Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2015 13:44 - АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА В УКРАЙНА И БЪЛГАРИЯ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 3117 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗА СЪБИТИЯТА В УКРАЙНА ПРЕЗ ОКУЛЯРА НА ИНФО-ВОЙНАТА

д-р Огнян Гърков

 

Към момента притеснения за рискове на националната сигурност на България пораждат  от запад кризата в Република Македония, от юг - Турция, Ислямската държава, също финансовата слабост в Гърция. Всичко това на фона на проблемите на Европейския съюз, а от североизток, конфликтите в Украйна.  Геополитическият почерк на мнозинството от изброените предизвикателства показва аналогични схеми на възникване. Ако целево компилираме заглавия на класически произведения на един от любимите европейски автори Ерих Мария Ремарк, може да получим фразата, че на източния фронт (т.е., около Украйна, с умиротворители нормандската четворка) засега цари относително спокойствие. Без прекъсване на фило-фобските медиални и виртуални инфо-битки, с частични  инциденти  и на военни учения.

 

С ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО

През 90-те години на м.в. се подсмихвахме на крилатата фраза на Нейчо Неев, „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер“ ... Тогава поне станахме четвърти на световния шампионат по футбол в САЩ, с наличния човешки игрови капацитет, школуван на средна футболна възраст във футболното пространство на ЕС и с известна доза късмет.

По онова време немалка част от политическата ни върхушка още не правеше съществени разлики между Съвета на Европа, Европейския съюз и Европейския съвет, а камо ли между различните международни съдилища. Управляващите в по-голяма степен се вслушваха или изчитаха поднесените им от експерти опорни точки за разговори с политически партньори от странство. След падането на Берлинската стена, разпадането на бившия СССР и ...политическия преход,  трябваше да изпълваме с конкретно съдържание дипломатическите отношения с 19-те нови или възстановили суверенността си държави от Източна Европа и страните от новоизлюпената ОНД (Общност на независимите държави, създадена на териториите на бившия Съветски съюз, със щаб квартира в Минск). На професионално дипломатическо равнище , с оптимизъм, разяснявахме актуалната външнополитическа ориентация на Република България. Аргументирахме откриването на нови български външнополитически експозитури в някои от новите независими държави, в които нямахме задгранични представителства. С  ресорните български министерства изградихме договорно-правна база на отношенията с всяка от 19-те държави от региона на управление „Източна Европа и страните от ОНД” на МВнР-София. Направихме необходимото да установим дипломатически и политически диалог, а с ресорните министерства - да възстановим възстановимото в стопанското и търговското сътрудничество, връзките в областта на туризма, културата, образованието, и в други сфери на двустранното и международно сътрудничество. А самата България и тези държави бяха в период на преход, на най-различни етапи на развитие. Опирайки се на двустранните традиции, твърде различни с всяка една от тях поотделно, се стремяхме към възстановяване и градивност.

            Не допускахме, че особено след лелеяното встъпване  на България в НАТО и ЕС, вместо да поведем активна политика като достоен, равноправен член със свой принос, ще дойде време, когато новата ни политвърхушка - при вземане на общи решения в Брюксел - ще си опрости живота с каране на автопилот, козируване, навеждане и... практикуване на неконцептуална, спорадично ориентираща се външна политика.

            Тогава, в началото и средата на 90-те години като външнополитически експерти се вдъхновявахме от визията да извършим зависещото от нас България да стане мост от Западна и Средна към Източна Европа и Евразия. След Стоянганевските чистки, в управлението бяхме възстановени или останали нeколцина, но предизвикателствата бяха твърде нестандартни, за да работим „на парче”. През юни 1993 г. със съгласие на ресорния ми заместник-външен министър Валентин Гацински  инициирах разработка на концепция за развитие на отношенията с държавите от региона на 19-те упоменати.  Съгласувахме проекта с компетентните ресорни ведомства и търговските камари, но одобрението на документа се проточи с месеци. Явно оттогава в държавната йерархия се наслояваше управленското know how за невземане на решения, за прехвърляне на топката хоризонтално или нагоре и подобни чиновнически хитринки. Бях принуден да прибягна към “стимулиране на придвижването на проекто-документа”. Чрез обширно интервю пред Албена Шкодрова във в-к “Стандарт” за консултации в южнокавказките страни с редакционно название „Времето тихо отмива България от „традиционните й пазари””. Разчетът успя. Коленопреклонният говорител в МВнР не бе пропуснал да връчи интервюто на министъра. В личния си архив още пазя гневната министерска резолюция от 12.04.1994 г. по повод  еднозначния ми намек за забавената концепция.  Но „ход бе даден” и като външнополитически експерти пристъпихме към действия на основата на одобрена и на по-високо равнище концепция.

