НАПРАВИ ДОБРО И ГО ХВЪРЛИ ЗАД ГЪРБА СИ

Вчера имах среща близо до НДК. При мен бяха мои познати, с които разговаряхме. Внезапно при мен дойде момче на трийсетина години и ме попита дали съм Никойлай Колев-Босия. Потвърдих. Той ме помоли да го изчакам и след малко се върна с бутилка уиски. Отказах да я приема, но той ме помоли да я взема, защото преди 7-8 години съм го намерил паднал от мотоциклета със счупена ключица и съм го откарал в „Пирогов”. Първоначално не се сетих за такова нещо, но той ми припомни, че това е станало на улица „Т. Каблешков” до сервиза за смяна на гуми. Тогава си припомних, че си сменях гумите при приятели и докато разговаряхме момчето падна недалеч от нас.

Каза ми, че ме е търсил в сервиза многократно, но там не знаят адреса и телефонния ми номер.

Стана ми интересно, защото след толкова години момчето не ме е забравило. При мен е ежедневие да помагам на хора с проблеми и не мога да си спомня за всички. Просто им казвам да не ми благодарят, а при нужда и възможност да помогнат на някой, който е изпеднал в беда. Това трябва да бъде нещо естествено и нормално. Тогава ние ще имаме възможност да се превърнем от орда в гражданско общество.
Защото състраданието и солидарността са в основата на силното общество.