Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2015 11:31 - СТОКХОЛМСКИЯ СИНДРОМ У БЪЛГАРИНА
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1390 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

БЕЗУМИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ „ПОЛИТИЦИ”

Българското общество е болно общество. Това се вижда с просто око. То е разединено, политически и икономически фрагментирано, обезкървено и апатично. На всичко отгоре страда от две много опасни заболявания.

Първото заболяване е раздвояване на личността. То се проявява в двойнствена позиция по различни фундаментални проблеми на обществения живот. Тези прояви се съобразяват от българина от такива фактори като:

С кого разговаряш

Къде разговаряш

Имаш ли лична изгода от темата

Но, тази шизофрения, идва от другото заболяване. То се нарича „Стокхолмски синдром” и обяснява отношенията на управляваните към управляващите. Има и второ ниво, което е още по-интересно. Самите управляващи също страдат от този синдром, но вече към външни фактори. Т. е. получава се една двойна зависимост. Това е все едно управлявани и управляващи да изповядат различни религии, като и двете се съобразяват с различни декалози. Това особено си личи по време на дискусии-в медиите, на конференции, в НС, дори вътрешно партийно. Това показва две слаби звена. Първото слабо звено е в липсата на общо начало-национално достойнство, лична чест и социални контакти, национална стратегия като изходна точка за всички решения, закони, работа на държавните институции, очертаване на точни граници за различните системи и тяхната взаимовръзка.

С една дума може да се каже, че ние нямаме годна конституция!

Това е факт и ако чакаме това да бъде признато от тези, които я изработиха и приеха без сериозни дебати, ще има да чакаме до второ пришествие. Самият факт, че българската конституция в този си вид не обединява българите и не ги ограничава в действията и бездействията им означава, че тя не може да се самоотбранява от ежедневните си нарушители и клетвопрестъпници. Затова и фалшивите спорове на проф. Близнашки с опонентите му не представлява нищо друго, освен разговор между глухонеми, слепи и нагли читалищни актьорчета, наричани кой знае защо „политици и държавници”. За да има политици, трябва да има програми и стратегии, съобразени с националния идеал, които да търсят различни пътища за постигането му. У нас такова нещо няма. Първо, защото нямаме  добре дефиниран национален идеал и второ, защото не само няма програми и стратегии, но няма и база, на която те да възникнат. У нас се говори на парче и се работи на парче. В резултат на това във всички области на страната и обществото цари хаос, безверие и апатия. Активна е една малка част от населението, която притежава власт или има задкулисно влияние. Всичко това води до осребряване на властови позиции и отклоняване на паричните потоци от бюджета и икономическата дейност към нерегламентирани  юридически и физически лица. По този начин се създадоха извън конституционни фактори, които освен че обезсмислят тази саката конституция, превръщат населението в една апатична и самооплакваща се сган, неспособна да се защити и да постави и реши нито един въпрос. Точно в това се състои първото ниво на Стокхолмския синдром.

Второто ниво се чувства в „междупартийните”  и „междуличностни”сблъсъци, особено когато се изтъкват мними или истински причини да се търси решение на националния ни въпрос от Великите сили-САЩ и Русия. Това, на практика, автоматично ни лишава от суверенитет, но липсата на национален идеал и дестваща съдебна система. И американофилството, и русофилствота в този им вид е най-обикновено предателство при това от явни и тайни агенти на двете сили. Това в конституцията е отбелязано мимоходом, но за последните 26 години у нас няма заловен, екстрадиран или осъден нито един български или чужд гражданин.

Достатъчно многобройни факти има от пряка намеса на чужди политици и дипломати в българската външна и вътрешна политика, както и огъването и рязката и диаметрално противоположна смяна на обявени оценки и намерения от нашите т. нар. „Управници” Такива бяха всички президенти, премиери, министри и депутати от началота на т. нар. „преход” до наши дни. Да споменавам ли, най-характерното в това отношение, лице-Бойко Борисов?

Изводът се натрапва от само себе си.

Трябва да се съберем и да решим един фундаметален въпрос. В каква посока, с какви темпове и с какви институции ще градим страната си, ако изобщо искаме да направим това. Видя се, че изборите не могат да решат този въпрос. А не може да бъде решен, защото въпросът не може да се реши с избори. Той може да се реши само с една продължителна, всеобхватна, всеобща кръгла маса, на която да бъдат поставени всички обществени и държавни проблеми, да се създаде национална стратегия и програма за просперитет на страната ни, подкрепена от всички граждани. Едва тогава ще може да се пристъпи към създаване на истински политически партии, институт за подготовка на политици и държавници, конституция, законодателство и институции, които да провеждат стриктно закона и обществения морал.

Всичко останало са брътвежи на една шепа набедени „политици”, „интелектуалци”, „администратори” и „журналисти”.

Това е истинската диагноза на България и лечението и!





Гласувай:
2
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6251166
Постинги: 3009
Коментари: 7550
Гласове: 5910
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930