Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2016 10:22 - ПРОГНОЗА ЗА РАЗПАД НА РУСИЯ СПОРЕД РУСКИ ЖУРНАЛИСТ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1564 Коментари: 4 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Реалистични анализи и оптимистични прогнози Какво бъдеще очаква Русия?

Често ме питат: „Аркадий, какво ще стане оттук нататък? Какво очаква страната ни и с нас?” Е, какво ще стане, какво ще стане?!… Да се опитаме да отгатнем.

Известно време всичко ще си остава същото. Петролът - около тридесет, войната в Сирия ще се разраства, „Обама е гадняр”, нова Студена война, пълзящо орязване на пенсиите, бюджета, заплатите, парите и изобщо на жизнения стандарт.

Колко ще продължи ли?

Не знам. Може би две години. Може и двадесет и две. Подобни режими могат да бъдат доста стабилни. Неизбежното обедняване на населението в никакъв случай няма да ги подкопае. По-скоро обратното: колкото по-бедно е населението, колкото повече изостава страната, толкова по-стабилна е властта. За един диктатор няма по-голям подарък от програмата „петрол срещу храни”. Мизерия и външен враг – ето истинска питателна среда. За диктатора. Само телевизорът да не спира. Както сега, когато работи с пълна пара. Може деца да умират и да падат от глад пред домовете си, телевизията няма да остане без финансиране.

image

Между другото, споменахме програмата „петрол срещу храни”… Може да не се окаже хипербола. Европейската бюрокрация „запряга” бавно и дълго, но в края на краищата потегля. И сериозните чичковци там изглежда вече са решили, че игричките са отишли твърде далеч и е време да си поговорят с палавника като големи хора. По всичко личи, че е взето решение режимът да бъде свален.

В наше време режими не се свалят с колони от танкове, а с икономически срив. Всички приказки, че въвеждаме санкции не против народа, а против режима, че не сме против народа на Ирак, Корея или Русия, които уважаваме и смятаме, че заслужават по-добра съдба, са приказки за сиромаси. Сгромолясването на режима е възможно само чрез икономически колапс, засягащ цялото народонаселение, чрез сриване на икономиката в цялата страна.

Несъмнено, тя ще бъде срината.

Взет е курс към изтласкването на Русия от полето на световната икономика.

Страшното е, че за суровинните държави този процес е практически необратим. И трябва да признаем, че Путин го ускори като никой друг. Нещо повече, този другар, този невероятен умник ускори финала и на въглеводородната ера.

 

Каменният век е свършил не защото са свършили камъните

По абсолютно същия начин и ерата на петрола вървеше към края си не защото свършваше петролът. Но той, вместо да забавя процеса на преход към нови енергоносители, да стопира разработването на нови видове енергия и високи технологии и да продава петрол колкото се може по-дълго, в по-големи количества и на по-ниски цени, като се кланя и благодари, че ги купуват и да използва оставащото време и петролните долари за преход на икономиката на технологични, а не суровинни релси, този другар, въобразил си, че е началник на бензиностанцията, властелин на времето и монополист над енергийните ресурси на планетата, придаде такова ускорение на научно-техническия процес в разработването на алтернативни източници на енергия, каквито Грийнпийс не е и сънувал.

За година той свърши толкова, колкото еколозите не можеха да направят за половин век. Зелените крещят от радост, пляскат с ръчички и се кланят доземи.

Плюс това доведе саудитците в Европа.

А такива пазари вече никой не връща обратно.

Значи, общо взето, мечтата на комунистите ще се сбъдне: у нас пенсиите наистина ще станат по сто хиляди. Проблемът е само, че един хляб ще струва десет хиляди, а апартамент на „Арбат” – сто милиарда, като милиардът ще бъде равен на сто долара.

Е, ще пристигат и трупове, разбира се. Без това не може. От Сирия ли ще идват, от някоя нова Чечня, от Украйна ли (между другото, не бих си правил илюзии, че в Украйна всичко вече е приключило), Русия перманентно ще бъде в състояние на война, докато Путин е на власт. Ще се сменя само театърът на военните действия. И ако в Сирия нещо се обърка и тази война престане да изпълнява задачата да отвлича вниманиетао от вътрешните проблеми, театърът на военните действия може лесно да бъде прехвърлен обратно в Донбас. С някакво ново настъпление към Харков.

Тук не бива да търсим тактически или стратегически замисъл. Тази война решава съвсем различни задачи, много други, но не военни. Бедността, войната, лагерите и зомбиращият сандък /телевизорът – б. пр./ са четирите стълба на режима.

