Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2015 11:51 - КАКВО Е 9-ТИ МАЙ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2580 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ДЕН НА ПОБЕДАТА ЛИ?

Днес е Гергьовден. Ден на Българската армия. Не, че имаме армия, но там нещата имат своя дълбок политически смисъл. Самият факт, че в сценария на прехода беше задължително ликвидирана армията е достатъчен да се разбере, че т. нар. „Преход” е имал и има за цел да не се допусне падането на комунизма, а да остане да тлее в латентна форма. За да не се получи „Военен преврат”, който да измете бандитите от БКП и присъдружните и бандитски организации. Всички политически партии приеха това унищожение без ропот, което означава, че са били добре инструктирани и съгласни с унищожаване на армията, за да управляват дотогава, докато могат да изпалзват липсата на млади хора с радикални идеи и с калашници в ръце. Защото старите са лесно манипулируеми и няма да имат радикални идеи, а носталгия по младините си.

В същото време тече напоителна демагогска акция, за да се празнува 9-ти май като ден на победата на Червената армия над национал-социализма, завоалиран като „Хитлерофашизъм”.  Но какъв ден е 9-ти май и винаги ли се е празнувал помпозно на Червения площад с бойна техника, маршове и „първите ръководители” на мавзолея с мършата на Улянов-Ленин?

Знам как ще реагират като ужилени т. нар. „русофили”, но не мога да не напиша истината за т. нар. „Ден на победата”.

Ето какво пише в Уикипедията на руски език относно 9-ти май:

 

„Введён в 1945 году[2] и до 1948 года являлся нерабочим днём. Впервые был широко отпразднован в СССР лишь спустя два десятилетия, уже при Брежневе.

В том же юбилейном 1965 году День Победы снова стал нерабочим[6].

Ныне привычные атрибуты праздника появились не за один день. К примеру, за первые 20 послевоенных лет был проведен лишь один парад в честь Победы24 июня 1945 год. На протяжении этих 20 лет праздничные мероприятия ограничивались, по большей части, салютом, однако вся страна, вместе с ветеранами минувшей войны, отмечала День Победы, невзирая на отсутствие официального выходного…”[7]

 

В книгите на Виктор Суворов и Игор Бунич този факт е отбелязан и прекрасно анализиран.

Защо Сталин и Хрушчов не са празнували подобаващо този ден?

Идеята за Втора световна война е доста преди тя да се случи. Още през 1918 г. Ленин, Троцки и обкръжението им решават, че Първата световна война не е достатъчна, за да промени света в полза на световното господство на Русия. По тази причина те активно действат за изключително тежки условия спрямо Германия при подписването на мирния договор, за да могат да възродят реваншизъм в Германия и активно да използват този реваншизъм в своя полза. Съветска Русия активно действа да се поставят изключително тежки условия за съществуването и въоръжаването на германската армия. В същото време подписват тайния анекс на конференцията в Рапало /предградие на Венеция, където се е провела мирна конференция през 1922 г. б. а./, чрез който осигуряват възможност на немските учени и военни да разработват тежко въоръжение, но на съветска зема. В този таен договор те дават възможност на немските учени и военни да разработва тежко въоръжение в 14 големи машиностроителни комбинати като Челябинския тракторен завод и Воронежкия авиокомбинат. Така контролирано се създават проектантски и изпълнителски звена за производството на военни самолети, танкове, оръдия и друго модерно въоръжение. В същото време по клаузите на същия таен договор се подписва търговски договор за снабдяване на немските заводи с метали и други суровини, за да може немските заводи да произведат съответното въоръжение. Факт е, че последната влакова композиция със суровини и материали за производството на оръжие пресича немско-съветската граница в 0 ч. 30 мин. На 22 юни 1941 г, т. е. само 3 часа преди началото на войната. Разработките на немските учени и военни на съветска зема продължава до 1935 г. Немските специалисти са със съветски паспорти, руски имена и съветски униформи. Политическите връзки между Германия и СССР стават изключително близки и Сталин с лекота „насочва” реваншизма на Германия към Великобритания и Франция. Идеята е Германия да удари англофренската коалиция и когато Германия ги завоюва, да бъде ударена в гръб и съветските войски да влязат в Европа като „Освободители”. За тази цел започва разработката на агресивния план „Гроза” /Буря на български. б. а./ Това го има документирано в книгата на Игор Бунич „Операция „Гроза”. Подготовката на операцията започва още в края на 20-те години чрез създаване на тежко нападателно въоръжение и подготовка на Съветската армия за нападателна война. За тазе цел се създават нападателни самолети, танкове, оръдия и бойни устави. Отбранителните съоръжения се премахват, за да не отнемат средства и да не пречат за бързото придвижване на армията към общата граница с Германия, създадена чрез т. нар. пакт „Рибентроп-Молотов”. Идеята за общата граница е продиктувана от възможността СССР да нападне Германия. За тази цел е създадена и огромна едномилионна армия от парашутисти-десантчици, които, както се знае, в отбранителна война нямат никакъв смисъл. В СССР няма автостради, но в Европа има. За да бъдат използвани максимално се изработва нападателен танк „Т-20”, който е на основата на изобретения от американеца Кристи скоростен танк. Той е имал максимална скорост от 120 км/час, което показва, че по черните пътища на Русия той е безпредметен. В историята на началото на Втората световна война са запазени купища документи, които показват, че при немското нападение съветските военачалници заповядат повсеместно контранастъпление, защото в бойните устави е записано, че войната трябва да се води”само на чужда територия!!!” Всички знаят плаката „Родина мать зовет!” и песента на Александров „Вставай страна огромная” но малцина знаят, че те са създадени още през зимата на 1941 г., а плаките са били раздадени на войсковите командири и при нападението на германците на 22 юни 1941 г. са били залавяни и показани на съответните пресконференции в Германия. Ако СССР искаше мир, то тогава щяха да направят всички възможно да помогнат на Полша, за да нямат обща граница с Германия и да не бъдат изненадани от „Блицкриг”