            Тогава за пореден път се уверихме в мъдростта на китайския политик от  20 в. Чжоу енлай, че политиката се крепи на два крака: вътрешна и вънщна. Спомням си и как поне 2-3 външни министри се превъзнасяха в мое присъствие от ръкостисканията с или от разполагане в креслото на някой от поредните брюкселски еврокомисари.

            Полукриминалната приватизация и погромите над външнополитически специалисти  не способстваха за утвърждаване на компетентен експертен апарат със самочувствие за стабилност, въпреки усилията на 1-2 заместник-министри и неколцина дипломати на средно административно равнище да запазят читавото и попълват състава с качествени млади хора на конкурсна основа. След приемането ни в Съвета на Европа, в Централноевропейската инициатива и ЦЕФТА (Централноевропейско споразумение за свободна търговия), а по-късно в НАТО и ЕС заемахме делови позиции, отговарящи на големината, политическите и икономическите интереси на страната. Изхождахме от факта, че сме член на ЕС и НАТО и нашето поведение към Русия, Украйна и другите нови независими държави отчиташе преобладаващите тенденции, виждания и действия на тези колективни организации. За разлика от големите държави, геополитическите ни цели бяха ограничени върху нашите непосредствени съседи. Убеден съм, че и в днешно време  би следвало да се съсредоточим към задълбочено проучване на мотивите и конкретните подбуди на големите ни партньори и съюзници в ЕС и НАТО за конкретните им позиции или действия, и от това познание да търсим собствен ефикасен път за наши позиции или действия. А не само да пригласяме на страните с по-голяма икономическа, военна и политическа мощ, оставяйки ги да разсъждават вместо нас, да вземат решения, които не винаги са съобразени с българския интерес и анализ на възможните последици за България. Като малка страна едва ли имаме мощта за влияние върху отношението на Китай към Тибет, или спрямо руското разбиране за съблюдаване на правата на човека в международните отношения и към международното право. Но можем да помогнем дори с това, сами да спазваме стриктно човешките права у нас и международното право. Не следва, обаче, да подминаваме без широки публични обсъждания проекти като Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и САЩ (ТТИП) като прехвърляме, „по компетентност”, на неколцина зависими в държавната администрация експерти да подготвят българската позиция.

            Историческият опит ни показва, че голяма част от проблемите в Югоизточна Европа и съседните й региони като Бесарабия се инспирират и подпомагат  нерядко отвън с цел задоволяване на геополитически интереси. Крайностните решения винаги са водели за България до национални катастрофи или до икономическа немощ.

             

ЗА ИНФО-БИТКИТЕ около ситуацията в Украйна

Доминацията на национални интереси на отделни държави от света на утвърдените демокрации не облекчава постигането на компромисни решения.

            Конфликтът в Украйна едва ли ще приключи скоро, макар че засега в общи линии се спазват Минските споразумения. При рязко свиване на интензивността на действие на другите форми на хибридната война, през последния месец информационно-пропагандната война около събитията в Украйна не намаля. Основни спорни теми бяха 70-годишнината от края на Втората световна война в Европа, нейната история и отбелязването й; обвиненията в нарушения на Минските споразумения, задълбочаване на социално-икономическата криза в Украйна, политиката на президента Пьотр Порошенко, отзиви за визитата на Джон Кери в Сочи на 12 май т.г. и пр.

