Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2016 10:44 - АНАЛИЗ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ-ДИПЛОМАТ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                           Текущо за новите кандидат-евробежанци

 

ogniangarkov.blog.bg/16.05.2016 г.

 

В Германия е в ход оживен политически дебат за нормативно урегулиране на имиграционната вълна. Министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер от съ-управляващия Християндемократичен съюз оповести публично подготвянето на закон за интеграцията, касаещ главно  пришълците, които имат перспектива да останат като бежанци. Лидерката на Алтернатива за Германия (АГ) Фрауке Петри оспорва идеята да се готви закон за 1 милион бегълци,  сред които ще има евентуални бежанци, тъй като е в сила закон за имигрантите. АГ отстоява виждането, че след края на военните действия в горещите точки дори бежанците следва да се завърнат в родината си. Ясно е, че в миналото и досега малцина от тях са изразявали подобно патриотично щение.

Основните проблеми за интегриране на мюсюлманите във ФРГ, чрез реализация на трудовия пазар, немските политици виждат в: а) не- или слабото владеене на немски език; б) различното разбиране на традиционната роля на пола (жената); в) оскъдните контакти на мюсюлманите с други етноси. Проф. Руут Коопманс, самият женен за дама с професионална кариера и със самосъзнание на туркиня, констатира, че едва 10% от мюсюлманите в Германия и Холандия се реализират на трудовия пазар, като всичките им проблеми за интегриране произтичат от ислямското възпитание. Тълкуването на Ф.Петри за феномена е, че за 2/3 от мюсюлманите-сунити в Германия собствените им традиционни правила са преобладаващо важни пред местното законодателство, обичаи, традиции. Де Мезиер е на мнение, че интегритетът на ислямските бегълци в Германия зависи от успешността на страните, от които произхождат. Най-лесно интегрируеми са турците, възпитани в светските традиции на реформатора Ататюрк, осъществил отделянето на религията от държавата. С арабите било по-трудно, защото са израсли в диктатури (с допълнението на ислямоложката, сирийката Ламя Кадор: ... при друга култура и друго разбиране за европейската култура). Според де Мезиер, след турците най-лесно се интегрират в Европа сирийците, а най-трудно северноафриканците.

Опонират му проф. Коопманс: „че Турция се отдалечава от Ататюрк” и умереният лидер на АГ Дитмар Барч. Според него обобщението сирийци е неточно, защото те са с различни вероизповедания: християни, кюрди, алауити и други ислямски разнородности. В Германия също има сунити, министър и член на Бундестага мюсюлмани, та всичко е доста диференцирано. Налице е обществен консенсус по тезата, че Саудитска Арабия се уахабизира, но и лозунги на Алтернативата от сорта „Не на минаретата!” и „Ислямът не принадлежи към Германия!” срещат немалко опоненти. На неотдавнашния конгрес на АГ бе възприета политическата линия за системно образование на мюсюлманските бежанци, с отделяне на религията от държавата, като в немската образователна система ислямознанието бъде кооптирано в етиката. Мотото на самите ислямолози е: „Просветен ислям – да, екстремистки – не!”

Темата за инцеста сред мюсюлмани в Германия и в ЕС не се третира публично. При етнически състав на населението немци 93,4%, стари местни малцинства 0,3% и  имигранти след Втората световна война – 6,2%,  според ТВ канал АРД в Германия към 8 май т.г. живеят 4 млн.турци (90% от мюсюлманите в страната, вкл. 100 000 немци- конвертанти, приели исляма) и вече няколкостотин хиляди араби. Към 2011 г. около 1 милион от мюсюлманите в Германия бяха обединени в около 2000 НПО и сдружения. Под наблюдение на Федералната служба по охрана на конституцията (контраразузнаването) са били 17 екстремистки организации с над 30 000 члена.

Малко европейски държави водят на официален отчет религиозните убеждения на гражданите си, така че прецизни данни за броя на мюсюлманите в Европа няма, още по-малко за ислямистите. По обобщени данни от национални проучвания, в ЕС живеят 16 милиона души, определящи се като мюсюлмани. Преди сегашното ислямско нашествие, във Франция се отбелязваха минимум 5 милиона живущи мюсюлмани (+ 60 000 конвертанти),  в Обединеното кралство 1,5 - 2 милиона, в Холандия и Белгия – по над 700 000 души, предимно от бившите им колонии и турци.  При усреднен дял на мюсюлманите в много от „10-те бивши с отвъдевропейски колонии” от поне 4-5%. Във всички тези страни функционират организации на изповядващите исляма, ползващи солидни държавни финансови субсидии (Германия), заплати на имамите и средства за строителството на джамии (Белгия). Само във Великобритания са регистрирани около 500 джамии и почти още толкова нерегистрирани. Отделно там се финансират частни училища за емигранти, от Пакистан и Бангладеш. Проетническите организации у нас лансират версията, че най-ислямската страна в ЕС е България, с 1 милион мюсюлмани = 1/7 от населението, включващи голяма част от циганите. В Австрия мюсюлманите също надхвърлят 4,2% от населението (340 000 души), но само 80 000 от тях имаха австрийско гражданство - главно турци, босненци, араби и чеченци. Ислямът там бе юридически приравнен по права с християнството и юдаизма според закона от 1912 г.