В същото време в Москва е взривен храмът „Христос Спасителят” и на негово място е изкопан фундамент за „Дворец на съветите”, на който най-отгоре да има огромен паметник на Ленин, уголемено копие на паметника пред ГУМ в Москва, на който сочи с дясната си ръка, а лявата е сгъната и палецът му е пъхнат в елечето. Зевзеците веднага го кръщанат „Откуда купил”, защото ръката сочи точно към градския универсален магазин. Та този уголемен /колкото паметника на Христос над Рио де Жанейро/, трябва да се постави на върха на двореца върху въртящ се постамент и да прави пълен оборот за едно денонощие. Смисълът е, че Сталин казва, че ще бъде негов целия свят.

Операция „Гроза” е трябвало да започне на 4 юли 1941 г., което личи от публикувания документ в книгата на Игор Бунич.

Хитлер е разбрал за този план през декември 1940 г. Той отлична е знаел, че надали ще успее да се бие на два фронта, но е нямал алтернатива и е заповядал незабавната разработка на плана „Барбароса”, който да изпревари ударът на Съветската армия и да нанесе тежък превантивен удар върху Съветските войски, които се придвижват и стоварват в петкилометровата зона на германо-съветската граница, за да нападнат немските територии. Именно при придвижването към мястото, откъдето ще нападне армията, две седмици преди удара армията е най-уязвима. Формированията не са окомплектовани, оръжието не е комплектовано с боеприпаси и няма никакви защитни съоръжения. Дори мостовете са били почистени от стандартните взривови пакети, за да не стане беля при пътуването към границата.

Нека сега да разберем смисъла на отказ за помпозно празнуване на т. нар. „Ден на победата” от страна на Сталин и Хрушчов. И двамата са знаели, че всъщност войната не е спечелена. Поставените цели да се завладее цяла Европа, а впоследствие и целия свят не са постигнати. Затова и празникът е мършав и безличен. Това е един ден, в който се отбелязва края на войната, а не „Ден на победата”.

Така става ясно, дали това е „Ден на победата”.

В същото време „Денят на Европа” е много по приемлив, защото той отбелязва края на най-унищожителната война в историята на земната цивилизация, замислена и подготвена от Ленин, Троцки и Сталин.





Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - На 9-ти май Германия и нейните
07.05.2015 05:59
сателити, между които е и България, капитулира. Този ден погребва България и я предоставя на комунистическите джелати. За цели 45 години.
цитирай
2. bosia - поправка
07.05.2015 08:56
Не 45, а 70 и продължава.
цитирай
3. borkolbor - ...... До Ганчевколев .....
07.05.2015 10:24
.... Ти , Ганчевколев , не само нямаш човешка съвест и човешки лик . ..... - ТИ СИ ЕДИН МРЪСНИК !!!! ............
цитирай
4. wlado - МАСОВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ
08.05.2015 12:17
Срамната тайна за съветските изнасилвачи в Германия
By Иво Инджев ⋅ май 6, 2015 ⋅ Post a comment



МАСОВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ
Елена Никлева
Истината за масовите изнасилвания на германски жени и момичета в края на Втората световна война е предмет на новоизлязлата книга на преподавателката по история в университета в Констанц Мириам Гебхард “Als die Soldaten kamen”.
Колко са изнасилените жени от навлизащите в Германия червеноармейци? Предишни изследвания и публикации говорят за един и дори два милиона германски жени, изнасилени от съветски военнослужащи. Само в Берлин числото е над 110 000.Гебхард се придържа към една по-консервативна методика, според която близо 900 000 германки са станали жертва на насилие, от военнослужащи на съюзническите армии, в който брой включва не само червеноармейци, но и американски, френски и британски военнослужащи.
Колко са жертвите обаче не само никога няма да се знае с точност, но и неточно предава истината за ужасяващите размери на насилието, защото броят на жертвите не е равен на броя на изнасилванията.Характерно специално за червеноармейците са бруталните групови изнасилвания, в които на една жена или момиче се изреждат по 5, 10 и дори – 45 войника. Червеноармейците обикновено изнасилват публично, в присъствието на родителите или роднините на жертвата, мъчение, което трае с часове и по цели нощи.
Не е чудно, че в Берлин в дните след навлизането на Червената армия са регистрирани стотици самоубийства на жени и момичета. Някои скачат от прозорци, други – с камъни в джобовете в река Хафел. Разширени самоубийства, в които възрастен баща или дядо убива близките си, за да им спести ужасяващата съдба, също не са рядкост. Баща дава въженце да обезчестената си дъщеря, за да се обеси.Съветските военнослужещи изнасилват малки момичета, старици и бременни жени, изнасилват майки и дъщери заедно. В повечето случаи жертвите се подчиняват безмълвно под дулата на автоматите, а тези, които се бранят биват брутално убивани. Изнасилените жени често бива заразявани с венерически болести, някои от тях забременяват.Абортът невинаги е лесно достъпен в Германия преди 70 години, освен с болката, срама, унижението, травмата, изнасилените жени трябва да се борят и с предразсъдъци и бюрократични прегради.Една част износват и раждат създадените в насилие деца и носят тази тежка съдба за цял живот.
Систематични ли са масовите изнасилвания на Червената армия? Формално, пише Гебхард, вакханалията на насилието е забранена на военнослужещите и има случаи, в които насилникът е наказван дори със смърт. Но истината е, че се изнасилва масово, че изнасилват дори офицери и че както признава един от тях, на войниците са били обещавани германски жени като трофей за подсилване на бойния дух.
Авторката цитира цинично изказване на Сталин, че би проявил разбиране към руски войник,който след като е минал през огъня на войната, си достави радост с една жена.
Дали много възхваляваният в България по времето на комунизма публицист Иля Еренбург е призовавал червеноармейците да изнасилват като последен триумф над победения враг, както някои автори твърдят?
Гебхард не може да потвърди това, но цитира Еренбург да казва, че за разлика от нацистите, червеноармейците не убивали децата на убийците и че няма да се докоснат до германките, от които се гнусят. Кух лозунг на фона на масовите изнасилвания. Една от причините за тях са разбира се, “реките от водка”, които се леят, цитат от войнишко писмо до близките. Алкохолът несъмнено играе роля във вакханалията на насилието над беззащитни жени, деца и старци.Освен желанието за отмъщение след преживяното от нацистите, Гебхард вижда като причина за ексцесиите на изнасилванията и идеологически мотивираното разбиране, че германската жени, макар и непряко, са поддръжници на национал-социализма, както и на собствените си съпрузи.
