В живота, за жалост, простотията и наглостта често са всепобеждаващи оръжия.

През 1991 г. майка ми ни остави с пастрока ми Тончев наследници на луксозно жилище в Бургас, без общи или осиновени деца от брака им през 1958 г. Той имаше дъщеря с 3-ма внуци от с.Борован, Врачанско с фамилията Дилчовски. Трикратно уволняван за дребни далавери при социализма, пастрокът ми се оказа талантлив професионален онаследител още тогава. Продаде солидното етажно жилище на дядо ми в суперцентъра на Бургас, на пл. „Тройката” и с парите на моите баба и майка, + още 1000 лв. от бившата си съпруга, той стана собственик на жилище, в което четиримата се преселихме. Документите и разписките ни изчезнаха. Тончев отказа да се грижи за тежко болната ми майка след 2, 3 инсулта, за които съществено “допринесе”. Скри се  във Враца. Отказа да й стане настойник. За да не я изхвърли от жилището им, с леля ми й станахме опекуни и наехме денонощна гледачка.  След смъртта й чрез манипулации на свидетели и съдии придоби общото им жилище и движимата собственост, в което настани внука си - съименник. На мен присъдиха неузаконена барака/гараж в двора, без електричество, за която пастрокът ми искаше наем с нотариални покани или я разрушаваше, аз я укрепвах. Мили/поли/цията вдигаше рамене, прокуратурата след размисли от 3-4 години ме насочваше към съдебната зала за разрешаване на споровете.

Българският законодател не отчете различия в интересите между индиферентен пастрок/мащеха и приведени деца. А и чл. 3 от Закона за наследството (ЗН) не третира като недостойни наследници отказалия се да полага грижи за тежко болен наследодател съпруг. След реституционните закони последва приемането на чл. 9а от ЗН, който дори му даде право да се сдобие с Ѕ част от друг, изцяло чужд нему наследствен имот на дядо ми, одържавен 15 години преди брака на Тончев с майка ми.

Според висши магистрати ЗН бе променен  поради личния интерес на покоен министър на вътрешните работи и председател на Конституционния съд преди брак с 37 г. по-млада юристка. За да я направи на 50% свой наследник и да уязви сина си от 1-ви брак, за непристоен бизнес. Толкова бяха бързали с промяната, че първоначално утвърденият текст съдържаше сексизъм (… тя наследява…). С чл 9а бяха нарушени фундаменталните християнско-европейски принципи на обичайното наследствено право върху имоти, придобити преди брака – кръвната връзка и/ли принос към имота.

В съдебни актове на по-низшите съдебни инстанции по моя казус последва папагалското възприемане на Тълкувателно решение на ВКС от 1998 г. за последващ съпруг. Така наследственото ни право се отдалечи за пореден път от обществената си функция да бъде справедливо, честно, да уважава традициите на поколенията.

Русокастренско-трояновският хитрец Тончев, със съдействие на братовчед ми и завистливата му съветска съпруга, изчака да построим на другото наследствено от майка ми място в суперцентъра, на ул. “Пиротска” – 29, където съм роден. От там моят прадядо е строил 3 масивни къщи с магазини или заведения и е прокуден,за да настанят милиционер от село. Пред 5-членен състав на ВКС Тончев “спечели” Ѕ от моята част. Бургаските съдебни инстанции му присъждаха ј дотогава. Там заживя втори“достоен дядов наследник” DJ Тишо. Внучката доугоявам с части от наследствени ниви.

Покойната ми майка също има свои внуци, ощетени за сметка на ония на преживелия съпруг, нямащи нищо общо с наследодателката. От морално-етична и от гледна точка на традициите и на обичайното право, стотиците сходни наследствени спорове, фрапантни по степента и естеството на несправедливост, възмутиха част от обществеността с аналогични съдебни решения. Чл. 9а и чл. 3 от ЗН създават условия за: 1. Реабилитация на неправди от миналото. 2. Грубо потъпкване на обичайното право. 3. Те са противопоказни за демографски ръст в България и способстват за въздържане на хора - в творческа, репродуктивна възраст - от сключване на бракове, поради опасения от аналогии. И ги съинспирират към емиграция. 4. Наследственото законодателство руши държавността в България и равнопоставенността й в ЕС.