После в един прекрасен миг всичко ще експлодира. Изведнъж, изцяло, мигновено и навсякъде. Както казва умният Sergey Smirnov катастрофата ще бъде краткотрайна, но абсолютна.

Практиката показва, че са достатъчни сто-двеста въоръжени, организирани и сплотени мъже, за да затъне в хаос един стохиляден Славянск. За да затъне в хаос страна като Русия, ще бъдат достатъчни десет банди по десет хиляди души. Тук те могат да бъдат събрани още през първата минута.

Няма смисъл този период да бъде описван подробно: той е буквално пред очите ни. Всичко се развива в пряк ефир. Достатъчно е да погледнем ДНР и ЛНР. Ще бъде точно същото.

У нас ще се появи една голяма ДНР, разположена върху една шеста част от сушата. От море до море. С алкохолици на пропускателните пунктове, с отрязани глави в реката, с изтезания в мазетата, с отвличания на бизнесмени и публични екзекуции на позорния стълб.

Царят тихичко ще бъде удушен в задния двор на Кремъл. Или напротив, ще бъде обесен с весел ритуал на паметника на Дзержински на Лубянскя площад. Ще го обесят същите осемдесет и шест процента, които сега го превъзнасят. В първите редици ще застанат тъкмо онези, които сега най-силно се дерат колко е велик и незаменим. А на другия ден ще бутнат и паметника.

После, когато всичко свърши, тук, върху развалините, оцелелите ще получат като подарък външно управление. Светът няма да се осмели да остави територията, населена с идиоти и притежаваща ядрено оръжие, да заплашва цялата планета. И ще предприеме някакви стъпки.

Ще свалят царя от въжето, ще свалят и Дзержински, ще забият в пиедестала американски знаменца и ще докарат хуманитарна помощ. Тълпящите се на опашка за пилешки „бутчета на Буш” ще си размазват физиономиите, ще махат радостно пред телевизионните камери на CNN и BBC, ще разказват колко мразят Путин, колко обичат Хилъри или Тръмп. И за пореден път ще благодарят на Америка за елдата и праха за пране. Американските знаменца в тази страна скоро ще станат много търсена стока. Подарявам бизнес идея.

Като външен управляващ след демократични, открити, честни и законни избори (в тази страна, общо взето, винаги могат да бъдат провеждани честни и открити избори; тя честно, искрено и открито ще гласува за този, когото й покажат по телевизията, така че, да си призная, не разбирам за какво е нужен някой си Чуров /председателят на руската ЦИК, обвиняван за фалшифициране на резултатите от изборите/, та като външен управляващ ще бъде назначен някакъв условен Алексей Навалний. Дори не условен, може да бъде самият той, ако не изчезне безследно в лагерите на НКВД и надживее ДНР. Или Дмитрий Медведев. Или още някой приблизително на същото либерално равнище, който горе-долу е приемлив за всички със способността си да прави компромиси.

Общо взето, някакъв наш, руски Хамид Карзай. Или Джалал Талабани, президентът на Ирак след Саддам. С помощта на външното управление Карзай-Навалний ще изкара два мандата в сравнително спокоен период.

Може би най-добрият период в историята на Русия през двадесет и първи век: стабилен, без войни, без трупове и сътресения, със сравнително устойчиво ниво на бедност и дори с минимален подем на икономиката.

Но това, което беше, повече няма да го бъде никога.

Няма да има връщане към предишното положение. Трябва да ни е ясно.

Никога няма да се възроди енергийната свръхдържава. Никакви златни петролни долари. Никакви дворци и собянински плочки по улиците. Никакви Сочи и Красная поляна. Никакво „ставане от колене”.

Нищо от тези неща вече няма да го има.

Никой никъде няма да приеме обратно Русия. Никакви „Големи осмици”, „Големи двайсетици”, Европейски съюзи и срещи на върха.

Получихме невероятния, уникален шанс да се превърнем наистина в една от водещите държави в световната общност. Бяха ни дадени на кредит ВСИЧКИ възможности. Отвориха ни всички врати и ни пуснаха във всички общности. Усмихваха ни се и ни стискаха ръцете. А ние профукахме всичко. По най-тъпия начин. Използвахме падналите от небето пари за дворци, олимпийски купони и мерцедеси, за военни паради, войни, убийства и крясъци за величие.