Лондон избра кмет Садък Хан. Берлин и Париж са осеяни с ислямски анклави. Според мастити експерти по европейските мюсюлмани от САЩ, „дори Мадрид и Торино са в известна степен мюсюлмански градове”. По достъпни прогнози от Съвета за национално разузнаване на САЩ, през 2025 г. в ЕС 5-8 % от населението (23-38 млн.) ще са мюсюлмани. След 2025 г. мюсюлманското население би трябвало да спре да расте толкова бързо, имайки предвид текущо намаляващата раждаемост и сред ислямските преселенци в Европа, въпреки че все още тя е по-висока от средната за ЕС.
            Бившите колониални държави отдавна поеха частична отговорност за обслужващия си персонал от колониите; приеха милиони мигранти, дори опитаха да ги интегрират. Но чиновническите брътвежи от Брюксел –за глоби с по 250 000 евро за 1 отхвърлен беглец - са тотално неадекватни за новите държави-членки на ЕС. Безспорно за хаоса в ислямския свят огромна вина има и англо-френската тайна договореност от 1916 г. между Сайкс и Пико за подялба на голяма част от Османската империя в Близкия Изток, още преди победата на Антантата в Първата световна война. С колониално високомерие, без да се съобразят с „туземците”. С очертаните с линийка и транспортир междудържавни граници бе заложена порочна регионална конструкция. Като съюзници на османлиите германците пък организират контра-демарш в региона, който се превърна в перманентно поле на нестабилност от тогава. Докато инвазията на САЩ и „с-ие асистенти-геополитически инженери” през 2003 г. не създаде и религиозен фронт, от който възникна Даеш и поредните поводи за нови войни и масови нахлувания в обетована Европа. Ликвидирането на Кадафи под диктовка на САЩ бе фатално за сигурността на южната граница на Европейския съюз, с отпадане на договора с Либия за репатриране на бегълците в родните им страни. Разгърна се широкомащабна „индустрия” на каналджии в региона на „арабските пролети” и в Черна Африка, като мнозина от последните загиват при прехода през Сахара. Европейските опасенията от ислямското нахлуване се посрещат с неразбиране и ирония във Вашингтон, защото самите Съединени щати са рожба на разнородна палитра от предприемчиви или „прокудени” от Европа емигранти.

Палиативните мерки на Брюксел, наркотизиран с мултикултурализъм, неолиберализъм и поцелуйковщина, лазят след събитията и създават благоприятна почва за експониране на популистични и конспиративни тези от медии като радио СФР 1 и ТВ „Глория”, удовлетворяващи информационния интерес на привържениците на ПЕГИДА и АГ. Според техните релации, срещу Германия и Европа се води модерна икономическа, финансова и социална война от „глобалната финансова олигархия”. Спецслужбите на САЩ дори понякога организирали транспорт на бегълци с кораби. Целта била: чрез разрушаване на семейството, работни места, образованието и култура да бъде ликвидирана Вестфалската система на националните държави. Европа да бъде дестабилизирана, да бъде лишена от национална идентичност, да попадне в хаос, управляем от световната олигархия. А старият континент тепърва набира практики как, разочаровани от представите си за златна Европа, част от бегълците се превръщат във високо експлозивен социален потенциал за безредици.

За абстрахиране от нежелани конспиративни теории и от реален анализ на съвременните причини за масовото ислямско преселение в Европа, политолозите от САЩ напоследък лансират своя версия за ретроспективно прехвърляне на вина изцяло върху последствията от европейския колониализъм (цитирам): „ ... Унищожението през последните две столетия на колониалните народи от колонизаторите и търсачи на богатства, пристигнали предимно от Западна Европа е съпоставимо по мащаби с престъпленията на нацистите през Втората световна война.  Техни жертви са стотици хиляди и дори милиони хора” (вж. Зб.Бжежински,"The American Interest", 20.04.т.г.).

            Постколониална вина на България и на държавите от Вишеградската четворка единствено би могла да бъде „съзряна с лупа” в участието им в т. нар."Коалицията на желаещите" на Джордж Буш в Ирак, въпреки разумната тогава позиция на НАТО. Или и в присъствието на ротата пъдари, хигиенисти,  перачи, или теляци в Афганистан? Но т.нар. бежански квоти на Европейския съюз за България и другите нови членки са предостатъчно съотносими политически, аритметически и неоисторически като компенсация за тези „военно-охранителни подвизи”.

Ислямизацията не е демографската перспектива за Европа. Споразумението ЕС-Турция за търсещите убежище пришълци видимо не се натъква на ентусиазъм сред европейските граждани, в т.ч. в Югоизточна Европа. Да участваме с разумен принос в търсенето на общоевропейско решение е коректно. Но при политическата нестабилност на съседите ни, особено от юг, вродения инстинкт на високомерна непогрешимост на „староевропейските” чиновници, безсилието на родната ибрикчийска политвърхушка да защити националните интереси доста по-убедително, ще е по-полезно да се съсредоточим приоритетно към укрепване на националния капацитет за париране на ислямската инвазия. А тя е налице: опитайте около обяд да обиколите пеш джамията в центъра на София без да настъпите някого от стотиците молещи се върху килими мюсюлмани, не разбиращи български език. В сегашната ситуация на динамичен хаос вродената ни хуманност, състрадателност и солидарност с хора в беда би могла да бъде рационализирана чрез поуки от практиките за  решаване на екзистенциалния си въпрос от отвъдокеанския ни ментор по демокрация, либерализъм, права на човека. Там, по границата с Мексико, с  дължина 3141 км., САЩ са изградили 5 м. висока ограда, охранявана от 17 хиляди техни граничари: със самолети, хеликоптери, дронове, камери и свръхчувствителни сензори. И нарушителите  биват връщани обратно незабавно и безапелационно. А да коментираме ли подхода на държавата със столица Скопие?

 

 

16 май 2016 г.

 

                                                                                              д-р Огнян Гърков




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11740310
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031