Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2015 10:43 - ДОКУМЕНТ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.07.2015 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

ЛОШОТО НА ВЛАСТТА Е, ЧЕ КОГАТО СИ С НАРОДА-НЕ СИ НА ВЛАСТ, А КОГОТО СИ НА ВЛАСТ- НЕ СИ С НАРОДА

Мой приятел ми изпрати това писмо на анархиста Георги Шейтанов до тогавашния премиер Александър Стамболийски. Въпреки, че не споделям неговите радикални възгледи за обществените отношения, особено що се отнася до куршумите, публикувам писмото, понеже анализът на властта и властниците ни е забележителен. Когато го чете, човек може да си помисли,че то е писано днес.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СТАМБОЛИЙСКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Писмото е напечатано като отделен хвърчащ лист и препечатано във в. „Утро”, 03.09. 1922 г.

 

 

Г-н Стамболийски,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вам са добре познати кулоарите на Софийския централен затвор: из кулоарите на затвора през 1917 година често срещах фигурата Ви – тогава Вие напомняхте Ивайло, – не сте забравили налъмите, нали?

 

 

 

 

 

 

 

 

Какъв парадокс е понякога съдбата!
Днес Вие ходите с лачени обуща и по всяка вероятност – във фрак.
В затвора Вие попълнихте образованието си – там от други Вие научихте за
Щирнера и Ницше – нека Щирнер и Ницше Ви берат греха: те Ви внушиха, че
сте „свръхчовек”, направиха Ви маниак.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вие помните бунта в затвора, който стана през зимата на 1917 година.Тогавашният директор на затвора ходеше с револвер в джоба сред затворниците и ги наричаше със собственото си име: сволочи.
Ние,анархистите там, организирахме бунта; повече от 1500 затворници се дигнаха като един човек и под напора на тази яростна вълна железните решетки запращяха. Охраната сложи оръжието си, а „гордият” директор даде гръб – той беше забравил за револвера си.

 

 

 

 

 

 

 

 

На другия ден след бунта дойде при мене от Ваше име и от името на Генадиев Коста Тодоров с мисия. Коста Тодоров ми каза: „Влиянието и смелоста,която проявихте в бунта, учудиха всички ни. С тази смелост и с това влияние Вие можете да разбиете вратите на затвора и да излезете заедно с всички затворници, да дигнете суматоха в столицата и подкрепени от някои войскови части, които са на наша страна, ще направите преврат.Ние сме във връзка с фронтови части – те, научат ли за това, веднага ще потеглят за София – тогава край на Радославов, Фердинанд и войната.”
На тази идея аз не отдадох кредит, защото зная, че вие сте хора без принципи и чест.И наистина септемврийските дни на 1918 година доказаха това. Вие напуснахте мизерно онези, които паднаха при Владая и отидохте в двореца – днес като стар медвед Вие разсмивате младия „цар на българите”. От този ден започна Вашата трагикомедия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На политическата сцена Вие дойдохте като бик в магазин със стъклария. Аз не бих се спрял на фигурата Ви, ако простащината Ви и маниачеството Ви не засягаха интересите ни. Всеки ден Вие се домогвате до името на анархистите, зад което искате да скриете Вашите мизерии. От друга страна, Вие дигнахте буря в чаша вода със „законопроекта” за разбойниците. Вие искате да прокарате една тенденция, сочейки анархистите като разбойници.
Пазете се от анархистите, г-н Стамболийски! Те отдавна са Ви обявили за разбойник.
В България само анархистите са Ваши врагове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От Благоев до Вас и Радославов – всички вие сте дребни фигури на един мръсен принцип – паразитизма и насилието. Вас народът храни, пък и облича – какъв е идеалът Ви? Краварницата Ви в София и винарникът Ви в Славовица заместват идеала, нали?!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вие, може би, не сте виновен,че сте бос. Как може човек да Ви държи отговорен, че сте една посредственост! Но ако Вие сте беден по дух и не виждате по-далеч от пределите на днешния ден, не си туряйте носа на вратите ни – ще го смажем! От нашия лагер чакайте само куршум!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Господине, помнете, че анархистите в България и в целия свят са предтечи на човешко пробуждане – те носят скрижалите на великото утре.
Анархистите мислят, че всеки човек има едно отношение към себе си: да се грижи за нуждите си, да работи и върху тази база да гради духовното си съвършенство, което е цел на живота ни. В отношенията си към другите не трябва да им пречим да направят същото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Анархистите мислят, че величието на човека е вътре, а не вън от него. Вие, властниците-паразити, които търсите външно господство в света, сте плебеи.
Аристократизмът не е в злото, което причинявате на хората, аристократизмът  не е в мизерията, която вършите в живота. Аристократизмът е в богатството на духа, в себераздаването, в страданието, по пътя на което вървим към себе си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вие сте длъжни на хората, защото сте им напакостили. По пътя към извора на живота вие сте избутали с лакти ближния си. Ние, анархистите, мислим че богатствата на земята са достатъчни за синовете й. Затова искаме да ги разделим братски. Когато трудът и любовта към ближния станат задължение на Вашата съвест, ние ще ви подадем ръката си. Дотогава ще си останем врагове. И не отстъпите ли от мизерията, чиято традиция поддържате в света, ние ще Ви смъкнем в калта – Вашата родина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес Вие сте пиян от вестникарския шум, вдигнат около името Ви. Вие си въобразявате, че сте „велик човек”.  Измама е това, господине!
Вие сте оръжие за една умираща традиция в света – цезаризма. В насилието и кражбата над другите Вие правите кариера – това е мръсно дело. Вас Ви мързи да работите и живеете от труда си, както са правили дедите Ви, затуй Вие обирате чуждия труд с насилие, като низък бандит, като безсъвестен простак. Човешкият род в пробуждането си ще отвърне лице от имената на толкова подлеци, сред които и Вие ще видите себе си. Името Ви ще бъде затрупано от пепелта на традицията, която Вие поддържате в света и която вече умира. От българщината ще отделят не Ивайловци–Турлаков–Бурлако-Зурлаковци – не! Времето ще запази лика на поп Богомила, на Ботев; времето ще съхрани онези ценности, върху които се крепи животът: доброто, любовта, труда, мира между хората – ценностите на анархистическия идеал.
В нашето шествие към този идеал ние, анархистите в България, Ви пращаме зов: г-н Стамболийски, снемете шапката си и стойте мирно!

 

 

Георги Шейтанов





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7550888
Постинги: 3282
Коментари: 8160
Гласове: 6204
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031