На ул. „Пиротска” 1 Дилчовски (обемистият DJ) се самонастани в моя част от имота, сезирах прокуратурата и получих отговор да си търся правата (отново) в съда. Пак там нямах достъп до жилището за да си прибера цялостното обзавеждане. През 2011 г. сезирах отново прокуратурата за имуществото, без успех. До 2015 г. вероятно бе изнесъл в „жилищата” на другите си роднини в Бургас или продал всичко без 1-2 повредени предмети. Становището на разследващия полицай бе явно „твърдение срещу твърдение”, т.е. моето с/у това на човек без постоянна месторабота, „пенсиониран” на 44-годишна възраст. Въпреки съдействието на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Илко Бакалов, провел делба на общите части на имота на ул. „Пиротска”- 29, не получих достъп до общ склад в мазето, за което общината продължава да ми изисква данък.

През февруари 2006 г. и през август 2009 г. отправихме жалба на Гражданска инициатива до всички най-висши държавни инстанции за промени в чл.9а и в  чл.3 от ЗН. Подкрепена с 212 подписа. От Народното събрание (НС) прехвърлиха топката на Министерството на правосъдието, чийто юридически отговор разсмя адвокати и съдия. Депутат ми обясни, че жалбата би имала ход, ако предизвика личен интерес сред 5-те „висши юридически величия” в НС от неговата партия. В такъв случай ДПС и БСП ще подкрепели предложението за промени в ЗН. Но... величията нямаха интерес. Загубих стряха в родния град. Похарчих хиляди левове за държавни и съдебни такси и за 4 адвокатки, които уж подбирах. Децата ми не желаят да чуят за града покрай безчислените неуспешни дела и вярата ми в химери.

За да ми изломотят през лятото на 2008 г. „дядовчетата”,преселили от Врачанско в Бургас и татя си: “Ти си европеец. Сега и ние покрай теб ще влезем в Европа”.

 Немски и отделно английски юрист не можаха да схванат как е възможно, по което и да е законодателство в ЕС или другаде в света да загубя наследствените дела.

 Дано не е истина и подходът, споделен ми от юрист преди 6 г.: за специалисти-посредници, които срещу 5000 евро осигурявали “индивидуален лобинг” за законови промени в НС. Сиреч, 5000 х 121 гласа = срещу 605 000 евро. Или не е трябвало да отхвърля адвокат с подобни прийоми към съдебната власт? Ако не съм попаднал на жилищна мафия? Никой не е отнесъл имоти в отвъдното, но ако нещо от негативизма е истина, тя е отчайваща. Остава ми моралното удовлетворение, че необходимото за опазване на държавните имоти в Прага и Братислава извърших. Но не и за своите.

Oт Висшето военно-морско училище „Н.Й.Вапцаров” бях изключен по донос за мними простъпки на членове на семейството ми, мотивиран поне косвено от пастрока. 32 години по-късно, след възстановяването ми на работа от неправомерно освобождаване от сегашната ни посланичка в Анкара (през 1999 г. министърка), той написа донос до министър С.Паси, съдържащ изцяло клеветнически измислици. Заведох на Тончев гражданско дело за нанесени ми имуществени и неимуществени вреди, но съдията от СГС Жорж Гигов отхвърли иска, игнорирайки безупречните доказателства и компетентни свидетели.

Поредната ми бургаска адвокатка Гергана Недина (вече е нотариус), пропуска съдебно заседание, не представя налични доказателства и ни отменят нотариален акт за продадено по фактическа принуда преди 11 г. на „Биосет комерс”, ЕООД лозе край Бургас, което дядо ми и децата му владеят без прекъсване от 30-40-те години на м.в. Съдийка от ВКС през 2009 г. отхвърля касационната ми жалба, защото моята част от имота била под 2000 лв., а тя е по-висока в пъти. Как се стигна до тази продажба?

През 1998 г. по молба на леля ми се срещнах с тогавашния управител на „Биосет комерс” Светозар Лолов и го помолих да не навлизат повече в нашия парцел, граничещ пряко с неговата крупна хладилна база. През пролетта на 2004 г. бъдещият купувач се представил на леля ми първоначално под друго име и проявил интерес към закупуване на нашето бивше лозе, тогава обработваема земя. С леля ми нямахме възможност да инвестираме в ПУП, за да се повиши стойността на земята. Имайки периодични проблеми с поддържането й и поради съседството с “Биосет комерс”, склонихме на продажбата. Въпреки, че и тогава ни бе ясно, че не продаваме разумно изгодно. Едва при продажбата през лятото на с.г., на която не присъствах лично, купувачът се бе идентифицирал като Св.Лолов. Пастрокът почина. След като “борованци” отпочнаха дела за земите на дедите ми през 2007-08 г., адв. Недина помоли за присъствие на висш представител на “Биосет” на съдебните заседания пред 2-та инстанция, но многобройните ни опити да се свържем с г-н Лолов по всички известни ни канали за комуникация останаха без последствие. В края на 2010 г. новият управител на фирмата, Димитър Ламбов (според бургаския печат Лолов бе забягнал извън страната заради неплатени данъци), предяви претенции към мен, явно за „частта на борованци” (2 дка). Предложих мои части от земи край 2 други села в Бургаска област, или да търсим извънсъдебно споразумение. Фирмата смени адвокатката с Д.Тортоланова-Гемеджиева и двукратно управителя си. От името на поредния управител А. Александров (на 25 г., живущ в студентското градче в София) ми бе наложен запор на имот в кв.Сарафово от ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на действие ОС Бургас, с последващо предявяване на иск пред Софийски РС, ГО, 35 състав с гр. дело 52823/2013 г. Че нещо не бе наред с Биосет-а, мога да съдя косвено по обстоятелството, че СРС намали наполовина исканата от мен чрез адв.Тортоланова сума.