Бе ни даден шанс, но ние отново показахме пред целия свят едно единствено нещо: че не сме в състояние да генерираме демокрация, технологии, икономика, стабилност, развитие и сигурност.

Ние сме в състояние да генерираме само путиновци в различни варианти.

Умните хора предпочитат да държат подобни държави на една ръка разстояние. В зоната на третия свят. Като им се усмихват учтиво, барикадирани зад бронирани врати.

Втори път никой не отпуска такива кредити.

Общо взето, с външното управление тук ще стане нещо като Северна Бразилия: огромна, обрасла с дървета територия от полутретия свят, без сериозни сътресения, сравнително стабилна, равномерно бедна (с изключение на столицата), в чиято дълбока провинция един дявол знае има ли живот, няма ли…

Тъй като страната не само идиотски проигра невероятния си шанс, но така и не си извлече поуки от настъпването на мотиката, Северна Бразилия ще съществува за малко.

Карзай ще изкара двата си мандата, но разбира се, нищо няма да модернизира. Защото такова нещо по принцип не може да бъде модернизирано. Но и защото вече никой няма да купува петрол по сто и петдесет. А друга икономика освен суровинната така и не бе изградена. Пък и защото вече няма да има смисъл: миротворецът-президент ще се оттегли триумфално, на негово място ще дойде някой съвсем невзрачен и кекав наследник, чието име никой така и няма да запомни. С което ще започне началото на края на периода на относително затишие.

Твърде дълго тук бе унищожавано всичко, което поне със сантиметър се издига над шишето бира „Жигульовское”.

Твърде дълго, векове наред, в етноса бе убиван генът на свободолюбието, на свободомислието и предприемчивостта, на трудолюбието, на самостоятелното и оригинално мислене, на критичното отношение към официалната информация. А през последните сто години интелектът изобщо бе рязан до корен.

Путин свърши най-важното: изкара на повърхността цялата човешка мерзост. Цялата злоба, ксенофобия и агресия. Най-гадните, най-долните, най-черните черти на човешката природа. Това дори в СССР го нямаше. Даже съветската идеология само декларираше, че пролетариатът е класа-хегемон, а всъщност хегемон бе класата на трудовата интелигенция, инженерите и учителите, физиците и лириците.

Путин издигна от утайката на дъното и превърна в класа-хегемон не просто лумпените, защото лумпените могат да не бъдат агресивни. Той короняса като класа-хегемон агресивните дребни криминални престъпници.
Наистина, генът на свободолюбието и свободомислието има невероятната способност да се възражда. От нищото.

Колкото и да са убивали Русия в сталинските лагери, през гражданската война, в наказателните батальони през Втората световна, по мазетата за мъчения и чрез изкуствен глад, към седемдесетте години фактически от нищото се бе формирала интелигентска прослойка.

Но подобна регенерация не е перпетуум мобиле.

В края на краищата територията достига стадий, когато вече не е възможно да поникне нищо чисто, хубаво и светло. Гражданското общество просто не разполага с време, за да се зароди и да постигне онази концентрация, онзи процент, необходим да се задейства механизмът на промените. Защото неговите членове ги убиват по-бързо, отколкото те се появяват на бял свят. Защото по селата ги колят хлапаци с мачете.

В момента се осъществява конгоизация на страната.

Русия се движи именно към конгоизация.

В това Северно Конго от тъмнината ще изпълзят никога невиждани дестилирани чудовища. Абсолютното зло.

Еталонно. Без примеси.

Смес от КГБ, Гестапо, поп Дмитрий Смирнов, Чаплин, Милчаков, Герман Стерлигов, Охлобистин, Проханов-Лимонов-Дугин, Тесак и Безлер.

Общо взето, истински православен ИДИЛ.

Страната ще се превърне в някаква кръстоска между Ирак, Хаити, Сомалия, Колумбия, ИДИЛ и ДНР.

В столицата, охранявана от правителствени войски, все още ще има някакъв живот (като в Могадишо). Както в още два-три големи града. Но Господ да ви опази душата и разума, ако ви хрумне да отидете отвъд московското околовръстно шосе след мръкване…

В Магадан ще се възцари банален тъп бандитизъм. Но затова пък абсолютен.

Владивосток и Калининград ще опитват да създадат своя държавност, като гледат с квадратни очи всичко, което се става в съседните региони. И ще създадат Приморска и Прибалтийска руска република.

В Чечня ще остане Кадиров. Само в равнината. А в планините ще възникне нова версия на ИДИЛ. Както и в целия Северен Кавказ. С тази територия можем да започнем сбогуването си още сега.

