ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО, ИСТОРИЧЕСКИТЕ МЕТАФОРИ, ЕМОЦИИТЕ И ИСТИНАТА

Тези дни, благодарение на кмета на Панагюрище, отново се заговори за”Турско робство”. Това е добре, защото е повод най-после да потърсим приемливо решение на основата на точни и ясни правила. Лошото е, че и двете страни са прекалено емоционални и егоцентрични. Приемат се за аргументи литературни метафори, а не доказани термини.

Знам как ще реагират моите тролове, но те и без това не съществуват реално, защото нямат имена и познанията им, ако изобщо имат такива, са от учебници и книги, писани по руски и съветски тертип. А знайно е, че руската история и историография са възможно най-фалшивите в света. Там дори робството не се нарича робство, а “крепостничество”. Голяма част от нашите историографи са учили и преподават именно руския прочит на българската история. В това отношение най-яркия пример е Андрей Пантев. За него проф. Николай Генчев казваше: Аз знам кой направи Пантев професор, но не знам кой го направи историк!”

Кметът на Панагюрище каза една фраза, която няма никакъв смисъл. Думите му са “Робството няма синоним.” Очаквах да ми даде определение на “робство”, но той не го направи. И надали някога ще го направи. Защото ако направи точно определение, нямаше да каже тази фраза. Същият този кмет като аргументи използва думите на Левски за робството, но не може да обясни, след като думата робство няма синоним, защо романът на Вазов се казва “Под игото”. Ако може да ми обясни това чрез репликата си за синонимите и робството ще му бъда благодарен.

Ако трябва да бъдем коректни, ще потърсим определение за термина “робство” или най-малкото няколко основни атрибута за робство. Например факт е, че робът няма собственост, не може да напусне господаря /собственика/ си, няма право да заема административни постове и има паричен еквивалент. В този план непременно трябва да се каже, че робът няма достъп до правосъдие. Изключвам определението “Турско” от термина “Турско робство”, понеже това е абсолютно невежество. Тогава държава с името “Турция” не съществува. Съществува Османска империя. Думата “Турци”, “Турчин” дълго време са били презрително название на османлиите. Като държава и република днешна Турция се е обособила едва през1922 г. след военния преврат от Мустафа Кемал-Ататюрк, при това не без политическата и военна помощ на новосъздадената империя СССР /в центъра на който стои Русия-дългогодишен враг на Османската империя/. Та нека привържениците на т. нар. “Турско робство” ми докажат, че българинът по времето на османското владичество по българските земи не е имал собственост, не е могъл да напуска местоживеенето си, не е могъл да заема административни постове и е нямал достъп до правосъдие. Нека сравнят този период на българската история с онези 45 години т. нар. “Народна власт” и с едни и същи критерии да ми обяснят кой от двата периода е по-близък до този “безсинонимен” термин “Робство”.

В една държава, в която Андрей Пантев може да стане професор по история, Бойко Борисов-премиер, а Сотир Цацаров-Главен прокурор нещата явно са абсурдни. При нас абсурдът е станал норма и това си личи от още един “Аргумент”, свързан с историческата материя. Доста полуграмотници казват: “Щом не е било “робство”, значи е било “присъствие”. Това показва липсата на интелект, елементарна логика и безкритичност. Защото фалшивият термин “Турско робство” ражда фалшивия контрааргумент “Турско присъствие”.

Засега и за бъдеще време най-близкото до историческата истина е терминът “Османско владичество по българсските земи”. Не бива липсата на държавност на един етнос да се определя като “Робство”. Исторически мазохизъчм е да ореваваме орталъка, че сме били роби. Това ни прави нация без чест и достойнство и е възможно най-недостойното оправдание за историческото ни минало.

Напълно погрешно е и не е необходимо да доказвам че липсата на държавност означава робство, защото ще излезе, че шотландците и каталунците са роби.

Да не говоря за циганите!