С писмо от софийски нотариус Надежда Димова Тортоланова ме уведоми, че на 14.01.2016 г. между нея като представител на д-во Биосет Комерс, ЕООД с ЕИК 102058366 и Антон Пирев, и.д. на „Бургас 2010”, АД с ЕИК 201291322 бил сключен договор за цесия върху всички права на „Биосет”, вкл. правото на вземане на иск срещу мен, на основание на осъдително решение № 144/06.04.2015 г. на СРС, 1-во ГО, 35 с-в. Валидните плащания, сиреч на дължимите от мен 7500 лв. + 302,38 лв. съдебно-деловодни разноски, трябвало да бъдат направени „само в полза на новия кредитор „Бургас 2010” ” (той пък също бил със седалище в София, но в ж.к. Люлин).

            ЦЕСИЯТА, за която узнах косвено, без да познавам договора, МЕЖДУ БИОСЕТ, фирма, която ни изнуди на практика да й продадем земята си, при това с чевръсто сменяни или укриващи се в чужбина управители И НЕПОЗНАТА ФИРМА, на която да съм изплащал задълженията към Биосет, ми се стори на повече от съмнителна. Без ясни доказателства за правомерност се появи опасността да плащам двойно. А „Биосет” явно още съществуваше, поне по щандовете за подправки виждах нейни опаковки за изсушени джоджен, сминдух, магданоз... И на 14.04.2016 г. изпратих до управителя му Александров и Тортоланова препоръчано писмо, с което изрично изразих готовност за доброволно изпълнение на задължението ми, общо 7802, 38 лв., с молба да ми посочат банкова сметка на „Биосет Комерс”ЕООД, по която да се издължа.  

Получих обратна разписка само от Тортоланова с дата 15.04.16 г. и след броени дни станах обект на юридически терор, откогато тълкувам абревиатурата ЧСИ като „частен съдебно-самоуправен изнудвач”, в случая в интерес на предприемачи с неубедително утвърдена коректност и обществен имидж. Поне за мен и близките ми. По най-вандалски начин входната и междинната врати към жилището ми бяха облепени с нелепи, гарго-застрашителни  заплахи за опис на имущество и връчване на покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, образувано при ЧСИ Маджарова. В Бургас! ЧСИ № 803 бе успяла да наложи запор на банковата ми сметка, на пенсията ми и да игнорира писмените ми молби и заявление без да желае да вникне, че с моето поведение и повече от ясно изразената готовност за доброволно изпълнение на паричните задължения по изпълнителния лист, не съм станал повод за завеждане на изпълнително дело срещу мен и че не следва да понасям отговорност за разноски по това принудително изпълнение. Тя не пожела да схване, че от връчените ми документи, изходящи от нея, е видно нееднозначно, че като взискател пред нея се  представило друго юридическо лице – „Бургас 2010“ АД а не „Биосет Комерс“ ЕООД.

Явно попаднах на добре отработена схема взискател-ЧСИ, възползваща се от ниши на несъвършенство (ком. О.Г.: дано да е само това!) нормативната ни уредба по темата. Другата питомка и притежателка на юридическа диплома на Бургаския свободен университет, по документи е получила за делото от Биосет 302 лв., а от орташки скалъпеното изпълнително дело № 20168030400387 спрямо мен 800 лв., се разсейваше за писмото ми, предшестващо със седмица изпълнителския произвол, който обогати двете бургаски юра-дамици с 1803,67 лв. от моя джоб.

Не вярвам да почерпят, но дано поне Законодателят да прояви интерес към запушване на пролуки за подобни попълзновения за прехрана на палави изнудвач/к/и с юридически дипломи.

Бургас, 29 юли 2016 г.                                           потърпевш, Огнян Гърков