В Ростов, Краснодар и Ставропол, тоест, на юг, ще възникне някаква Южна народна казашка република. Там ще наказват с камшици, ще пият, ще режат за скрап останалото оборудване от мините, ще воюват срещу чеченци-ингуши-дагестанци и ще пеят за верния кон на атамана. От време на време в крайграничните райони ще влиза украинската армия и ще опитва да въведе ред поне в близост до границата си. Както Израел периодично нахлува в неконтролираните крайгранични райони на Ливан. Но подобни операции също няма да имат ефект.

А между Владивосток и Урал ще се настани Китай. От океан до океан. Чак до Северния полюс. Байкал ще стане най-посещаваната туристическа атракция на планетата. Цената на имотите ще хвръкне до милиони юани. Рускоезичните жители на Благовещенск, Красноярск и градчето Тикси ще се молят за многая лета на Китайската комунистическа партия, ще се возят с хубави коли по отлични магистрали с десет платна и ще се радват какви късметлии са. А те наистина са късметлии: да се асимилират, да забравят езика и да се разтварят във великата Поднебесна империя.

На останалата територия няма да има нищо. По-точно, може би ще оцелее някакво съвсем изтормозено население, което ще се крие по избите в селата, а над главата му върху разрушените къщи насам-натам ще се разхожда войната. Периодично, но вечно.

В края на краищата метаморфозите ще приключат с една малка национална държава. Московия. Както от Римската империя в крайна сметка е останала само Италия. Като се премине, обаче, през период на десетина малки разпокъсани княжества.

Римската империя се е разпадала триста години. Руската – вече сто. Но в днешно време процесите се ускоряват, така че роякът от разпокъсани княжества ще възниква в рамките на сто години.

Първият етап – пълната конгоизация на страната (по аналогия с Ирак, където процесите на разпад се развиваха по същия модел, който виждаме сега в Русия, и със същото отчитане на ускоряването на процесите, но и опозитно на повишената инерционност на огромната територия) бих казал, че ще приключи за около 30-40 години. Но властта прави всичко възможно да ускори тази басня до максимално възможната скорост, так че всичко може да стане по-бързо.

Каквото и да се случи, при всички положения Русия ще напусне световната сцена. Постепенно ще й отнемат ядрената сопа. Ще престане да си пъха носа при съседите. Конго повече не безпокои съседните държави. А какво ще става вътре в страната, никого няма да интересува.

Впрочем, все още съществува алтернатива. Все още остава някакъв шанс, че руската лудница може би ще се върне към някакво горе-долу адекватно състояние.

За съжаление, напоследък все по-често мисля, че това няма да е промяна на вектора, а само поредното забавяне на разпада на империята.

Историческият вектор, струва ми се, вече е неотменим.

                                                                                   Аркадий Бабченко

                                                                                      руски журналист




Гласувай:
3
3



1. andrei - Като чета този пасквил на това журналистче си мисля,че
19.02.2016 10:54
той се е взел за новият Нострадамус,с тази малка подробност,че за шепа долари е готов да продаде не само цяла Русия,но и собствената си майка.Явно заразата на нашите соросоидни журналистчета се пренесла и на Руска територия!Бил журналист,че руснак...айде де...
цитирай
2. bosia - До Андрей
19.02.2016 11:05
В коментара не виждам нито едно конкретно обвинение, а още по-малко аргумент против.
цитирай
3. goro6 - Бах мааму
20.02.2016 14:22
Кольо, тоя екстрасенс от къде го изсмука? Обърква съновидения, мечти, омраза и неосъзнато игнориране на духовните параметри, които трябва да присъстват при анализа на сложните взаимоотношения при съвременния свят. Струва ми се доста нахално, ограничен индивид като Аркадий да се опитва да внушава на по висшестоящи в интелектуално отношение човеци, своята объркана представа за бъдещето на Русия и нейният велик народ. Мантрата за пияните руснаци буди смях даже и сред заклетите врагове на Русия. С такива "съдружници" падаш ниско Кольо.Сега да не ревнеш - русофилллл. Не знам руски Кольо.
цитирай
4. bosia - не е необходимо
21.02.2016 14:29
да знаеш руски, за да си русофил. Погледни в статистиката колко руснаци и рускини умират от пукница и ще видиш невероятни проценти
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6446307
Постинги: 3028
Коментари: 7577
Гласове: 5932
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31