            Изпитан метод на манипулиране, дезинформация или промиване на мозъци, прилаган от информационните опоненти,  продължи да бъде изнасянето на /дез/информация, която трудно може да бъде проверена от масовия читател. Така той бива оплитан в подробности, за които често няма познания и няма как да ги верифицира. И бива отклоняван от същността на проблемите.

Инфо-войната около стесняване/то на историческите реалности от митовете, респ. промени на историческите митологии за Втората световна война, наречена в Русия Велика Отчествена в. (1941-45 г.), кулминира в седмиците около парада на Червения площад на 9 май по случай 70-годишнината от Деня на победата. Остро бяха конфронтирани банално известните 2 тези около пакта Молотов-Рибентроп, по който Сталин и Хитлер си разделят Полша и предизвикват войната срещу руската аксиома за съзнателно насочване на Хитлер от Запад към унищожаване на СССР, чиито героични народи с цената на милиони жертви освободиха Европа от фашизма.

Руската пропаганда акцентираше върху аргументите, че 80% от разбитите германските дивизии през войната са унищожени от Червената армия и на 1 убит американски воин средно „се падат” по 80 съветски. Излъчвани бяха стари, но ефикасни за инфо-войната разузнавателни сведения на ГРУ с видеозаписи на ветерани. Съюзниците бяха обвинени чрез снимков и филмов материал, че непрекъснато са сътрудничили с немската високотехнологична промишленост, не са бомбардирали значими промишлени обекти в Германия, поради американски инвестиции в тях. САЩ са се включили с десанта, когато вече била ясна победата на Съветската  армия с цел за да не изпуснат участие в преразпределението на Европа. В контекст на омаловажаване на техническата помощ от Запад, проруските източници напомнят, че Берлин, превзет от съветските войски, е разделен на 4 зони под натиск на САЩ.

  Антируската пропаганда, освен върху зверствата на Сталин, ГУЛАГ и ликвидацията на висшия му военен елит през 1937-38 г., мрачната роля на съветското военно „контраразузнавателно” поделение СМЕРШ, акцентира по-определено в „хуманитарната зона извън пакта Рибентроп-Молотов” (цит.: Г. Атанасов) – за хиляди изнасилени германки след навлизането на Червената армия в отсъствието на техните съпрузи. На темата бе издадена книга в Германия преди 2-3 седмици. Според украинската политоложка Олеся Яхно, в Русия историята не е наука, в СССР тя е била идеология, сега – пропаганда. Чрез прясно приетите 4 закона за декомунизация на Украйна и тоталитарните режими през 1917-1991 г. и други нови нормативни актове, Киев се стреми да откъсне своя национална част от общата съветска история. Руските му опоненти тълкуват тези закони като тотално отричане на Украйна от история.

            В търсене на обособяването на украинския принос във Втората световна война преди седмица в София бе открита тематична фотоизложба. Посланикът М. Балтажи е заявил, че от 1 септември 1939 г. до 8 май 1945 г. Украйна е загубила между 8 и 10 млн. души, повече от загубите на Великобритания, Канада, Полша, САЩ и Франция взети заедно. Загубите на Русия във войната били 14 млн., а на останалите съветски тогава републики, освен Украйна, – 4,6 млн.души. Сред основните причини за тези загуби била „традицията”, че нито в царската Русия, нито в СССР човешкият живот е бил ценен. Повече жертви имал само Китай – 15 милиона души.

Руската и прокремълска пропаганда отрича Путин да е бил международно изолиран на празничния исторически парад чрез отсъствието на висши евролидери, вкл. на българския президент + на други бивши съюзници на екс-СССР. Дори присъствието на президентите на милиардните по население Китай и Индия, на други съседни на Русия държави; на двама президенти, един председател на парламент, един премиер и петима външни министри на страни-членки на ЕС/НАТО бе изтълкувано като изолация на опонентната страна. Руската апологетика разви тезата, че по-малките съюзници в Европа не боготворят Деня на победата, защото са исторически гузни, бидейки окупирани за дни, вкл. Франция. Великобритания също е преживяла тежки поражения, та „чисти победители” остават СССР и САЩ. Съюзниците са участвали за 1-ви път масово в парада на Червения площад на високо равнище през 1995 г. („при послушния на САЩ Елцин”), дори не в първия парад през 1945 г., от който отсъствал и Сталин. Руската опозиция в лицето на Л.Гозман, В.Рижков и др. свои лидери, оцени обаче поведението на Вл. Путин на екрана пред китайския президент като сервилно.

