Защо мнозинството бегълци (мигранти + бежанци) се устремяват към Германия?

д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик

Неутешително звучат прогнозите, че Европа и Европейският съюз проиграват каузата на своята идентичност, история и социални постижения заради необмислена, некоординирана и несамостоятелна политика.  

В този контекст ме впечатли откровеността на словашкия публицист, бивш дипломат и политик Йозеф Банаш във www.parlamentnelisty.sk//08.10.2015 г.. Той писа : „Станахме заложници на европейската политическа „коректност” и някакви имагинерни европейски ценности. Колкото повече бегълци приемем, толкова повече ще пристигат други... Авторът изразява недоумение: „защо трябва да облекчаваме ситуацията на държави, които искат да приемат бегълци”, напомняйки, че „подобна „безпроблемност в общуването със съюзниците” вече сме опитвали (над) 40 години...”

 Й.Банаш споделя пак там (цитирам го отново): „ ...очаквах отговор на риторичния въпрос защо словаци, чехи българи, унгарци и поляци би следвало да бъдат солидарни с бежанците от страни, които тези, които днес ни поучават, столетия наред успешно ограбваха и окрадоха. Имам предвид колониалните суперсили, като започнем с Великобритания, Испания, Холандия, Франция, Германия и завършим със Съединените щати, които масово са си внасяли роби, които да работят за тях”.

Тук са пропуснати 5 западноевропейски държави,  а ако се третираше България - плюс константните й геофактори Русия и „филтъра на бегълците” Турция.

Според автора, актуално е не търсенето на опции за проява на солидарност с бегълците, а вземането на решения за изчерпване на мотивите и причините, поради които тези хора бягат в емиграция. Той поставя под съмнение също достовереността на съюзници, създали (следва цитат): „държавно образувание с наименованието Косово с мотива – да съградят в него една от най-големите военни бази в Европа – Bondsteel”. И ни уверява, че част от бегълците днес са косовари...

 Нашумя и публичното изявление на представител на „анти-Башар ал Асад-овската” фондация за хуманитарна помощ „Ориент България”, че едва 21% от пресеклите от юг българските граници бегълци по време на настоящата масирана миграция, са сирийци.

Ако приемем че, бежанец е международно-правно легитимиран мигрант или беглец, да се върнем към „дестинацията Германия”.

Според други централноевропейски източници (pravэ prostor.cz , japatriot.cz)  сред първите действия на арабските мигранти в Германия е да учредят местни ислямски общини, веднага след като бъдат разквартирувани в страната.

Тези общини  биват учредявани от подбрани бежанци, висшисти и хора с образование, които управляват след това религиозното и гражданско поведение в арабските гета. Никой не си позволявал да се противопоставя на тези общини, те се ползвали с държавна подкрепа и за 2-3 години те „прокарвали” свои представители в местните представителства (парламенти).

ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ АРАБИТЕ ИДВАТ В ГЕРМАНИЯ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ПАРИТЕ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ В ГЕРМАНИЯ, НЕ БИЛО ИСТИНА.

Много повече парични помощи получавали имигрантите в Норвегия и в Швеция. В Германия признатият за бежанец можел да претендира седмично за 150 евро, деца до 10 г. за 50 евро, до 18 години за 75 евро.

В Швеция помощта за пълнолетни възлизала на 300 евро, 250 евро на дете, независимо от възрастта му. Във Франция бежанецът би могъл да претендира седмично за 230 евро, децата за 150 евро седмично.

Швеция и Франция изплащали при това надбавки за жилище (от 150 до 250 евро месечно).

Германия изплаща такива добавки само на семейства с деца и то само за 1 година. Т.е. виждаме, че, сравнително, от финансова гледна точка ФРГ не е най-желаната дестинация за бежанците.

Германия обаче предлага нещо, които другите страни не: ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩИНИ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА. Във Федералната република религиозните общини (минимално от 50 души) имат право на държавни добавки, които примерно възлиза на 150 000 евро годишно, но чрез собствена активност и по-голям брой на членовете могат автоматично да получат право на други 400 000 евро годишно на база на дотационни проекти.

Ако общината и броят на членовете надхвърли 1000 души, тя става организация на дотируема общност и има право на 2,5 милиона евро субсидии годишно. Ислямските общини разпределяли тези пари между своите членове и семейства под формата на благотворителност, с която ги обвързват. Това се оценява като опасна методика, която напълно аналогично прилагала в Ливан Хизбула, която преразпределяла пари от ливанското правителство между своите членове, обикновено най-бедните и поддържала с тях болници и частни религиозни училища. По същия  начин големите ислямски общности в Германия поддържат училища и болници, дотират бедните ислямски семейства (каквито на практика са почти всички) , но техните деца трябва да посещават медресета (мюсюлмански духовни училища) и така общините ангажират тези деца и ги възпитават по ислямското вероучение... Ислямските общини обаче не споменават, че парите са от немския държавен бюджет, а уверяват, че са пари на общината и биват раздавани на бедните мюсюлмани от името на пророка Мохамед. След като децата пораснат, те са благодарни за всичко (за храната, лекарските грижи и образованието) на ислямската община и на пророка. И тези деца са готови да извършат всичко за благото на тези общини или на пророка.

Това изглежда е една от водещите причини, която привлича ислямистите в Германия : не само да получат пари от държавата, но и доста повече от имамите, от ислямските общини. Много хора в Европа се изказват за исляма и за ФРГ без да познават тези взаимовръзки и причини. Ако Германия прекрати подкрепата на религиозните общини на малцинствата може да предположим, с категоричност, че толкова много мигранти нямаше „да се натискат” за Федералната република.

Всъщност сами проблема с исляма доста отдавна си измъдриха германски политици : още тогава, когато решиха да отворят врати за турските мигранти-гастарбайтери. Преди години Йошка Фишер, левичарски настроен политик от Партията на зелените и екстравагантен външен министър заявяваше, че турците, които Германия ще приема, ще станели най-добрите немци. Явно се е увлекъл в прогнозната си визия, защото имам впечатления, че понастоящем дори немски полицаи в Берлин не смеят, или поне избягват да влизат в турски квартали. Тогавашните емигранти не само не станаха немци и останаха турци, но някои от тях се превърнаха в свирепи ислямисти. А статистиката показва, че почти само в упоменатите квартали е най-висок броят на девойките жертви – убити от собствения си баща или брат/я в рамките на т.н. „убийство за чест”, при отказ на девойката да бъде омъжена против нейното желание.

Но Договорът за присъединяване на България към ЕС бе подписан доброволно и не трябва да прекаляваме с нищо, дори с историята. Особено, щом не умеем да се поучим прагматично, в интерес на страната си.