Според германската историчка обаче, червеноармейците са изненадани и от относителното благоденствие в Германия, въпреки разрушенията и изтощителната война, особено в сравнение с техния жизнен стандарт. Отново войнишките писма разказват с почуда за скъпи мебели,огледала и покъщнина, за непознат на червеноармейците лукс, който откриват в германски домове. Завистта и фрустрираността при сравнението на този живот със собствените лишения и годините война също се излива във вид на насилие срещу жените на врага.
Масовите изнасилвания на червеноармейците предизвикват шок сред комунистите в Берлин – и сред противниците на Хитлер, и между дейците от съпротивата. Те нямат нищо общо с образа на “освободителя”, който съветската и сега руска пропаганда поддържа и до днес.
Мириам Гебхард проследява и годините, последвали сексуалните ексцесии, мълчанието на германските жени, табуто да се говори по тази тема и това табу има много пластове. От една страна изнасилването винаги е срам за жертвата, да се говори за него е като ново изнасилване, дори до днес, когато обществото еволюира по отношение на правата на жените, включително правото на сексуално самоопределение и неприкосновеност. Дори до днес петното си остава петно.
Мълчанието на изнасилените германки има и други причини и то е част от едно общо мълчание, от общото изтласкване на миналото: мъжете се завръщат от фронта или от плен, те самите носят колективни и лични наранявания. Фактът, че не са могли да защитят съпругите или дъщерите си само още би утежнил собственото усещане за вина и загуба. На изнасилените жени никой не е признал статута на жертва, те не са ветерани от войната, нито инвалиди, нито им се полага някакво обезщетение. Мълчанието обаче има и една много важна идеологическа и политическа причина: за изнасилените берлинчанки, останали в Източен Берлин и в така наречената съветска зона, ГДР, да се говори по тази тема е абсолютно забранено и опасно. Нали Съветският съюз е големият брат- освободител.
Всички хора, живели при комунизма знаят, че изнасилванията на червеноармейците бяха табу,за което не се говореше, те просто не съществуваха. Съветските войски бяха “добрите”, “освободителите”, морално чистите.
Когато тази година Москва отбелязва 70 годишнината от победата с грандиозен парад, тя иска да възроди този образ на освободителя, на победителя. Този образ обаче днес е разклатен след анексията на Крим и руската намеса в Източна Украйна.
Когато руските рокери “Нощни вълци”, близки до Путин,преминаваха през Централна Европа в своя поход на победата до Берлин, тяхната процесия не бе приета от всички и те не бяха желани гости за всички.Цитирам коментар от един австрийски форум под съобщението, че след като са прекарали нощта във Виена, рокерите са се отправили към Германия :”Сега австрийските момичета и жени могат да си отдъхнат”. Може коментарът да е горчив и пресилен, но той отразява врязаното в колективната памет и истината за съветската армия. Когато днешните рокери и днешна Русия иска да възкреси славата на победния марш, те трябва да си дават сметка, че този марш не е без сенки, дори ако оставим настрана факта, че съветската армия наложи на Източна Европа 45 години комунистическа система.
цитирай
5. wlado - МАСОВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ
08.05.2015 12:18
Срамната тайна за съветските изнасилвачи в Германия
By Иво Инджев ⋅ май 6, 2015 ⋅ Post a comment



МАСОВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ
Елена Никлева
Истината за масовите изнасилвания на германски жени и момичета в края на Втората световна война е предмет на новоизлязлата книга на преподавателката по история в университета в Констанц Мириам Гебхард “Als die Soldaten kamen”.
Колко са изнасилените жени от навлизащите в Германия червеноармейци? Предишни изследвания и публикации говорят за един и дори два милиона германски жени, изнасилени от съветски военнослужащи. Само в Берлин числото е над 110 000.Гебхард се придържа към една по-консервативна методика, според която близо 900 000 германки са станали жертва на насилие, от военнослужащи на съюзническите армии, в който брой включва не само червеноармейци, но и американски, френски и британски военнослужащи.
Колко са жертвите обаче не само никога няма да се знае с точност, но и неточно предава истината за ужасяващите размери на насилието, защото броят на жертвите не е равен на броя на изнасилванията.Характерно специално за червеноармейците са бруталните групови изнасилвания, в които на една жена или момиче се изреждат по 5, 10 и дори – 45 войника. Червеноармейците обикновено изнасилват публично, в присъствието на родителите или роднините на жертвата, мъчение, което трае с часове и по цели нощи.
Не е чудно, че в Берлин в дните след навлизането на Червената армия са регистрирани стотици самоубийства на жени и момичета. Някои скачат от прозорци, други – с камъни в джобовете в река Хафел. Разширени самоубийства, в които възрастен баща или дядо убива близките си, за да им спести ужасяващата съдба, също не са рядкост. Баща дава въженце да обезчестената си дъщеря, за да се обеси.Съветските военнослужещи изнасилват малки момичета, старици и бременни жени, изнасилват майки и дъщери заедно. В повечето случаи жертвите се подчиняват безмълвно под дулата на автоматите, а тези, които се бранят биват брутално убивани. Изнасилените жени често бива заразявани с венерически болести, някои от тях забременяват.Абортът невинаги е лесно достъпен в Германия преди 70 години, освен с болката, срама, унижението, травмата, изнасилените жени трябва да се борят и с предразсъдъци и бюрократични прегради.Една част износват и раждат създадените в насилие деца и носят тази тежка съдба за цял живот.
Систематични ли са масовите изнасилвания на Червената армия? Формално, пише Гебхард, вакханалията на насилието е забранена на военнослужещите и има случаи, в които насилникът е наказван дори със смърт. Но истината е, че се изнасилва масово, че изнасилват дори офицери и че както признава един от тях, на войниците са били обещавани германски жени като трофей за подсилване на бойния дух.
Авторката цитира цинично изказване на Сталин, че би проявил разбиране към руски войник,който след като е минал през огъня на войната, си достави радост с една жена.
Дали много възхваляваният в България по времето на комунизма публицист Иля Еренбург е призовавал червеноармейците да изнасилват като последен триумф над победения враг, както някои автори твърдят?
Гебхард не може да потвърди това, но цитира Еренбург да казва, че за разлика от нацистите, червеноармейците не убивали децата на убийците и че няма да се докоснат до германките, от които се гнусят. Кух лозунг на фона на масовите изнасилвания. Една от причините за тях са разбира се, “реките от водка”, които се леят, цитат от войнишко писмо до близките. Алкохолът несъмнено играе роля във вакханалията на насилието над беззащитни жени, деца и старци.Освен желанието за отмъщение след преживяното от нацистите, Гебхард вижда като причина за ексцесиите на изнасилванията и идеологически мотивираното разбиране, че германската жени, макар и непряко, са поддръжници на национал-социализма, както и на собствените си съпрузи.
Според германската историчка обаче, червеноармейците са изненадани и от относителното благоденствие в Германия, въпреки разрушенията и изтощителната война, особено в сравнение с техния жизнен стандарт. Отново войнишките писма разказват с почуда за скъпи мебели,огледала и покъщнина, за непознат на червеноармейците лукс, който откриват в германски домове. Завистта и фрустрираността при сравнението на този живот със собствените лишения и годините война също се излива във вид на насилие срещу жените на врага.
Масовите изнасилвания на червеноармейците предизвикват шок сред комунистите в Берлин – и сред противниците на Хитлер, и между дейците от съпротивата. Те нямат нищо общо с образа на “освободителя”, който съветската и сега руска пропаганда поддържа и до днес.
Мириам Гебхард проследява и годините, последвали сексуалните ексцесии, мълчанието на германските жени, табуто да се говори по тази тема и това табу има много пластове. От една страна изнасилването винаги е срам за жертвата, да се говори за него е като ново изнасилване, дори до днес, когато обществото еволюира по отношение на правата на жените, включително правото на сексуално самоопределение и неприкосновеност. Дори до днес петното си остава петно.
Мълчанието на изнасилените германки има и други причини и то е част от едно общо мълчание, от общото изтласкване на миналото: мъжете се завръщат от фронта или от плен, те самите носят колективни и лични наранявания. Фактът, че не са могли да защитят съпругите или дъщерите си само още би утежнил собственото усещане за вина и загуба. На изнасилените жени никой не е признал статута на жертва, те не са ветерани от войната, нито инвалиди, нито им се полага някакво обезщетение. Мълчанието обаче има и една много важна идеологическа и политическа причина: за изнасилените берлинчанки, останали в Източен Берлин и в така наречената съветска зона, ГДР, да се говори по тази тема е абсолютно забранено и опасно. Нали Съветският съюз е големият брат- освободител.
Всички хора, живели при комунизма знаят, че изнасилванията на червеноармейците бяха табу,за което не се говореше, те просто не съществуваха. Съветските войски бяха “добрите”, “освободителите”, морално чистите.
Когато тази година Москва отбелязва 70 годишнината от победата с грандиозен парад, тя иска да възроди този образ на освободителя, на победителя. Този образ обаче днес е разклатен след анексията на Крим и руската намеса в Източна Украйна.
Когато руските рокери “Нощни вълци”, близки до Путин,преминаваха през Централна Европа в своя поход на победата до Берлин, тяхната процесия не бе приета от всички и те не бяха желани гости за всички.Цитирам коментар от един австрийски форум под съобщението, че след като са прекарали нощта във Виена, рокерите са се отправили към Германия :”Сега австрийските момичета и жени могат да си отдъхнат”. Може коментарът да е горчив и пресилен, но той отразява врязаното в колективната памет и истината за съветската армия. Когато днешните рокери и днешна Русия иска да възкреси славата на победния марш, те трябва да си дават сметка, че този марш не е без сенки, дори ако оставим настрана факта, че съветската армия наложи на Източна Европа 45 години комунистическа система.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7018771
Постинги: 3154
Коментари: 7796
Гласове: 6020
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031