            Шествието на Полка на безсмъртните, след военния парад, бе впечатляваща демонстрация на 3-4 поколения към Паметта на загиналите във войната. Някои коментатори съзряха патриотично-мобилизираща изява, показваща че народът с чувство на памет и традиция няма да падне на колене, независимо от собствените му управници или геополитическите предизвикателства. Леонид Гозман пък призова обществеността повече да се гордее  с настоящето, отколкото с героичното си минало.

            Поднасянето на цветя пред гроба на Незнайния воин в Москва на 10 май с.г. и словото на канцлерката Меркел в знак „на преклонение пред милионите жертви с ясно посочване, че войната е разпалена от Хитлер и че Червената армия заедно със западните съюзници освободили Германия от нацистко господство”, както и участието на външния й министър Щайнмайер в подобна церемония във Волгоград, бяха приети със задоволство в Кремъл. Бе намерена логика канцлерката на победена държава да посети Москва в деня след парада, но на следващия ден във виртуалното пространство опонентите „напомниха”, че като дъщеря на пастор от ГДР, тя е учила физика в Москва и Ленинград под крилото на КГБ.

            Джон Кери не стана обект на медийни атаки, за разлика от заместничката си Виктория Нюланд, назоваванаMadam fuck the EU”. Според кремълските коментатори Соловьов, Норкин и десетки техни сподвижници от руски официозни НПО, Вашингтон е охладнял към П.Порошенко поради нереалните му очаквания за издръжка на страната от САЩ и ЕС. Вашингтон се възползвал от кризата в Украйна за да укрепи НАТО и позиции в Европа, за създаване на санитарен кордон около Русия с бъдещи военни бази, да изолира Русия от Европа и особено от Германия. Трудно намира отговор въпросът за реципрочност на дислокация на съюзнически военни бази 70 години след края на войната: в Германия има американски, но в САЩ липсват напр. немски бази. Въпреки че бе институционализиран в 25 работни групи, Съветът НАТО – Русия, компенсацията за разширяването на Алианса на Изток, е със замразена дейност. Със сегашните учения на НАТО инфраструктурите му приближават Русия. Пресичането на „червените линии” на търпимостта от САЩ биха могли да доведат до опасни и непредвидими ответни последици от руска страна. Грузински коментатор изведе песимистична за мира аналогия между предвоенната обстановка при Хитлер и сегашното разделение на Европа на малки държави, като назова Хърватия, Чехия и Словакия. В този смисъл, от близо година в руски медии се появяват полуинформации за Ръката на мъртвеца” (термина от покера = на чифт черни аса и чифт черни осмици), на времето пропагандирана като евфемистично название за ответен ядрен удар, реализируем без човешка намеса, чрез електронно самозадвижващо се командване.

            Според руски властови представители Порошенко действа под американска диктовка, но е разочаровал САЩ, защото не можел да овладее ситуацията. Изглежда, че украинският президент не бе въодушевен от визитата на Джон Кери в Сочи, но и по време на интервюто си на 14.05.т.г. по немския централен ТВ канал ZDF, той бе прекъсван с въпроси за корупцията и прояви на национализъм във властта. Украйна изживява криза в държавността си. Според бившия й премиер (до 2014 г.) Н.Азаров, тя е изпаднала в системна и структурна икономическа и политическа криза. При 6-7 -кратно повишение на цените за отопление Украйна преживяла благодарение на меката зима. Не се изплащали пенсии в Източна Украйна, страната е силно задлъжняла. Армията и подготвените в Полша и Литва „боевици” съзнателно унищожавали центъра на украинската промишленост Донбас. Бендеровци извършили престъпления, политици „приватизирали с печалби” войната, ударно изкупували земи. Спекулантите от времето на. В. Янукович, не били подведени под отговорност, САЩ се преориентирали от П. Порошенко към подкрепа на Десния сектор и защото той бил приложил „мек подход” в Донбас. Във Върховната рада отсъствало единство за излизане на страната от криза. Жизненото равнище в Украйна било 5 пъти по-ниско от руското, което отстъпвало на САЩ 10 пъти, според Киев и само 3 пъти - според Кремъл.

