Върви и все напред върви … пише Стоян Михайловски преди стотици години. „духовно покори страните, които завладя със меч!“ също го има в текста на Михайловски. Помните ли го, българи от средното поколение? Не, не го помните, защото пропагандата на съветските политически манипулации го беше изтрила. И на сме го учили от нашето поколение. И от това на родителите ни не са го учили. Учили са го бабите и дядовците ни, но те не са живи, за да научат децата ни. Когато синът ми седна да учи „новият текст“ постоянно се смееше на майката си и баба си, че все забравят този текст от химна.

Сега е ясно че това с меча, от първоначалният проект на княз Борис за разширение на териториите и културна подготовка за „българско“ анексиране на нови територии е толкова невероятно за икономически разсипана и с лоша демографска характеристика миниатюрна България. Ама толкова невероятно, че дори мастити историци ще се изкажат, че е научна или националистическа фантастика. Да се изкажат. Те получават пари от властта и пишат това, което ще им позволи и следващият месец да си получат парите. Нямат друг изход.

Това с меча от химна вече не важи, но какво остава за словото? Или за учителите? И двете не са точно това, което княз Борис преди хилядолетия си е представял, но поне ги има, за разлика от меча. България е известна с калпавите си политически водачи, но поне духовност в някакъв вид има.

Та забравяхме с майка ми куплета на Михайловски за покоряването на нови земи от българите, но синът ми ни се смееше и  ни „научи“ в крайна сметка да го пеем. После, като се нареди на стълбите на националната библиотека заедно със съучениците си и го изпя на „най-висшите български политически лица и дипломати“ аз заедно с другите майки се разчуствахме от това, че това са нашите деца, но по-важно от президентското поздравление към нас беше може би тихичкият поздрав от една посланичка, която ни бе помогнала да застанем на място, откъдето да виждаме децата си „Вие винаги раждате деца с уникални гласове, благословени от бога, ние знаем какво е български глас и български талант“. Когато го кажеш на политик това той ще тръгне да го лепи на лозунги, когато го кажеш на една майка тя просто замълчава щастлива, и тихо си взема детето за ръчичка да го зарадва с някакъв подарък и да продължи да го учи на „следващият урок“. По българско слово.

Та, гласчетата на тези деца на други деца, на музиканти, артисти, поети, учители поемат по света и по-добре от меч носят българският дух.

Знаете ли, че само първата съпруга на княз Борис е била българка? А майката на Симеон Велики най-вероятно е грузинска принцеса. Но Симеон Велики е велик български цар. И е наредил нещо безпрецедентно в световната история – МАСОВО ОГРАМОТЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ. Златният век преди хилядолетие е бил най-иновативният метод за утвърждаване на нещо като национална идея –стотици години преди тази идея да се роди в западните умове. Но никой не я гледа така. А малката дъщеря на княз Борис, дъщеря на третата му съпруга, вероятно арменка е била омъжена за полудивият княз Игор и е отделила повече от 20 години да укрепи странното полудиво княжество след смъртта на Игор, да направи армия, закони, култура на племето на ненодяланите бойци-киевски, водила е армията им при нужда и е възпитала внука си Владимир да покръсти Русия и да въведе култура и държавност. Толкова неща е направила, че сега е много екзотично да се каже, че е била българска принцеса. По-добре да се приеме теорията че руснаците са я „събрали от гората“ (както гледахме в един руски филм за нея) и тя изведнъж блеснала с генианост и таланти. Но такива образовани и силни жени в средновековието не са се появявали от нищото. Но тя е била и с меч и със слово. И сега заради нея в Москва също си честитят празника на писмеността, различната писменост. Е, не казват, че е българска, но е славянска. А Олга/Хелга/Анна дали е била славянка? От баща българин и майка-арменка? Важното е, че е отдавна и митовете вече са позаличили истината.

Печатът в България днес вече не говори за мечове и слово. Пропагандата, която се заплаща в момента не е на тази вълна. Вчера ни съобщиха три важни новини:

А) (за човека с меча-политика) – нашият премиер (който се гордееше че е прочел в живота си само книгите за Винету – като се чудим как е писал докторската си дисертация тогава, като не е за Винету, а за пожарникарски неща) бил в Рим. Не пишеше дали се е поклонил на гроба на св. Кирил, обаче се е поклонил на папата и е измолил спасение от природни бедствия. Да разбираме ли, че човека „на меча“ в България не признава празника на словото и културата. Абе, с хвалби, че е чел само няколко книги не е точно човек на словото или поне не се гордее с това.

Б) (за целта на българското образование) – българските абитюренти най-харесвали да ходят на бала с голям цигански оркестър. И снимки на кръшни насиликонени български девойки танцуващи кючек. Е – тези няма да ги приемат в университетите от Айви-лигата, но пък ще са вървежни моми за майки на децата на милионерите-еднодневки. Еднодневни като цялата днешна българска икономика. След 10 години ще се гордеем ли пак с кючеци на бала, или ще измислил още по-странна образователно-завършителна мода?

В) (за разпространителите на словото и духа) – средната възраст на българските учители е 57 години. Застаряват и няма кой да ги наследи. След 5-6 години няма да има учители в училищата. То и ученици много няма да има де. Но все пак с учителите ще е страшно, защото откъде да внесем такива, от Африка и Сирия ли? Няма значение това, защото няма още и политика. Преди 20 години имаше млади учители. Това поколение сега работи в чужбина – част от тези хора още са учители. Но на деца с друг език, раса, култура. Сега тези хора са се установили в другите държави и на днешният ден празнуват отново 24 май като свой празник – странен, екзотичен за останалите празник на българите сред тях. Емигрантски им работи. Но тези хора няма как да се върнат в България вече. Младите не искат да се забиват в училище … или старите ги гонят. Старите, които освен да не знаят куплета за „меча и словото“, не знаят и че освен борбата за заплатката има и други неща на този свят. И гонят младите да не им делят парите. Е – да ги гонят, колко да ги гонят, то вече няма кого да гонят май.

Та – върви си народе възродени без водачи днес. Нямаш меч в наше време, за да си проправиш пътя, но имаш слово. Слово, което понякога пишеш на латиница, но пак е българско слово. С децата си, с манипулираните си новини, с манипулираната си история, с празните си училища и с хилядите българи в чужбина, които на латиница се поздравяват и празнуват българските празници, с чудните български таланти, които разпространяват името България по всички места на земното кълбо. С класовете на млади хора от различни народности и раси, обучавани от български учители, и тези млади хора знаят къде е България във времето когато българските „носители на меча“ не знаят къде са!

Княз Борис е направил един чудесен успешен за хилядолетия проект. Върви, народе възродени, и без водачи можеш да вървиш и да оцеляваш. Защото не зависиш от пътя на меча, а от пътя на духа си.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!

Честит празник!