да удовлетвори и двете страни. Естествено, не си правих илюзии, че това ще се случи и затва в изявите си по запдните радиостанции изказах силни съмнения, че това ще се случи, но бях длъжен да го направя.
Случи се нещо друго, което със сигурнст очаквах.
В Политбюро изпаднали в потрес и веднага пратили ДС да ме арестува за пореден път.  Това стана като във филмов екшън. Обади ми се някакъв женски глас, каза че е туркиня от айтоско и настоява да се видим незабавно в центъра н Стара Загора. Кзах на майка ми, че ако не се върна или съм в ареста, или извън България.
На окло 300 м от дома ми ме заградиха с три милиционерски автомобила. Натовариха ме в една "лада"-комби и ме подкарха по шосето за София. По средата на пътя между Стара Загора и Чирпан спряха до една кория и ме свалиха от колата. Извадиха пищовите и ме попитаха дали ще избягам. Отговорих им, че ако някой трябва да бяга, то това са те.
Както и да е, качиха ме отново и ме закараха в ГСУ /Главно следствено управление на ДС/.
18 дни не казали на майка ми къде съм и дали съм жив.
При разговорите ми с Живков, когато беше под домашен адрес аз поствих и този въпрос и той ми каза, че се чудели какво да правят с мен. Още от 1986 г. ми предлгаха да напусна България в каквато посока искам. Те ще ми купят билет до която точка на света искам, ще ми дадат джобни за из път, само да подпиша, че няма да се връщам.
В ГСУ започнаха както винаги със заплахи, след това преминаха на пазарлък. Предложиха ми да подпиша разписка, че искам да напусна страната без право на връщане. Отговорих, че сутринта, когато се събудих съм разбрал, че съм забравил цялата азбука и сега не мога да се подпиша. След което ме отведоха в ЦСЗ /Централен софийски затвор/, където се оказа и Янко Янков. С него се видяхме в лечебницата, където бях вързан за леглото, защото бях в гладна стачка и отказах лечение.
Както и да е. Нека преминем към същността.
След като ме изгониха от затвора на 4-ти септември се запознах с доста хора. Срещнах се с членове на т. нар. "Клуб за гласност и преустройство" /КГП/. Обясних им идеята ми да се създаде институт за изучаване на съвместимостта на религиите, за да се създаде ефективен и справедлив модел за съвместно съществуване в едно общество на български граждани с различна религия и самосъзнание. Много малка част от клубистите се опитаха да ме разберат. Само Антонина Желязкова разбра дълбокия смисъл на идеята и се опита да направи такъв център, но държавата и отказа финансва помощ и центърът издъхна.
След т. нар. "Промени" предложих на Желю, вече като президент, да създаде такъв институт. Той мълчаливо отказа. Предложих това и на екипа на Петър Стоянов, но и там мълчаха като мнозинството от депутатите в Народното събрание. Предложих това и на Първанов. Той започна да ме убеждава, че било рано за такъв институт и че имало по-важни работи. Предлагал съм го многокртно и в КС на СДС-пълно мълчание!
Разбира се, аз очаквах такъв отговор и му казах старата поговорка на дядо ми: "Още като ме ритна, тате, и се сетих, че воловете ги няма!". Обясних му, че няма да е далеч деня, когато той или някой друг глупак ще изпадне в ситуацията на ритнатия.
Сега се видя, че политиците са закъснели.
Мнооого закъснели!
В момента всеки се надява, че политиците ще измислят такъв модел. Но всички виждат, че политиците както в Европа, така и у нас, не могат да създадат нищо подобно, защото нямат капацитет за това. Те се надяват на администрацията и службите да се справят с този изключително тежък и сложен проблем.
Защо администрацията и службите не могат да свършат това?
Администрцията няма умствен капацитет да измисли действащ дълготраен модел за каквото и да е. От една страна те нямат толкова стратегически инстинкти, а от друга страна работят с наредби, правилници, инструкции и понякога и със закони. Те нямат и идея как може да се стигне до ефективно, справедливо и дълготрайно решение, защото то положително ще противоречи на нормативните актове, които те не могат и не искат да променят. Ако предложат някакво решение, то ще е палиативно и само за момента.
Службите също не могат да намерят добро решение. Техните умствени напъни са в областта на силовото мислене, а силово решение в тази област непременно ще доведе до обратни резултати и проблемът със сигурност ще се задълбочи и може да стигне, както в момента, до взривоопасни последици.
Остава единствената възможност да се стигне до правилно, дълготрайно и ефективно решение. Но то вече не може да се направи на ниво държава. Това вече може да стане само в ЕС и ЕК.
Необходимо е незабво да се пристъпи към създаването на такава лоборатория, където да се потърси решение. За тази цел трябва да се забрани на политици, администрация и служби да се месят  работата на учените да създадат действаща приложна технология за решаванто на този проблем.
Ако това не се случи-гответе се за тероризъм и войни!