Достъпните украински медии не коментират твърдението на Н.Азаров, че по жизнено равнище Украйна засега изпреварва само Либия и Йемен. Те признават, че до 2019 г. Украйна следва да изплати 47 млрд.$ задължения, но Киев изненада неприятно Москва със закона за въвеждане при необходимост на мораториум върху изплащането на външни дългове и, не толкова,  с денонсирането на споразумение за научно-техническо сътрудничество с Русия от 1993 г. По официални украински данни, БВП през 2014 г. е спаднал със 7%, търговията с Русия се сринала с 63%, вече взаимно ще се търгува първобитно: стока срещу стока и/ли с мита.  Ако можем да повярваме в социологически проучвания, не само в Украйна, украинците вече не се чувствали братя с руснаците,  но мразели Путин повече (75,5%), отколкото Русия (67,3%). За интеграция в ЕС пледирали 52%, за Митническия съюз с Русия 12,7% (от 31% през м.г.), за членство в НАТО 43,3% от анкетираните, а против били „ 31,6%”.  Правителството се надява Алиансът да разгледа молбата му за членство. Според Киев населението на Крим е намаляло почти с 370 хиляди души, като 60% от кримчани желаели полуостровът да се върне обратно под украинска юрисдикция.

Кремълските апологети не признават термина анексия за Крим, защото тя не е била присъдена от международен съд. В този контекст обикновено акцентират, че за последните 50 години САЩ са участвали в 65 преврата на Земята, докато 2/3 от населението в света, позовавайки се на политическото присъствие главно от Китай и Индия на парада на 9 май, било в добри отношения с Руската федерация. Според В.Соловьев САЩ би следвало да осъзнаят, че в света съществуват и други държави със свои интереси. Управляващите в Киев са критикувани, че стимулират в страната борба против Православната църква и способстват за католизация на цели региони.

            Контроверзна дискусионна тема е неизпълнението на постановки от Минските споразумения. Обвиненията са взаимни. П.Порошенко е укоряван също за отсъствие на напредък по подготовка на промени в Конституцията. Представителите на двете международно непризнати „новоруски” републики около Донецк и Луганск ДНР и ЛНР споменават под сурдинка, че в Минск са започнали преговори под егидата на ОССЕ. ДНР и ЛНР представили на Киев 325 свои виждания за изменения и допълнения на сегашната украинска конституция. Ключовите политически предложения били: Украйна да не встъпва във военен блок, конфедерално устройство на страната, изграждане на договорно-правна база на отношенията между Украйна и ЛДР, ДНР, като последните да имат самостоятелни бюджети. Военните им представители доста високомерно считат, че създаваните от НАТО сили за бързо реагиране от 13 хиляди души не биха могли да бъдат заплаха дори за тях, за „новорусите”.

Киев настоява модерните системи за залпов огън „Торнадо С”, предоставени от Москва на въстаниците, да бъдат изтеглени на 140 км. от линията на съприкосновение.

Украинските медии непрекъснато търсят доказателства за руско военно участие в събитията, докато руските официози многократно илюстрираха деветомайска демонстрация  в Одеса през т.м. с лозунга:"Вон из Одессы, бандеровские бесы", напомнящ за изгарянето на Профсъюзния дом, когато преди година загинаха десетки живи хора. Взаимни са обвиненията за нарушаване на човешките права, нови арести на журналисти (напр. на украинеца А.Бондарчук), единични престрелки, вкл. с участие на снайперисти.

В информационната война е важно да се борим срещу клишираните внушения, да опитваме да разчупим и разгадаем техните стереотипи.

                                                                           ХХХ

            С поглед от България: Евентуалното решаване на конфликтите около Украйна би допринесло и за успокояване на обстановката и на Балканския полуостров. За целта би било полезно едно по-умерено поведение на балканските страни и избягване от участие  във враждебни военни действия спрямо страните в конфликта.

            Междувременно кметовете на едноименните селища гр. Гурково, област Стара Загора и с. Гурково, община Балчик, приютили общо 36 бесарабски българи и семейства от Украйна, изразиха недоумение в наши СМИ как може държавата да налива толкова пари за бежанците от юг, през турската граница, а да не помага на сънародниците ни от Украйна. Явно нашите съотечественици са получили входни визи, важащи само за няколко месеца, статут, който не благоприятства дългосрочното им устройване за живот в България. Мнозина от тях и в Украйна се опасяват от закани в миналото от Юлия Тимошенко и приближени на олигарха Коломойски, защото тогава мнозина са гласували за Партията на регионите на Виктор Янукович, надявайки се на урбанистични подобрения в техните селища. На бесарабските българи не допада уверение на Порошенко пред румънския президент Клаус Йоханис, че Украйна ще подпомага интеграцията на Приднестровието с Молдова, което би могло да означава, че приднестровският конфликт може да бъде размразен. От това могат да пострадат приднестровските българи в Паркани и около Дубосари, където има цели български села, а също така бесарабските българи в Молдова и граничещите райони с Украйна.

            Не е тайна, че Румъния от години издава румънски паспорти на граждани на Молдова, както още до 2008 г. Русия издаваше масово руски паспорти в Абхазия/ Грузия и Южна Осетия. А преди години, поне издаващите паспорти проявяваха асимилаторски склонности. В тази ситуация за българите от Източна Украйна би следвало – след по-чевръсти нормативни промени на законодателството у нас – да се реши въпросът за ускорено получаване на българско гражданство. Сред тях има хора с добра професионална квалификация, вкл. опитни земеделски стопани, които при недостиг на работни места биха спомогнали за оживяване на българското село и възспиране на набезите на по-смугли наши съграждани. Проблемите са преодолими. Бързо издаване на визи, по-дългосрочен статут за тези преселници и подпомагане за трудоустройване, което според мен е най-тежкият въпрос. Добре би било да се учестят, ако се провеждат, консулски дни в Болград и Измаил, и интензивиране на визуалните контакти с нашите сънародници в Бесарабия.
 

21 май 2015 г



Гласувай:
2



1. borkolbor - До Николай Ганчев Колев .....
22.05.2015 14:24
http://vk.com/club42884994

П.С .... Господин Колев , Полша и поляците от повече от 200 години в историята си "измъчват" националното си съзнание с една "хвърката" тяхна национална , по-скоро литературна , фраза : " Еще Польска не згинела " . - Употребяват я свещено , ритуално , заклинателно и възторжено като химн . Нека да си е тяхно "право" . Въпросът , обаче е , че "патетиката" й се разминава с историческата истина ! .... Руснаците си имат и те своя крилата фраза , но тя реално отразява миналото и настоящето на Русия , а именно : Россия чужое не хочеть , свое не дасть . - Кратко и ясно . ... Изкуствената "държава" Украйна географски и мулти-етнически е между Русия и Полша . Ще дойде време , когато "Украйна" ще се модифицира до една нова държава , вече законна , с името Галиция или Галичина ! - Тоест Русия ще си възвърне своето , а на Полша Русия ще направи поредния си снизхоздителен и ... териториален държавен компромис !!! ...... Ако хунтаджийското правителство на Порошенко се осмели да нападне първа и да започне война с Русия ! .....
цитирай
2. apostapostoloff - България днес е една образцова
22.05.2015 16:50
държава и е отличникът на ЕС. България НИКОГА не е била по- добре, а българите НИКОГА не са били по- богати.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11735198
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031